Войната в Украйна: губи ли Германия лидерската си роля в ЕС?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
С неуверените си позиции от началото на войната в Украйна Германия проигра голямо количество доверие. На нея започнаха да гледат като на непосредствен другар на Москва. Разместват ли се центровете на властта в Европейски Съюз?
Преди година завърши мандатът на Ангела Меркел като канцлер на Германия. Когато се разделяха с нея, политическите ѝ сподвижници я хвалеха като най-важния водач в Европейския съюз и една от най-значимите политически фигури на Запада.
Към равносметката на 16-годишното ѝ ръководство спадат обаче и други неща: Меркел беше измежду тези, които осуетиха влизането на Украйна в НАТО, тя утвърди плана за газопровода „ Северен поток 2 “, водещ от Русия до Германия – без значение от обстоятелството, че малко преди този момент Русия беше превзела полуостров Крим.
" Нов свят "
На 24 февруари тази година немската външна министърка Аналена Бербок сподели: “Събудихме се в един друг свят”. Руската инвазия в Украйна освен обърна с главата надолу реда в следвоенна Европа, само че промени и оценката за немската политика по отношение на Русия. В началото на април украинският президент Володимир Зеленски предложения Меркел в Буча, където съветската войска мазета десетки цивилни, “за да види сама до какво доведоха отстъпките, правени пред Русия, в продължение на 14 години”.
Известният украински създател Андрей Курков сподели неотдавна пред Дъждовни води, че усеща “голям брой антигермански” настроения в родината си и добави: “И там напълно намерено посочват Ангела Меркел като провинен за това”.
Обвинения насочат и Полша, а и Балтийските страни. Те не са ориентирани единствено против Меркел, а против цяло потомство немски политици, които имаха вяра, че позитивна смяна може да се реализира посредством интензивно съдействие, в това число и комерсиално. Бившият немски външен министър и сегашен президент Франк-Валтер Щайнмайер призна, че някои “погрешни преценки” са довели до отлив на доверие към Германия.
В Германия и в чужбина считат за изключително скандална ролята на някогашния канцлер Герхард Шрьодер, също социалдемократ, който отхвърля да се дистанцира от Путин.
Истински поврат в политиката ли е това?
Когато стартира войната, канцлерът Олаф Шолц разгласи, че това е “повратен момент” за немския парламент, наблягайки, че държавното управление си е научило урока. От друга страна Шолц предупреждаваше за заплахата от Трета международна война и се колебаеше дали да изпрати оръжия на Украйна, както и дали да поддържа протеста на съветската сила. Затова и не всички му повярваха, че е пристигнал преломен миг. Полският министър-председател Матеуш Моравецки упрекна Шолц, че продължава да блокира по-решителни наказания от страна на Европейския съюз.
Сдържаността на Шолц не бе оценена даже от Москва, счита откривателят на Източна Европа Фолкер Вайкзел: " Предположението, че по този начин наречената " разсъдителност " ще се отрази позитивно на възприемането на Германия в Русия, е неправилно. Напротив, едно време московската агитация пресилено представяше Германия като другар, а в този момент - също толкоз пресилено като зложелател ".
Недоверие към Берлин
Хенинг Хоф от Германското сдружение за външна политика вижда “недоверие” към Германия най-много измежду Балтийските страни и Полша. " В последна сметка Берлин желае да контракти нещо с Москва през главите на всички останали " – а това припомня за пакта сред Хитлер и Сталин от 1939 година, когато двамата диктатори си поделиха Източна Европа. Споменът за него е към момента прекомерно мъчителен в засегнатите страни.
Колебанията на немското държавно управление във връзка с доставките на оръжие, енергийното ембарго и въпроса за бъдещото присъединение на Украйна към Европейски Съюз не се одобряват добре и от останалите европейци, споделя Вайкзел пред Дъждовни води. " От Германия се чака водачество в Европейския съюз. Но които и въпроси на политиката във връзка с Русия и Украйна да огледа човек, ще види, че държавното управление постоянно е работило прекомерно късно и единствено под външен напън. "
Няма изместване на въздействие към Париж
От това, че Германия губи въздействие, други биха могли да завоюват. Доказателство за това бяха телефонните диалози, които президентът Зеленски организира във вторник както с канцлера Шоц, по този начин и с френския президент Макрон. След това Зеленски сбито дефинира диалога си с Шолц като “доста продуктивен”, а този с Макрон като “съдържателен и дълъг”.
Въпреки това Хенинг Хоф не има вяра, че Макрон ще e новият водач на Европа. “Недоверието към Франция също е много огромно, тъй като Макрон от 2019 година насам търсеше ‘стратегически диалог’ с Путин, без да се е съветвал преди този момент с източноевропейците”. Според Хоф европейската политика по отношение на Русия “не бива да бъде оставена в ръцете единствено на Германия и/или Франция. Държавите от Централна и Източна Европа, най-много Балтийските страни и Полша, също би трябвало да имат думата”.
Как би трябвало да постъпи Германия
Вайкзел счита, че има три неща, които Германия би трябвало да предприеме, с цел да си завоюва още веднъж уважението на останалите: “Да поддържа с всички сили Украйна, която желае статут на кандидатка за присъединение към Европейски Съюз, поредно да поддържа Украйна в нейната защита и – същински „ херкулесовата задача “ - да извърши бърз и сполучлив енергиен поврат “. " Загубата на авторитет от последните седмици ще бъде бързо забравена, в случай че Германия покаже, че има проект за бъдещето. "
Позовавайки се на политиката за съгласие, водена от канцлера Вили Бранд през 70-те години на предишния век, Хоф предлага нов тип Източна политика. Според него тя би трябвало да бъде " ориентирана преди всичко към околните съседи на Германия и сътрудниците ѝ от ЕС/НАТО и едвам на второ място към една бъдеща Русия без Путин. Накратко: доверието може да бъде възвърнато единствено посредством същинско европеизиране на политиката по отношение на Русия ".
С неуверените си позиции от началото на войната в Украйна Германия проигра голямо количество доверие. На нея започнаха да гледат като на непосредствен другар на Москва. Разместват ли се центровете на властта в Европейски Съюз?
Преди година завърши мандатът на Ангела Меркел като канцлер на Германия. Когато се разделяха с нея, политическите ѝ сподвижници я хвалеха като най-важния водач в Европейския съюз и една от най-значимите политически фигури на Запада.
Към равносметката на 16-годишното ѝ ръководство спадат обаче и други неща: Меркел беше измежду тези, които осуетиха влизането на Украйна в НАТО, тя утвърди плана за газопровода „ Северен поток 2 “, водещ от Русия до Германия – без значение от обстоятелството, че малко преди този момент Русия беше превзела полуостров Крим.
" Нов свят "
На 24 февруари тази година немската външна министърка Аналена Бербок сподели: “Събудихме се в един друг свят”. Руската инвазия в Украйна освен обърна с главата надолу реда в следвоенна Европа, само че промени и оценката за немската политика по отношение на Русия. В началото на април украинският президент Володимир Зеленски предложения Меркел в Буча, където съветската войска мазета десетки цивилни, “за да види сама до какво доведоха отстъпките, правени пред Русия, в продължение на 14 години”.
Известният украински създател Андрей Курков сподели неотдавна пред Дъждовни води, че усеща “голям брой антигермански” настроения в родината си и добави: “И там напълно намерено посочват Ангела Меркел като провинен за това”.
Обвинения насочат и Полша, а и Балтийските страни. Те не са ориентирани единствено против Меркел, а против цяло потомство немски политици, които имаха вяра, че позитивна смяна може да се реализира посредством интензивно съдействие, в това число и комерсиално. Бившият немски външен министър и сегашен президент Франк-Валтер Щайнмайер призна, че някои “погрешни преценки” са довели до отлив на доверие към Германия.
В Германия и в чужбина считат за изключително скандална ролята на някогашния канцлер Герхард Шрьодер, също социалдемократ, който отхвърля да се дистанцира от Путин.
Истински поврат в политиката ли е това?
Когато стартира войната, канцлерът Олаф Шолц разгласи, че това е “повратен момент” за немския парламент, наблягайки, че държавното управление си е научило урока. От друга страна Шолц предупреждаваше за заплахата от Трета международна война и се колебаеше дали да изпрати оръжия на Украйна, както и дали да поддържа протеста на съветската сила. Затова и не всички му повярваха, че е пристигнал преломен миг. Полският министър-председател Матеуш Моравецки упрекна Шолц, че продължава да блокира по-решителни наказания от страна на Европейския съюз.
Сдържаността на Шолц не бе оценена даже от Москва, счита откривателят на Източна Европа Фолкер Вайкзел: " Предположението, че по този начин наречената " разсъдителност " ще се отрази позитивно на възприемането на Германия в Русия, е неправилно. Напротив, едно време московската агитация пресилено представяше Германия като другар, а в този момент - също толкоз пресилено като зложелател ".
Недоверие към Берлин
Хенинг Хоф от Германското сдружение за външна политика вижда “недоверие” към Германия най-много измежду Балтийските страни и Полша. " В последна сметка Берлин желае да контракти нещо с Москва през главите на всички останали " – а това припомня за пакта сред Хитлер и Сталин от 1939 година, когато двамата диктатори си поделиха Източна Европа. Споменът за него е към момента прекомерно мъчителен в засегнатите страни.
Колебанията на немското държавно управление във връзка с доставките на оръжие, енергийното ембарго и въпроса за бъдещото присъединение на Украйна към Европейски Съюз не се одобряват добре и от останалите европейци, споделя Вайкзел пред Дъждовни води. " От Германия се чака водачество в Европейския съюз. Но които и въпроси на политиката във връзка с Русия и Украйна да огледа човек, ще види, че държавното управление постоянно е работило прекомерно късно и единствено под външен напън. "
Няма изместване на въздействие към Париж
От това, че Германия губи въздействие, други биха могли да завоюват. Доказателство за това бяха телефонните диалози, които президентът Зеленски организира във вторник както с канцлера Шоц, по този начин и с френския президент Макрон. След това Зеленски сбито дефинира диалога си с Шолц като “доста продуктивен”, а този с Макрон като “съдържателен и дълъг”.
Въпреки това Хенинг Хоф не има вяра, че Макрон ще e новият водач на Европа. “Недоверието към Франция също е много огромно, тъй като Макрон от 2019 година насам търсеше ‘стратегически диалог’ с Путин, без да се е съветвал преди този момент с източноевропейците”. Според Хоф европейската политика по отношение на Русия “не бива да бъде оставена в ръцете единствено на Германия и/или Франция. Държавите от Централна и Източна Европа, най-много Балтийските страни и Полша, също би трябвало да имат думата”.
Как би трябвало да постъпи Германия
Вайкзел счита, че има три неща, които Германия би трябвало да предприеме, с цел да си завоюва още веднъж уважението на останалите: “Да поддържа с всички сили Украйна, която желае статут на кандидатка за присъединение към Европейски Съюз, поредно да поддържа Украйна в нейната защита и – същински „ херкулесовата задача “ - да извърши бърз и сполучлив енергиен поврат “. " Загубата на авторитет от последните седмици ще бъде бързо забравена, в случай че Германия покаже, че има проект за бъдещето. "
Позовавайки се на политиката за съгласие, водена от канцлера Вили Бранд през 70-те години на предишния век, Хоф предлага нов тип Източна политика. Според него тя би трябвало да бъде " ориентирана преди всичко към околните съседи на Германия и сътрудниците ѝ от ЕС/НАТО и едвам на второ място към една бъдеща Русия без Путин. Накратко: доверието може да бъде възвърнато единствено посредством същинско европеизиране на политиката по отношение на Русия ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ