Парламентарната криза в България: с какво разполагаме и какви са възможните решения
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
България е в невиждана парламентарна рецесия и това можеше да се чака още при митингите през 2020 година, тъй като делението в българския политически живот е на политически партии и проведени групи. Дали са незаконни, би трябвало да каже прокуратурата, в миналото откакто Гешев престане да бъде основен прокурор. Освен в случай че не го наследи негов двойник, несъмнено. А това е напълно допустимо.
И до момента в който всички са ангажирани към момента да разясняват във Facebook изявлението на Станислав Трифонов пред Българска национална телевизия, което си беше безспорна срамота, тъй като Българска национална телевизия се устоя с наши пари и тъй като го водеше човек, който знае 7-8 езика - някак си просто не му отива на Бойко Василев да е в тази роля, то е редно да вземем към този момент да си поговорим по какъв начин аджеба да излезем от тази рецесия.
На първо време обаче би трябвало да си дадем сметка с какво разполагаме.
Имаме проведена група ГЕРБ, която не трябва в никакъв случай повече да ръководи нищо в страната. Тази проведена група извърши в огромна степен и с устремност разсипията на страната, замислена и стартирана с идването на по този начин наречения цар от рода на Кобурготите.
Имаме и " ИТН ". Тези господа и дами са отвън класацията. Те не са нито партия, нито проведена група, въпреки и като метод на държание и капацитет да са по-близо до второто. Обаче са си просто треторазредни актьорченца от " Шоуто на Слави " или " Вечерното шоу на Слави Трифонов ", в случай че се съобразим с новото име, или пък просто едни чиновници на компанията 7/8. За страдание, в действителност има подобен народ, който гласоподава за това.
Според подредбата в Парламента идва ред на Българска социалистическа партия. " Червените спасители на отечеството " необятно обявяват, че си прочистили партията от неприятните, което е безспорна операция. Отстранено е единствено въздействието на Георги Гергов, който просто искаше да е огромният в партията - било то като ръководител, билото като сив кардинал. Старите комунисти и ченгета не престават да са си в партията, като това прави мощно усещане и непосредствено в настоящата парламентарна група " Българска социалистическа партия за България ". А точно: Румен Гечев (агент Економов), Велизар Енчев, който е бил щатен чиновник на Държавна сигурност и комунистическото разузнаване, което не е българско, а руско, и Бойко Клечков, който също е бил щатен чиновник на комунистическата Държавна (партийна) сигурност. Тоест смяна в Българска социалистическа партия няма и с тази партия няма по какъв начин да се работи, камо ли да и се гласоподава доверие да ръководи, до момента в който не жигосах закононарушенията на Българска комунистическа партия преди и след вземането на властта през 1944 година, не се отхвърли от нея и не организира вътрешна неофициална лустрация в редиците си.
За Движение за права и свободи и въздействието на тази партия в страната би трябвало да се произнасят единствено правораздавателните органи, когато има действително работещи такива. Каквото и да кажем за тази проведена група, съществуваща на етническа основа, ще е в сферата единствено на обоснованото съмнение, което по всяка възможност ще е истинно, тъй като по предписание в България слуховете се оказват безусловно правилни.
След Реформаторския блок " Демократична България " беше вярата за нещо положително, реформаторско и биткаджийско в политиката. Уви, те не оправдаха упованията. Манталитетът на жълтопаветниците си остава на първо място в границите на мекушавостта и неналичието на темперамент за борби. Защото в актуалните български условия, преди да опитваш да правиш политика от западен вид, би трябвало да водиш борба, война с политико-икономическата мафия с комунистическо-ченгеджийски произход, която и досега държи всички значими в страната браншове, запаси и позиции. Меките демократченца в годините по този начин и не са си взели поука и до неотдавна бленуваха някакъв разговор с партията на Слави Трифонов, която, както и самият шоумен-политик, намерено им се подиграваше. Част от демократченцата, и в частност водачът на сякаш антикомунистическата ДСБ Атанас Атанасов заприказва за поддръжка на кабинет на Българска социалистическа партия, но в случай че е експертен и национално виновен. По-рано Христо Иванов също ме загатнал сходно нещо.
Ами, няма. Няма по какъв начин тези хора, или най-малко огромна част от тях, с тази същина и нрав да поведат България към светлите съдбини.
" Изправи се.БГ " и допълнението към него е план, който евентуално е за малко в българската политика, част участниците в него ще потърсят други пристани скоро. Такъв " тюрлюгювеч " няма по какъв начин да оцелее дълго - леви, десни, центристи с идеология ляв популизъм и антиГЕРБ говорене.
С оглед на безизходицата, няма да е изненада, в случай че след идващите парламентарни избори станем очевидци на някакво чудовищно извращение от рода на ГЕРБ+ИТН+ДПС или ГЕРБ+БСП+ДПС. То обаче не би могло да издържи дълго, тъй като ненавиждащите го хипотеза хора са значително.
И с оглед обрисуваната мрачна картина, мнозина се питаме какво е решението, което може да даде политическа и по-конкретно парламентарна светлина. Наглед разновидностите са най-общо два. Единият наподобява добър и положителен, а другият по-скоро не.
Социологията онлайн и тази в обществените мрежи демонстрира, че Кирил Петков се употребява с огромно утвърждение и оттатък демократичната общественост, т.е. отвън електората на " Демократична България ". С други думи, все още наподобява по този начин, че служебният министър на стопанската система е кадърен да притегли на своя страна, като електорална мощ, армията от няколко милиона обичайно негласуващи, които демократичната общественост дълги години не съумява да притегли заради една или друга причина.
Ако това се случи на процедура - Кирил Петков да направи партия и огромен взрив на изборите, опциите за някакъв тип съдружно ръководство ще бъдат увеличени.
Петков няма потребност от непотребна реклама, само че няма по какъв начин да не отбележим това, че той спря изтичащи държавни средства (в солидни размери) в посока компании на две от проведените групи, които се зоват партии, и в това време притегли задгранични вложения в страната ни. По всичко наподобява, че това е водачът, от който има потребност българската демократична общественост. Но водач, главен състезател и мотор на промените, а не избавител. Този човек има и ще има хора към себе си, също изявени персони, които би трябвало да излъчим ние, обществото. На всички ни би трябвало да е ясно, че от кмет на кметство до министър-председател без социална поддръжка, взаимна битка и воля за определяне на нов метод на живот тук, нищо не става. В диктатурите става, де (по-лошп), в демокрациите обаче не.
Вторият вид е по-рисков и евентуално неприятен, тъй като ще ни приближи тъкмо до диктатурите. Той е непартиен и непарламентарен.
От много време разнообразни хора се пробват да стартират концепцията за президентска република в България и тя от ден на ден намира и ще намира почва измежду българите, тъй като в границите на парламентаризма сега всичко се проваля и никой, даже тези с положителните планове, не съумява да отговори на публичните упования.
Президентска република в България няма да ни приближи до Съединени американски щати, а е прекомерно евентуално единствено да ускори авторитаризма в страната. Много по-възможно да е да си имаме нов Бойко Борисов, а не първи Роналд Рейгън. Така че по-добре да съсредоточим вниманието си върху положителни феномени като Кирил Петков, Асен Василев и Атанас Пеканов в границите на парламентаризма.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
България е в невиждана парламентарна рецесия и това можеше да се чака още при митингите през 2020 година, тъй като делението в българския политически живот е на политически партии и проведени групи. Дали са незаконни, би трябвало да каже прокуратурата, в миналото откакто Гешев престане да бъде основен прокурор. Освен в случай че не го наследи негов двойник, несъмнено. А това е напълно допустимо.
И до момента в който всички са ангажирани към момента да разясняват във Facebook изявлението на Станислав Трифонов пред Българска национална телевизия, което си беше безспорна срамота, тъй като Българска национална телевизия се устоя с наши пари и тъй като го водеше човек, който знае 7-8 езика - някак си просто не му отива на Бойко Василев да е в тази роля, то е редно да вземем към този момент да си поговорим по какъв начин аджеба да излезем от тази рецесия.
На първо време обаче би трябвало да си дадем сметка с какво разполагаме.
Имаме проведена група ГЕРБ, която не трябва в никакъв случай повече да ръководи нищо в страната. Тази проведена група извърши в огромна степен и с устремност разсипията на страната, замислена и стартирана с идването на по този начин наречения цар от рода на Кобурготите.
Имаме и " ИТН ". Тези господа и дами са отвън класацията. Те не са нито партия, нито проведена група, въпреки и като метод на държание и капацитет да са по-близо до второто. Обаче са си просто треторазредни актьорченца от " Шоуто на Слави " или " Вечерното шоу на Слави Трифонов ", в случай че се съобразим с новото име, или пък просто едни чиновници на компанията 7/8. За страдание, в действителност има подобен народ, който гласоподава за това.
Според подредбата в Парламента идва ред на Българска социалистическа партия. " Червените спасители на отечеството " необятно обявяват, че си прочистили партията от неприятните, което е безспорна операция. Отстранено е единствено въздействието на Георги Гергов, който просто искаше да е огромният в партията - било то като ръководител, билото като сив кардинал. Старите комунисти и ченгета не престават да са си в партията, като това прави мощно усещане и непосредствено в настоящата парламентарна група " Българска социалистическа партия за България ". А точно: Румен Гечев (агент Економов), Велизар Енчев, който е бил щатен чиновник на Държавна сигурност и комунистическото разузнаване, което не е българско, а руско, и Бойко Клечков, който също е бил щатен чиновник на комунистическата Държавна (партийна) сигурност. Тоест смяна в Българска социалистическа партия няма и с тази партия няма по какъв начин да се работи, камо ли да и се гласоподава доверие да ръководи, до момента в който не жигосах закононарушенията на Българска комунистическа партия преди и след вземането на властта през 1944 година, не се отхвърли от нея и не организира вътрешна неофициална лустрация в редиците си.
За Движение за права и свободи и въздействието на тази партия в страната би трябвало да се произнасят единствено правораздавателните органи, когато има действително работещи такива. Каквото и да кажем за тази проведена група, съществуваща на етническа основа, ще е в сферата единствено на обоснованото съмнение, което по всяка възможност ще е истинно, тъй като по предписание в България слуховете се оказват безусловно правилни.
След Реформаторския блок " Демократична България " беше вярата за нещо положително, реформаторско и биткаджийско в политиката. Уви, те не оправдаха упованията. Манталитетът на жълтопаветниците си остава на първо място в границите на мекушавостта и неналичието на темперамент за борби. Защото в актуалните български условия, преди да опитваш да правиш политика от западен вид, би трябвало да водиш борба, война с политико-икономическата мафия с комунистическо-ченгеджийски произход, която и досега държи всички значими в страната браншове, запаси и позиции. Меките демократченца в годините по този начин и не са си взели поука и до неотдавна бленуваха някакъв разговор с партията на Слави Трифонов, която, както и самият шоумен-политик, намерено им се подиграваше. Част от демократченцата, и в частност водачът на сякаш антикомунистическата ДСБ Атанас Атанасов заприказва за поддръжка на кабинет на Българска социалистическа партия, но в случай че е експертен и национално виновен. По-рано Христо Иванов също ме загатнал сходно нещо.
Ами, няма. Няма по какъв начин тези хора, или най-малко огромна част от тях, с тази същина и нрав да поведат България към светлите съдбини.
" Изправи се.БГ " и допълнението към него е план, който евентуално е за малко в българската политика, част участниците в него ще потърсят други пристани скоро. Такъв " тюрлюгювеч " няма по какъв начин да оцелее дълго - леви, десни, центристи с идеология ляв популизъм и антиГЕРБ говорене.
С оглед на безизходицата, няма да е изненада, в случай че след идващите парламентарни избори станем очевидци на някакво чудовищно извращение от рода на ГЕРБ+ИТН+ДПС или ГЕРБ+БСП+ДПС. То обаче не би могло да издържи дълго, тъй като ненавиждащите го хипотеза хора са значително.
И с оглед обрисуваната мрачна картина, мнозина се питаме какво е решението, което може да даде политическа и по-конкретно парламентарна светлина. Наглед разновидностите са най-общо два. Единият наподобява добър и положителен, а другият по-скоро не.
Социологията онлайн и тази в обществените мрежи демонстрира, че Кирил Петков се употребява с огромно утвърждение и оттатък демократичната общественост, т.е. отвън електората на " Демократична България ". С други думи, все още наподобява по този начин, че служебният министър на стопанската система е кадърен да притегли на своя страна, като електорална мощ, армията от няколко милиона обичайно негласуващи, които демократичната общественост дълги години не съумява да притегли заради една или друга причина.
Ако това се случи на процедура - Кирил Петков да направи партия и огромен взрив на изборите, опциите за някакъв тип съдружно ръководство ще бъдат увеличени.
Петков няма потребност от непотребна реклама, само че няма по какъв начин да не отбележим това, че той спря изтичащи държавни средства (в солидни размери) в посока компании на две от проведените групи, които се зоват партии, и в това време притегли задгранични вложения в страната ни. По всичко наподобява, че това е водачът, от който има потребност българската демократична общественост. Но водач, главен състезател и мотор на промените, а не избавител. Този човек има и ще има хора към себе си, също изявени персони, които би трябвало да излъчим ние, обществото. На всички ни би трябвало да е ясно, че от кмет на кметство до министър-председател без социална поддръжка, взаимна битка и воля за определяне на нов метод на живот тук, нищо не става. В диктатурите става, де (по-лошп), в демокрациите обаче не.
Вторият вид е по-рисков и евентуално неприятен, тъй като ще ни приближи тъкмо до диктатурите. Той е непартиен и непарламентарен.
От много време разнообразни хора се пробват да стартират концепцията за президентска република в България и тя от ден на ден намира и ще намира почва измежду българите, тъй като в границите на парламентаризма сега всичко се проваля и никой, даже тези с положителните планове, не съумява да отговори на публичните упования.
Президентска република в България няма да ни приближи до Съединени американски щати, а е прекомерно евентуално единствено да ускори авторитаризма в страната. Много по-възможно да е да си имаме нов Бойко Борисов, а не първи Роналд Рейгън. Така че по-добре да съсредоточим вниманието си върху положителни феномени като Кирил Петков, Асен Василев и Атанас Пеканов в границите на парламентаризма.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ