„Македонци“, са останалите живи!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Няма по-ненужен и нездравословен спор от този обвързван с македонската еднаквост. „ Дядо му е българин, а той се прави на „ македонец! “ Той не се прави, той е македонец и би трябвало да бъде почетен като подобен, тъй като е оживял.
Това е най-важното. Повечето хора останали отвън границите на България ,
тези които са се оповестили за българи, са останали без глави на раменете. Едни са пръснати по гръцките острови, отпред с остров Трикери, където е повдигнат първия концентрационен лагер в Европа, особено за българи. А има и такива, които са хвърлени в морето преди да стигнат до него.
Останалите в кралство Сърбия, след това Югославия, отпътуват без билет за връщане на острова „ Голни Оток “. Те нямат внуци. За тях песни не се пеят, тъй като не са паднали в пердах, като Миле Попйорданов и Гоце Делчев. Времето е изтрило техните имена.
Това са българските модерни мъченици. Останали са живи единствено тези, които са се писали „ македонци “. Между тях има гъркомани, сърбомани и „ антички македонци “. Те са изгубени за България и всевъзможен спор с тях е непотребен. Другите, скътали надълбоко в съзнанието си завета на дедите за „ майка България “, те са наши другари.
Премахването на границите, новите средства за другарство и персоналните контакти, ще ни разрешат да се опознаем и съберем.
Тук разтварям дребна скоба за „ дедите “. Има хора, които се гордеят с корените си, други се срамят от тях. Няма автоматизирана или наложителна връзка сред предци и внуци. Всеки е свободен да държи сметка за произхода си, или не. Създателят на модерна Франция, Наполеон Бонапарт, е „ корсиканец “, а дядо му е от Тоскана. Инженерът (Густав Айфел) построил Айфеловата кула е внук на пруски беглец, а дядото на някогашният президент Никола Саркози е солунски търговец.
Промените които настъпиха и настъпват на Балканите, в Европа и Света
постановат нов взор към околните до нас нации, тези с които имаме освен обща история, само че и орис. В тази нова обстановка, основана не от България, а за следващ път от Великите сили, връзките сред българи и македонци припомнят копаенето на тунела под Мон Блан.
Или последната негова фаза. Италианци и французи напредваха едни към други, със светлината на газови лампи. До последния миг, те не бяха сигурни дали ще се срещнат или ще се разминат. Волята и упоритостта от двете страни на Алпите надвиха и връзката сред двата народа се увенча с триумф.
Ето за какво, в случай че срещнете „ македонец “, поздравете го и го поканете да показа с вас чаша вино. Изслушайте го търпеливо. Той също ще ви слуша. Имате доста неща да си кажете. Накрая може да излезете родственици. Кой знае?
Божидар Чеков
Няма по-ненужен и нездравословен спор от този обвързван с македонската еднаквост. „ Дядо му е българин, а той се прави на „ македонец! “ Той не се прави, той е македонец и би трябвало да бъде почетен като подобен, тъй като е оживял.
Това е най-важното. Повечето хора останали отвън границите на България ,
тези които са се оповестили за българи, са останали без глави на раменете. Едни са пръснати по гръцките острови, отпред с остров Трикери, където е повдигнат първия концентрационен лагер в Европа, особено за българи. А има и такива, които са хвърлени в морето преди да стигнат до него.
Останалите в кралство Сърбия, след това Югославия, отпътуват без билет за връщане на острова „ Голни Оток “. Те нямат внуци. За тях песни не се пеят, тъй като не са паднали в пердах, като Миле Попйорданов и Гоце Делчев. Времето е изтрило техните имена.
Това са българските модерни мъченици. Останали са живи единствено тези, които са се писали „ македонци “. Между тях има гъркомани, сърбомани и „ антички македонци “. Те са изгубени за България и всевъзможен спор с тях е непотребен. Другите, скътали надълбоко в съзнанието си завета на дедите за „ майка България “, те са наши другари.
Премахването на границите, новите средства за другарство и персоналните контакти, ще ни разрешат да се опознаем и съберем.
Тук разтварям дребна скоба за „ дедите “. Има хора, които се гордеят с корените си, други се срамят от тях. Няма автоматизирана или наложителна връзка сред предци и внуци. Всеки е свободен да държи сметка за произхода си, или не. Създателят на модерна Франция, Наполеон Бонапарт, е „ корсиканец “, а дядо му е от Тоскана. Инженерът (Густав Айфел) построил Айфеловата кула е внук на пруски беглец, а дядото на някогашният президент Никола Саркози е солунски търговец.
Промените които настъпиха и настъпват на Балканите, в Европа и Света
постановат нов взор към околните до нас нации, тези с които имаме освен обща история, само че и орис. В тази нова обстановка, основана не от България, а за следващ път от Великите сили, връзките сред българи и македонци припомнят копаенето на тунела под Мон Блан.
Или последната негова фаза. Италианци и французи напредваха едни към други, със светлината на газови лампи. До последния миг, те не бяха сигурни дали ще се срещнат или ще се разминат. Волята и упоритостта от двете страни на Алпите надвиха и връзката сред двата народа се увенча с триумф.
Ето за какво, в случай че срещнете „ македонец “, поздравете го и го поканете да показа с вас чаша вино. Изслушайте го търпеливо. Той също ще ви слуша. Имате доста неща да си кажете. Накрая може да излезете родственици. Кой знае?
Божидар Чеков
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ