Съветът по околна среда на ЕС прие Регламента за възстановяване на природата
На 17 юни 2024 година, Регламентът за възобновяване на природата (Nature Restoration Law, NRL) беше признат след с напрежение разискване в Съвета по околна среда на Европейския съюз.
Предложението има силата на закон, а резултатът е голяма победа за природата, дейностите в региона на климата, жителите и бъдещето на Европа. Регламентът беше публично утвърден с болшинство от 20 държави-членки, представляващи 66,07% от популацията на Европейски Съюз. Сега страните би трябвало вярно и неотложно да приложат това законодателство в своите страни в тясно съдействие с всички заинтригувани.
Пред Радио София Катерина Раковска - специалист " Политики и биоразнообразие " във WWF изясни, че от момента на публикуването в Европейския вестник, страните-членки имат период от 2 години да изработят проект за възобновяване на природата.
„ В него би трябвало да се заложат ограничения, които ще доведат до 2030 година до възстановяване на положението на 30% от повредени екосистеми и естествени местообитания.
Тук се има поради горски, аграрни и пресноводни морски екосистеми, както и антропогенни екосистеми, каквито са градовете “, сподели Раковска.
Регламентът постановява, че
в градовете не би трябвало да понижава зеленото покритие, а в противен случай – би трябвало да се усилва.
Това включва засаждане на нови дървета, основаване на зелени покриви, зелени стени и други
„ Ползата е огромна, тъй като този Регламент подкрепя други видове законодателство, като поставя отговорности и периоди, с количествено измерение. Например – има цел в Регламента, свободнотечащите реки да бъдат 25 000 км. Това е хубаво за българските реки, за всички типове организми, които са свързани с реките. Друга изгода е свързаността сред местообитанията и екосистемите. Това значи, че в случай че имаме две предпазени зони от Натура 2000, свързани от рекички с крайречна гора и успеем да запазим тази вада и крайречна гора, това може да бъде място, което основава буфер при разнообразни естествени катаклизми “, изясни Катерина Раковска.
Приемането на регламента е резултат от всеобща социална готовност. През последните няколко години са събрани над 1 млн. подписа и послания от жители, многократни апели от над 6000 учени, над 100 компании, юношески организации и гражданско общество от разнообразни браншове в отбрана на регламента и целостта на Зелената договорка.
Предложението има силата на закон, а резултатът е голяма победа за природата, дейностите в региона на климата, жителите и бъдещето на Европа. Регламентът беше публично утвърден с болшинство от 20 държави-членки, представляващи 66,07% от популацията на Европейски Съюз. Сега страните би трябвало вярно и неотложно да приложат това законодателство в своите страни в тясно съдействие с всички заинтригувани.
Пред Радио София Катерина Раковска - специалист " Политики и биоразнообразие " във WWF изясни, че от момента на публикуването в Европейския вестник, страните-членки имат период от 2 години да изработят проект за възобновяване на природата.
„ В него би трябвало да се заложат ограничения, които ще доведат до 2030 година до възстановяване на положението на 30% от повредени екосистеми и естествени местообитания.
Тук се има поради горски, аграрни и пресноводни морски екосистеми, както и антропогенни екосистеми, каквито са градовете “, сподели Раковска.
Регламентът постановява, че
в градовете не би трябвало да понижава зеленото покритие, а в противен случай – би трябвало да се усилва.
Това включва засаждане на нови дървета, основаване на зелени покриви, зелени стени и други
„ Ползата е огромна, тъй като този Регламент подкрепя други видове законодателство, като поставя отговорности и периоди, с количествено измерение. Например – има цел в Регламента, свободнотечащите реки да бъдат 25 000 км. Това е хубаво за българските реки, за всички типове организми, които са свързани с реките. Друга изгода е свързаността сред местообитанията и екосистемите. Това значи, че в случай че имаме две предпазени зони от Натура 2000, свързани от рекички с крайречна гора и успеем да запазим тази вада и крайречна гора, това може да бъде място, което основава буфер при разнообразни естествени катаклизми “, изясни Катерина Раковска.
Приемането на регламента е резултат от всеобща социална готовност. През последните няколко години са събрани над 1 млн. подписа и послания от жители, многократни апели от над 6000 учени, над 100 компании, юношески организации и гражданско общество от разнообразни браншове в отбрана на регламента и целостта на Зелената договорка.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ