35 години от сбогуването на Фреди Мъркюри – лебедовата песен “Inn...
През 1989 година Queen издават “The Miracle ” и въобще не са сигурни, че ще имат опция да създадат още един албум, камо ли да го издадат, до момента в който Фреди Мъркюри е още жив. По това време здравословното му положение към този момент е съществено влошено поради затруднения от СПИН. Въпреки това той упорства групата да се залови за работа. Записите на “Innuendo ” стартират през 1989 година, незабавно след излизането на “The Miracle ”, без отмора, с цел да употребяват още момента на креативен напредък.
За да избегнат его-сблъсъците, Queen вземат решение всички песни да бъдат кредитирани на цялата група. Това смъква напрежението и разрешава на музикантите да се концентрират върху музиката. По-голямата част от работата протича в Mountain Studios в Монтрьо, Швейцария. Там Фреди намира успокоение от папараците, обкръжен единствено от най-близките си сътрудници и другари.
Въпреки че Фреди едвам се държи на краката си и постоянно има потребност от отмора, гласът му в “Innuendo ” е по-мощен и прочувствен от всеки път. „ Той едвам успяваше да върви, само че щом застанеше пред микрофона, пееше по този начин, като че ли животът му зависи от това, “ спомня си по-късно Брайън Мей. Емблематичната ария " The Show Must Go On " е уловила потресаващо този дух. Мей в началото се тормози дали Фреди въобще ще може да я изпее поради извънредно високите тонове и вокалната мощност, която се изисква за нея. Фреди обаче декларира: “I’ll fucking do it, darling! ” („ Мамка му, ще го направя скъпи! “), обръща чаша водка на екс и записва песента от един дубъл.
Визията на албума е коренно друга от предходните корици с фотографии на групата. Тя е въодушевена от илюстрациите на френския карикатурист и график от XIX век Жан-Жак Гранвил (Grandville). Обложката е основана на неговата творба “Juggler of Universes ” (Жонгльор на светове). Тя изобразява жонгльор, подхвърлящ планети – метафора за хаоса, ориста и крехкостта на битието. Из страниците и за корици на синглите към албума демонстрират музикални принадлежности в антропоморфни форми – хумористично мигане за самите музиканти, които живеят музиката си. Изборът на тези сюрреалистични графики придава на албума безконечен, съвсем баснословен образ, който съвършено добавя бароковото звучене на заглавната песен.
В епичната “Innuendo ” се вихри огнено фламенко соло. То не е дело на Брайън Мей, а на китариста на Yes – Стив Хау, който инцидентно се отбил в студиото и бил поканен да изсвири един очерк.
Фреди посвещава ария на своята обичана котка Дилайла. Брайън Мей употребява talk box резултат на китарата си, с цел да имитира котешко мяукане. Барабанистът Роджър Тейлър в началото не харесва песента, само че се съгласява в името на Фреди.
Видеоклипът към нежната и баладична “These Are the Days of Our Lives ” е последният, в който Фреди се появява пред камера. Заснет в черно-бяло, с цел да скрие следите от заболяването му, то приключва с пронизващия му взор в обектива и прошепнатото: “I still love you ” („ Все още ви обичам “) – трогателно послание на Фреди към почитателите му.
“Innuendo ” се заковава на 1 място в класациите на Англия и е признат възторжено от рецензията и публиката. Албум, който не моли за жалост, а изисква почитание. Хомогенна и красива сбирка от мощни песни, в които Queen изливат невероятния си гений да творят музика дружно – съсредоточен за един финален реверанс и по тази причина – изпълнен с великолепие. Това е финалният щрих на един талант, който знае, че времето му изтича, само че избира да си тръгне с гръм и тропот. Албумът се трансформира в лебедовата песен за Фреди, защото е последна сбирка от песни, издадена, до момента в който той е още жив. А последните му записи, съединени от групата 5 години по-късно, излизат в “Made In Heaven ”, за който разказахме неотдавна.
Текст: Ивайло Александров
За да избегнат его-сблъсъците, Queen вземат решение всички песни да бъдат кредитирани на цялата група. Това смъква напрежението и разрешава на музикантите да се концентрират върху музиката. По-голямата част от работата протича в Mountain Studios в Монтрьо, Швейцария. Там Фреди намира успокоение от папараците, обкръжен единствено от най-близките си сътрудници и другари.
Въпреки че Фреди едвам се държи на краката си и постоянно има потребност от отмора, гласът му в “Innuendo ” е по-мощен и прочувствен от всеки път. „ Той едвам успяваше да върви, само че щом застанеше пред микрофона, пееше по този начин, като че ли животът му зависи от това, “ спомня си по-късно Брайън Мей. Емблематичната ария " The Show Must Go On " е уловила потресаващо този дух. Мей в началото се тормози дали Фреди въобще ще може да я изпее поради извънредно високите тонове и вокалната мощност, която се изисква за нея. Фреди обаче декларира: “I’ll fucking do it, darling! ” („ Мамка му, ще го направя скъпи! “), обръща чаша водка на екс и записва песента от един дубъл.
Визията на албума е коренно друга от предходните корици с фотографии на групата. Тя е въодушевена от илюстрациите на френския карикатурист и график от XIX век Жан-Жак Гранвил (Grandville). Обложката е основана на неговата творба “Juggler of Universes ” (Жонгльор на светове). Тя изобразява жонгльор, подхвърлящ планети – метафора за хаоса, ориста и крехкостта на битието. Из страниците и за корици на синглите към албума демонстрират музикални принадлежности в антропоморфни форми – хумористично мигане за самите музиканти, които живеят музиката си. Изборът на тези сюрреалистични графики придава на албума безконечен, съвсем баснословен образ, който съвършено добавя бароковото звучене на заглавната песен.
В епичната “Innuendo ” се вихри огнено фламенко соло. То не е дело на Брайън Мей, а на китариста на Yes – Стив Хау, който инцидентно се отбил в студиото и бил поканен да изсвири един очерк.
Фреди посвещава ария на своята обичана котка Дилайла. Брайън Мей употребява talk box резултат на китарата си, с цел да имитира котешко мяукане. Барабанистът Роджър Тейлър в началото не харесва песента, само че се съгласява в името на Фреди.
Видеоклипът към нежната и баладична “These Are the Days of Our Lives ” е последният, в който Фреди се появява пред камера. Заснет в черно-бяло, с цел да скрие следите от заболяването му, то приключва с пронизващия му взор в обектива и прошепнатото: “I still love you ” („ Все още ви обичам “) – трогателно послание на Фреди към почитателите му.
“Innuendo ” се заковава на 1 място в класациите на Англия и е признат възторжено от рецензията и публиката. Албум, който не моли за жалост, а изисква почитание. Хомогенна и красива сбирка от мощни песни, в които Queen изливат невероятния си гений да творят музика дружно – съсредоточен за един финален реверанс и по тази причина – изпълнен с великолепие. Това е финалният щрих на един талант, който знае, че времето му изтича, само че избира да си тръгне с гръм и тропот. Албумът се трансформира в лебедовата песен за Фреди, защото е последна сбирка от песни, издадена, до момента в който той е още жив. А последните му записи, съединени от групата 5 години по-късно, излизат в “Made In Heaven ”, за който разказахме неотдавна.
Текст: Ивайло Александров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ