Ново откритие в Гърция развенчава стар мит за Спарта
Смята се, че спартанската страна е зародила през 9 век пр.н.е. и бързо набирайки мощ, е доминирала огромна част от полуостров Пелопонес в продължение на повече от триста години сред 700 и 371 година пр.н.е. Традиционно Спарта е описвана като воинствено общество, образувано посредством завоевания. Нови археологически доказателства обаче демонстрират, че тази картина е надалеч по-сложна.
Новото проучване се концентрира върху археологическия комплекс Агиос Василиос, където учените са разкрили остатъци от замък, фрески, бронзови оръжия и административни таблички, написани на линеар Б, най-старата форма на гръцка книжовност.
Именно тези открития разрешиха на Бек да допусна, че Спарта не е зародила „ от нулата “ вследствие на завладяване, а се е формирала въз основата на по-древна локална просвета.
Тази догадка се поддържа в допълнение от светилището на Амиклия, което е траяло да действа даже след упадъка на дворцовия комплекс и след това е станало значимо както за спартанците, по този начин и за други локални общности.
Непрекъснатостта на ритуалната активност на това място демонстрира запазването на по-древни обичаи през интервала на образуване на Спарта, което хвърля подозрение върху класическата доктрина, че тя е зародила вследствие на завладяване.
Изследователят акцентира, че въпреки Спарта след това да е придобила репутацията на мощна военна страна, нейният генезис е бил надалеч по-сложен. Авторът отбелязва, че тези данни не отхвърлят военната мощност на Спарта през идващите епохи, само че трансформират разбирането ни за нейния генезис.
Новото проучване се концентрира върху археологическия комплекс Агиос Василиос, където учените са разкрили остатъци от замък, фрески, бронзови оръжия и административни таблички, написани на линеар Б, най-старата форма на гръцка книжовност.
Именно тези открития разрешиха на Бек да допусна, че Спарта не е зародила „ от нулата “ вследствие на завладяване, а се е формирала въз основата на по-древна локална просвета.
Тази догадка се поддържа в допълнение от светилището на Амиклия, което е траяло да действа даже след упадъка на дворцовия комплекс и след това е станало значимо както за спартанците, по този начин и за други локални общности.
Непрекъснатостта на ритуалната активност на това място демонстрира запазването на по-древни обичаи през интервала на образуване на Спарта, което хвърля подозрение върху класическата доктрина, че тя е зародила вследствие на завладяване.
Изследователят акцентира, че въпреки Спарта след това да е придобила репутацията на мощна военна страна, нейният генезис е бил надалеч по-сложен. Авторът отбелязва, че тези данни не отхвърлят военната мощност на Спарта през идващите епохи, само че трансформират разбирането ни за нейния генезис.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




