Големият късмет на България не е, че я управлява Борисов, а че е в ЕС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Големият шанс на България не е, че я ръководи Борисов, а че е в Европейски Съюз. Особено в сегашната изключителна обстановка. Но поради забавянето на имунизациите от АстраЗенека се задава ново развихряне на антиевропейската нервност.
Коментар от Даниел Смилов:
Началото на акцията за парламентарния избор по всяка възможност ще съвпадне с усложняване на Ковид-кризата в България. Ще бъдат отворени заведенията за хранене и други заведения, само че това разхлабване на ограниченията може да се окаже единствено краткотрайно заради повишаващия се брой на инфектираните. Имунизацията - трайното решение на казуса - съществено зацикли заради дефицит на ваксини и слаба организация на целия развой. В една такава обстановка Ковид-19 може да измести останалите проблеми и да се окаже главният фактор в предизборната конкуренция.
Този факт към този момент наподобява комфортен за ръководещите. Вярно е, че те няма с какво изключително да се похвалят в оправянето със здравната рецесия. Смъртността е доста висока, а системата на проведен безпорядък ни закотвя на последното място в Европейски Съюз по сложени ваксини. Но това не пречи на премиера Борисов самичък да се хвали, че най-добре ръководи рецесията, с най-либералните ограничения и така нататък Фактите не стопират политическия порив и полета на премиерската мисъл.
Заради имунизациите: заплаха от антиевропейска нервност
Още повече, че със забавянето на имунизациите от АстраЗенека българските управляващи откриха комфортно опрощение за неудачите си - бойкот извън, от неприятния Европейски Съюз, който не ни доставя обещаното в точния момент. Проблемът с доставката на ваксини е сериозен и той би трябвало да бъде решен на общо европейско равнище, с цел да бъдат третирани всички еднообразно и заслужено. Това най-вероятно ще стане, тъй като европейските институции имат задоволително лостове, с които да накарат компаниите да съблюдават договорите си или да ги заменят с доставки от други източници. Но времето до окончателното решение на този проблем може да съвпадне с нашата предизборна акция и да докара до развихряне на анти-ЕС нервност.
Борисов и държавното управление дават звук за сходна нервност, като показват повода за нашите неудачи, която, подразбира се, е отвън България. Оттук нататък тази тематика ще бъде поета и развита от “патриотичните” гласове, както и от професориата на Българска социалистическа партия, който към този момент взе да възнася триумфите на Русия и Сърбия и “провала” на Европа във връзка с Ковид-кризата. Фактите и тук нямат изключително значение - и тук е значим полетът на мисълта.
А най-после ще дойдат “консервативните” дълбокомъдрия, че в рецесията всеки е самичък за себе си, че на вълка вратът му е пълен, тъй като е единак и така нататък Вълците обаче главно живеят на глутници и по тази причина оцеляват. Така е и с хората, и с страните. В един глобализиран свят и най-големите единаци имат потребност от съюзи и поддръжка. Големият шанс на България не е, че я ръководи Борисов, а че е в Европейски Съюз. Поради този факт, който, уви, от ден на ден наподобява като щастлива случайност, България е в следната удобна обстановка:
Участваме при равни и сраведливи условия с 26 други страни, които са измежду най-развитите в света, в разпределението на стеснен брой ваксини от най-високо качество;
Ползваме се от великодушна финансова рамка, стабилизираща стопанската система ни и даваща опция за нейната рационализация - към 30 милиарда евро за период от седем години, с опция за стремително консумиране на средства в околните няколко години;
Зад нашите институции стоят институциите на Европейски Съюз, в това число ЕЦБ, които могат да ни окажат незабавна помощ при потребност, в това число за набиране на спомагателни евтини средства на интернационалните пазари.
Това не е обстановка, в която всяка страна от Европейски Съюз е “за себе си” в тежката рецесия. Това е доста първокласна обстановка на групова отбрана, за която мнозина завиждат и която малко на брой могат да си разрешат.
Да, има проблеми, които би трябвало да се решат в Европейски Съюз. Да, постигането на единодушие сред 27 държавни управления не постоянно е лека задача. Но и България би трябвало да престане да се мисли просто като потребител на политики и изгоди от Европейски Съюз, а да стартира да работи и като мотор за взимане на положителни решения. А тези положителни решения не са по линията “всеки за себе си”. Много се спекулира да вземем за пример с това всяка страна сама да си набира ваксини, в това число от Русия и Китай. Първо, никой не ни стопира да го създадем - в случай че има толкоз доста други ваксини, които стават, да си купим. Но наподобява и самата Русия не е доста напред в всеобщата имунизация (Русия - 2,7 на 100 души, България - 2,4, Румъния - 7,5). Второ, в случай че страните от Европейски Съюз стартират поотделно да се конкурират за такива ваксини, какъв брой от тях ще дойдат до България и какво ще спечелим от сходна политика?
Големият риск в този момент
От основно значение за България е отпадането на пречките за пътешестване. За тази цел е належащо имунизацията в целия Европейски Съюз да бъде сполучлива. А в България имаше закъснение на този развой даже и като изключим проблемите с АстраЗенека и другите огромни компании. Българската политика би трябвало да е насочена към общи европейски решения за ефикасна имунизация и имунизационни паспорти, които да дадат късмет за възобновяване на туристическия бранш. Дали обаче тези послания ще влязат в предизборната акция? Дали няма да бъдат заглушени от първичен нативизъм?
Големият риск на идната акция е да създаде нови или санирани и рехабилитирани " спасители” на нацията, които я пазят от несъществуващи рискове, само че я карат да не помни действителните си проблеми. Тези проблеми са структурни - във властта, в правораздаването, в неналичието на задоволителна цифровизация и рационализация, в околната среда. Тези проблеми са и лични обаче - и станаха мъчително ясни през лятото на предходната година. Заради здравната рецесия публицистите наподобява стопираха да питат премиера за всички тези проблеми от лятото на 2020 - хазартния скандал, записите, шкафчетата и така нататък Но това е плитко заровена мина, с която България не може да си разреши да влезе в нов 4-годишен мандат.
Мнозина биха предпочели да пораздухат антиевропейски тематики - къде за Ковид-19, къде за Северна Македония, с цел да насочат предизборната акция в преференциална за тях посока. Дали това е преференциално и за жителите - те сами ще преценяват.
Големият шанс на България не е, че я ръководи Борисов, а че е в Европейски Съюз. Особено в сегашната изключителна обстановка. Но поради забавянето на имунизациите от АстраЗенека се задава ново развихряне на антиевропейската нервност.
Коментар от Даниел Смилов:
Началото на акцията за парламентарния избор по всяка възможност ще съвпадне с усложняване на Ковид-кризата в България. Ще бъдат отворени заведенията за хранене и други заведения, само че това разхлабване на ограниченията може да се окаже единствено краткотрайно заради повишаващия се брой на инфектираните. Имунизацията - трайното решение на казуса - съществено зацикли заради дефицит на ваксини и слаба организация на целия развой. В една такава обстановка Ковид-19 може да измести останалите проблеми и да се окаже главният фактор в предизборната конкуренция.
Този факт към този момент наподобява комфортен за ръководещите. Вярно е, че те няма с какво изключително да се похвалят в оправянето със здравната рецесия. Смъртността е доста висока, а системата на проведен безпорядък ни закотвя на последното място в Европейски Съюз по сложени ваксини. Но това не пречи на премиера Борисов самичък да се хвали, че най-добре ръководи рецесията, с най-либералните ограничения и така нататък Фактите не стопират политическия порив и полета на премиерската мисъл.
Заради имунизациите: заплаха от антиевропейска нервност
Още повече, че със забавянето на имунизациите от АстраЗенека българските управляващи откриха комфортно опрощение за неудачите си - бойкот извън, от неприятния Европейски Съюз, който не ни доставя обещаното в точния момент. Проблемът с доставката на ваксини е сериозен и той би трябвало да бъде решен на общо европейско равнище, с цел да бъдат третирани всички еднообразно и заслужено. Това най-вероятно ще стане, тъй като европейските институции имат задоволително лостове, с които да накарат компаниите да съблюдават договорите си или да ги заменят с доставки от други източници. Но времето до окончателното решение на този проблем може да съвпадне с нашата предизборна акция и да докара до развихряне на анти-ЕС нервност.
Борисов и държавното управление дават звук за сходна нервност, като показват повода за нашите неудачи, която, подразбира се, е отвън България. Оттук нататък тази тематика ще бъде поета и развита от “патриотичните” гласове, както и от професориата на Българска социалистическа партия, който към този момент взе да възнася триумфите на Русия и Сърбия и “провала” на Европа във връзка с Ковид-кризата. Фактите и тук нямат изключително значение - и тук е значим полетът на мисълта.
А най-после ще дойдат “консервативните” дълбокомъдрия, че в рецесията всеки е самичък за себе си, че на вълка вратът му е пълен, тъй като е единак и така нататък Вълците обаче главно живеят на глутници и по тази причина оцеляват. Така е и с хората, и с страните. В един глобализиран свят и най-големите единаци имат потребност от съюзи и поддръжка. Големият шанс на България не е, че я ръководи Борисов, а че е в Европейски Съюз. Поради този факт, който, уви, от ден на ден наподобява като щастлива случайност, България е в следната удобна обстановка:
Участваме при равни и сраведливи условия с 26 други страни, които са измежду най-развитите в света, в разпределението на стеснен брой ваксини от най-високо качество;
Ползваме се от великодушна финансова рамка, стабилизираща стопанската система ни и даваща опция за нейната рационализация - към 30 милиарда евро за период от седем години, с опция за стремително консумиране на средства в околните няколко години;
Зад нашите институции стоят институциите на Европейски Съюз, в това число ЕЦБ, които могат да ни окажат незабавна помощ при потребност, в това число за набиране на спомагателни евтини средства на интернационалните пазари.
Това не е обстановка, в която всяка страна от Европейски Съюз е “за себе си” в тежката рецесия. Това е доста първокласна обстановка на групова отбрана, за която мнозина завиждат и която малко на брой могат да си разрешат.
Да, има проблеми, които би трябвало да се решат в Европейски Съюз. Да, постигането на единодушие сред 27 държавни управления не постоянно е лека задача. Но и България би трябвало да престане да се мисли просто като потребител на политики и изгоди от Европейски Съюз, а да стартира да работи и като мотор за взимане на положителни решения. А тези положителни решения не са по линията “всеки за себе си”. Много се спекулира да вземем за пример с това всяка страна сама да си набира ваксини, в това число от Русия и Китай. Първо, никой не ни стопира да го създадем - в случай че има толкоз доста други ваксини, които стават, да си купим. Но наподобява и самата Русия не е доста напред в всеобщата имунизация (Русия - 2,7 на 100 души, България - 2,4, Румъния - 7,5). Второ, в случай че страните от Европейски Съюз стартират поотделно да се конкурират за такива ваксини, какъв брой от тях ще дойдат до България и какво ще спечелим от сходна политика?
Големият риск в този момент
От основно значение за България е отпадането на пречките за пътешестване. За тази цел е належащо имунизацията в целия Европейски Съюз да бъде сполучлива. А в България имаше закъснение на този развой даже и като изключим проблемите с АстраЗенека и другите огромни компании. Българската политика би трябвало да е насочена към общи европейски решения за ефикасна имунизация и имунизационни паспорти, които да дадат късмет за възобновяване на туристическия бранш. Дали обаче тези послания ще влязат в предизборната акция? Дали няма да бъдат заглушени от първичен нативизъм?
Големият риск на идната акция е да създаде нови или санирани и рехабилитирани " спасители” на нацията, които я пазят от несъществуващи рискове, само че я карат да не помни действителните си проблеми. Тези проблеми са структурни - във властта, в правораздаването, в неналичието на задоволителна цифровизация и рационализация, в околната среда. Тези проблеми са и лични обаче - и станаха мъчително ясни през лятото на предходната година. Заради здравната рецесия публицистите наподобява стопираха да питат премиера за всички тези проблеми от лятото на 2020 - хазартния скандал, записите, шкафчетата и така нататък Но това е плитко заровена мина, с която България не може да си разреши да влезе в нов 4-годишен мандат.
Мнозина биха предпочели да пораздухат антиевропейски тематики - къде за Ковид-19, къде за Северна Македония, с цел да насочат предизборната акция в преференциална за тях посока. Дали това е преференциално и за жителите - те сами ще преценяват.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ