Германски дипломат: Ако няма решение на спора между България и Северна Македония, победител ще се окаже Русия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Предлагаме Ви персонална позиция на юриста Клаус Шрамайер, който е някогашен заместник-посланик на Германия в София и някогашен дипломат в Скопие:
Рядко една страна е била разигравана по подобен гнусен метод, както Северна Македония. Най-голямата виновност за това носи Гърция, която още през 1992 година възпря Европейски Съюз да признае новата страна, а след това наложи ембарго. В един миг Атина направи компромис и призна страната под името БЮРМ, обаче след 2008 година продължи протеста си поради името чак до 2013 година, макар съществуването на решение на Международния съд в Хага. Чрез нелепи исторически искания Гърция съумя да изнуди Скопие да промени името на страната. Но влакът към Източното разширение на Европейски Съюз (2004-2007) към този момент беше отпътувал и македонците останаха на перона.
Неочакваните искания на българите
И когато това кълбо от проблеми стартира да се разплита, на сцената излязоха до тогава доста разбраните българи, които за всеобща изненада също издигнаха нелепи исторически искания. А другояче съглашението, което през 1999 година подписаха Иван Костов и Любчо Георгиевски, както и съглашението от 2017 година като че ли бяха изчистили всички противоречиви въпроси. Или пък тези въпроси бяха краткотрайно обезвредени посредством основаването на взаимна историческа комисия. Тази комисия обаче не съумя да откри взаимно допустими решения на редица въпроси, заради което през 2018-2019 година разногласието още веднъж се реалокира на политическо ниво.
А в действителност таман българите имат всички вероятни учредения да третират с схващане своите македонски братя и сестри. Та нали точно съдбовната българска тактика по време на Междусъюзническата война докара до изгубването на Вардарска Македония и Южна Сърбия. Държавата България не се отнесе „ приятелски “ към македонците нито по време на двете окупации през Първата и най-много през Втората международна война, нито пък когато съобщи македонските евреи на нацистка Германия.
През януари 1992 година Филип Димитров и Желю Желев сториха най-правилното: те първи признаха новата страна, с цел да обезпечат българското въздействие там, макар мъчителните мемоари на самите македонци. Тъкмо този триумф сега безгрижно се слага на карта.
И в този момент, откакто 20 години чакаха на опашката, македонците ще бъдат препънати по пътя към Европейски Съюз единствено поради Гоце Делчев? Нима призраците в балканската история са безсмъртни? И няма ли в миналото въпреки всичко да се завърши с провинциалните балкански циркове пред лицето на големите провокации на днешния свят?
Несъстоятелна позиция
Не вижда ли България, че реже парчета от личното си месо? В резултат от маневрите си София се оказа в една международно-правно неудържима позиция. Тя се изолира и изгуби освен въздействието си върху Скопие, само че и доверието на всички балкански страни, пък и оттатък тях.
Да погледнем каква е действителността. Един някогашен сътрудник на българската Държавна сигурност, който се издигна до водач на една от дребните националистически партии, Вътрешна македонска революционна организация, и до министър на защитата, счита, че може да изнудва освен българския министър председател Борисов, само че и цяла Европа. Борисов наподобява подготвен на взаимни отстъпки, само че не може да му се опълчи, без да заложи на карта ориста на държавното управление си, което така и така е в рисково състояние след многомесечните улични митинги. Чрез един процедурен трик (подготовка на напълно ненужни конституционни промени) Борисов таман беше съумял да завоюва малко време до провеждането на постоянните парламентарни избори следващата година. Каракачанов обаче наподобява работи освен под въздействие на своите предубеждения във връзка с македонците. Неговото агентурно минало и съдействието му с Волен Сидеров и Атака навеждат на мисълта, че той играе играта на Москва. И се среща в Скопие с представители на ВМРО-ДПМНЕ – партията, която изгуби последните избори в Македония. Партията, в чиито редици работят просръбски, а отсам и проруски сили. Партията, чийто някогашен водач се укри от правосъдно гонене таман при Виктор Орбан.
В същото време Каракачанов играе и играта на съперниците на всяко по-нататъшно евроразширяване. Да, Скопие надали дава отговор на Копенхагенските критерии. Но в предходни случаи сходен пропуск великодушно се опрощаваше на страните-кандидатки – с обезверената вяра, че след приемането си те ще наваксат. Сега обаче Европейски Съюз одобри нови правила за спазването на условието за господство на закона, посредством които би трябвало да се поправят грешките. В резултат – към Скопие се насочат по-високи условия, в сравнение с към предходните претенденти. Независимо, че забавянето не беше по виновност на Скопие.
От позиция на интернационалното право българските искания във връзка с езика, идентичността, историята и така нататък са без значение, т.е. – те в действителност съставляват интервенция във вътрешните работи на Скопие, тъй като слагат под въпрос правото на самоопределяне. Колкото до ненакърнимостта на границите, тя за следващ път беше обезпечена от измененията в македонската конституция от 2.12.2018, съгласно които „ Републиката зачита суверенитета, териториалната целокупност и политическата самостоятелност на прилежащите страни “.
Македония не е подготвена за Европейски Съюз? Тук София би трябвало доста да внимава
Освен това София би трябвало да внимава и с изказванието си, че Македония не е подготвена за договаряния с Европейски Съюз. Та нали и към България може да се насочи въпросът за спазването на Копенхагенските критерии – нищо, че към този момент Брюксел демонстрира повече от огромно схващане към страната. За разлика от Съвета на Европа и от Венецианската комисия.
В политическо отношение Скопие не може да извърши българските условия, без да се откаже от идентичността и националното си съзнание. Както преди време сподели тогавашният президент Киро Глигоров: „ Македония е всичко, което имаме. “
Съществува компромисно решение, което ще разреши на всички да запазят достолепие. След като взаимната комисия се оказа неспособна да реши историческите разногласия, в този момент интернационалната общественост може да предложи на двете страни противоречивите въпроси да се внесат в една интернационална комисия от историци.
Дали София ще направи крачка обратно? Най-малкото във финансово отношение България не може да си разреши да ядосва Брюксел.И в случай че Борисов не желае напълно да изгуби заема на доверие (и изключително финансовите ползи), той ще би трябвало да се освободи от Каракачанов. Олигарсите, които извличат най-голяма изгода от европейските финансови помощи, надали ще позволен да се стигне до редуциране на парите от Брюксел. Ето за какво можем да предположим, че в случай че Обединените патриоти излязат от обединението, на тяхно място може да влезе Движение за права и свободи. Разбира се, в случай че Доган не избра да извърши желанието на Москва за събаряне на Борисов. Иначе може да се стигне и до предварителни избори.
Европейски Съюз би трябвало да разсече Гордиевия възел
Ако в разногласието сред София и Скопие не се откри някакъв консенсус, рецесията в Европейски Съюз, провокирана преди малко от Унгария и Полша, ще се задълбочи още повече. Тъй че Евросъюзът би трябвало да откри някакъв метод да разсече Гордиевия възел, тъй като в противоположен случай ще стане неработоспособен.
А в случай че държавното управление на Заев в Скопие не показва триумф по пътя към еврочленството, личната му орис ще бъде застрашена. Никой не може да планува каква ще бъде реакцията на албанците, още по-малко пък, в случай че Албания успее за европреговорите.
Не се ли реализира съглашение, в района ще зародят многочислени нови неустойчивости, а победител в последна сметка ще се окаже Русия – тъкмо както се случи в Армения.
Автор: Александър Андреев
Предлагаме Ви персонална позиция на юриста Клаус Шрамайер, който е някогашен заместник-посланик на Германия в София и някогашен дипломат в Скопие:
Рядко една страна е била разигравана по подобен гнусен метод, както Северна Македония. Най-голямата виновност за това носи Гърция, която още през 1992 година възпря Европейски Съюз да признае новата страна, а след това наложи ембарго. В един миг Атина направи компромис и призна страната под името БЮРМ, обаче след 2008 година продължи протеста си поради името чак до 2013 година, макар съществуването на решение на Международния съд в Хага. Чрез нелепи исторически искания Гърция съумя да изнуди Скопие да промени името на страната. Но влакът към Източното разширение на Европейски Съюз (2004-2007) към този момент беше отпътувал и македонците останаха на перона.
Неочакваните искания на българите
И когато това кълбо от проблеми стартира да се разплита, на сцената излязоха до тогава доста разбраните българи, които за всеобща изненада също издигнаха нелепи исторически искания. А другояче съглашението, което през 1999 година подписаха Иван Костов и Любчо Георгиевски, както и съглашението от 2017 година като че ли бяха изчистили всички противоречиви въпроси. Или пък тези въпроси бяха краткотрайно обезвредени посредством основаването на взаимна историческа комисия. Тази комисия обаче не съумя да откри взаимно допустими решения на редица въпроси, заради което през 2018-2019 година разногласието още веднъж се реалокира на политическо ниво.
А в действителност таман българите имат всички вероятни учредения да третират с схващане своите македонски братя и сестри. Та нали точно съдбовната българска тактика по време на Междусъюзническата война докара до изгубването на Вардарска Македония и Южна Сърбия. Държавата България не се отнесе „ приятелски “ към македонците нито по време на двете окупации през Първата и най-много през Втората международна война, нито пък когато съобщи македонските евреи на нацистка Германия.
През януари 1992 година Филип Димитров и Желю Желев сториха най-правилното: те първи признаха новата страна, с цел да обезпечат българското въздействие там, макар мъчителните мемоари на самите македонци. Тъкмо този триумф сега безгрижно се слага на карта.
И в този момент, откакто 20 години чакаха на опашката, македонците ще бъдат препънати по пътя към Европейски Съюз единствено поради Гоце Делчев? Нима призраците в балканската история са безсмъртни? И няма ли в миналото въпреки всичко да се завърши с провинциалните балкански циркове пред лицето на големите провокации на днешния свят?
Несъстоятелна позиция
Не вижда ли България, че реже парчета от личното си месо? В резултат от маневрите си София се оказа в една международно-правно неудържима позиция. Тя се изолира и изгуби освен въздействието си върху Скопие, само че и доверието на всички балкански страни, пък и оттатък тях.
Да погледнем каква е действителността. Един някогашен сътрудник на българската Държавна сигурност, който се издигна до водач на една от дребните националистически партии, Вътрешна македонска революционна организация, и до министър на защитата, счита, че може да изнудва освен българския министър председател Борисов, само че и цяла Европа. Борисов наподобява подготвен на взаимни отстъпки, само че не може да му се опълчи, без да заложи на карта ориста на държавното управление си, което така и така е в рисково състояние след многомесечните улични митинги. Чрез един процедурен трик (подготовка на напълно ненужни конституционни промени) Борисов таман беше съумял да завоюва малко време до провеждането на постоянните парламентарни избори следващата година. Каракачанов обаче наподобява работи освен под въздействие на своите предубеждения във връзка с македонците. Неговото агентурно минало и съдействието му с Волен Сидеров и Атака навеждат на мисълта, че той играе играта на Москва. И се среща в Скопие с представители на ВМРО-ДПМНЕ – партията, която изгуби последните избори в Македония. Партията, в чиито редици работят просръбски, а отсам и проруски сили. Партията, чийто някогашен водач се укри от правосъдно гонене таман при Виктор Орбан.
В същото време Каракачанов играе и играта на съперниците на всяко по-нататъшно евроразширяване. Да, Скопие надали дава отговор на Копенхагенските критерии. Но в предходни случаи сходен пропуск великодушно се опрощаваше на страните-кандидатки – с обезверената вяра, че след приемането си те ще наваксат. Сега обаче Европейски Съюз одобри нови правила за спазването на условието за господство на закона, посредством които би трябвало да се поправят грешките. В резултат – към Скопие се насочат по-високи условия, в сравнение с към предходните претенденти. Независимо, че забавянето не беше по виновност на Скопие.
От позиция на интернационалното право българските искания във връзка с езика, идентичността, историята и така нататък са без значение, т.е. – те в действителност съставляват интервенция във вътрешните работи на Скопие, тъй като слагат под въпрос правото на самоопределяне. Колкото до ненакърнимостта на границите, тя за следващ път беше обезпечена от измененията в македонската конституция от 2.12.2018, съгласно които „ Републиката зачита суверенитета, териториалната целокупност и политическата самостоятелност на прилежащите страни “.
Македония не е подготвена за Европейски Съюз? Тук София би трябвало доста да внимава
Освен това София би трябвало да внимава и с изказванието си, че Македония не е подготвена за договаряния с Европейски Съюз. Та нали и към България може да се насочи въпросът за спазването на Копенхагенските критерии – нищо, че към този момент Брюксел демонстрира повече от огромно схващане към страната. За разлика от Съвета на Европа и от Венецианската комисия.
В политическо отношение Скопие не може да извърши българските условия, без да се откаже от идентичността и националното си съзнание. Както преди време сподели тогавашният президент Киро Глигоров: „ Македония е всичко, което имаме. “
Съществува компромисно решение, което ще разреши на всички да запазят достолепие. След като взаимната комисия се оказа неспособна да реши историческите разногласия, в този момент интернационалната общественост може да предложи на двете страни противоречивите въпроси да се внесат в една интернационална комисия от историци.
Дали София ще направи крачка обратно? Най-малкото във финансово отношение България не може да си разреши да ядосва Брюксел.И в случай че Борисов не желае напълно да изгуби заема на доверие (и изключително финансовите ползи), той ще би трябвало да се освободи от Каракачанов. Олигарсите, които извличат най-голяма изгода от европейските финансови помощи, надали ще позволен да се стигне до редуциране на парите от Брюксел. Ето за какво можем да предположим, че в случай че Обединените патриоти излязат от обединението, на тяхно място може да влезе Движение за права и свободи. Разбира се, в случай че Доган не избра да извърши желанието на Москва за събаряне на Борисов. Иначе може да се стигне и до предварителни избори.
Европейски Съюз би трябвало да разсече Гордиевия възел
Ако в разногласието сред София и Скопие не се откри някакъв консенсус, рецесията в Европейски Съюз, провокирана преди малко от Унгария и Полша, ще се задълбочи още повече. Тъй че Евросъюзът би трябвало да откри някакъв метод да разсече Гордиевия възел, тъй като в противоположен случай ще стане неработоспособен.
А в случай че държавното управление на Заев в Скопие не показва триумф по пътя към еврочленството, личната му орис ще бъде застрашена. Никой не може да планува каква ще бъде реакцията на албанците, още по-малко пък, в случай че Албания успее за европреговорите.
Не се ли реализира съглашение, в района ще зародят многочислени нови неустойчивости, а победител в последна сметка ще се окаже Русия – тъкмо както се случи в Армения.
Автор: Александър Андреев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ