Търкулнати глави. Не корете интелектуалците, че не протестират
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Любен Дилов - наследник във " Facebook "
Казват, прелюбезни, че след тежък и под напрежение ден, Бойко Борисов се отпуска във ваната си в Банкя, възпламенява свещ, чете отвореното писмо на Галин Стоев, потънал в ароматна пяна и... плаче ли, плаче. Толкова му се желае да разбере какво написа в него!
Мислех, да ви занимая през днешния ден с обезглавяването на Йоан Кръстител, което и католици, и православни означаваме на 29 август, само че Захари Карабашлиев към този момент го е направил по превъзходен метод, вкарвайки старозаветната алегория в настоящия политически подтекст. Текстът можете да прочетете на www.kultura.bg.
И макар, че протестът на Йоан Кърстител против Ирод е духовен, а не политически,
можем да го приемем като алегория за ролята на духовните водачи в смутни времена. Подобен е и протестът на Хамлет. Отпървом е негодуванието против майка му, пристанала на мъжовия си брат, а чак след това идва прозрението и за някои недостатъци на обществото като цяло и гнилостта на Дания съответно. Йоан Кръстител до тези прозрения въобще не стига, разделяйки се прибързано с главата си по избор на сластната Саломе.
В последна сметка и двамата остават в историята не с протеста против системата, а с персоналните си прозрения. Единият открива безиходицата от този „ прогнил от безнравственост свят “, а другият припознава Спасителя и възвестява появяването му. И двамата ги убива любовта. По друг метод...
Ще стане дума и за любовта, и за отрязаните глави, само че да се попитаме в този момент и ние къде са националните духовни водачи, както упорстват все по-често из обществените мрежи загрижени жители. Защо не са на първа линия, за какво не се бунтуват, не изясняват, не водят народа в борбата му за по-добро на следващия ден? Ако се чуе някой глас, той най-често единствено затвърждава нещо, което към този момент знаем от повече от десетилетие: сред модерните ни политици и модерните ни интелектуаллци има цялостна естетическа и етическа несъответственост.
Писмото на Галин Стоев до Бойко Борисов е нещо като първа среща сред Кортес и Монтесума. То разказва тази несъответственост за следващ път и упорства не доста съответно за смяна. За смяна упорстват и протестиращи, и контрапротестиращи, а най-големият абсурд е, че в действителност единствените, които оферират съответни стъпки към смяна са... ръководещите. Колкото и да е сакат планът им за нова конституция, той отваря един от вероятните цивилизовани пътища за преподписване на „ гражданския контракт “, с цялата историческа конвенционалност на това разбиране.
Последното Велико национално заседание в българската история в действителност може да донесе сериозна смяна, че даже и да вземе по легален път главата на Гешев – нещо, за което горещо упорстват протестиращите, само че сега е допустимо единствено теоретически...
Мисля, че и най-отчаяните протестъри към този момент са уверени, че в случай че на следващия ден държавното управление подаде оставка, някаква сериозна смяна няма да настъпи. Всички социологически сондажи подсказват същите политически играчи и в идващия парламент, със напълно леки корекции. В тази връзка да виним интелектуалци и будители, че не са в първите редици на митингите е малко безогледно. Не е нужно да си приключил Сорбоната, с цел да пресметнеш, че идващото държавно управление не може да се сформира без ГЕРБ, Движение за права и свободи и/или Българска социалистическа партия.
И още нещо в отбрана на мълчащите, или иронизиращите: да не харесваш ръководещите напълно не значи, че харесваш протестиращите.
Или най-малко тези, които се показват за лица на митинга. Хората – все едно дали ще ги назоваваме интелектуалци, или не - които мислят за това по какъв начин действително могат да се наченат съществени политически промени, виждат късмет само в конституционните промени и Велико национално заседание.
Просто в идващият елементарен парламент няма по какъв начин да има мощно реформаторско болшинство, което да ги предложи и реализира.
Нека ме поправи някой, в случай че бъркам, само че кой ще направи значимите промени в идващия елементарен парламент? Българска социалистическа партия на Нинова, ГЕРБ, Движение за права и свободи или Слави Трифонов? А може би военачалник Наско и Христо Иванов ще имат безусловно болшинство?
Генералът към този момент беше част от такова болшинство, което даже досиетата не съумя да отвори, както чакаха всички поддръжници на Съюз на демократичните сили и Костов след 1997 година...
Най-разпалените протестъри желаят да видят незабавно търкулнати две глави: на Борисов и на Гешев.
Някои от наричаните интелектуалци също считат това за най-малък, символен акт, който ще смъкна напрежението и ще отприщи значими промени. Също като майката на Саломе, която считала, че търкулнатата глава на Йоан Кръстител ще ѝ разреши към този момент гладко да споделя леглото с мъжовия си брат.
Историята потвърждава, че търкулнатите глави нищо не трансформират.
Нито тази на Чарлз Първи, нито на Томас Мор, нито на Мария Антоанета, нито на Робеспиер... Главите се търкаят, керванът на историята си върви. Нашият случай няма да е изключение. С оставката на Борисов ГЕРБ няма да изчезне. Напротив, той ще има време си стегне партията, да активизира мощен електорален запас, който идва най-много от мощната му локална власт и да вземе, в случай че не същите, то сходни депутатски места в идващия парламент.
Гешев е допустимо да си тръгне единствено по лично предпочитание, а това малко на брой от прокурорите го желаят. Най-вече тъй като за пръв път в 30 годишната си история се усещат задоволително мощни да се изправят освен против знакови фигури на прехода, само че и против настоящи политици.
Парадоксално, само че свръхактивността на прокуратурата, стартира да се отразява и на съдиите. Делата още веднъж станаха „ забавни “, а техните отсъждания – постоянно против прокуратурата - ги въоръжават с престиж и самостоятелност, които обичайно бяха поставяни под подозрение през последните десетилетия. Това пък кара прокурорите да се стараят повече и да внасят в съда по-издържани обвинявания.
Има още доста любопитни парадокси, които политическата рецесия отключи, само че единственото дейно място за разискване и решението им е точно Велико Народно Събрание. И към този момент няма никакво значение, дали то ще е свикано като тактически, или като стратегически ход. В обозримо бъдеще мъчно ще се случи в естествен парламент да се съберат над 120 депутати, които да се саморазпуснат и обяват избори за Велико народно събрание.
И още един абсурд: всички персони, които провиждаме като духовни водачи на нацията - в случай че решат да тръгнат по този бодлив път – имат един-единствен късмет да попаднат в Народното събрание и да окажат действително въздействие за една по-сериозна смяна в политиката. И той е Велико Народно заседание, което ще се избира по мажоритарен, и по симетричен метод. Аз персонално се колебая, че Галин Стоев или Захари Карабашлиев ще зарежат интелектуалния си уют и ще тръгнат да стават велики национални депутати, само че пък за какво не? Спомнете си какви имена имаше във Велико народно събрание преди 30 години - Валери Петров, Йордан Радичков, Кирил Маричков, Петър Слабаков, Стоян Михайлов, Марко Ганчев, Тодор Колев, Елка Константинова, Михаил Неделчев, Георги Мишев, Анжел Вагенщайн, Георги Иванов, Леда Милева, Блага Димитрова, Леа Коен, Борис Димовски, Димо Димов, Стефан Продев, Азаря Поликаров, Йосиф Петров, Гиньо Ганев...
Според вас, прелюбезни, имат ли късмет модерните еквиваленти на тези имена (ако въобще съществуват) да попаднат в законодателната власт при едни елементарни избори? Кой ще ги издигне? Корнелия, Бойко, Слави или Ахмед? И какъв брой ще им се чува гласа измежду стройните редици на бекбенчърите?
Има едно главно предписание при сглобяването на прахосмукачка:
откакто сте пробвали всички други способи да я сглобите, прочетете инструкцията. В нашия случай инструкцията е конституцията и каквито и способи да опитваме да сглобим по-добре живота си, не можем да променим човешката природа. Но можем да променим инструкцията...
Правила за духовни водачи няма, само че има един образец – този на Йоан Кръстител. Може да настояваш за оставката на цар Ирод, само че може и да откриеш и кръстиш Спасителя на света. Разбира се, едното не изключва другото, само че иродите са доста, а Спасителят е един.
Коментар на Любен Дилов - наследник във " Facebook "
Казват, прелюбезни, че след тежък и под напрежение ден, Бойко Борисов се отпуска във ваната си в Банкя, възпламенява свещ, чете отвореното писмо на Галин Стоев, потънал в ароматна пяна и... плаче ли, плаче. Толкова му се желае да разбере какво написа в него!
Мислех, да ви занимая през днешния ден с обезглавяването на Йоан Кръстител, което и католици, и православни означаваме на 29 август, само че Захари Карабашлиев към този момент го е направил по превъзходен метод, вкарвайки старозаветната алегория в настоящия политически подтекст. Текстът можете да прочетете на www.kultura.bg.
И макар, че протестът на Йоан Кърстител против Ирод е духовен, а не политически,
можем да го приемем като алегория за ролята на духовните водачи в смутни времена. Подобен е и протестът на Хамлет. Отпървом е негодуванието против майка му, пристанала на мъжовия си брат, а чак след това идва прозрението и за някои недостатъци на обществото като цяло и гнилостта на Дания съответно. Йоан Кръстител до тези прозрения въобще не стига, разделяйки се прибързано с главата си по избор на сластната Саломе.
В последна сметка и двамата остават в историята не с протеста против системата, а с персоналните си прозрения. Единият открива безиходицата от този „ прогнил от безнравственост свят “, а другият припознава Спасителя и възвестява появяването му. И двамата ги убива любовта. По друг метод...
Ще стане дума и за любовта, и за отрязаните глави, само че да се попитаме в този момент и ние къде са националните духовни водачи, както упорстват все по-често из обществените мрежи загрижени жители. Защо не са на първа линия, за какво не се бунтуват, не изясняват, не водят народа в борбата му за по-добро на следващия ден? Ако се чуе някой глас, той най-често единствено затвърждава нещо, което към този момент знаем от повече от десетилетие: сред модерните ни политици и модерните ни интелектуаллци има цялостна естетическа и етическа несъответственост.
Писмото на Галин Стоев до Бойко Борисов е нещо като първа среща сред Кортес и Монтесума. То разказва тази несъответственост за следващ път и упорства не доста съответно за смяна. За смяна упорстват и протестиращи, и контрапротестиращи, а най-големият абсурд е, че в действителност единствените, които оферират съответни стъпки към смяна са... ръководещите. Колкото и да е сакат планът им за нова конституция, той отваря един от вероятните цивилизовани пътища за преподписване на „ гражданския контракт “, с цялата историческа конвенционалност на това разбиране.
Последното Велико национално заседание в българската история в действителност може да донесе сериозна смяна, че даже и да вземе по легален път главата на Гешев – нещо, за което горещо упорстват протестиращите, само че сега е допустимо единствено теоретически...
Мисля, че и най-отчаяните протестъри към този момент са уверени, че в случай че на следващия ден държавното управление подаде оставка, някаква сериозна смяна няма да настъпи. Всички социологически сондажи подсказват същите политически играчи и в идващия парламент, със напълно леки корекции. В тази връзка да виним интелектуалци и будители, че не са в първите редици на митингите е малко безогледно. Не е нужно да си приключил Сорбоната, с цел да пресметнеш, че идващото държавно управление не може да се сформира без ГЕРБ, Движение за права и свободи и/или Българска социалистическа партия.
И още нещо в отбрана на мълчащите, или иронизиращите: да не харесваш ръководещите напълно не значи, че харесваш протестиращите.
Или най-малко тези, които се показват за лица на митинга. Хората – все едно дали ще ги назоваваме интелектуалци, или не - които мислят за това по какъв начин действително могат да се наченат съществени политически промени, виждат късмет само в конституционните промени и Велико национално заседание.
Просто в идващият елементарен парламент няма по какъв начин да има мощно реформаторско болшинство, което да ги предложи и реализира.
Нека ме поправи някой, в случай че бъркам, само че кой ще направи значимите промени в идващия елементарен парламент? Българска социалистическа партия на Нинова, ГЕРБ, Движение за права и свободи или Слави Трифонов? А може би военачалник Наско и Христо Иванов ще имат безусловно болшинство?
Генералът към този момент беше част от такова болшинство, което даже досиетата не съумя да отвори, както чакаха всички поддръжници на Съюз на демократичните сили и Костов след 1997 година...
Най-разпалените протестъри желаят да видят незабавно търкулнати две глави: на Борисов и на Гешев.
Някои от наричаните интелектуалци също считат това за най-малък, символен акт, който ще смъкна напрежението и ще отприщи значими промени. Също като майката на Саломе, която считала, че търкулнатата глава на Йоан Кръстител ще ѝ разреши към този момент гладко да споделя леглото с мъжовия си брат.
Историята потвърждава, че търкулнатите глави нищо не трансформират.
Нито тази на Чарлз Първи, нито на Томас Мор, нито на Мария Антоанета, нито на Робеспиер... Главите се търкаят, керванът на историята си върви. Нашият случай няма да е изключение. С оставката на Борисов ГЕРБ няма да изчезне. Напротив, той ще има време си стегне партията, да активизира мощен електорален запас, който идва най-много от мощната му локална власт и да вземе, в случай че не същите, то сходни депутатски места в идващия парламент.
Гешев е допустимо да си тръгне единствено по лично предпочитание, а това малко на брой от прокурорите го желаят. Най-вече тъй като за пръв път в 30 годишната си история се усещат задоволително мощни да се изправят освен против знакови фигури на прехода, само че и против настоящи политици.
Парадоксално, само че свръхактивността на прокуратурата, стартира да се отразява и на съдиите. Делата още веднъж станаха „ забавни “, а техните отсъждания – постоянно против прокуратурата - ги въоръжават с престиж и самостоятелност, които обичайно бяха поставяни под подозрение през последните десетилетия. Това пък кара прокурорите да се стараят повече и да внасят в съда по-издържани обвинявания.
Има още доста любопитни парадокси, които политическата рецесия отключи, само че единственото дейно място за разискване и решението им е точно Велико Народно Събрание. И към този момент няма никакво значение, дали то ще е свикано като тактически, или като стратегически ход. В обозримо бъдеще мъчно ще се случи в естествен парламент да се съберат над 120 депутати, които да се саморазпуснат и обяват избори за Велико народно събрание.
И още един абсурд: всички персони, които провиждаме като духовни водачи на нацията - в случай че решат да тръгнат по този бодлив път – имат един-единствен късмет да попаднат в Народното събрание и да окажат действително въздействие за една по-сериозна смяна в политиката. И той е Велико Народно заседание, което ще се избира по мажоритарен, и по симетричен метод. Аз персонално се колебая, че Галин Стоев или Захари Карабашлиев ще зарежат интелектуалния си уют и ще тръгнат да стават велики национални депутати, само че пък за какво не? Спомнете си какви имена имаше във Велико народно събрание преди 30 години - Валери Петров, Йордан Радичков, Кирил Маричков, Петър Слабаков, Стоян Михайлов, Марко Ганчев, Тодор Колев, Елка Константинова, Михаил Неделчев, Георги Мишев, Анжел Вагенщайн, Георги Иванов, Леда Милева, Блага Димитрова, Леа Коен, Борис Димовски, Димо Димов, Стефан Продев, Азаря Поликаров, Йосиф Петров, Гиньо Ганев...
Според вас, прелюбезни, имат ли късмет модерните еквиваленти на тези имена (ако въобще съществуват) да попаднат в законодателната власт при едни елементарни избори? Кой ще ги издигне? Корнелия, Бойко, Слави или Ахмед? И какъв брой ще им се чува гласа измежду стройните редици на бекбенчърите?
Има едно главно предписание при сглобяването на прахосмукачка:
откакто сте пробвали всички други способи да я сглобите, прочетете инструкцията. В нашия случай инструкцията е конституцията и каквито и способи да опитваме да сглобим по-добре живота си, не можем да променим човешката природа. Но можем да променим инструкцията...
Правила за духовни водачи няма, само че има един образец – този на Йоан Кръстител. Може да настояваш за оставката на цар Ирод, само че може и да откриеш и кръстиш Спасителя на света. Разбира се, едното не изключва другото, само че иродите са доста, а Спасителят е един.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ