Майка и бебе бежанци затворени зад решетки на летището в София
ФАКТИ огласява журналистически следствия от разнообразни медии, тъй като поддържа свободата на словото.
Mайка с нейното 12-месечно бебе кацат с полет от Холандия на втори януари, само че не са позволени на територията на България от гранична полиция. Отнемат им българските документи, в които написа, че майката Катя Амие е бежанка от 20 години в България, палестинка без поданство. Пристигнала е в страната ни като 10-годишно дете, дружно с родителите си – също палестинци без поданство. Едногодишната ѝ щерка Руейда е родена в София и е български жител. Това написа журналистът Валя Ахчиева за Euractiv.
" Вместо майка и щерка да си отидат в дома си в София, а бабата да прегърне своето внуче, те са затворени в една стая на летището с прозорци с решетки. Властите им обяснили, че според системата на Министерство на вътрешните работи, майката е с лишен статут на емигрант от Държавната организация за бежанците при Министерския съвет, а бебето е лишено от българското си поданство още през септември 2020 година ", написа още тя.
Часовете и дните в заключената стая минават постепенно. Майката Катя прави клипове с телефона си на изискванията, при които е принудена да живее с бебето.
Без облекла, храна и баня
Двете нямат багаж. Нямат облекла. Нямат храна. Няма баня. Няма топла вода. Има обща тоалетна на етажа. Бебето плаче. Майката се опасява. Ужасът я сковава още повече, когато гледа по какъв начин претърсват ръчния и багаж. Как изсипват раницата ѝ, казвайки, че търсят ливанския и паспорт. Катя твърди, че подобен няма. Полицаите не откриват ливански паспорт.
Катя Амие има жилище в София и непрекъснат адрес в регион “Красно село”. Тя обаче не е позволена до жилището си, в което има условия за развъждане на бебе. В такива случаи е възприета следната процедура – на чужденците им се постанова административна мярка “подписка” и до уточняване на статута им те живеят на адреса си, а не в заключена стая на летището.
Само че Катя и бебето са оставени затворени. Те не могат да си купят вода, храна, тоалетни такъми и памперси от магазините на летището. На четвъртия ден от ареста им те даже не са получили храна.
Катя споделила това с един чиновник на Летище София и той е удостоверил нейните подозрения, че в действителност, в този ден съзнателно били оставени с бебето без храна. Направеният запис на диалога потвърждава това.
Директорът на основна дирекция “Гранична полиция” в Министерство на вътрешните работи Светлан Кичиков удостоверява, че майката и бебето са заключени на летището, само че публицисти не се позволяват, тъй като стаята им не е в зоната за публичен достъп.
“Не ме пускат у дома”
В диалог по телефона младата майка споделя, че не знае за какво и се случва това. Тя се разплаква, когато сподели, че България е нейната страна, която тя обича. В тази страна тя е пораснала, тук е учила и работила. Властите са ѝ лишили документите, които тя има от 20 години. Катя е пътувала по света, само че постоянно се връща в България, където е нейният дом.
“У дома,…не ме пуснаха! Тук ми е безусловно всичко!… Приятелки!… Всичко, всичко!”, гласът на Катя трепери.
Според документите страната ни безусловно е смляла тази млада жена и нейното бебе. Оказва се, че 10 дни преди бебето Руейда да се роди в Майчин дом в София, Държавната организация за бежанците е образувала произвеждане, за лишаване на статута ѝ на емигрант. Но, Катя Амие не схваща това. Тя и сега не го знае. Никой не я е уведомил за почналата административна инспекция дали тя има ливански паспорт. Властите не са ѝ дали полагащата ѝ се опция да взе участие в инспекцията и да се отбрани. Всичко се случва зад тила ѝ.
Вместо това на 10 февруари 2020 година Държавната организация за бежанците я уведомява, че роденото от нея дете – Руейда е български жител, по силата на член 10 от Закона за българското поданство. Бебето не може да придобие друго поданство по генезис. След като майката и бебето напущат България през Летище “София” с българските си документи, през февруари 2020-а, мълниеносно организацията за бежанците вписва в своята система, че Катя Амие е ливански жител, а не лице без поданство от 20 години.
Оказва се обаче, че инспекцията по случая даже не е завършила. България няма формален отговор от ливанските управляващи дали Катя е ливански жител.
Статутът на дамата е изменен с поредност от писма сред организацията за бежанците и Район “Красно село” на Столична община.
В общинската администрация на Район “Красно село” се скриха от камерата. Търсех кмета Росина Станиславова, с цел да ѝ оповестя, че сега има бебе в неволя. Но там повече се уплашиха от проблема, в сравнение с да се разчувстван от протичащото се на едно бебе, подбудено от техните дейности.
Измислици
Най-скандалното е, че под натиска на Държавната организация за бежанците и с недоказани изказвания, както и с липса на документи, българските управляващи одобряват, че майката Катя Амие е ливански жител. На това съображение лишават предоставения ѝ преди 20 години интернационален статут на протекция. Анулират единствените и документи и лишават от българско поданство бебето Руейда. Майка и бебе са хвърлени в нищото. Те са никои – без идентичност, и са лишени от човешки права.
С решение от втори юни 2020 година, Държавната организация за бежанците анулира предоставения през 2001 година година статут на интернационална протекция на Катя Амие. Прави го, до момента в който тя е в чужбина и нито знае това, нито е получила уведомлението или решението, с цел да го апелира по правосъден ред. Майката е лишена от право на отбрана, а три месеца по-късно в системата на ГРАО е маркирано, че на бебето Руейда е отнето българското поданство. И то към този момент е с ливанско поданство. Отново без доказателства и без удостоверение от Ливан, че смята бебето за неин жител.
В Агенцията за бежанците отхвърлиха всякаква информация, тъй като това били персонални данни на Катя и бебето. Абсурдът е, че институциите лишават статута на протекция на една бежанка – млада майка с бебе, хвърлят я в килия на летището, а в този момент същите държавни чиновници не желаят да дават отговор, базирайки се на опазването на персоналните данни на своите жертви.
Министерството на правораздаването отбелязва, че е пристигнало съобщение от Дирекция “Миграция” на Министерство на вътрешните работи. Вътрешното министерство е уведомило Министерството на външните работи, че е направена инспекция и Катя Амие има ливанско поданство. Данните са във връзка сигнал от белгийските управляващи, че Катя Амие постоянно пътува до Ливан с ливански паспорт.
Поради събитието, че майката е ливански жител, а не лице без поданство, то роденото от нея дете няма право на българско поданство.
Оказва се, че способният орган по българското поданство – Министерството на правораздаването, безрезервно възприема тезата на организацията за бежанците и афишира за ливански жител бебето Руейда. Българският му ЕГН е премахнат. Така способният орган подпечатва вижданията на различен държавен орган, който няма подготвеност в тази сфера. Компетентността на Агенцията за бежанците е да закриля бежанците, а не да дефинира кой какъв жител е. Там могат единствено да установяват, след формален документ от съответния народен орган. Тук няма подобен документ. Има единствено изказвания.
Дали бебето Руейда е ливански жител е доста подозрително. Според отчети на Организация на обединените нации и интернационалните правозащитни организации, страната Ливан неведнъж е подложена на критика за дискриминационното си законодателство, което не позволява, майка ливанка да съобщи поданството си на роденото от нея дете. Държавата Ливан дава поданство единствено на деца, чийто татко е ливанец. В случая бебето на Катя няма татко. Тя е единственият родител. И защото е жена, даже да имаше открито ливанско поданство, ливанският закон не позволява използване на правилото на кръвта по линия на дамата.
България раздава непознато поданство?!
В случая се оказва, че България може да даде на Катя ливанско поданство. Като следствие – майка и бебе са заключени в ничията зона на Летище София. Омбудсманът Диана Ковачева споделя, че този проблем е станал предпочитан за нея. Какъвто и да бил въпросът с майката, неприемливо било, това да се случва на едно бебе.
След шест дни в килията, Катя и щерка ѝ Руейда към този момент са на Терминал 2. Ще летят за Айндховен. Българските управляващи ги връщат там, откъдето са пристигнали. Катя отхвърля да има ливански паспорт. Съвсем разумно тя пита: “Как може аз да имам ливански паспорт, а майка ми и татко ми да нямат?”. Нямала и ливанско поданство.
“Ако аз съм ливански жител, за какво не ме изпратят със аероплан в Ливан, от кое място настояват, че съм? Защо българските управляващи ме изпращат в Холандия?”, продължава да пита Катя, преди Гранична полиция да ги качи на борда на самолета.
Майката и нейното бебе ще летят и ще кацнат в Холандия без документи.
Междувременно Ливан уведоми България, че Катя Амие не е ливански жител. Така, главното доказателство на българските управляващи за отменяне на статута и документите за идентичност беше опровергано от ливанските управляващи.
Кой в този момент ще понесе отговорността за тази подигравка с съществени човешки права на една майка и нейното бебе?
Mайка с нейното 12-месечно бебе кацат с полет от Холандия на втори януари, само че не са позволени на територията на България от гранична полиция. Отнемат им българските документи, в които написа, че майката Катя Амие е бежанка от 20 години в България, палестинка без поданство. Пристигнала е в страната ни като 10-годишно дете, дружно с родителите си – също палестинци без поданство. Едногодишната ѝ щерка Руейда е родена в София и е български жител. Това написа журналистът Валя Ахчиева за Euractiv.
" Вместо майка и щерка да си отидат в дома си в София, а бабата да прегърне своето внуче, те са затворени в една стая на летището с прозорци с решетки. Властите им обяснили, че според системата на Министерство на вътрешните работи, майката е с лишен статут на емигрант от Държавната организация за бежанците при Министерския съвет, а бебето е лишено от българското си поданство още през септември 2020 година ", написа още тя.
Часовете и дните в заключената стая минават постепенно. Майката Катя прави клипове с телефона си на изискванията, при които е принудена да живее с бебето.
Без облекла, храна и баня
Двете нямат багаж. Нямат облекла. Нямат храна. Няма баня. Няма топла вода. Има обща тоалетна на етажа. Бебето плаче. Майката се опасява. Ужасът я сковава още повече, когато гледа по какъв начин претърсват ръчния и багаж. Как изсипват раницата ѝ, казвайки, че търсят ливанския и паспорт. Катя твърди, че подобен няма. Полицаите не откриват ливански паспорт.
Катя Амие има жилище в София и непрекъснат адрес в регион “Красно село”. Тя обаче не е позволена до жилището си, в което има условия за развъждане на бебе. В такива случаи е възприета следната процедура – на чужденците им се постанова административна мярка “подписка” и до уточняване на статута им те живеят на адреса си, а не в заключена стая на летището.
Само че Катя и бебето са оставени затворени. Те не могат да си купят вода, храна, тоалетни такъми и памперси от магазините на летището. На четвъртия ден от ареста им те даже не са получили храна.
Катя споделила това с един чиновник на Летище София и той е удостоверил нейните подозрения, че в действителност, в този ден съзнателно били оставени с бебето без храна. Направеният запис на диалога потвърждава това.
Директорът на основна дирекция “Гранична полиция” в Министерство на вътрешните работи Светлан Кичиков удостоверява, че майката и бебето са заключени на летището, само че публицисти не се позволяват, тъй като стаята им не е в зоната за публичен достъп.
“Не ме пускат у дома”
В диалог по телефона младата майка споделя, че не знае за какво и се случва това. Тя се разплаква, когато сподели, че България е нейната страна, която тя обича. В тази страна тя е пораснала, тук е учила и работила. Властите са ѝ лишили документите, които тя има от 20 години. Катя е пътувала по света, само че постоянно се връща в България, където е нейният дом.
“У дома,…не ме пуснаха! Тук ми е безусловно всичко!… Приятелки!… Всичко, всичко!”, гласът на Катя трепери.
Според документите страната ни безусловно е смляла тази млада жена и нейното бебе. Оказва се, че 10 дни преди бебето Руейда да се роди в Майчин дом в София, Държавната организация за бежанците е образувала произвеждане, за лишаване на статута ѝ на емигрант. Но, Катя Амие не схваща това. Тя и сега не го знае. Никой не я е уведомил за почналата административна инспекция дали тя има ливански паспорт. Властите не са ѝ дали полагащата ѝ се опция да взе участие в инспекцията и да се отбрани. Всичко се случва зад тила ѝ.
Вместо това на 10 февруари 2020 година Държавната организация за бежанците я уведомява, че роденото от нея дете – Руейда е български жител, по силата на член 10 от Закона за българското поданство. Бебето не може да придобие друго поданство по генезис. След като майката и бебето напущат България през Летище “София” с българските си документи, през февруари 2020-а, мълниеносно организацията за бежанците вписва в своята система, че Катя Амие е ливански жител, а не лице без поданство от 20 години.
Оказва се обаче, че инспекцията по случая даже не е завършила. България няма формален отговор от ливанските управляващи дали Катя е ливански жител.
Статутът на дамата е изменен с поредност от писма сред организацията за бежанците и Район “Красно село” на Столична община.
В общинската администрация на Район “Красно село” се скриха от камерата. Търсех кмета Росина Станиславова, с цел да ѝ оповестя, че сега има бебе в неволя. Но там повече се уплашиха от проблема, в сравнение с да се разчувстван от протичащото се на едно бебе, подбудено от техните дейности.
Измислици
Най-скандалното е, че под натиска на Държавната организация за бежанците и с недоказани изказвания, както и с липса на документи, българските управляващи одобряват, че майката Катя Амие е ливански жител. На това съображение лишават предоставения ѝ преди 20 години интернационален статут на протекция. Анулират единствените и документи и лишават от българско поданство бебето Руейда. Майка и бебе са хвърлени в нищото. Те са никои – без идентичност, и са лишени от човешки права.
С решение от втори юни 2020 година, Държавната организация за бежанците анулира предоставения през 2001 година година статут на интернационална протекция на Катя Амие. Прави го, до момента в който тя е в чужбина и нито знае това, нито е получила уведомлението или решението, с цел да го апелира по правосъден ред. Майката е лишена от право на отбрана, а три месеца по-късно в системата на ГРАО е маркирано, че на бебето Руейда е отнето българското поданство. И то към този момент е с ливанско поданство. Отново без доказателства и без удостоверение от Ливан, че смята бебето за неин жител.
В Агенцията за бежанците отхвърлиха всякаква информация, тъй като това били персонални данни на Катя и бебето. Абсурдът е, че институциите лишават статута на протекция на една бежанка – млада майка с бебе, хвърлят я в килия на летището, а в този момент същите държавни чиновници не желаят да дават отговор, базирайки се на опазването на персоналните данни на своите жертви.
Министерството на правораздаването отбелязва, че е пристигнало съобщение от Дирекция “Миграция” на Министерство на вътрешните работи. Вътрешното министерство е уведомило Министерството на външните работи, че е направена инспекция и Катя Амие има ливанско поданство. Данните са във връзка сигнал от белгийските управляващи, че Катя Амие постоянно пътува до Ливан с ливански паспорт.
Поради събитието, че майката е ливански жител, а не лице без поданство, то роденото от нея дете няма право на българско поданство.
Оказва се, че способният орган по българското поданство – Министерството на правораздаването, безрезервно възприема тезата на организацията за бежанците и афишира за ливански жител бебето Руейда. Българският му ЕГН е премахнат. Така способният орган подпечатва вижданията на различен държавен орган, който няма подготвеност в тази сфера. Компетентността на Агенцията за бежанците е да закриля бежанците, а не да дефинира кой какъв жител е. Там могат единствено да установяват, след формален документ от съответния народен орган. Тук няма подобен документ. Има единствено изказвания.
Дали бебето Руейда е ливански жител е доста подозрително. Според отчети на Организация на обединените нации и интернационалните правозащитни организации, страната Ливан неведнъж е подложена на критика за дискриминационното си законодателство, което не позволява, майка ливанка да съобщи поданството си на роденото от нея дете. Държавата Ливан дава поданство единствено на деца, чийто татко е ливанец. В случая бебето на Катя няма татко. Тя е единственият родител. И защото е жена, даже да имаше открито ливанско поданство, ливанският закон не позволява използване на правилото на кръвта по линия на дамата.
България раздава непознато поданство?!
В случая се оказва, че България може да даде на Катя ливанско поданство. Като следствие – майка и бебе са заключени в ничията зона на Летище София. Омбудсманът Диана Ковачева споделя, че този проблем е станал предпочитан за нея. Какъвто и да бил въпросът с майката, неприемливо било, това да се случва на едно бебе.
След шест дни в килията, Катя и щерка ѝ Руейда към този момент са на Терминал 2. Ще летят за Айндховен. Българските управляващи ги връщат там, откъдето са пристигнали. Катя отхвърля да има ливански паспорт. Съвсем разумно тя пита: “Как може аз да имам ливански паспорт, а майка ми и татко ми да нямат?”. Нямала и ливанско поданство.
“Ако аз съм ливански жител, за какво не ме изпратят със аероплан в Ливан, от кое място настояват, че съм? Защо българските управляващи ме изпращат в Холандия?”, продължава да пита Катя, преди Гранична полиция да ги качи на борда на самолета.
Майката и нейното бебе ще летят и ще кацнат в Холандия без документи.
Междувременно Ливан уведоми България, че Катя Амие не е ливански жител. Така, главното доказателство на българските управляващи за отменяне на статута и документите за идентичност беше опровергано от ливанските управляващи.
Кой в този момент ще понесе отговорността за тази подигравка с съществени човешки права на една майка и нейното бебе?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ