България все по-близо до Шенген. Кой обаче е против?
Европейският парламент разисква на 5 октомври присъединението на България и Румъния към Шенген.
Очаква се евродепутатите да призоват пространството за свободно придвижване да се разшири с всички страни членки на Европейски Съюз, които желаят да бъдат включени в него.
Освен България и Румъния, сега отвън Шенген са Хърватия, Кипър и Ирландия.
Европейската комисия е отправяла многократни апели в интерес на България и Румъния.
За да стане това обаче, е належащо единогласие в Съвета на Европейски Съюз.
Засега на тази стъпка продължава да се опълчва Нидерландия.
В обща декларация българските евродепутати акцентират, че страната ни извършва всички отговорности на Шенгенска външна граница и е потвърдила, че е благонадежден и предвидим сътрудник.
Ето какво се споделя в декларацията:
Ние, представителите на България в Екологичен потенциал считаме, че продължаващата невиждана 11-годишна обсада в Съвета на Европейски Съюз не може и не би трябвало да бъде толерирана повече.
Премахването на контрола по вътрешните граници на България и Румъния е от основно значение, както за стопанската система и сигурността на двете страни, по този начин и за Европейски Съюз като цяло.
Техническата подготвеност за опазването на външните граници от нашите две страни бе доказана от Европейската комисия още през 2011 година и от този момент до момента тази оценка беше препотвърждавана неведнъж от разнообразни институции на равнище Европейски Съюз, в това число и от Европейския парламент.
През 2018 година, в специфична резолюция, инициирана в отчета Станишев и подкрепенa от всички български евродепутати, Екологичен потенциал настоя за неотложно унищожаване на граничния надзор с България и Румъния по едно и също време по всички граници – сухопътни, морски и въздушни.
През месец май, Европейска комисия показа годишния отчет за положението на Шенген за 2022 година, като в него за следващ път се приканва за консолидиране на Шенгенското пространство, посредством пълноправното приемане на България и Румъния.
Разширяването на Шенгенското пространство ще бъде триумф за целия Европейски Съюз и ще направи външните граници по-силни и по-устойчиви.
До този миг обаче, решението на Съвета остава напълно политическо. То се крие зад бюрократични причини, като акцентира аргументи, които не са директно свързани с ръководството на границите.
За жал, това неглижиране на двете страни, макар тяхната техническа подготвеност, подхранва скептицизма във връзка с взимането на решения на равнище Европейски Съюз, а едно ново закъснение би нараснало риска от съмнение към волята на Европейски Съюз да извършва политическите си задължения.
Във времена на инфлация, неустановеност на енергийните пазари и затруднените вериги на доставки, последствията от пандемията и военния спор на континента, увеличаване на миграционните потоци и царящата обща неустановеност, страните от източна Европа би трябвало да получат по този начин мечтаната зелена светлина за официално участие в Шенген. Обратното би довело да отрицателни последствия – стопански и политически.
Ние, българските представители в Европейския парламент, призоваваме Съвета на Европейски Съюз да вземе решение, учредено на осъществяването на обективните критерии, което не слага европейската интеграция в задънена улица, а дава ново начало.
От момента на присъединението си към Европейския съюз през 2007 година България извършва всички отговорности на Шенгенска външна граница, като през годините непрестанно е доказвала, че е благонадежден и предвидим сътрудник.
Време е с изключение на отговорностите, страната ни да поеме и правата, които Шенгенското пространство дава на жителите и бизнеса.
Отмина времето на поносимостта към безконечното очакване за анулация на двойните стандарти. Време е за дейности!
Очаква се евродепутатите да призоват пространството за свободно придвижване да се разшири с всички страни членки на Европейски Съюз, които желаят да бъдат включени в него.
Освен България и Румъния, сега отвън Шенген са Хърватия, Кипър и Ирландия.
Европейската комисия е отправяла многократни апели в интерес на България и Румъния.
За да стане това обаче, е належащо единогласие в Съвета на Европейски Съюз.
Засега на тази стъпка продължава да се опълчва Нидерландия.
В обща декларация българските евродепутати акцентират, че страната ни извършва всички отговорности на Шенгенска външна граница и е потвърдила, че е благонадежден и предвидим сътрудник.
Ето какво се споделя в декларацията:
Ние, представителите на България в Екологичен потенциал считаме, че продължаващата невиждана 11-годишна обсада в Съвета на Европейски Съюз не може и не би трябвало да бъде толерирана повече.
Премахването на контрола по вътрешните граници на България и Румъния е от основно значение, както за стопанската система и сигурността на двете страни, по този начин и за Европейски Съюз като цяло.
Техническата подготвеност за опазването на външните граници от нашите две страни бе доказана от Европейската комисия още през 2011 година и от този момент до момента тази оценка беше препотвърждавана неведнъж от разнообразни институции на равнище Европейски Съюз, в това число и от Европейския парламент.
През 2018 година, в специфична резолюция, инициирана в отчета Станишев и подкрепенa от всички български евродепутати, Екологичен потенциал настоя за неотложно унищожаване на граничния надзор с България и Румъния по едно и също време по всички граници – сухопътни, морски и въздушни.
През месец май, Европейска комисия показа годишния отчет за положението на Шенген за 2022 година, като в него за следващ път се приканва за консолидиране на Шенгенското пространство, посредством пълноправното приемане на България и Румъния.
Разширяването на Шенгенското пространство ще бъде триумф за целия Европейски Съюз и ще направи външните граници по-силни и по-устойчиви.
До този миг обаче, решението на Съвета остава напълно политическо. То се крие зад бюрократични причини, като акцентира аргументи, които не са директно свързани с ръководството на границите.
За жал, това неглижиране на двете страни, макар тяхната техническа подготвеност, подхранва скептицизма във връзка с взимането на решения на равнище Европейски Съюз, а едно ново закъснение би нараснало риска от съмнение към волята на Европейски Съюз да извършва политическите си задължения.
Във времена на инфлация, неустановеност на енергийните пазари и затруднените вериги на доставки, последствията от пандемията и военния спор на континента, увеличаване на миграционните потоци и царящата обща неустановеност, страните от източна Европа би трябвало да получат по този начин мечтаната зелена светлина за официално участие в Шенген. Обратното би довело да отрицателни последствия – стопански и политически.
Ние, българските представители в Европейския парламент, призоваваме Съвета на Европейски Съюз да вземе решение, учредено на осъществяването на обективните критерии, което не слага европейската интеграция в задънена улица, а дава ново начало.
От момента на присъединението си към Европейския съюз през 2007 година България извършва всички отговорности на Шенгенска външна граница, като през годините непрестанно е доказвала, че е благонадежден и предвидим сътрудник.
Време е с изключение на отговорностите, страната ни да поеме и правата, които Шенгенското пространство дава на жителите и бизнеса.
Отмина времето на поносимостта към безконечното очакване за анулация на двойните стандарти. Време е за дейности!
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ