Отношенията Русия - ЕС са в задънена улица
Европейските водачи, в това число висшият представител за външната политика и сигурността Жозеп Борел, реагираха остро на новината за ефикасната присъда на Алексей Навални. На думи. На конференцията след вчерашните договаряния Лавров - Борел стана ясно, че към този момент Европейският съюз не бърза с въвеждането на нови наказания против Русия поради Навални.
„ Едва ли скоро ще има някакви радикални стъпки в тази посока, тъй като в действителност Европейският съюз към този момент реагира на случая „ Навални “ посредством наказания. През октомври предходната година беше употребен така наречен „ химически пакет “, или санкционният механизъм, който беше признат от Европейския съвет още след случая „ Скрипал “. Това сподели пред БНР Иван Тимофеев, програмен шеф на Руския съвет по интернационалните връзки.
В предаването „ Събота 150 “ той разясни, че след ареста на Навални е имало разнообразни отзиви вътре в Европейския съюз:
„ Редица страни приканиха неотложно да бъдат въведени наказания. Помним резолюцията на Европейския парламент, в която се призоваваше освен за наказания, само че и за прекъсване на „ Северен поток 2 “. Има и друго мнение. Добре, ще въведем наказания и какво от това? Какъв ще бъде резултатът? Никакви фундаментални промени няма да настъпят. Още повече, това ще усложни връзките с Москва по други въпроси. Между другото в Европейския съюз имаше оферти визитата на Борел да бъде анулирано. Да не върви в Москва, никога да не беседва с Москва. Борел въпреки всичко отпътува и остана последовател на разговора, въпреки че в действителност надали и това посещаване ще промени нещо. Даже когато се постановат наказания, те към този момент не засягат нашите огромни планове като „ Северен поток 2 “ или нашите стопански връзки “.
Означава ли това, че и отсега нататък няма да има европейски наказания против плана за газопровод „ Северен поток 2 “?
Мисля, че вероятността от наказания против „ Северен поток 2 “ е доста дребна. Това би било самонаказание, тъй като планът е на Германия и на редица други европейски страни. В него вземат участие огромни компании. Още повече, Германия и Европейският съюз като цяло са заинтригувани от плана, тъй като става дума за сигурността на доставките на енергоносителите.
Очертавайки външнополитическите си цели новият президент на Съединените щати Джо Байдън даде обещание да накара Русия да заплаща за нападателните си дейности и също настоя за неотложно освобождение на Навални. Да чакаме ли американски наказания против Русия поради Навални?
Има възможност от такива наказания. Има няколко разновидността на деяние. Първият вид е въвеждането на лични наказания против обособени съветски служители, като се употребява законът „ Магнитски “. Американците могат да употребяват закона за химическото и бактериологично оръжие от 1991 година, т.е. да вкарат наказания не толкоз поради ареста на Навални, колкото поради хипотетичното му отравяне с хипотетичното потребление на химическо оръжие. Това също е допустимо. Тези наказания не са лични, а могат да бъдат ориентирани против съветския върховен дълг. Вече има наказания против дълга, номиниран в задгранична валута, и могат да бъдат разширени върху дълга, номиниран в рубли. Това ще нанесе щета и на самите американци и по тази причина не мисля, че ще употребяват тъкмо тези наказания. Има още един вид. Персоналните наказания могат да обзет освен служителите, само че и представителите на едрия бизнес, финансовия бранш и енергетиката. Знаете, че имаше рекомендации на Фонда за битка с корупцията и на наши сънародници в чужбина кои лица да бъдат включени в тези описи.
Нека се върнем на руско-европейските връзки. Доколко казусът „ Навални “ повлия на тези връзки?
Предполагаемото отравяне съществено охлади връзките сред Русия и Германия, Русия и Европейския съюз. Руската дипломация сложи въпроса за преустановяване на разговора с Европейския съюз. От страна на Евросъюза също имаше внезапни изказвания и съответните наказания. Шестима високопоставени съветски служители бяха включени в съответните описи. За Запада Навални се трансформира в икона на демократичната опозиция. Сега на него се гледа като на основен съперник на настоящата власт. В Русия това се възприема като операция и интервенция в нашите вътрешни работи.
По време на вчерашните договаряния сред Сергей Лавров и Жозеп Борел Русия изгони немски, полски и шведски посланик поради присъединяване им в неразрешените митинги в поддръжка на Алексей Навални. Това инцидентно съвпадане ли е или по-скоро сигнал от Москва към Брюксел?
Това е жест от страна на Москва, с който тя желае да покаже, че гледа на такива дейности като на форма на интервенция във вътрешните ѝ работи и като на неприемливо държание за дипломати. Затова считам, че това е изцяло закономерно деяние на Москва. Да, това е политически сигнал.
Съгласен ли сте с тезата, че Европейският съюз е лишен от политическа субектност в връзките си с Русия, доколкото не води независима политика, а следва политиката на Съединените щати?
Ако приказваме за сигурността, военната сигурност на първо място, на Европа не ѝ доближава субектност и към този момент Европейският съюз не е военна организация. Той е сътрудник на НАТО. НАТО е основна организация в областта на сигурността, в която водеща роля играят Съединените щати. Като политически състезател обаче Евросъюзът има субектност и огромно въздействие: и икономическо въздействие, и „ мека мощ “, и задоволително сериозна дипломация.
Как виждате бъдещето на връзките сред Русия и Европейския съюз?
Отношенията ни се намират в задънена улица. Добре е, че на фона на всички тези проблеми към този момент в Евросъюза не са се отказали от концепцията за изборно съдействие и от желанието за разговор с Москва. В Москва също са отворени за разговор. Но в обозрима вероятност този разговор няма да реши проблемите ни.
„ Едва ли скоро ще има някакви радикални стъпки в тази посока, тъй като в действителност Европейският съюз към този момент реагира на случая „ Навални “ посредством наказания. През октомври предходната година беше употребен така наречен „ химически пакет “, или санкционният механизъм, който беше признат от Европейския съвет още след случая „ Скрипал “. Това сподели пред БНР Иван Тимофеев, програмен шеф на Руския съвет по интернационалните връзки.
В предаването „ Събота 150 “ той разясни, че след ареста на Навални е имало разнообразни отзиви вътре в Европейския съюз:
„ Редица страни приканиха неотложно да бъдат въведени наказания. Помним резолюцията на Европейския парламент, в която се призоваваше освен за наказания, само че и за прекъсване на „ Северен поток 2 “. Има и друго мнение. Добре, ще въведем наказания и какво от това? Какъв ще бъде резултатът? Никакви фундаментални промени няма да настъпят. Още повече, това ще усложни връзките с Москва по други въпроси. Между другото в Европейския съюз имаше оферти визитата на Борел да бъде анулирано. Да не върви в Москва, никога да не беседва с Москва. Борел въпреки всичко отпътува и остана последовател на разговора, въпреки че в действителност надали и това посещаване ще промени нещо. Даже когато се постановат наказания, те към този момент не засягат нашите огромни планове като „ Северен поток 2 “ или нашите стопански връзки “.
Означава ли това, че и отсега нататък няма да има европейски наказания против плана за газопровод „ Северен поток 2 “?
Мисля, че вероятността от наказания против „ Северен поток 2 “ е доста дребна. Това би било самонаказание, тъй като планът е на Германия и на редица други европейски страни. В него вземат участие огромни компании. Още повече, Германия и Европейският съюз като цяло са заинтригувани от плана, тъй като става дума за сигурността на доставките на енергоносителите.
Очертавайки външнополитическите си цели новият президент на Съединените щати Джо Байдън даде обещание да накара Русия да заплаща за нападателните си дейности и също настоя за неотложно освобождение на Навални. Да чакаме ли американски наказания против Русия поради Навални?
Има възможност от такива наказания. Има няколко разновидността на деяние. Първият вид е въвеждането на лични наказания против обособени съветски служители, като се употребява законът „ Магнитски “. Американците могат да употребяват закона за химическото и бактериологично оръжие от 1991 година, т.е. да вкарат наказания не толкоз поради ареста на Навални, колкото поради хипотетичното му отравяне с хипотетичното потребление на химическо оръжие. Това също е допустимо. Тези наказания не са лични, а могат да бъдат ориентирани против съветския върховен дълг. Вече има наказания против дълга, номиниран в задгранична валута, и могат да бъдат разширени върху дълга, номиниран в рубли. Това ще нанесе щета и на самите американци и по тази причина не мисля, че ще употребяват тъкмо тези наказания. Има още един вид. Персоналните наказания могат да обзет освен служителите, само че и представителите на едрия бизнес, финансовия бранш и енергетиката. Знаете, че имаше рекомендации на Фонда за битка с корупцията и на наши сънародници в чужбина кои лица да бъдат включени в тези описи.
Нека се върнем на руско-европейските връзки. Доколко казусът „ Навални “ повлия на тези връзки?
Предполагаемото отравяне съществено охлади връзките сред Русия и Германия, Русия и Европейския съюз. Руската дипломация сложи въпроса за преустановяване на разговора с Европейския съюз. От страна на Евросъюза също имаше внезапни изказвания и съответните наказания. Шестима високопоставени съветски служители бяха включени в съответните описи. За Запада Навални се трансформира в икона на демократичната опозиция. Сега на него се гледа като на основен съперник на настоящата власт. В Русия това се възприема като операция и интервенция в нашите вътрешни работи.
По време на вчерашните договаряния сред Сергей Лавров и Жозеп Борел Русия изгони немски, полски и шведски посланик поради присъединяване им в неразрешените митинги в поддръжка на Алексей Навални. Това инцидентно съвпадане ли е или по-скоро сигнал от Москва към Брюксел?
Това е жест от страна на Москва, с който тя желае да покаже, че гледа на такива дейности като на форма на интервенция във вътрешните ѝ работи и като на неприемливо държание за дипломати. Затова считам, че това е изцяло закономерно деяние на Москва. Да, това е политически сигнал.
Съгласен ли сте с тезата, че Европейският съюз е лишен от политическа субектност в връзките си с Русия, доколкото не води независима политика, а следва политиката на Съединените щати?
Ако приказваме за сигурността, военната сигурност на първо място, на Европа не ѝ доближава субектност и към този момент Европейският съюз не е военна организация. Той е сътрудник на НАТО. НАТО е основна организация в областта на сигурността, в която водеща роля играят Съединените щати. Като политически състезател обаче Евросъюзът има субектност и огромно въздействие: и икономическо въздействие, и „ мека мощ “, и задоволително сериозна дипломация.
Как виждате бъдещето на връзките сред Русия и Европейския съюз?
Отношенията ни се намират в задънена улица. Добре е, че на фона на всички тези проблеми към този момент в Евросъюза не са се отказали от концепцията за изборно съдействие и от желанието за разговор с Москва. В Москва също са отворени за разговор. Но в обозрима вероятност този разговор няма да реши проблемите ни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ