Трябва ли да се притесняваме от дългова криза заради последиците от пандемията
Европейските стопански системи развъртат кранчето на разноските, с цел да преодолеят последствията от пандемията от ковид и естествено терзанията се насочват към възходящия държавен дълг.
Международният валутен фонд (МВФ) предвижда, че съотношението дълг към БВП (БВП) в еврозоната ще нарасне през идните две години даже по-бързо, в сравнение с при започване на предходното десетилетие в разгара на световната финансова рецесия.
Дори и да е по този начин терзанията за нова дългова рецесия значително са пресилени по една доста елементарна причина. При последната рецесия държавните управления трябваше да разчитат на финансовите пазари за покупката на облигациите им. Този път Европейската централна банка (ЕЦБ) ще финансира повишението на дълга. И това има решаващо значение.
В началото на предишното десетилетие рейтинговите организации намалиха кредитния рейтинг на доста страни членки на еврозоната с няколко степени, вдигайки цената на кредитирането им и увеличавайки усложненията им. Няма да бъде целесъобразно да се направи същото нещо през днешния ден.
Това е по този начин, тъй като стратегиите, оповестени от ЕЦБ в отговор на ковид, са задоволителни, с цел да покрият огромно количество нови заеми. Тази година ЕЦБ, посредством новата си стратегия за изкупуване на скъпи бумаги Pandemic Emergency Purchase Programme и други стратегии, ще придобие скъпи бумаги от еврозоната на стойност 1,1 трилиона евро. От тях към 940 милиарда евро евентуално ще отидат за държавни облигации (ако приемем, че делът на общата покупка на държавни облигации, остане почти в сходство с предходни ограничения на ЕЦБ).
Международният валутен фонд (МВФ) предвижда, че съотношението дълг към БВП (БВП) в еврозоната ще нарасне през идните две години даже по-бързо, в сравнение с при започване на предходното десетилетие в разгара на световната финансова рецесия.
Дори и да е по този начин терзанията за нова дългова рецесия значително са пресилени по една доста елементарна причина. При последната рецесия държавните управления трябваше да разчитат на финансовите пазари за покупката на облигациите им. Този път Европейската централна банка (ЕЦБ) ще финансира повишението на дълга. И това има решаващо значение.
В началото на предишното десетилетие рейтинговите организации намалиха кредитния рейтинг на доста страни членки на еврозоната с няколко степени, вдигайки цената на кредитирането им и увеличавайки усложненията им. Няма да бъде целесъобразно да се направи същото нещо през днешния ден.
Това е по този начин, тъй като стратегиите, оповестени от ЕЦБ в отговор на ковид, са задоволителни, с цел да покрият огромно количество нови заеми. Тази година ЕЦБ, посредством новата си стратегия за изкупуване на скъпи бумаги Pandemic Emergency Purchase Programme и други стратегии, ще придобие скъпи бумаги от еврозоната на стойност 1,1 трилиона евро. От тях към 940 милиарда евро евентуално ще отидат за държавни облигации (ако приемем, че делът на общата покупка на държавни облигации, остане почти в сходство с предходни ограничения на ЕЦБ).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ