Етруските: които са живели в Италия преди римляните
Етруските: които са живели в Италия преди римляните! Римската империя е трябвало да стартира отнякъде. От непретенциозно начало тази могъща цивилизация се разширила в подобен мащаб, че да завладее огромна част от Европа и Северна Африка. Но в миналото този популярен народ живеел в районна неопределеност на италианския полуостров.
Знае се доста за известните римски победи против галите, готите и техния всесилен противник Картаген. Въпреки това, относително малко се знае за техните първи, най-ранни дни на завоевания, когато те спечелили своите земи в Италия.
Защо е по този начин? Дали римляните са били толкоз ефикасни в прекрояването на земята в това, че техните прародители не са оставили диря? Или са били варвари, узрели за завоевания?
В реалност наподобява, че нито едно от тези неща не е правилно. Една превъзходна цивилизация в миналото е управлявала на практика целия полуостров, който в този момент назоваваме Италия, преди дребното населено място Рим да се трансформира в мегаполис . Това е етруската цивилизация – от дълго време липсващ народ, чиито достижения проправили пътя освен за развиването на античното римско изкуство и просвета, само че и за италианския Ренесанс.
Кои са били етруските?
В своя пик етруската цивилизация на антична Италия обгръща по-голямата част от северната половина на италианския полуостров. Тяхната територия се е простирала от подножието на Алпите до мястото на град Рим на юг. Макар и засенчени от това, което последва, етруските били първата суперсила в Западното Средиземноморие, развивайки първите същински градове в Европа дружно с гърците.
Те са били толкоз сполучливи, че най-важните градове в модерна Тоскана (например Флоренция, Пиза и Сиена) са учредени не от римляните, а от етруските и от този момент са непрекъснато населявани. Първите доказателства за етруска просвета датират от към 900 година пр.н.е. Това е виланованската просвета от желязната ера, първата фаза на етруската цивилизация, зародила от по-ранната протовиланованска просвета от късната бронзова ера на същата територия.
Етруската просвета продължава епохи, до момента в който не била погълната от римското общество. Асимилацията стартира в края на четвърти век прочие н. е. вследствие на римско-етруските войни. Тя се ускорява с предлагането на поданство от римляните на етруските през 90-те година прочие н. е. и е приключена през 27-те година прочие н. е., когато цялата територия на етруските е обединена в новооснованата Римска империя.
И по този начин, какво знаем за тези хора? За разлика от гърците, по-голямата част от познанията ни за етруското изкуство произлизат от техните гробници. Тъй като множеството етруски градове са непрекъснато обитаеми, тяхното етруско изкуство и архитектура са скрити и затъмнени под по-късните римски, средновековни и ренесансови пластове.
7 секрети за античния свят, разкрити от известни мумии
За благополучие, етруските са били мощно загрижени да обезпечат на своите мъртви всичко, от което се нуждаят за отвъдния живот. От живи надгробни рисунки, до статуя и керамика, която биха могли да употребяват в идващия свят. Можем да научим за царството на мъртвите и света на живите, като посетим големите им гробища.
По време на ранните стадии на етруската цивилизация задгробният живот е бил обсъждан като продължение на живота, какъвто са го познавали. Когато някой почине, той или тя е бил кремиран и получавал различен дом в отвъдното.
Етруските погребвали умрелите в урни, направени от неполирана глина. Неслучайно урните изобразявали в миниатюра типичното етруско жилище в Етрурия от желязната ера с овална форма с дървен покрив и отвор за пушек за вътрешно огнище.
Етруските гробове са били просторни и подражаващи на битови структури, със фрески и даже мебели. Покойникът е показан в гробницата в разцвета на силите си, нормално със съпруга/съпругата си.
Откъде са пристигнали етруските?
Териториалното уголемение на етруската цивилизация доближава своя връх през почти 750 година пр.н.е.. Това е времето на основополагащия интервал на Римското кралство, преди Републиката и по-късно Империята. Културата на етруските процъфтява в три градски конфедерации: Етрурия (Тоскана, Лациум и Умбрия), долината на река По с източните Алпи и Кампания .
Римският историк Ливий загатва тази лига в Северна Италия като мощна конфедерация по това време. От тази висока точка загубата на етруската земя е постепенна, само че до 500 година прочие н. е. политическият баланс на силите на италианския полуостров се е изместил от етруските към процъфтяващата Римска република.
В разгара на етруското предимство аристократичните етруски фамилии били извънредно богати посредством търговия с келтската цивилизация на север и гърците на юг. Те напълнили големите си фамилни гробници с вносни първокласни артикули.
Тъй като езикът на етруските е единствено отчасти свестен, настоящето схващане на тяхното общество и просвета се основава най-вече на доста по-късни и като цяло неблагонадеждни римски и гръцки източници. Етруската политическа конструкция се основава на характерни дребни общности и, най-вероятно, видни обособени фамилии.
Надписи, открити в южна Етрурия от към 700 година пр.н.е., са най-ранните известни образци за етруско писане. Етруските основали система за писане, основана на евбейската писменост. Тази писменост се употребила в Магна Греция (крайбрежни региони, ситуирани в Южна Италия).
Най-мистериозните текстове в света – топ 10 ранглиста
Възможно ли е отсам да са пристигнали? Произходът на етруските от дълго време е източник на обаяние и разногласия измежду историците. Почти всички данни обаче, насъбрани досега от праисторически и протоисторически археолози, антрополози и „ етрусколози “, водят до локален етруски генезис.
Няма археологически или лингвистични доказателства за лидийска или пеласгийска миграция в Етрурия. По този метод наподобява, че те не са пристигнали от другаде, както дорийците в Гърция. Тази миграционна доктрина, явно подкрепена от гръцките трудове, е била известна, само че модерни етрусколози и археолози като Масимо Палотино (1947) показват, че догатките и заключенията на ранните историци по тематиката са неоснователни.
Доминик Брикел, етрусколог, съобщи в детайли през 2000 година за какво счита, че писанията на древногръцките историци за етруския генезис даже не би трябвало да се смятат за исторически текстове. Той твърди, че античната история за лидийския генезис на етруските е била умишлена, политически стимулирана небивалица и че античните гърци са създали извод за връзка сред тиренците и пеласгите само въз основа на избрани гръцки и локални обичаи, както и на обстоятелството, че етруските и Гърците са търгували.
Проучване от 2012 година на археологически находки от последните 30 години, основано на разкопки на огромните етруски селища, разкри културна последователност от късната бронзова ера (13-11 век пр.н.е.) през желязната ера (10-9 век пр.н.е.). Това демонстрира, че етруската цивилизация, зародила към 900 година прочие н. е., е основана от хора, чиито предшественици са живели в района минимум през предходните 200 години.
Всичко което остава – етруските: които са живели в Италия преди римляните
Етруската цивилизация е известна с това, че е оказала доста въздействие върху по-късната римска просвета и политическа организация. Римските архитектурни стилове, като арката и свода, са въодушевени от етруските структури. Също по този начин римляните одобряват етруската писменост (макар и не техния език).
От политическа позиция се счита, че Римският сенат е почнал като съвещателен съвет към етруските монарси на Рим. Римските консули възприели етруския знак за власт – „ фасции “ (сноп пръчки и секира).
Тогава наподобява, че това е отговорът. Етруските остават значима част от римляните, в тяхното образуване, в тяхното население и в тяхната история. Кои са били етруските? Народът преди римляните и народът на Римската империя!
Знаете ли, че: българите демонстрират генетична непосредственост с популацията на Северна Италия. В район Страбон, в който са живели етруските, са локализирани тракийски преселници. И също по този начин, че в България е открита тъй наречените Златна „ етруска “ Орфическа книга , която датира от 600 пр.н.е. Наречена е най-старата книга в света и се съхранява в Националния исторически музей в София.
Също по този начин е изумително, че тази книга като се изключи че има хартиени страници като актуалните книги, страниците и корицата й са направени от 23,82-каратово злато. Качеството на работата на майстора, който е направил тази книга, демонстрира напредналите златарски техники, употребявани от етруските.
