Емил Георгиев е консултант и преподавател по зелен маркетинг и

Емил Георгиев е съветник и учител по зелен маркетинг и кръгова икономика През 2023 година плащаме такса за битови боклуци (ТБО) по ред и условия, въведени през 1951 година - размерът ѝ се дефинира въз основа на данъчната оценка на парцела ни. Удобно за администрацията на " националната власт " в изискванията на планова стопанска система, в която съвсем всичко в страната се има от самата нея, а околната среда е последна грижа. Днес обаче такава такса боклук е отвън всякаква икономическа логичност, изключително тази на кръговата стопанска система, в която отпадъците играят централна роля. Промяната на реда и изискванията е може би най-голямото предизвикателство, пред което новите кметове и общински съветници скоро ще се изправят. Малко евентуално е да се оправят в планувания от закона период.

Емил Георгиев е съветник и учител по зелен маркетинг и кръгова икономика

През 2023 година плащаме такса за битови боклуци (ТБО) по ред и условия, въведени през 1951 година - размерът ѝ се дефинира въз основа на данъчната оценка на парцела ни. Удобно за администрацията на " националната власт " в изискванията на планова стопанска система, в която съвсем всичко в страната се има от самата нея, а околната среда е последна грижа. Днес обаче такава такса боклук е отвън всякаква икономическа логичност, изключително тази на кръговата стопанска система, в която отпадъците играят централна роля. Промяната на реда и изискванията е може би най-голямото предизвикателство, пред което новите кметове и общински съветници скоро ще се изправят. Малко евентуално е да се оправят в планувания от закона период.

Този метод е неправдив за семействата - ощетява притежателите на парцели с по-висока данъчна оценка . Например самичък човек, живеещ в огромен апартамент в центъра на града, заплаща по-висока такса, макар че генерира по-малко боклуци от многочленно семейство с дребни деца в дребен апартамент в по-краен квартал. И е изключително неправдив за бизнеса като най-едрия притежател в страната. Едно дружество с висока данъчна и балансова стойност заплаща скъпо и прескъпо, при все това може въобще и да не генерира боклуци .

Принципът " замърсителят заплаща " (ПЗП) взема решение тези проблеми, въпреки че в съответния подтекст по-коректно е да използваме термина " плащаш колкото изхвърляш ". Самият ПЗП е въведен от Организацията за икономическо сътрудничество и раз през 1972 година, след това общопризнат от Организация на обединените нации и заляга в контракта и редица законодателни актове на Европейски Съюз. Той гласи, че замърсителят би трябвало да поеме разноските за взетите от обществените органи ограничения за попречване и надзор на замърсяването, с цел да се подсигурява, че околната среда е в задоволително положение. Така с стопански механизми замърсителите се подтикват да заобикалят нанасяне на вреди на околната среда и носят отговорност за породеното от тях замърсяване.
Реклама Времето за смяна изтича
На базата на този принцип съгласно плануваните в Закона за локалните налози и такси промени услугите по събиране и превозване на битови боклуци до оборудванията и инсталациите и тяхното отнасяне там ще се дефинират на първо място въз основа на количеството боклуци. Услугата по поддържане на чистотата на териториите за публично прилагане ще е най-вече съгласно броя на ползвателите на парцела. Всяка община сама ще дефинира плануваните в закона основи за установяване на размера на Твърди битови отпадъци. Наредба на Министерския съвет ще даде методология за правене на общинските план-сметки. Срокът за използване на новата основа е 1 януари 2025 г .

Дали от тази дата ще стартираме да плащаме толкоз, колкото боклуци изхвърляме? Силно се надявам, само че доста се колебая. Разбира се, не можем с един критерий да мерим всички общини, някои сигурно ще се оправят. Масово обаче няма. Просто нито една от главните заинтригувани страни - политиците, ангажираният в ръководство на боклуци бизнес и семействата - не е подготвена . Все още няма политическа воля, няма я готовността за вложения в нужната инфраструктура и обслужването ѝ, няма го и осведоменото потребителско и гражданско държание.

С тази такса в настоящия ѝ тип общинското управление получава един относително висок доход, постоянен и предсказуем, който може да изразходва както откри за добре - законът дава право тези средства да се харчат и за неща, разнообразни от поддръжка на чистотата в града и създаване на система за ръководство на отпадъците. А и голямата тежест на таксата в този момент се поема от бизнеса.

Всичко това ще се промени с въвеждането на новия принцип. И е неизбежно, най-малко първоначално, размерът за семействата да се увеличи. Затова никой политик на изборна служба не желае да си го аргументи . Преминаването към повече бистрота в връзките със сметоизвозващите компании също е стъпка, която не буди необикновен възторг. Факт е, че от 2013 година, когато в Закона за локалните налози и такси се появява тази концепция, към този момент три общински мандата смяната се отсрочва. В закона е оставена малка врата: " Общинският съвет може да одобри основа за установяване на размера на таксата, друга от количеството битови боклуци, при изискване че съществуват справедливи условия, възпрепятстващи използването ѝ. "
Реклама Дълбока промяна
Вторият проблем е, че преди да въведем правилото " плащаш колкото изхвърляш ", е нужна доста дълбока промяна на цялата система на ръководство на отпадъците въз основата на два други правилото:

- " Премахване на анонимността ": би трябвало да знаем кой какъв брой изхвърля . Тук техническите решения са разнообразни. В зоните с ниско градско строителство е най-лесно - слагат се самостоятелни контейнери за всяка къща. При високото строителство се основават зелени острови с контейнери с самостоятелен достъп с чип, които регистрират кой е отворил контейнера и какво количество по размер или тежест боклуци е изхвърлил - информация, която се предава в общината. В гъсто застроените централни градски елементи могат да се ползват и решения като чували или подземни контейнери. Добрата вест е, че цената на тези технологии непрестанно пада и опитът в използването им непрестанно пораства.

- Принципът " делене при източника " разрешава дейно да отделим от битовите си боклуци всичко за повторна приложимост, преработване или компостиране, като оставим единствено тези за депониране, чието количество ще дефинира размера на таксата ни. Резултатът от всеобщо практикуваното сега делене на смесено събрани боклуци е малко материали с неприятно качество. Например под 10% се отделя за преработване от наличието на сивите контейнери, превозено до площадка " Садината " на Столичното дружество за отнасяне на боклуци.

Конкретно за София това на процедура значи десетки хиляди сиви контейнери да " поумнеят ", близо 3000 точки с цветни контейнери за боклуци от опаковки да се усилят най-малко четири пъти съгласно експертна оценка, финансирана от Европейска инвестиционна банка. Всички останали схеми за оползотворяване на всеобщо публикувани боклуци като автомобилни гуми, електроника и електротехника, акумулатори и батерии и така нататък, а и за рисковите, доста би трябвало да усилят своята успеваемост. Отделно би трябвало да се изградят системи за оползотворяване на биоразградими боклуци (до 2024 г.) и на боклуци от обувки и текстил (до 2025 г.). Да се изградят и най-малко още няколко сепариращи съоръжения, както и площадки за едрогабаритни боклуци и центрове за ремонт и повторна приложимост в столичните региони. Твърде амбициозни и ресурсоемки старания, за които няма забележима подготвеност нито в Следствен отдел към окръжна прокуратура, нито в ангажираните от нея компании за сметосъбиране и оползотворяване.