Едва 3.4% от българите готови да подадат сигнал за корупция
Едва 3.4% от българските жители са подготвени абсолютно да подадат сигнал за корупция. Срещу тях застават 33%, които декларират, че не биха подали сигнал.
Това демонстрират данните от изследването на " Алфа Рисърч ", извършено в средата на предходната година и показано на конгрес на " Прозрачност без граници ", който се организира в София.
На първо място като претекст за отвод от подаване на сигнал жителите признават боязън от отрицателни последствия в персонален и професионален проект - 33%. На второ място се подрежда недоверието в институциите и подозрението за корумпираност на самите длъжностните органи.
25% са уверени, че е мъчно да се потвърди корупция, също толкоз считат, че нищо не може да се направи.
Същото проучване откроява обаче феномена, че единствено 1% приема за обикновено да се даде подарък като признателност за свършена работа.
Това значи, че има огромен капацитет за антикорупционно въздействие измежду обществото, с цел да се противодейства на корупцията като социална настройка - релативно огромен % от българите заявяват начини, с които те се опълчват на корупцията - да откажат заплащане на рушвет - 36%, гласоподаване за некорумпирани, присъединяване в цивилен организации и митинги - 20%.
Също 20% заявяват, че биха подали сигнал до медиите или да бойкотират на подкупен бизнес.
Боряна Димитрова разяснява данните и за оценката на корупцията в публичното мнение, което демонстрира, въпреки и за следващ път, страшната констатация, че не остава основна система на страната, която да не е посочена като наранена от корупция.
Над 50% от жителите изброяват до 10 сфери, които смятат за надълбоко корумпирани, 68% показват сред 6 и 8 такива.
Не остава основна система на страната като непосочена, съобщи Боряна Димитрова и изброи: правосъдна власт 53%, следвана от бранша на разходването на обществени финансови средства, назначенията в администрацията, централната, локална власт, нелегално финансиране на партии, обществени средства за обществени проблеми.
Според 40-49% смятат, че няма смисъл да се подава сигнал за корупция, защото ще последва отвод за следствие.
Според 71% обаче има потребност от следствие на най-високо равнище.
" Основен обвинен е политическата корупция и в случай че там не бъдат реализирани резултати, корупцията ще бъде мъглата, която обгръща всичко и ще води до верижни произшествия ", разяснява Димитрова.
Тя предизвести, че анализът откроява потребността не от прахосване по браншове или по хоризонтала при битката с корупцията, защото е висок рискът от прахосване и парализа. Резултат може да има, в това число и като публично усещане, битката по вертикала, предизвести Боряна Димитрова.
24% декларират, че биха алармирали медиите - този % е най-голям и жителите виждат обезпечаването на гласност на корупцията, като метод да се обезпечи напън върху институциите.
Едва 20% биха се обърнали към полицията, а още по-малък % - 14.5 на 100 - към Антикорупционната организация.
Още по-надолу в тази самобитна ранглиста на доверие измежду институциите стои прокуратурата - 10% биха подали сигнал. С малко по-голямо доверие от 10.2% се употребяват инспекторатите или съответните контролни органи. Граждани също показват институции като президентство или министерство, където биха подали сигнал за корупция, макар че те нямат никакъв ангажимент към този феномен. /news.bg
Това демонстрират данните от изследването на " Алфа Рисърч ", извършено в средата на предходната година и показано на конгрес на " Прозрачност без граници ", който се организира в София.
На първо място като претекст за отвод от подаване на сигнал жителите признават боязън от отрицателни последствия в персонален и професионален проект - 33%. На второ място се подрежда недоверието в институциите и подозрението за корумпираност на самите длъжностните органи.
25% са уверени, че е мъчно да се потвърди корупция, също толкоз считат, че нищо не може да се направи.
Същото проучване откроява обаче феномена, че единствено 1% приема за обикновено да се даде подарък като признателност за свършена работа.
Това значи, че има огромен капацитет за антикорупционно въздействие измежду обществото, с цел да се противодейства на корупцията като социална настройка - релативно огромен % от българите заявяват начини, с които те се опълчват на корупцията - да откажат заплащане на рушвет - 36%, гласоподаване за некорумпирани, присъединяване в цивилен организации и митинги - 20%.
Също 20% заявяват, че биха подали сигнал до медиите или да бойкотират на подкупен бизнес.
Боряна Димитрова разяснява данните и за оценката на корупцията в публичното мнение, което демонстрира, въпреки и за следващ път, страшната констатация, че не остава основна система на страната, която да не е посочена като наранена от корупция.
Над 50% от жителите изброяват до 10 сфери, които смятат за надълбоко корумпирани, 68% показват сред 6 и 8 такива.
Не остава основна система на страната като непосочена, съобщи Боряна Димитрова и изброи: правосъдна власт 53%, следвана от бранша на разходването на обществени финансови средства, назначенията в администрацията, централната, локална власт, нелегално финансиране на партии, обществени средства за обществени проблеми.
Според 40-49% смятат, че няма смисъл да се подава сигнал за корупция, защото ще последва отвод за следствие.
Според 71% обаче има потребност от следствие на най-високо равнище.
" Основен обвинен е политическата корупция и в случай че там не бъдат реализирани резултати, корупцията ще бъде мъглата, която обгръща всичко и ще води до верижни произшествия ", разяснява Димитрова.
Тя предизвести, че анализът откроява потребността не от прахосване по браншове или по хоризонтала при битката с корупцията, защото е висок рискът от прахосване и парализа. Резултат може да има, в това число и като публично усещане, битката по вертикала, предизвести Боряна Димитрова.
24% декларират, че биха алармирали медиите - този % е най-голям и жителите виждат обезпечаването на гласност на корупцията, като метод да се обезпечи напън върху институциите.
Едва 20% биха се обърнали към полицията, а още по-малък % - 14.5 на 100 - към Антикорупционната организация.
Още по-надолу в тази самобитна ранглиста на доверие измежду институциите стои прокуратурата - 10% биха подали сигнал. С малко по-голямо доверие от 10.2% се употребяват инспекторатите или съответните контролни органи. Граждани също показват институции като президентство или министерство, където биха подали сигнал за корупция, макар че те нямат никакъв ангажимент към този феномен. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ