Значение на сребърното съкровище, открито в Кайлъка
Едни от най-интересните доказателства за живота по нашите земи съставляват многочислените съкровища, които са открити и не престават да се откриват у нас.
Повечето от златните и сребърни съкровища, които към този момент са притежание на науката, са от времето на траките и се датират от преди Христа, или от римско време, и се отнасят към началото на новата епоха.
През предходната година в местността Кайлъка край Плевен е намерено богатство от рекорден брой сребърни монети и то съставлява находка със международно значение.
Обстоятелства към откриването на сребърното богатство край Плевен и обзор на находката
Съкровището в Кайлъка е намерено по време на селскостопанска работа от лишени от независимост. Състои се от 8500 сребърни монети, което го прави най-голямата и скъпа находка освен у нас, само че и на Балканите.
Съкровището в Кайлъка е обработено единствено на половина и експертите към този момент са се натъкнали на забавен факт - една от монетите е подправена. Тя е медна и след това е посребрена. Предполага се, че каталогът, в който ще бъдат разказани всички монети, ще наброява рекордните 500-700 страници.
Датировка на съкровището и смисъла му
Предполага се, че съкровището е събрано през ХV век. Най-ранно датираните монети са сечени през времето на Иван Шишман, а най-късните монети са от двадесетте години на ХV век. С това съкровището става скъп източник на информация за сеченето на монети през избрани интервали в българската и османската история.
Историческите извори дават информация, че след гибелта на султан Баязид тримата му синове стартират битка за заместничество на престола му. Победителят събира всички монети, претопява ги и пуска монети със своя облик. Информацията, която са съдържали старите, изчезва. Точно по тази причина тази находка е толкоз скъпа, тя е притежател на информация, изгубена с изчезналите монети.
Според археолозите не може да се каже нищо сигурно за ориста на съкровището. Не е ясно дали е укрито от управляващите и на кого тъкмо е принадлежало. Предполага се, че неговият притежател не е допустимо да е бил търговец заради размера на находката.
Предположенията клонят към богат благородник и експертите по история на средновековна България ще търсят връзка сред Никопол и историята на Плевен, където е намерено съкровището. Смята се, че в Никопол, който е в Плевенско, е последната цитадела на цар Иван Шишман преди окончателното рухване на България под османска власт.
