Изживяването на Възкресението е път към извисяване
АНДРЕЙ ЯНЕВ е роден в Бургас. Завършва ССХУ в Казанлък и НХА - компетентност " Стенопис ", в класа на проф. Мито Гановски. Специализира живописен гланц при проф. Таласчук в ХА " Вера Мухина " в Санкт Петербург, Русия. Пребивава и работи в " Griffis Art Center ", Ню Лондон, Съединени американски щати (2018), и в Творческа резиденция в " Cite International Des’Arts " в Париж, Франция (2022). От 1984 година взе участие в общи художествени изложения у нас, от 1992 година до през днешния ден показва голям брой независими изложения в България и в чужбина. Участвал е в плановете " Светите места и българската просвета " към Центъра за семиотични и културни проучвания, в планове към ВУЗФ " Света гора и българската просвета ", към Нов български университет " Атон в българската просвета и книжовност " и други Има номинации и награди от влиятелни състезания у нас и в други страни. Негови произведения са владеене на галерии и частни сбирки по целия свят. Член е на СБХ. Живее и работи в София. Съпругата му Дарина Янева е художничка. Имат щерка, наследник и четирима внуци.
- Господин Янев, от 20 години постоянно пребивавате и творите в Атон, има ли още неща, които смятате, че следва да откривате, да си обяснявате, да пресъздавате в творбите си?
- Няма граница желанието за допиране до светините. Всяко пътешестване през миналите 20 години съм запомнил и всяко от тях носи друго обогатяване. Няма начало и край, даже да престана да отивам на Света гора, това не е край, тя е в мен. Всяко пътешестване е неповторимо и напълно самостоятелно. Не диря благоприятни условия в откривателството, а увеличение на опциите, когато съм там да съпреживявам времето.
- В Атон хубостта е и в природата, и в жителите на тези свети земи. Как определяте кои бои, техники, формати са подобаващи за изобразяването им?
- Най-силното в Света гора е персоналното ми чувство за светлина и сянка или по-скоро естествените въздействия са отчетливо ясни и въздействащи. Това може да се забележи в творбите на многото сътрудници, които са ходили и вървят там. Когато виждам своите картини и на сътрудници от Света гора, откривам, че се приближават - освен като нюанс, само че и като влияние. Преживяванията на всеки са разнообразни. Когато обитава там като поддръжник, а там не си екскурзиант, всеки има опция да опита и да откри своята врата към това, което търси. Аз имам нужда да го върша.
Рисунката е най-експресивното и рефлективно чувство, което запечатва мига и е документ на времето. Отдавна не рисувам с бои на Света гора, тъй като бих се повторил в доста от към този момент познати произведения. Това най-активно изобразяване беше в първите години, когато бе мощно въздействието и отчетливостта на случванията. Бяха напълно нови, непредвидени, неповторими. Понякога одухотворявам какво има зад архитектурата, какво се случва вътре в нея, че тези хора, които са отдали себе си на вярата, на служенето, имат своите дълбоки персонални терзания в докосването с оттатък забележимото. Безспорно човек може на всички места да усети наличието на силите, които са отвън нас, само че там концентрацията е по-мощна - за този, който може да обърне антените на своя правоприемник.
" Покаяние "
- Вашите картини излъчват лекост, светлина, успокоение, влияят умиротворяващо. Подтикват фена да търси в дълбините на своята душа положителното, чистотата, с които изначално всеки се ражда.
- В наличието на тежкото съществуване, в което сами се вкарваме или ни вкарва някой - избираме различен да ни е отговорен, макар че сме си отговорни самите ние. Съзнателно ни се отклонява вниманието по друг метод и с всевъзможни въздействия от хубостта и истината за живота. Слънцето е в всекидневен повторяем цикъл, в който се случват извънредно доста красиви неща - дали ще отправим молитва сутринта и ще запалителен свещ, с цел да благодарим, дали на масата по обед ще кажем " Отче наш " и ще откъснем къшей самун, вечерта ще благодарим за прелестния ден още веднъж и ще помолим за спокоен сън. Едва ли се замисляме за непрекъснатата си взаимовръзка с Този, който ни е основал и ни е сложил тук, в този миг. Мислейки себе си за недосегаеми, безконечни - тъй като да, душата е безсмъртна, съгласно светите трудове, само че когато се вземем насериозно и се приемем и за физически безсмъртни, започваме да вършим недомислени, граничещи с нелепостта дейности, на каквито сме очевидци... Желанието за допиране и привилегията да сме част от всетворящата светлина, съгласно мен, е добър път. Да го влагам в чисти мисли и отбелязвам в картини ясно и понятно е по-достойно, в сравнение с да комплицирам фена със загадъчността да открие това, което аз сякаш съм желал да кажа.
Потапяйки се в света на изкуството - в спектакъл, книга, кино, изобразително изкуство, музика, човек може да усети себе си извисен.
- Но когато по някаква причина сме се откъснали от добродетелите, по какъв начин да се върнем към тях? Пътят не е елементарен.
- Да се дефинира кое е добродетел в днешно време е социална категория, налагана посредством медиите според от условия, нужди, ползи, мощ на влияние. Добродетелите добре са разказани в светите трудове, тъй като като такива по всяка възможност са изведени въз основата на богат опит и голям брой тествания. Правилните предписания за устройство и битие се откриват в Божиите заповеди. Да не вършим това, което не бихме желали да вършат на нас, и да обичаме близък като себе си - не е ли велико?
Според мен възпитателно и смирително ще е преди да стартират да работят властимащите - в парламент, депутати, държавно управление, да минават през нечие заравяне на гробищата. Да се вслушат в опелото на свещеника... " а къде са в този момент прислужниците, благосъстоянието, парите... " и така нататък Да погледнем стенописните изображения на владетелите в храмовете. Неслучайно са изобразени с обилни одежди и в едната ръка държат жезъл, другата е или благославяща, или държи кръст, а на пояса виси торбичка. На въпрос - какво има в кесията, доста постоянно отговорът е - пари. Защото властта била в парите. Не, имат торбичка, цялостна с пръст, с цел да знае и помни всеки, че е смъртен и отдето иде, там и ще се върне.
" Той е! "
- А смирението - уязвимост ли е или мощ?
- Изключителна мощ! В моите показа - една от най-великите. Силата на вярата, яснотата, че Този, който ни е основал, знае, че има потребност от нас и ще се грижи за нас. Смирението е да знаеш, че Той е до теб. Налагането на примирие, в блян към доближаването му до смирението като категория, не е добре. Могат да те накарат да се примириш с всевъзможни лостове, средства и механизми - стопански, осведомителни, със боязън за бъдещето. Зад обещания за сигурност да лишават свободата ни... Това са различен тип внушения. Постоянното всяване на боязън отвред и във всичко цялостни добре нечии джобове.
- Милосърдието какво е - не като жест, а като вътрешна нужда, като същина на индивида?
- Това също е висша категория. Налагани правила за дарителство се употребяват за рекламни, политически, стратегически и Бог знае още какви цели. В огромната си част на мен ми наподобяват като формули за основаване и модел на държание и на имидж. Абдикирането на страната от отговорността да се оправя с въпреки и дребните обществени проблеми надали не вменява на хората, които работят доста и изкарват положителни пари, че са длъжни да отделят от тях, тъй като тя не се оправя. Дарителството е съзнателен акт, способствуващ за развиването на обществото. Лична нужда. Когато човек подарява, не е належащо да вее байряци. Милосърдието е съпричастност, съчувствие, подготвеност за неоставяне на някого в злочестина и неволя, където я открие. Милосърдието е също осъзнаване на смисъла от твоето престояване тук. Да не забравяме и националната мъдрост, че прекомерният светец и Богу не е мил. Ако се отиде в крайности, Господ може да отнеме всичко, което си имал, дава ни го за положен труд. Добре е да отделим от надника си за нуждаещи се. Той не ти го дава единствено с цел да го раздаваш, а да се радваш. Освен в случай че не си дал обет за идея или имаш различен, личен контракт с Него. Спомнете си притчата за свещеника и наводнението.
- Вашите изложения с чл.-кор. проф. Мирослав Дачев на рисунки и фотографии от Атон, албумът " Атон в рисунки и фотографии ", деветте тома на проф. Дачев от поредицата " Атониада ", Вашите живописни изложения с картини, въодушевени от живота на монасите, от светите места са неповторим персонален принос в културната ни памет и духовно въздигане.
- Работата с проф. Дачев и останалата част от екипа е неописуемо прекарване, което всеки от нас споделя. Книгите на професора от неговата изследователска работа, рисунките, усещанията на хората от екипа - всичко това образува едно мощно енергийно кълбо от хрумвания, мисли, информация, споделени мигове. А по какъв начин ще бъде избран този резултат - уповавам се всяка галерия, която вършим, да припомня на хората, че не всичко е битовизмът, който ни залива, че хубостта към нас може да ни помогне да излезем от тежките проблеми и да се върнем към вярата и че врата към нея за всеки е отворена, стига да я потърси. Че полезностите, крепели обществото, никога не трябва да бъдат изгубени, затворени в магична кутия, която никой не може да отвори.
- Изминаха 30 години от основаването на Вашия план " Завръщането на пастирите ". Три десетилетия тази тематика участва в изложбите Ви. Завърнаха ли се пастирите при нас?
- Според мен духовните пастири се завърнаха, само че и доста са лъжепророците. Трудно е и все по-трудно става да отсееш това, което е същинско. А пастирите са сред нас. На мен ми се е случвало няколко пъти да видя такива хора. Не е належащо човек да се разсъни в манастир или някъде, обособен от обществото, с цел да усети наличието им. Срещата с тях може да е на всяка улица, в предаване по малкия екран, в книга, която сега четеш. Но това, че те са тук, за мен е прелестно и показателно - щом са тук, скоро ще вземат нещата в свои ръце. Темата " Завръщането на пастирите " е неизчерпана за мен и се разсънва в непредвидени моменти. Когато нуждая се да беседвам и да получа отговори на заложени въпроси, се обръщам към тях. Често чувствам тяхното невидимо наличие посредством отговорите, които другояче няма от кое място да получа. Но това са мои персонални търсения. Често ми се задава въпросът - като съм стъпил на Света гора ли са ми се отворили очите и сетивата. И различен път съм споделял, че когато стъпих за първи път на Света гора имах чувството, че съм бил там и преди. Важно беше да отида там и съм признателен на проф. Дачев, че ме предложения в екипа, и на хората, които оказват помощ това да се случва, тъй като имам опция от ден на ден да поемам от тази чиста, нужна животворяща светлина.
- В навечерието сме на най-светлите празници. Всеки ще постави на Великденската софра обичайните знаци - боядисани яйца и дъхави козунаци. А какво да сложим в душите си в очакване на Възкресението?
- Изживяването на Възкресението е път към извисяване в дните, в които завършва избавителният пост. Отдавайки се на размисъл и молитва, пречистеността от телесните тежнения дава опцията да се извисиш посредством молитва, изповед и приемане на свето причестяване, да достигнеш своята Голгота, съпреживявайки тази на Спасителя. Да осъзнаеш новозаветното обръщение, че не посредством реваншизма, а посредством любовта и прошката, колкото и да си подтиснат и изтерзан, ще се възвисиш. Да благодариш, подавайки на другите парче козунак и яйце, и да възхвалиш, че те има - ти си минал оттатък. Това прекосяване оттатък имаш шанса да го направиш в този момент. Затова е Възкресението - всеки да опита да възкреси положителното и детето в себе си, да се обърне към Слънцето и да каже: Благодаря ти, че те има, че имам през днешния ден на трапезата яйце и парче козунак. Тази година Възкресението съответствува с Гергьовден - мъченикът, светецът, човеколюбецът, страдал и отдал живота си за вярата, в името на Бога, прави празника още по-силен.
- Какво обръщение бихте отправили към всички българи?
- Време е ние, всички българи, да отправим поглед към звездите. Да надигнем глави и да погледнем в космоса, откъдето идваме, и е време да заемем своето място. Докато гледаме в земята и непрестанно вадим на показ единствено обекти и случки от предишното, което несъмнено би трябвало добре да познаваме и помним, ще стоим в долната земя.
Да повярваме мощно и да се извисим дружно!
- Господин Янев, от 20 години постоянно пребивавате и творите в Атон, има ли още неща, които смятате, че следва да откривате, да си обяснявате, да пресъздавате в творбите си?
- Няма граница желанието за допиране до светините. Всяко пътешестване през миналите 20 години съм запомнил и всяко от тях носи друго обогатяване. Няма начало и край, даже да престана да отивам на Света гора, това не е край, тя е в мен. Всяко пътешестване е неповторимо и напълно самостоятелно. Не диря благоприятни условия в откривателството, а увеличение на опциите, когато съм там да съпреживявам времето.
- В Атон хубостта е и в природата, и в жителите на тези свети земи. Как определяте кои бои, техники, формати са подобаващи за изобразяването им?
- Най-силното в Света гора е персоналното ми чувство за светлина и сянка или по-скоро естествените въздействия са отчетливо ясни и въздействащи. Това може да се забележи в творбите на многото сътрудници, които са ходили и вървят там. Когато виждам своите картини и на сътрудници от Света гора, откривам, че се приближават - освен като нюанс, само че и като влияние. Преживяванията на всеки са разнообразни. Когато обитава там като поддръжник, а там не си екскурзиант, всеки има опция да опита и да откри своята врата към това, което търси. Аз имам нужда да го върша.
Рисунката е най-експресивното и рефлективно чувство, което запечатва мига и е документ на времето. Отдавна не рисувам с бои на Света гора, тъй като бих се повторил в доста от към този момент познати произведения. Това най-активно изобразяване беше в първите години, когато бе мощно въздействието и отчетливостта на случванията. Бяха напълно нови, непредвидени, неповторими. Понякога одухотворявам какво има зад архитектурата, какво се случва вътре в нея, че тези хора, които са отдали себе си на вярата, на служенето, имат своите дълбоки персонални терзания в докосването с оттатък забележимото. Безспорно човек може на всички места да усети наличието на силите, които са отвън нас, само че там концентрацията е по-мощна - за този, който може да обърне антените на своя правоприемник.
" Покаяние "
- Вашите картини излъчват лекост, светлина, успокоение, влияят умиротворяващо. Подтикват фена да търси в дълбините на своята душа положителното, чистотата, с които изначално всеки се ражда.
- В наличието на тежкото съществуване, в което сами се вкарваме или ни вкарва някой - избираме различен да ни е отговорен, макар че сме си отговорни самите ние. Съзнателно ни се отклонява вниманието по друг метод и с всевъзможни въздействия от хубостта и истината за живота. Слънцето е в всекидневен повторяем цикъл, в който се случват извънредно доста красиви неща - дали ще отправим молитва сутринта и ще запалителен свещ, с цел да благодарим, дали на масата по обед ще кажем " Отче наш " и ще откъснем къшей самун, вечерта ще благодарим за прелестния ден още веднъж и ще помолим за спокоен сън. Едва ли се замисляме за непрекъснатата си взаимовръзка с Този, който ни е основал и ни е сложил тук, в този миг. Мислейки себе си за недосегаеми, безконечни - тъй като да, душата е безсмъртна, съгласно светите трудове, само че когато се вземем насериозно и се приемем и за физически безсмъртни, започваме да вършим недомислени, граничещи с нелепостта дейности, на каквито сме очевидци... Желанието за допиране и привилегията да сме част от всетворящата светлина, съгласно мен, е добър път. Да го влагам в чисти мисли и отбелязвам в картини ясно и понятно е по-достойно, в сравнение с да комплицирам фена със загадъчността да открие това, което аз сякаш съм желал да кажа.
Потапяйки се в света на изкуството - в спектакъл, книга, кино, изобразително изкуство, музика, човек може да усети себе си извисен.
- Но когато по някаква причина сме се откъснали от добродетелите, по какъв начин да се върнем към тях? Пътят не е елементарен.
- Да се дефинира кое е добродетел в днешно време е социална категория, налагана посредством медиите според от условия, нужди, ползи, мощ на влияние. Добродетелите добре са разказани в светите трудове, тъй като като такива по всяка възможност са изведени въз основата на богат опит и голям брой тествания. Правилните предписания за устройство и битие се откриват в Божиите заповеди. Да не вършим това, което не бихме желали да вършат на нас, и да обичаме близък като себе си - не е ли велико?
Според мен възпитателно и смирително ще е преди да стартират да работят властимащите - в парламент, депутати, държавно управление, да минават през нечие заравяне на гробищата. Да се вслушат в опелото на свещеника... " а къде са в този момент прислужниците, благосъстоянието, парите... " и така нататък Да погледнем стенописните изображения на владетелите в храмовете. Неслучайно са изобразени с обилни одежди и в едната ръка държат жезъл, другата е или благославяща, или държи кръст, а на пояса виси торбичка. На въпрос - какво има в кесията, доста постоянно отговорът е - пари. Защото властта била в парите. Не, имат торбичка, цялостна с пръст, с цел да знае и помни всеки, че е смъртен и отдето иде, там и ще се върне.
" Той е! "
- А смирението - уязвимост ли е или мощ?
- Изключителна мощ! В моите показа - една от най-великите. Силата на вярата, яснотата, че Този, който ни е основал, знае, че има потребност от нас и ще се грижи за нас. Смирението е да знаеш, че Той е до теб. Налагането на примирие, в блян към доближаването му до смирението като категория, не е добре. Могат да те накарат да се примириш с всевъзможни лостове, средства и механизми - стопански, осведомителни, със боязън за бъдещето. Зад обещания за сигурност да лишават свободата ни... Това са различен тип внушения. Постоянното всяване на боязън отвред и във всичко цялостни добре нечии джобове.
- Милосърдието какво е - не като жест, а като вътрешна нужда, като същина на индивида?
- Това също е висша категория. Налагани правила за дарителство се употребяват за рекламни, политически, стратегически и Бог знае още какви цели. В огромната си част на мен ми наподобяват като формули за основаване и модел на държание и на имидж. Абдикирането на страната от отговорността да се оправя с въпреки и дребните обществени проблеми надали не вменява на хората, които работят доста и изкарват положителни пари, че са длъжни да отделят от тях, тъй като тя не се оправя. Дарителството е съзнателен акт, способствуващ за развиването на обществото. Лична нужда. Когато човек подарява, не е належащо да вее байряци. Милосърдието е съпричастност, съчувствие, подготвеност за неоставяне на някого в злочестина и неволя, където я открие. Милосърдието е също осъзнаване на смисъла от твоето престояване тук. Да не забравяме и националната мъдрост, че прекомерният светец и Богу не е мил. Ако се отиде в крайности, Господ може да отнеме всичко, което си имал, дава ни го за положен труд. Добре е да отделим от надника си за нуждаещи се. Той не ти го дава единствено с цел да го раздаваш, а да се радваш. Освен в случай че не си дал обет за идея или имаш различен, личен контракт с Него. Спомнете си притчата за свещеника и наводнението.
- Вашите изложения с чл.-кор. проф. Мирослав Дачев на рисунки и фотографии от Атон, албумът " Атон в рисунки и фотографии ", деветте тома на проф. Дачев от поредицата " Атониада ", Вашите живописни изложения с картини, въодушевени от живота на монасите, от светите места са неповторим персонален принос в културната ни памет и духовно въздигане.
- Работата с проф. Дачев и останалата част от екипа е неописуемо прекарване, което всеки от нас споделя. Книгите на професора от неговата изследователска работа, рисунките, усещанията на хората от екипа - всичко това образува едно мощно енергийно кълбо от хрумвания, мисли, информация, споделени мигове. А по какъв начин ще бъде избран този резултат - уповавам се всяка галерия, която вършим, да припомня на хората, че не всичко е битовизмът, който ни залива, че хубостта към нас може да ни помогне да излезем от тежките проблеми и да се върнем към вярата и че врата към нея за всеки е отворена, стига да я потърси. Че полезностите, крепели обществото, никога не трябва да бъдат изгубени, затворени в магична кутия, която никой не може да отвори.
- Изминаха 30 години от основаването на Вашия план " Завръщането на пастирите ". Три десетилетия тази тематика участва в изложбите Ви. Завърнаха ли се пастирите при нас?
- Според мен духовните пастири се завърнаха, само че и доста са лъжепророците. Трудно е и все по-трудно става да отсееш това, което е същинско. А пастирите са сред нас. На мен ми се е случвало няколко пъти да видя такива хора. Не е належащо човек да се разсъни в манастир или някъде, обособен от обществото, с цел да усети наличието им. Срещата с тях може да е на всяка улица, в предаване по малкия екран, в книга, която сега четеш. Но това, че те са тук, за мен е прелестно и показателно - щом са тук, скоро ще вземат нещата в свои ръце. Темата " Завръщането на пастирите " е неизчерпана за мен и се разсънва в непредвидени моменти. Когато нуждая се да беседвам и да получа отговори на заложени въпроси, се обръщам към тях. Често чувствам тяхното невидимо наличие посредством отговорите, които другояче няма от кое място да получа. Но това са мои персонални търсения. Често ми се задава въпросът - като съм стъпил на Света гора ли са ми се отворили очите и сетивата. И различен път съм споделял, че когато стъпих за първи път на Света гора имах чувството, че съм бил там и преди. Важно беше да отида там и съм признателен на проф. Дачев, че ме предложения в екипа, и на хората, които оказват помощ това да се случва, тъй като имам опция от ден на ден да поемам от тази чиста, нужна животворяща светлина.
- В навечерието сме на най-светлите празници. Всеки ще постави на Великденската софра обичайните знаци - боядисани яйца и дъхави козунаци. А какво да сложим в душите си в очакване на Възкресението?
- Изживяването на Възкресението е път към извисяване в дните, в които завършва избавителният пост. Отдавайки се на размисъл и молитва, пречистеността от телесните тежнения дава опцията да се извисиш посредством молитва, изповед и приемане на свето причестяване, да достигнеш своята Голгота, съпреживявайки тази на Спасителя. Да осъзнаеш новозаветното обръщение, че не посредством реваншизма, а посредством любовта и прошката, колкото и да си подтиснат и изтерзан, ще се възвисиш. Да благодариш, подавайки на другите парче козунак и яйце, и да възхвалиш, че те има - ти си минал оттатък. Това прекосяване оттатък имаш шанса да го направиш в този момент. Затова е Възкресението - всеки да опита да възкреси положителното и детето в себе си, да се обърне към Слънцето и да каже: Благодаря ти, че те има, че имам през днешния ден на трапезата яйце и парче козунак. Тази година Възкресението съответствува с Гергьовден - мъченикът, светецът, човеколюбецът, страдал и отдал живота си за вярата, в името на Бога, прави празника още по-силен.
- Какво обръщение бихте отправили към всички българи?
- Време е ние, всички българи, да отправим поглед към звездите. Да надигнем глави и да погледнем в космоса, откъдето идваме, и е време да заемем своето място. Докато гледаме в земята и непрестанно вадим на показ единствено обекти и случки от предишното, което несъмнено би трябвало добре да познаваме и помним, ще стоим в долната земя.
Да повярваме мощно и да се извисим дружно!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ