Тодор Цачев: Достойно представихме България в Златната зала на Музикферайн
ТОДОР ЦАЧЕВ е родом от с. Чавдар. Завършва Националното музикално учебно заведение " Любомир Пипков " с кларинет при Данчо Радевски и учи саксофон при Емануил Манолов-Бадема. След отбиването на военната си работа ( " където се научих на ред, дисциплинираност и управление, което в този момент ми оказва помощ доста " ) е признат в НМА " Проф. Панчо Владигеров " със саксофон - в катедра " Поп и джаз изкуство ". Явява се на конкурс в Музикалния спектакъл за кларинетист и саксофонист, печели го и е назначен в оркестъра. Впоследствие навлиза в музикалния живот на София, свири в разнообразни обединения, а изпълнителската му кариера продължава в Биг бенда на БНР. По това време го превзема концепцията за основаването на Марчинг бенд по американски модел. Успява да реализира концепцията си в гр. Златица. Със брачната половинка му, която е пианистка, се реалокират да живеят в с. Мирково. Шест години е преподавател по музика в учебното заведение в Златица, чието управление доста му оказва помощ за развиването на оркестъра. Създава дизайна на униформите на децата, самичък създава шапките и се заема с всичко належащо по организацията. След КОВИД-пандемията работата му в Златица прекъсва. Тодор Цачев получава покана от кмета на с. Мирково и там основава Младежкия духов оркестър " Мирковски орли ". След това в читалище " Виделина-1865 ", Панагюрище, основава Младежката школа " Духов оркестър “, която приготвя музиканти за огромния градски духов оркестър. Не след дълго Цачев възобновява Марчинг бенд " Марчинг старс " като събирателен оркестър от всички обединения, които управлява, като се причисляват и възпитаници от НМУ " Любомир Пипков " - София, и НУМСИ " Проф. Панчо Владигеров “ - Бургас.
- Господин Цачев, при започване на юли Младежкият духов оркестър " Марчинг старс ", на който сте основател и началник, се показа с огромен триумф на фестивала " Summa Cum Laude " във Виена. Как и за какво решихте да участвате?
- Още когато получихме поканата за присъединяване в този фестивал, се замислих, че това в действителност е най-високата сцена за един музикант. Защото Виена е центърът на международната музикална просвета, а Златната зала на Музикферайн е центърът на центъра, в случай че може по този начин да се каже. Да свирим там, и то български детски оркестър - звучеше като невъзможна мисъл. Но проявихме храброст и взехме решение да участваме. Като началник взех това решение, въпреки да знаех, че ще ми бъде извънредно мъчно и с подготовката на толкоз доста деца от разнообразни краища на България, и най-много финансово. Но си споделих: по кое време, в случай че не в този момент!
- Имаше ли на кого да разчитате за финансова поддръжка на начинанието?
- Имахме индикации първоначално, че можем да се оправим финансово. Благодарение на дългогодишните ми занимания съм прочут с активността си на огромните предприятия в Средногорието, както и на фондации, които имаха предпочитание да ни оказват помощ. След това огромна поддръжка, и може би решаващо, беше съдействието на Дома на културата " Средец " в София, и най-много на неговия шеф Минко Ламбов. Те отвориха вратите си за състава, поканиха ни да си сътрудничим и да репетираме при тях. Това може би даде мощен подтик на нещо ново: в София да се развие подобен оркестър - малко по-различен от обичайния духов оркестър, който познаваме в България. Целта ни е да създадем нещо ново, друго, а и да увлича децата. При пребиваването си в Щатите видях, че този вид оркестър " Марчинг бенд " притегля доста деца, които се усещат горди и се забавляват, до момента в който свирят в него.
И по този начин започнахме взаимни действия с ОКИ Дом на културата " Средец " с мисълта, че ще се изявим в тази международна, велика Златна зала на Музикферайн и че това може да е началото на нещо доста красиво.
- С какви мисли и упования тръгнахте за Виена?
- Бях изпълнен с упования, само че не знаехме какво ще ни се случи. А това, което се случи там, надвиши всички наши упования. Организаторите на " Summa Cum Laude Youth Music Festival " бяха помислили най-много за децата и с какво те ще си тръгнат от Виена. Освен изявата ни в Музикферайн, ние слушахме концерти в другата огромна виенска зала - Концертхаус, свирихме в залата на Хора на виенските момчета. Имаше и доста скъпи съпътстващи събития: посетихме Музея на музиката, който е основан с доста дълбока мисъл и завладяващ децата; посетихме концерти на най-хубавите юношески симфонични, духови и струнни оркестри в света; имахме майсторски клас с австрийски диригент, който, заставайки пред оркестъра, за минути го преобрази и леко стартира да звучи по австрийски. В оркестъра има както деца, които образовам в село Мирково и в Панагюрище, по този начин и възпитаници от НМУ " Любомир Пипков " - София, и НУМСИ " Проф. Панчо Владигеров " - Бургас, които доста подвигат равнището на оркестъра. За тях този майсторски клас беше извънредно потребен.
Имахме проведени обиколки с гид на най-известните места на Виена: здания, дворци, монументи. Посетихме емблематичен ресторант в подземието на кметството, с забавна архитектура, а на празненството след церемонията по закриване танцуваха балерини под звуците на " На хубавия наследник Дунав " от Йохан Щраус-син. Надявам се в децата да остане парченце от това, което видяха и усетиха, и това да ги построи като приключени и целеустремени персони.
- Какво беше чувството, когато прекрачихте прага на Музикферайн?
- Музикферайн беше нещото, което чакахме с извънредно неспокойствие: още когато рейсът спря пред залата и след това влязохме през входа за актьори, откъдето са влизали велики международни музиканти, се почувства особена тръпка. Преди да се качим на огромната сцена, се подготвяхме към половин час в камерната зала " Брамс ", която също е доста красива. Самото стъпване на сцената беше сбъдната фантазия, всичко това се съобщи и в свиренето на децата. Мога да споделя, към този момент от персонален опит, че тази зала свири сама. Когато гръмна бендът на първото произведение, за миг се стъписах от звука. Плътен, мощен, всеобхващащ. Гледах децата и не можех да допускам, че този тон излиза от тях.
Това не бяхме ние, това беше Залата, която свиреше на нас.
В публиката имаше над 40 другари, родители и българи, живеещи в Австрия, които бяха пристигнали да ни слушат и бяха доста горди с нашия оркестър.
Изпълнихме " Фест марш “ на Йохан Щраус, който има българска връзка: композиторът го е написал като подарък за сватбата на княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза. След това изсвирихме " Празнична ръченица " от Румен Бояджиев-син, особено основана за нашето присъединяване във фестивала. Това беше мисълта, която ме въодушеви да направя тази огромна крачка в напъните за подготовката. Казах си: представяш ли си, в случай че изсвирим актуален български композитор в тази зала! Там са свирени наши класици - Панчо Владигеров, Любомир Пипков... А в този момент имаме опция да представим актуалната българска композиторска школа.
От друга страна, имаме юношески духови оркестри, които копнеят за нещо, писано за тях, с цел да почувстват и те своето място в българската просвета. Българските юношески духови оркестри са доста значими, тъй като от тях излизат фрагментите за огромните оркестри, и считам, че към гениите в тях би трябвало да бъде ориентиран по-голям държавен запас, в случай че желаеме нашата просвета да стане известна в Европа. Но, за жалост, не е по този начин...
Обадих се на Румен Бояджиев, с който сме сътрудници от Музикалния спектакъл, когато работех там, а той към момента " държи фронта " - необикновен човек, музикант, композитор, и го поканих да напише произведение за нашето показване в Музикферайн. Неговата " Празнична ръченица " е толкоз бликаща от наслада, от чиста страст, толкоз българска! След нашето осъществяване там имаше невероятни мнения, специалистът в журито, който отговаряше за духовите оркестри, измежду многото категории, по-късно води майсторски клас с децата. Много се заинтригува от това произведение, самият той е диригент на градски духов оркестър в Тирол и мисля, че може да го включи в репертоара му. Изключително съм признателен на Румен Бояджиев, че го сътвори за нас!
- " Празнична ръченица " евентуално ще влезе и в непрекъснатия репертоар на Марчинг бенд " Марчинг старс " и следва да я чуем и в България?
- Дай, Боже! За всичко, което се случи, имах голяма поддръжка от фондация " Лъчезар Цацорков ", огромните предприятия в Средногорието, от Община Мирково, Община Панагюрище, от кметове, родители, другари, от ОКИ Дом на културата " Средец ", обаче главно всичко мина през мен и беше " на моите мускули ", като труд, организация, като персонално време, без никакво заплащане. Но в случай че желаеме да имаме подобен внушителен ослепителен оркестър в София, няма по какъв начин да стане единствено със лични старания, ще разгадавам и на Столичната община, и на общинските институции. Създал съм този оркестър преди време в Средногорието, в град Златица, преживяхме разнообразни интервали, в този момент е подобаващ миг да помислим дали да продължи своето развиване в София. Още повече че започнах по-често да вървя в столицата, защото три от децата ни учат в НМУ " Любомир Пипков “, на четвъртото следва да кандидатства там. И бихме могли в действителност да бъдем един внушителен юношески оркестър на Столичната община, който да има изяви на разнообразни събития на града, на открити и на закрити пространства. Идеята има огромен капацитет, само че не мога да кажа по какъв начин ще се развие. Имаме го като взаимен план с ОКИ Дом на културата " Средец ", уповавам се да получим поддръжка, както и учители, които да се занимават с младите музиканти, тъй като в оркестъра разчитаме главно на децата, които учат в Музикалното учебно заведение. Искам да благодаря на техните учители, които са ги подготвили по този начин добре! Досега бях привикнал да работя единствено с деца, научени от мен, и се надявам този оркестър да бъде място и за деца, които не мислят техният професионален път да бъде обвързван с музиката, само че желаят да се научат да свирят на инструмент и да свирят в подобен оркестър. Вярвам, че в София има доста такива.
- Вашите деца вземат участие ли в Марчинг бенд " Марчинг старс "?
- Със брачната половинка ми имаме 4 деца. Най-голямата ми щерка свири на пиано в Музикалното учебно заведение, в този момент приключи девети клас, само че аз съм я научил и на кларинет, на който свири в оркестъра. Синът ми свири на ударни принадлежности, третото ми дете учи кларинет в НМУ и взе участие с него в оркестъра. Най-малката, която в този момент приключи трети клас, свири на тромпет и се оправя изненадващо добре. Двамата със брачната половинка ми държим да учат в Музикалното учебно заведение, тъй като е известно какво дава музиката на децата в ранните години: тя ги преобразява. На Запад има десетки, стотици оркестри в учебните заведения и е въпрос на държавна политика децата от дребни да минат през проучване на музикален инструмент. Ние също имаме обичаи с учебните оркестри, само че са тотално забравени. Една от задачите, които имаме, е да възродим тази традиция.
- На каква възраст са девойките и момчетата в състава на оркестъра?
- Най-големите са 18-годишни и някои от тях остават още известно време в оркестъра, откакто завършат. На тяхно място влизат нови деца, което е най-голямото предизвикателство, тъй като това е едно непрекъснато започване изначало и прави мъчно да се задържи равнище в оркестъра. Но пък съм задоволен и благополучен от това, което ни се случи. Най-голямата ми премия е благодарността в очите на родителите, доверието в очите на децата, които схванаха, че би трябвало да ме слушат, да са виновни, и виждам, че са изменени по-късно прекарване. Сеем едни семенца, които се надявам да намерят добра почва и да покълнат.
Аз съм родом от с. Чавдар (сега пребивавам в с. Мирково), родителите ми не са музиканти, аз съм бил селско дете: с животните, с нивите, с ливадите и всичко, което обуславя селския живот. Майка ми споделя, че доста съм желал да аплайвам в Музикалното учебно заведение, завели са ме на уроци по солфеж, по кларинет, и за наслада ме одобриха. Интересното е, че едно решение на комисията по банкет тогава в този момент дава такива резултати. Баща ми искаше да изучавам в Селскостопанския колеж в Златица, тъй че моят път можеше да бъде напълно друг.
- Наистина ролята на родителите, тяхното схващане и поддръжка са доста значими.
- Винаги се веселя, когато видя в родителите заинтригуваност, помощ и отношение към заниманията ми с децата им. За благополучие има такива родители в Мирково, Златица, Пирдоп и Панагюрище. Това е доста значимо, тъй като колкото и надарено да е детето, в случай че няма поддръжка и поощрение у дома, бързо завършват нещата. При родителите на деца от музикалните учебни заведения заниманията с музика са съзнателен избор и от тях срещам огромна поддръжка.
- Имало ли е моменти, в които сте се разколебавали? Какво Ви кара да продължите напред?
- Децата колкото дават, толкоз и взимат като сила, нерви, отмалялост. На всички, които се занимават с деца, се преклонявам за волята и всеотдайността им.
Преди две години бяхме в Швейцария на доста прекрасен фестивал и мислех по-късно да не не преставам повече. Но това присъединяване може би даде резултат да ни поканят в този момент във Виена. Имало е моменти, когато съм се обезкуражавал, тъй като времената стават все по-трудни, поддръжката - все по-малка, само че не мога просто по този начин да загърбя 15 години, които съм посветил на основаването и одобряването на оркестъра.
И в този момент се надявам, в случай че хората към мен и институциите желаят това да продължи, да ни оказват помощ и от септември да стартираме нашата активност в София. Не са нужни чак толкоз доста пари. Ние представихме страната на най-високо равнище във Виена, като разчитахме съвсем напълно на частния и неправителствения бранш.
Ще Ви споделя нещо доста скъпо: когато събирахме дарения за пътуването до Виена, една баба от Панагюрище ми писа в месинджър с въпрос да й дам сметката, на която може да изпрати пари. Дадох я и забравих за този диалог. В един миг, когато ревизирах сметката, видях, че бабата от Панагюрище беше дарила 1000 евро. Нейният жест доста ме разчувства. Значи има хора, които могат да оценят това, което вършим. Такива моменти ме въодушевяват и задължават да продължа напред.
- Господин Цачев, при започване на юли Младежкият духов оркестър " Марчинг старс ", на който сте основател и началник, се показа с огромен триумф на фестивала " Summa Cum Laude " във Виена. Как и за какво решихте да участвате?
- Още когато получихме поканата за присъединяване в този фестивал, се замислих, че това в действителност е най-високата сцена за един музикант. Защото Виена е центърът на международната музикална просвета, а Златната зала на Музикферайн е центърът на центъра, в случай че може по този начин да се каже. Да свирим там, и то български детски оркестър - звучеше като невъзможна мисъл. Но проявихме храброст и взехме решение да участваме. Като началник взех това решение, въпреки да знаех, че ще ми бъде извънредно мъчно и с подготовката на толкоз доста деца от разнообразни краища на България, и най-много финансово. Но си споделих: по кое време, в случай че не в този момент!
- Имаше ли на кого да разчитате за финансова поддръжка на начинанието?
- Имахме индикации първоначално, че можем да се оправим финансово. Благодарение на дългогодишните ми занимания съм прочут с активността си на огромните предприятия в Средногорието, както и на фондации, които имаха предпочитание да ни оказват помощ. След това огромна поддръжка, и може би решаващо, беше съдействието на Дома на културата " Средец " в София, и най-много на неговия шеф Минко Ламбов. Те отвориха вратите си за състава, поканиха ни да си сътрудничим и да репетираме при тях. Това може би даде мощен подтик на нещо ново: в София да се развие подобен оркестър - малко по-различен от обичайния духов оркестър, който познаваме в България. Целта ни е да създадем нещо ново, друго, а и да увлича децата. При пребиваването си в Щатите видях, че този вид оркестър " Марчинг бенд " притегля доста деца, които се усещат горди и се забавляват, до момента в който свирят в него.
И по този начин започнахме взаимни действия с ОКИ Дом на културата " Средец " с мисълта, че ще се изявим в тази международна, велика Златна зала на Музикферайн и че това може да е началото на нещо доста красиво.
- С какви мисли и упования тръгнахте за Виена?
- Бях изпълнен с упования, само че не знаехме какво ще ни се случи. А това, което се случи там, надвиши всички наши упования. Организаторите на " Summa Cum Laude Youth Music Festival " бяха помислили най-много за децата и с какво те ще си тръгнат от Виена. Освен изявата ни в Музикферайн, ние слушахме концерти в другата огромна виенска зала - Концертхаус, свирихме в залата на Хора на виенските момчета. Имаше и доста скъпи съпътстващи събития: посетихме Музея на музиката, който е основан с доста дълбока мисъл и завладяващ децата; посетихме концерти на най-хубавите юношески симфонични, духови и струнни оркестри в света; имахме майсторски клас с австрийски диригент, който, заставайки пред оркестъра, за минути го преобрази и леко стартира да звучи по австрийски. В оркестъра има както деца, които образовам в село Мирково и в Панагюрище, по този начин и възпитаници от НМУ " Любомир Пипков " - София, и НУМСИ " Проф. Панчо Владигеров " - Бургас, които доста подвигат равнището на оркестъра. За тях този майсторски клас беше извънредно потребен.
Имахме проведени обиколки с гид на най-известните места на Виена: здания, дворци, монументи. Посетихме емблематичен ресторант в подземието на кметството, с забавна архитектура, а на празненството след церемонията по закриване танцуваха балерини под звуците на " На хубавия наследник Дунав " от Йохан Щраус-син. Надявам се в децата да остане парченце от това, което видяха и усетиха, и това да ги построи като приключени и целеустремени персони.
- Какво беше чувството, когато прекрачихте прага на Музикферайн?
- Музикферайн беше нещото, което чакахме с извънредно неспокойствие: още когато рейсът спря пред залата и след това влязохме през входа за актьори, откъдето са влизали велики международни музиканти, се почувства особена тръпка. Преди да се качим на огромната сцена, се подготвяхме към половин час в камерната зала " Брамс ", която също е доста красива. Самото стъпване на сцената беше сбъдната фантазия, всичко това се съобщи и в свиренето на децата. Мога да споделя, към този момент от персонален опит, че тази зала свири сама. Когато гръмна бендът на първото произведение, за миг се стъписах от звука. Плътен, мощен, всеобхващащ. Гледах децата и не можех да допускам, че този тон излиза от тях.
Това не бяхме ние, това беше Залата, която свиреше на нас.
В публиката имаше над 40 другари, родители и българи, живеещи в Австрия, които бяха пристигнали да ни слушат и бяха доста горди с нашия оркестър.
Изпълнихме " Фест марш “ на Йохан Щраус, който има българска връзка: композиторът го е написал като подарък за сватбата на княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза. След това изсвирихме " Празнична ръченица " от Румен Бояджиев-син, особено основана за нашето присъединяване във фестивала. Това беше мисълта, която ме въодушеви да направя тази огромна крачка в напъните за подготовката. Казах си: представяш ли си, в случай че изсвирим актуален български композитор в тази зала! Там са свирени наши класици - Панчо Владигеров, Любомир Пипков... А в този момент имаме опция да представим актуалната българска композиторска школа.
От друга страна, имаме юношески духови оркестри, които копнеят за нещо, писано за тях, с цел да почувстват и те своето място в българската просвета. Българските юношески духови оркестри са доста значими, тъй като от тях излизат фрагментите за огромните оркестри, и считам, че към гениите в тях би трябвало да бъде ориентиран по-голям държавен запас, в случай че желаеме нашата просвета да стане известна в Европа. Но, за жалост, не е по този начин...
Обадих се на Румен Бояджиев, с който сме сътрудници от Музикалния спектакъл, когато работех там, а той към момента " държи фронта " - необикновен човек, музикант, композитор, и го поканих да напише произведение за нашето показване в Музикферайн. Неговата " Празнична ръченица " е толкоз бликаща от наслада, от чиста страст, толкоз българска! След нашето осъществяване там имаше невероятни мнения, специалистът в журито, който отговаряше за духовите оркестри, измежду многото категории, по-късно води майсторски клас с децата. Много се заинтригува от това произведение, самият той е диригент на градски духов оркестър в Тирол и мисля, че може да го включи в репертоара му. Изключително съм признателен на Румен Бояджиев, че го сътвори за нас!
- " Празнична ръченица " евентуално ще влезе и в непрекъснатия репертоар на Марчинг бенд " Марчинг старс " и следва да я чуем и в България?
- Дай, Боже! За всичко, което се случи, имах голяма поддръжка от фондация " Лъчезар Цацорков ", огромните предприятия в Средногорието, от Община Мирково, Община Панагюрище, от кметове, родители, другари, от ОКИ Дом на културата " Средец ", обаче главно всичко мина през мен и беше " на моите мускули ", като труд, организация, като персонално време, без никакво заплащане. Но в случай че желаеме да имаме подобен внушителен ослепителен оркестър в София, няма по какъв начин да стане единствено със лични старания, ще разгадавам и на Столичната община, и на общинските институции. Създал съм този оркестър преди време в Средногорието, в град Златица, преживяхме разнообразни интервали, в този момент е подобаващ миг да помислим дали да продължи своето развиване в София. Още повече че започнах по-често да вървя в столицата, защото три от децата ни учат в НМУ " Любомир Пипков “, на четвъртото следва да кандидатства там. И бихме могли в действителност да бъдем един внушителен юношески оркестър на Столичната община, който да има изяви на разнообразни събития на града, на открити и на закрити пространства. Идеята има огромен капацитет, само че не мога да кажа по какъв начин ще се развие. Имаме го като взаимен план с ОКИ Дом на културата " Средец ", уповавам се да получим поддръжка, както и учители, които да се занимават с младите музиканти, тъй като в оркестъра разчитаме главно на децата, които учат в Музикалното учебно заведение. Искам да благодаря на техните учители, които са ги подготвили по този начин добре! Досега бях привикнал да работя единствено с деца, научени от мен, и се надявам този оркестър да бъде място и за деца, които не мислят техният професионален път да бъде обвързван с музиката, само че желаят да се научат да свирят на инструмент и да свирят в подобен оркестър. Вярвам, че в София има доста такива.
- Вашите деца вземат участие ли в Марчинг бенд " Марчинг старс "?
- Със брачната половинка ми имаме 4 деца. Най-голямата ми щерка свири на пиано в Музикалното учебно заведение, в този момент приключи девети клас, само че аз съм я научил и на кларинет, на който свири в оркестъра. Синът ми свири на ударни принадлежности, третото ми дете учи кларинет в НМУ и взе участие с него в оркестъра. Най-малката, която в този момент приключи трети клас, свири на тромпет и се оправя изненадващо добре. Двамата със брачната половинка ми държим да учат в Музикалното учебно заведение, тъй като е известно какво дава музиката на децата в ранните години: тя ги преобразява. На Запад има десетки, стотици оркестри в учебните заведения и е въпрос на държавна политика децата от дребни да минат през проучване на музикален инструмент. Ние също имаме обичаи с учебните оркестри, само че са тотално забравени. Една от задачите, които имаме, е да възродим тази традиция.
- На каква възраст са девойките и момчетата в състава на оркестъра?
- Най-големите са 18-годишни и някои от тях остават още известно време в оркестъра, откакто завършат. На тяхно място влизат нови деца, което е най-голямото предизвикателство, тъй като това е едно непрекъснато започване изначало и прави мъчно да се задържи равнище в оркестъра. Но пък съм задоволен и благополучен от това, което ни се случи. Най-голямата ми премия е благодарността в очите на родителите, доверието в очите на децата, които схванаха, че би трябвало да ме слушат, да са виновни, и виждам, че са изменени по-късно прекарване. Сеем едни семенца, които се надявам да намерят добра почва и да покълнат.
Аз съм родом от с. Чавдар (сега пребивавам в с. Мирково), родителите ми не са музиканти, аз съм бил селско дете: с животните, с нивите, с ливадите и всичко, което обуславя селския живот. Майка ми споделя, че доста съм желал да аплайвам в Музикалното учебно заведение, завели са ме на уроци по солфеж, по кларинет, и за наслада ме одобриха. Интересното е, че едно решение на комисията по банкет тогава в този момент дава такива резултати. Баща ми искаше да изучавам в Селскостопанския колеж в Златица, тъй че моят път можеше да бъде напълно друг.
- Наистина ролята на родителите, тяхното схващане и поддръжка са доста значими.
- Винаги се веселя, когато видя в родителите заинтригуваност, помощ и отношение към заниманията ми с децата им. За благополучие има такива родители в Мирково, Златица, Пирдоп и Панагюрище. Това е доста значимо, тъй като колкото и надарено да е детето, в случай че няма поддръжка и поощрение у дома, бързо завършват нещата. При родителите на деца от музикалните учебни заведения заниманията с музика са съзнателен избор и от тях срещам огромна поддръжка.
- Имало ли е моменти, в които сте се разколебавали? Какво Ви кара да продължите напред?
- Децата колкото дават, толкоз и взимат като сила, нерви, отмалялост. На всички, които се занимават с деца, се преклонявам за волята и всеотдайността им.
Преди две години бяхме в Швейцария на доста прекрасен фестивал и мислех по-късно да не не преставам повече. Но това присъединяване може би даде резултат да ни поканят в този момент във Виена. Имало е моменти, когато съм се обезкуражавал, тъй като времената стават все по-трудни, поддръжката - все по-малка, само че не мога просто по този начин да загърбя 15 години, които съм посветил на основаването и одобряването на оркестъра.
И в този момент се надявам, в случай че хората към мен и институциите желаят това да продължи, да ни оказват помощ и от септември да стартираме нашата активност в София. Не са нужни чак толкоз доста пари. Ние представихме страната на най-високо равнище във Виена, като разчитахме съвсем напълно на частния и неправителствения бранш.
Ще Ви споделя нещо доста скъпо: когато събирахме дарения за пътуването до Виена, една баба от Панагюрище ми писа в месинджър с въпрос да й дам сметката, на която може да изпрати пари. Дадох я и забравих за този диалог. В един миг, когато ревизирах сметката, видях, че бабата от Панагюрище беше дарила 1000 евро. Нейният жест доста ме разчувства. Значи има хора, които могат да оценят това, което вършим. Такива моменти ме въодушевяват и задължават да продължа напред.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ