Румен Стоянов: Българин е високо звание
РУМЕН СТОЯНОВ е роден на 29.10.1941 година в с. Драганево, Великотърновско. Следва в СУ " Св. Климент Охридски " и в Хаванския университет. Работил е в Бразилия като посланик в българското посолство и като учител по български език и просвета. Преподавател в Катедрата по испанистика и португалистика в СУ " Св. Климент Охридски ", където води курсове по португалска литература и по литература и странознание на Бразилия.
Превежда лирика и белетристика от испански и португалски на български и назад. Сред превежданите от него създатели са: Габриел Гарсия Маркес ( " Сто години самотност " ), Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Карлос Друмонд де Андраде, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и други
Автор е на многочислени публикации, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България.
Пише лирика и прозаичност на български, испански и португалски. Публикувал е поетическите сборници: " Стихотворения в Бразилия " (1981), " Бавни стихотворения " (1983), " Прилив " (1989), " Погача " (1993), " Ракла " (2003), " Кърчаг " (2005), " Тяга " (2007), " Злак " (2012) и книгите с прозаичност: " Летопис на рунтавото време " (1998), " Откъси " (1999), " Аз съм българин " (1999), " Борба за език " (2008) и " Чака ме светът " (2010).
През 2000 година е почетен с медал " Барон Рио Бранко ", офицерска степен, по случай 500-годишнината от откриването на Бразилия. Софийският университет " Свети Климент Охридски " му присъжда своя нагръден Почетен знак (2006). Отличен е с Почетна грамота на Министерството на културата " за развиване и разпространение на българската просвета " (2009). Почетен лекар на Университета на гр. Бразилия (2012).
- Г-н Стоянов, в навечерието сме на 24 май. С какви усеща посрещате този празник?
- Празника 24 май го посрещам с безкористна, чиста любов към езика нам насущний, а в старобългарския думата " език " означавала и народ, така взаимообосновани, взаимопреплетени са те. И някой незнайник, обдарен с извънреден езикоусет, го е доловил = изразил. По тая причина любовта - с каузи - към говора ни благ е обич към народа български, към България, над политически пристрастия, сплотяваща всички българи. За мен българин е високо звание, което нужно е да бъде справедливо и отстоявано. Равноапостолните Братя са неосъществим пример на българолюбие, и то буди поклонение, в това число у мен. Папа Йоан Павел Втори, с мирско име Карел Войтила, стихотворец, во лето Господне 1980-о възгласи св. св. Кирил и Методий за небесни съпокровители на християните в Европа и тази заръка е чест, самопризнание за нас.
- С какво би трябвало да се гордеем на 24 май?
- Трябва да се гордеем с доста неща, побрани в осембуквеното наименование българин. Ще напомня единствено едно: оживели сме в полухилядолетно турско робство/владичество/присъствие/съжителство с помощта на основно три яки, съдбовни опори: Православие, език, народотворчество. И би трябвало с куп достижения да се гордеем, няма тук място да ги изброявам, та ще загатна писмовност и компютър: кой различен народ основал е две писмености и без стореното от Джон Атанасов какво щеше да е в този момент човечеството?
- Ще го бъде ли българският език? Младите хора от ден на ден употребяват непознати британски думи в речта. Не крие ли това заплаха от последователно обезличаване на езика ни и подмяна с непознатия? А оттова - и изгубването ни като нация...
- Аз имам вяра, че българският език ще го бъде. Но ще го бъде не с гола религия, тоест готованска, а с целенасочена и неотстъпна работа, персонална и социална, така да бъде. В осъществяване на тази режисура написал съм три книги, отдадени напълно на родната ни тирада омайна, сладка: " Език нам насущний ", " На ползу езику " и " Трите кръста на България " (неиздадена). Споменавам ги не ради тщеславието ми, а да посоча едно от нещата, които е неотложно да вършим. Но решаващо значение ще имат: предстоящ Закон за отбрана на българския език и Министерството на образованието. В Народното събрание са постъпили дванадесет плана, обаче националните дупедати саморазобличаващо се не позволиха до разглеждане ни един. В ЕС-ето настоящи закони имат Франция, Полша, Латвия, Естония, Литва, а у нас законодатели, управници, политици, овцество безмълвничат целокупно, като че ли извършват потайна спогодба, повторено разговорно: мълчат като обичай гъз, дето не смее да си пусне гласа. Образователното министерство тоже съблюдава непроницаема тишина досежно сегашната, демократясала, демокретенясала орис на словесността ни, а би трябвало безусловно да изисква негови създатели в подобаващи места из учебници да коментират безапелационно незабавната, съдбовна нужда да съхраняваме речовата ни непорочност, като неотменима заръка да опазваме нашата изказова и всеобхватна самородност, показателно и кощунствено префърцунена в еднаквост. Моя покорност, в случай че бях цар (не загатвам за Симеон Сакскобургготски), щях да прикани: гласувайте за партия, която дава обещание да вземе защитни ограничения за отечествената словесна изказност.
Да, младоци, младочки използват от ден на ден обуквени вънкашняци/готовляци/тамошняци/дошляци/навляци/вносляци/чужбиняци/излишняци с преобладаващо североамериканско родословие. Ала преди юноши, девойки (чети тийнейджъри) да виним, ще напомня, че они такива не са родени, с далекоезиков уклон, а в поклонение към него възпитали сме ги, възпитаваме ги - волно или несъзнателно - техните възрасли ги предходници, та дано, преди да сочим сламката в тяхното око, да съзрем гредата в нашето: какъв български приказваме, пишем ние, техните родители. Мисля, че няма да изчезнем като нация, само че очевидна и огромна е заплахата непринудено, самодоволно и драговолно, без никакъв напън, да се превърнем в нация втора употреба, предпочитаща непознати слова, все по-очевадно избягваща своето извънредно езиково пребогатство и по тоя себехулен, себеунизителен метод трансформираме себе си в индивиди низкопоклонни, подражатели, наподобители, жертващи своята изказова самородност, доказвайки верността на националната ни мъдрост, че каквото зло самичък си направиш, и дяволът не може ти го направи.
- Какво би трябвало да създадем, с цел да съхраним българския език - в цялото му благосъстояние и изразност?
- Най-напред би трябвало персонално и публично да осъзнаем в цялост зловредата от пренебрежително = унизително хлуещия потоп чуждици, рисков таман с привидната си сигурност, знамение огромно дали ще кажа състояние или обстановка. Всеки, милеещ за България, би трябвало да сортира думите, с които борави, т.е. да се вардим от разбългарването, което с безгрижие неизбежимо включва произнасящият, пишещият. Нека вмислим какво голям брой наши сънародници са изгубили живота си, бранейки всебългарщината, включваща словесността ни, а в този момент какъв брой несъпоставимо малко се желае от нас и по какъв начин себепозорящо не желаеме да го вършим. На днескашната страна не й пука на дудука и куйрука за там някакъв си български език, затуй би трябвало да създадем чрез информационните средства удобна конюнктура за учредяване на Всенародно придвижване ЕЗИКОВЪЗРАЖДАНЕ, чрез което мощно и осезаемо да противодействаме против незаконното отбългаряване. Вярвам, че този почин ще откри милиони ревностни поддръжници, които в този момент бездействат, те са срещу кощунственото безучастие на дупедатите и държабата.
- Кой има интерес да не се приема към този момент толкоз години Закон за българския език? Смениха се толкоз държавни управления...
- Не мога обади кой има интерес обуквени дошляци да опозоряват нашата красива изказност, само че съм изцяло склонен с Вас, че по този начин е. И пороят всевъзможни, един през различен по-излишни вънкашняци към този момент близо четиридесет години гладко се разпорежда най-своеволно у нас, като че ли е свещена крава в Индия, което неотхвърлимо указва, че явлението не е зародило по никакъв начин инцидентно, а предумишлено уредено и грижливо, в случай че ще би скрито и потайно стопанисвано, с оглед пробутване на непознати цели. Ученици запитали Христа по какъв начин да познаят кой какъв е и Синът Божий отвърнал: " По плодовете им ще ги познаете " (Матей 7:16), тоест по делата. Приложим ли тоя отговор към безумния напор с готовляци? Не виждаме никакви благини за българите, а само за инородци. Глобализмът, ласкаво именуван гробализъм, крепко предизвиква унищожаване на локалните, националните разлики сред индивидите и настъпателно работи за скалъпването на навсякъде идентичен човек. Някой някъде чудесно знае, че език и мислене са взаимосплетени, та влияейки върху езика, влияе върху мисленето и го ползва - с наше директно и старателно подпомагане - в своя изгода. Никое държавно управление не посмя да каже каквото и да било досежно езика и тоя аргументиран факт многажди по-необоримо потвърждава, че пренаводняването с вносляци не е по никакъв начин, по никакъв начин естествено, кротинко деяние.
- Ако се одобри подобен закон, какво би трябвало да е главното в него?
- Ако, дай Боже, бъде общопризнат подобен закон, главното в него би трябвало да бъде откровената, чиста, всеотдайна и действена обич към българския език. А тя следва най-внимателно да е проучила резултатите от използването на такива закони в Полша, Франция, Литва, Естония, Латвия, чиито опити биха ни улеснили в забележителна степен.
- Днес се приказва за " глобализация ", към този момент засегнахме тази тематика. Но дано обобщим - не е ли това еднакво на " обезбългаряване "?
- Уви, изцяло сте прав, тъкмо по този начин е, за голямо страдание. Гробализацията прави света непоносимо идентичен: защо да вървиш еди-къде си, щом там те чакат вездесъщите кока-кола, хотдог, хамбургер, бейзболна шапка, дънки, джинси и прочие до болежка теб познати неща, за какво да харчиш пари, време? Деца, млади, остарели нашенци почувстваха това досадно и обидно уеднаквяване, па спасяващо откриха нашите прелестни национални танци, песни, традиции като крепък щит против гробалясващата уеднаквяванка, преоткриха националното като носещо дълбочина, непостижима за гробализма. Надявам се един недалечен ден по същия метод да почувстват и античната ни книжовност.
- Известен сте като труженик на българския език. Кое най-вече Ви нервира в актуалното българско общество във връзка с езика?
- Най-много ме нервира необятно публикуваното езикораболепие, изразявано най-вече в сляпото, низко поклонение към британския, който, преценен като изказност (правопис и звукоучленение), е несъмнено тромоват. Класическата насмешка гласи: британски е език, в който пишеш " гутаперча " и произнасяш " каучук ". Все едно имаш триетажна читава къща, пък я непринудено напускаш и заживяваш в мижава барака. И си удовлетворен, дори горделив от стореното.
- Как се отнасяте към тематиката за славянството? Опитват се да ни откъснат от Русия, споделят, че не сме славяни...
- Не съм човек, притежаващ професионални, научни познания, позволяващи да изложа безапелационно, читаво мнение, ще споделя мнение любителско. Не намирам печелившо опълчването или - или, избирам и - и. Днешните българи сме три в едно: траки, прабългари, славяни и не виждам изгода да се башкосваме, изключваме, каквото и да сторим все ще се ощетим. Според мен разполагаме с значителни дадености в двете поприща, което разрешава да се броим за принадлежащи към едната и към другата, според от съответния случай, и не виждам за какво би трябвало да жертваме едното от двете си начала, ние ги сплотяваме, без да търсим знак на тъждество посред им, което и да предпочетем, изхвърлим ли другото, ще се грубо и безпричинно себеобедним. Щом славяни никак биля не сме, за какво писмеността ни е славянска, при тая режисура ще се откажем от св. Кирил и Методий и делото им? Българското означение би трябвало да подслонява и едното начало, и другото, а при всяка находка, изява да прецизираме посредством съществено изследване какво тъкмо е. Отказ би бил все едно мулатка да уточни каква се тя усеща, белокожа или чернокожа, а не и двете дружно в една общественост. По подобие така виждам в цялост двете наши начала: дружно и разграничено, според от подадки, наличности. Понеже съм несведущ, ще кажа, че аз се усещам притежател и на двете, в случай че бъркам, дано Бог ми елементарни и просветли.
- Вие сте доайен на испанистиката и португалистиката у нас. Превеждали сте най-хубавите латиноамерикански поети и писатели. Какво е належащо, с цел да се получи добър превод? И кой превод може да определим като добър? Разкажете ни повече за майсторството на превода.
- Аз приключвам първите осемдесет и пет години. Прехвърляческият ми прощъпулник бе в 1963-та. За да стане добър един превод, нужно е, каквото при всяка човешка активност, изискваща креативно осъществяване: Божия заложба и грижовност, отдаденост в трудовото реализиране.
- Познаваме ли добре латиноамериканската литература? И изобщо испаноезичната литература? Има ли тематики, които са близки на българския четец?
- Аз отделих доста време на преводачество, късно отделих време за писане. Стихове прописах след тридесетте. Латиноамериканската литература навлезе късно у нас, бразилската - след испано-американската. Стремежът е да бъдат представяни значими произведения, създатели, отбягвани са малозначни работи, нашият четец бива осведомен с представителни книжовници като цяло. Тази литература се употребява с положително име измежду нашите читатели.
- Чете ли през днешния ден българинът? И какво чете?
- Чувам недоволства, че българинът не чете. Но по този начин се приказва тоже за други страни. Изглежда виртуалът на всички места упражни значимо влияние и внезапно понижи броя на четящите хартиени книги, а и изобщо книги, тъй като предлага голям брой други развлечения.
- Вашето благопожелание към читателите на ДУМА?
- На читателите Ви искам най-много здраве и благополучие в фамилията, прогрес и триумфи на България, а по никакъв начин на последно място - новородени отроци, че да преборим населенския срив.
Превежда лирика и белетристика от испански и португалски на български и назад. Сред превежданите от него създатели са: Габриел Гарсия Маркес ( " Сто години самотност " ), Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Карлос Друмонд де Андраде, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и други
Автор е на многочислени публикации, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България.
Пише лирика и прозаичност на български, испански и португалски. Публикувал е поетическите сборници: " Стихотворения в Бразилия " (1981), " Бавни стихотворения " (1983), " Прилив " (1989), " Погача " (1993), " Ракла " (2003), " Кърчаг " (2005), " Тяга " (2007), " Злак " (2012) и книгите с прозаичност: " Летопис на рунтавото време " (1998), " Откъси " (1999), " Аз съм българин " (1999), " Борба за език " (2008) и " Чака ме светът " (2010).
През 2000 година е почетен с медал " Барон Рио Бранко ", офицерска степен, по случай 500-годишнината от откриването на Бразилия. Софийският университет " Свети Климент Охридски " му присъжда своя нагръден Почетен знак (2006). Отличен е с Почетна грамота на Министерството на културата " за развиване и разпространение на българската просвета " (2009). Почетен лекар на Университета на гр. Бразилия (2012).
- Г-н Стоянов, в навечерието сме на 24 май. С какви усеща посрещате този празник?
- Празника 24 май го посрещам с безкористна, чиста любов към езика нам насущний, а в старобългарския думата " език " означавала и народ, така взаимообосновани, взаимопреплетени са те. И някой незнайник, обдарен с извънреден езикоусет, го е доловил = изразил. По тая причина любовта - с каузи - към говора ни благ е обич към народа български, към България, над политически пристрастия, сплотяваща всички българи. За мен българин е високо звание, което нужно е да бъде справедливо и отстоявано. Равноапостолните Братя са неосъществим пример на българолюбие, и то буди поклонение, в това число у мен. Папа Йоан Павел Втори, с мирско име Карел Войтила, стихотворец, во лето Господне 1980-о възгласи св. св. Кирил и Методий за небесни съпокровители на християните в Европа и тази заръка е чест, самопризнание за нас.
- С какво би трябвало да се гордеем на 24 май?
- Трябва да се гордеем с доста неща, побрани в осембуквеното наименование българин. Ще напомня единствено едно: оживели сме в полухилядолетно турско робство/владичество/присъствие/съжителство с помощта на основно три яки, съдбовни опори: Православие, език, народотворчество. И би трябвало с куп достижения да се гордеем, няма тук място да ги изброявам, та ще загатна писмовност и компютър: кой различен народ основал е две писмености и без стореното от Джон Атанасов какво щеше да е в този момент човечеството?
- Ще го бъде ли българският език? Младите хора от ден на ден употребяват непознати британски думи в речта. Не крие ли това заплаха от последователно обезличаване на езика ни и подмяна с непознатия? А оттова - и изгубването ни като нация...
- Аз имам вяра, че българският език ще го бъде. Но ще го бъде не с гола религия, тоест готованска, а с целенасочена и неотстъпна работа, персонална и социална, така да бъде. В осъществяване на тази режисура написал съм три книги, отдадени напълно на родната ни тирада омайна, сладка: " Език нам насущний ", " На ползу езику " и " Трите кръста на България " (неиздадена). Споменавам ги не ради тщеславието ми, а да посоча едно от нещата, които е неотложно да вършим. Но решаващо значение ще имат: предстоящ Закон за отбрана на българския език и Министерството на образованието. В Народното събрание са постъпили дванадесет плана, обаче националните дупедати саморазобличаващо се не позволиха до разглеждане ни един. В ЕС-ето настоящи закони имат Франция, Полша, Латвия, Естония, Литва, а у нас законодатели, управници, политици, овцество безмълвничат целокупно, като че ли извършват потайна спогодба, повторено разговорно: мълчат като обичай гъз, дето не смее да си пусне гласа. Образователното министерство тоже съблюдава непроницаема тишина досежно сегашната, демократясала, демокретенясала орис на словесността ни, а би трябвало безусловно да изисква негови създатели в подобаващи места из учебници да коментират безапелационно незабавната, съдбовна нужда да съхраняваме речовата ни непорочност, като неотменима заръка да опазваме нашата изказова и всеобхватна самородност, показателно и кощунствено префърцунена в еднаквост. Моя покорност, в случай че бях цар (не загатвам за Симеон Сакскобургготски), щях да прикани: гласувайте за партия, която дава обещание да вземе защитни ограничения за отечествената словесна изказност.
Да, младоци, младочки използват от ден на ден обуквени вънкашняци/готовляци/тамошняци/дошляци/навляци/вносляци/чужбиняци/излишняци с преобладаващо североамериканско родословие. Ала преди юноши, девойки (чети тийнейджъри) да виним, ще напомня, че они такива не са родени, с далекоезиков уклон, а в поклонение към него възпитали сме ги, възпитаваме ги - волно или несъзнателно - техните възрасли ги предходници, та дано, преди да сочим сламката в тяхното око, да съзрем гредата в нашето: какъв български приказваме, пишем ние, техните родители. Мисля, че няма да изчезнем като нация, само че очевидна и огромна е заплахата непринудено, самодоволно и драговолно, без никакъв напън, да се превърнем в нация втора употреба, предпочитаща непознати слова, все по-очевадно избягваща своето извънредно езиково пребогатство и по тоя себехулен, себеунизителен метод трансформираме себе си в индивиди низкопоклонни, подражатели, наподобители, жертващи своята изказова самородност, доказвайки верността на националната ни мъдрост, че каквото зло самичък си направиш, и дяволът не може ти го направи.
- Какво би трябвало да създадем, с цел да съхраним българския език - в цялото му благосъстояние и изразност?
- Най-напред би трябвало персонално и публично да осъзнаем в цялост зловредата от пренебрежително = унизително хлуещия потоп чуждици, рисков таман с привидната си сигурност, знамение огромно дали ще кажа състояние или обстановка. Всеки, милеещ за България, би трябвало да сортира думите, с които борави, т.е. да се вардим от разбългарването, което с безгрижие неизбежимо включва произнасящият, пишещият. Нека вмислим какво голям брой наши сънародници са изгубили живота си, бранейки всебългарщината, включваща словесността ни, а в този момент какъв брой несъпоставимо малко се желае от нас и по какъв начин себепозорящо не желаеме да го вършим. На днескашната страна не й пука на дудука и куйрука за там някакъв си български език, затуй би трябвало да създадем чрез информационните средства удобна конюнктура за учредяване на Всенародно придвижване ЕЗИКОВЪЗРАЖДАНЕ, чрез което мощно и осезаемо да противодействаме против незаконното отбългаряване. Вярвам, че този почин ще откри милиони ревностни поддръжници, които в този момент бездействат, те са срещу кощунственото безучастие на дупедатите и държабата.
- Кой има интерес да не се приема към този момент толкоз години Закон за българския език? Смениха се толкоз държавни управления...
- Не мога обади кой има интерес обуквени дошляци да опозоряват нашата красива изказност, само че съм изцяло склонен с Вас, че по този начин е. И пороят всевъзможни, един през различен по-излишни вънкашняци към този момент близо четиридесет години гладко се разпорежда най-своеволно у нас, като че ли е свещена крава в Индия, което неотхвърлимо указва, че явлението не е зародило по никакъв начин инцидентно, а предумишлено уредено и грижливо, в случай че ще би скрито и потайно стопанисвано, с оглед пробутване на непознати цели. Ученици запитали Христа по какъв начин да познаят кой какъв е и Синът Божий отвърнал: " По плодовете им ще ги познаете " (Матей 7:16), тоест по делата. Приложим ли тоя отговор към безумния напор с готовляци? Не виждаме никакви благини за българите, а само за инородци. Глобализмът, ласкаво именуван гробализъм, крепко предизвиква унищожаване на локалните, националните разлики сред индивидите и настъпателно работи за скалъпването на навсякъде идентичен човек. Някой някъде чудесно знае, че език и мислене са взаимосплетени, та влияейки върху езика, влияе върху мисленето и го ползва - с наше директно и старателно подпомагане - в своя изгода. Никое държавно управление не посмя да каже каквото и да било досежно езика и тоя аргументиран факт многажди по-необоримо потвърждава, че пренаводняването с вносляци не е по никакъв начин, по никакъв начин естествено, кротинко деяние.
- Ако се одобри подобен закон, какво би трябвало да е главното в него?
- Ако, дай Боже, бъде общопризнат подобен закон, главното в него би трябвало да бъде откровената, чиста, всеотдайна и действена обич към българския език. А тя следва най-внимателно да е проучила резултатите от използването на такива закони в Полша, Франция, Литва, Естония, Латвия, чиито опити биха ни улеснили в забележителна степен.
- Днес се приказва за " глобализация ", към този момент засегнахме тази тематика. Но дано обобщим - не е ли това еднакво на " обезбългаряване "?
- Уви, изцяло сте прав, тъкмо по този начин е, за голямо страдание. Гробализацията прави света непоносимо идентичен: защо да вървиш еди-къде си, щом там те чакат вездесъщите кока-кола, хотдог, хамбургер, бейзболна шапка, дънки, джинси и прочие до болежка теб познати неща, за какво да харчиш пари, време? Деца, млади, остарели нашенци почувстваха това досадно и обидно уеднаквяване, па спасяващо откриха нашите прелестни национални танци, песни, традиции като крепък щит против гробалясващата уеднаквяванка, преоткриха националното като носещо дълбочина, непостижима за гробализма. Надявам се един недалечен ден по същия метод да почувстват и античната ни книжовност.
- Известен сте като труженик на българския език. Кое най-вече Ви нервира в актуалното българско общество във връзка с езика?
- Най-много ме нервира необятно публикуваното езикораболепие, изразявано най-вече в сляпото, низко поклонение към британския, който, преценен като изказност (правопис и звукоучленение), е несъмнено тромоват. Класическата насмешка гласи: британски е език, в който пишеш " гутаперча " и произнасяш " каучук ". Все едно имаш триетажна читава къща, пък я непринудено напускаш и заживяваш в мижава барака. И си удовлетворен, дори горделив от стореното.
- Как се отнасяте към тематиката за славянството? Опитват се да ни откъснат от Русия, споделят, че не сме славяни...
- Не съм човек, притежаващ професионални, научни познания, позволяващи да изложа безапелационно, читаво мнение, ще споделя мнение любителско. Не намирам печелившо опълчването или - или, избирам и - и. Днешните българи сме три в едно: траки, прабългари, славяни и не виждам изгода да се башкосваме, изключваме, каквото и да сторим все ще се ощетим. Според мен разполагаме с значителни дадености в двете поприща, което разрешава да се броим за принадлежащи към едната и към другата, според от съответния случай, и не виждам за какво би трябвало да жертваме едното от двете си начала, ние ги сплотяваме, без да търсим знак на тъждество посред им, което и да предпочетем, изхвърлим ли другото, ще се грубо и безпричинно себеобедним. Щом славяни никак биля не сме, за какво писмеността ни е славянска, при тая режисура ще се откажем от св. Кирил и Методий и делото им? Българското означение би трябвало да подслонява и едното начало, и другото, а при всяка находка, изява да прецизираме посредством съществено изследване какво тъкмо е. Отказ би бил все едно мулатка да уточни каква се тя усеща, белокожа или чернокожа, а не и двете дружно в една общественост. По подобие така виждам в цялост двете наши начала: дружно и разграничено, според от подадки, наличности. Понеже съм несведущ, ще кажа, че аз се усещам притежател и на двете, в случай че бъркам, дано Бог ми елементарни и просветли.
- Вие сте доайен на испанистиката и португалистиката у нас. Превеждали сте най-хубавите латиноамерикански поети и писатели. Какво е належащо, с цел да се получи добър превод? И кой превод може да определим като добър? Разкажете ни повече за майсторството на превода.
- Аз приключвам първите осемдесет и пет години. Прехвърляческият ми прощъпулник бе в 1963-та. За да стане добър един превод, нужно е, каквото при всяка човешка активност, изискваща креативно осъществяване: Божия заложба и грижовност, отдаденост в трудовото реализиране.
- Познаваме ли добре латиноамериканската литература? И изобщо испаноезичната литература? Има ли тематики, които са близки на българския четец?
- Аз отделих доста време на преводачество, късно отделих време за писане. Стихове прописах след тридесетте. Латиноамериканската литература навлезе късно у нас, бразилската - след испано-американската. Стремежът е да бъдат представяни значими произведения, създатели, отбягвани са малозначни работи, нашият четец бива осведомен с представителни книжовници като цяло. Тази литература се употребява с положително име измежду нашите читатели.
- Чете ли през днешния ден българинът? И какво чете?
- Чувам недоволства, че българинът не чете. Но по този начин се приказва тоже за други страни. Изглежда виртуалът на всички места упражни значимо влияние и внезапно понижи броя на четящите хартиени книги, а и изобщо книги, тъй като предлага голям брой други развлечения.
- Вашето благопожелание към читателите на ДУМА?
- На читателите Ви искам най-много здраве и благополучие в фамилията, прогрес и триумфи на България, а по никакъв начин на последно място - новородени отроци, че да преборим населенския срив.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ