Димитър Рашков: Не мога без Карлово и без Балкана
ДИМИТЪР РАШКОВ, роден на 30.XI.1954 година в село Кърнаре, община Карлово, е одобрено име в актуалното българско изкуство и един от ярките майстори на дребната бронзова пластика. В последните години уголемява изразните си търсения и в живописта, където придвижва пластическото мислене върху платното.
Завършва компетентност " Скулптура " в Националната художествена академия (Випуск 1981) в класа на проф. Димитър Даскалов, въвел модерния психологизъм в българската статуя. Обучението му е надградено при акад. Василий Барадай в Киев - важен европейски монументалист на XX век, откъдето усвоява нюх за мащаб даже в камерни форми. През 2000 година специализира в влиятелната интернационална арт резиденция " Cite des Arts " в Париж.
Има над 80 независими изложения в България и Европа и присъединяване допълнително от 100 общи. Автор е на знакови монументи, бюстове и релефи, измежду които: бюст-паметници на Васил Левски в с. Соколица, Павел баня, Чипровци, Малко Търново и в Тараклия; монументът " Героично минало и настояще " в Карлово и Музея на социалистическото изкуство в София, статуя " Бакхус " във винарска маза " Устина " ; бронзов релеф на братята Евлогий и Христо Георгиеви; бюст-паметник на братята Димитър и Константин Миладинови и на писателя фантазьор Любен Дилов в " Двора на кирилицата " в Плиска; барелеф на Стефан Данаилов пред Камерната зала на Пловдивския трагичен спектакъл, както и паметникът на Златю Бояджиев в град Брезово, скулптурен портрет на Георги Кондолов в Музейния комплекс на Петрова равнища. Дарил е голям брой свои произведения на публични институции и фондове и за благотворителни дела.
Извън ателието развива дейна педагогическа и социална активност - като учител в Художествената гимназия в Казанлък (1981-1985), основен художник на Община Карлово и шеф на Градската художествена изложба в Карлово, със значителен принос за развиването на локалната културна среда.
Носител е на авторитетни оценки. В региона на скулптурата е почетен с Международната премия " Гаскар " (Биенале на хумора и сатирата - Габрово, 2003), наградата " Сребърно Възраждане " на изложба " Възраждане " (2005), Голямата премия на Международния панаир в Пловдив (2006) и отличие от Биеналето на дребните форми в Плевен (2016). Майсторството му в рисунката е прието на форума " Изкуството на миниатюрата " в Русе (2007). Приносът му към изобразителното изкуство е отличен с Наградата за дълголетен принос на Пловдив (2006), Голямата премия на Община Враца (2006) и оценката на Община Бургас (2008).
През 2018 година е почетен със званието Почетен професор на Владимирския държавен университет " Александър и Николай Столетови ", където са сложени негови бюст-паметници на двамата братя. Паметник на ген. Николай Столетов има и в с. Столетово, Карловско.
Произведения на Димитър Рашков са част от Златния фонд на актуалното българско изкуство и са включени в непрекъснатите сбирки на Националната изложба и Софийската градска художествена изложба, както и в обществени и частни сбирки в страната и чужбина.
Бюст-паметник на Васил Левски, подарен на Тараклия
- Господин Рашков, припомням си едно показване на Краси Алексиева във връзка откриването на Ваша галерия в изложба " Възраждане ": " Винаги съвършен, постоянно шеговит, сексуален и умен - приказно палав! " Когато човек гледа Вашите бронзови пластики, в действителност схваща, че се забавлявате, до момента в който ги извайвате. Това по природа ли Ви е обещано или е добито с годините работа в този жанр?
- В природата ми е. Живях в един доста импресионистичен свят, по тази причина и животът ми по този начин продължи - в една импресия. Но ще стартира от доста ранното детство, с невероятните приказки, които баба ми е разказвала, с цигулката на дядо, който ми пееше за Крали Марко. Около мен постоянно имаше усмихнати хора и във времето това ме накара да бъда доста любопитен, всичко ме интересуваше. В гимназията се събрахме с невероятни хора - в този момент професорите Ивайло Мирчев, Димитър Чолаков, Десислава Минчева, както и с Димитър Витков. Тогава никой не е мислел, че ще станем професори, правехме всичко допустимо да се научим, да усвоим този поминък, попаднахме на прелестни учители, които постоянно бяха усмихнати, можеха да се майтапят. Имахме един учител, който пееше ужасно арии от класиката, различен ни водеше на ресторант, сядаше с нас като с равни, по малко, по малко изграждаше в нас хора, което в този момент, в тези години, мога да схвана какъв брой е било належащо, по какъв начин сме имали шанс да попаднем на такива персони.
Учителите ми от гимназията бяха доста човечни: ще ни заведат в едно заведение " Стадион ", покрай Художествената гимназия, ще си поръчаме да хапнем; а по време на практиките - денем работим крепко, вечерта се съберем към масата, беседваме.
При Светлин Русев беше същото: ще пристигна в ресторанта, ще ни заплати цялата сметка, само че на другия ден ни желае в 4 часа, започваме пейзаж. Сутринта светлината е една, към обяд е друга, вечерта - напълно друга, вършим 4 пейзажа на едно и също нещо. И в никакъв случай не си мислил, че рано или късно това ще ти дотрябва, натрупал си познания, опит.
И аз в моята работа като преподавател съм имал същото другарство с моите възпитаници, нямаше по какъв начин да бъда различен.
- Герои на Вашите пластики са гръцки богове, сатири, веселяци от фолклора, фенове на виното, въобще хора на живота, закръглени, жизнерадостни. И постоянно участва шеговитата еротика.
- Много обичам да се майтапя, въпреки че постоянно приказвам съществено и хората се връзват на приказките ми. Разбира се, доста книги съм прочел, с цел да съумявам да не мина от еротиката към порнографията, тъй като границата е доста тънка. Винаги желая да има един роман, въодушевление във всяка от работите ми. Затова и не върша слаби фигури, както се споделя, те даже и сянка не могат да хвърлят. Пълният човек е благоразположен да се майтапи, да взе участие в шегите и да се майтапят с него, той не се сърди. Тези хора са доста светлосянъчни. Постоянно обикалям планината, когато се качиш на билото, катериш връх, по-късно различен, редуват се мрачно и ярко, невероятна промяна на светлината. И моите фигури са такива - с обла форма, получава се една графичност, редува се топлото със студеното и т.н.
Не мога да бъда печален в моите работи. Имало е моменти, в случай че потегли към нещо тъмно, изниква някаква преграда и ръката ми стартира да рисува нещо, което ще сътвори въодушевление.
Димитър и Константин Миладинови в " Двора на кирилицата " в Плиска
- Изглежда, че работите с огромна лекост...
- Никога не съм имал проблеми в скулптурата с моделирането. Много съм се учил, може би това е, което ме направи да съм свободен, когато обективирам някаква своя концепция. Минах доста сложен път още когато се изграждах като възпитаник в Художествената гимназия, след това в академията. Така се случи, че имахме съществени хора в класа и в курса, работехме доста, правехме доста етюди. Ходили сме в моргата и, може би подражавайки на Микеланджело, изучавахме анатомията, мога да кажа, че я познавам детайлно. Когато знаеш всичко това, нямаш проблеми в построяването на една форма. Като се връщам в ония години и виждам мои неща, виждам какъв брой са по-различни от сегашните ми работи, по-необработени, няма я тази рутина, която се придобива с годините. Тогава правех восъка и го давах да се лее, само че това струпване на нови и нови работи е имало смисъл. Сега върша една работа, оставям я встрани, след ден, два, три се връщам към нея и я оглеждам, защото от опит знам, че може да открия нещо, което желая да трансформира. А когато се излее в метал, към този момент няма по какъв начин да се промени.
Работил съм настойчиво и съществено, с непрекъснатата мисъл и с огромната фантазия, че рано или късно ще стана художник. Говорейки за себе си, още веднъж загатвам и за прелестните мои другари, които по същия метод работят. Ние сме проблематични художници: слагаме си проблеми и би трябвало да ги решим, като ги решим, идват нови проблеми. Ако ме попитате има ли вдъхновения - не, няма вдъхновения. То е това хубаво, прелестно проблемче, което ти се загнездва в главата и би трябвало да си го решиш.
Барелеф на Стефан Данаилов пред Камерната зала на Пловдивския трагичен спектакъл
- Мнозина считат, че художниците са бохеми, волни души, които обичат приятната компания, веселието. А вие единствено за работа ли си говорите?
- Е, почерпвали сме се, когато има мотив, само че не пием. Ние сме служащи като всички, работим и би трябвало да сме свежи, с цел да гледаме работата със пресен взор, с чисто схващане. Алкохолът не е оказал помощ на никой художник, само че мнозина е провалил. И на това съм учил моите възпитаници: че алкохолът е зложелател номер едно на художника. Другото е дисциплината, ние сме дисциплинирани хора - когато ще се веселим, се веселим, само че когато работим, работим непрестанно.
Аз да вземем за пример, ставам заран към 4-4,30 ч., имам си дребни ритуали, върша си кафето, влизам в ателието и стартирам да работя. И... незабелязано виждам по какъв начин е станало към този момент обяд.
- Посветили сте години на Градската художествена изложба в Карлово.
- През 1986 година започнах да работя към фонда на галерията, който имаше напълно дребна сбирка. Дълго време бях основен художник на Община Карлово, след това основен специалист, и продължих да работя с галерията. Когато публично постъпих като организатор, а по-късно и като шеф, обогатих фонда, Общината доста помагаше и съумях да направя огромна сбирка. Благодарен съм и на моите другари от Националната изложба, които ни трансферираха 150 произведения и сбирката получи статут на изложба. Винаги съм мечтал да извадя всичко от фонда и да го подредя, подмених с нови рамки огромна част от творбите, пристигна доста добър реставратор, който реставрира, консервира доста остарели работи, много неща трябваше да отлея и бях подготвен, само че в един миг нещата се трансформираха, пристигнаха други хора и по този начин.
Имах прелестни учители, изключително в галерийното дело, и всичко, което ме е научил Светлин Русев, го надградих. На откриването на доста изложения канех изкуствоведи, които да ги показват. Наред с това да се радват на творбите, посетителите можеха да чуят и професионално показване на създателите и творбите.
Малка пластика
- Какво е най-новото Ви скулптурно създание?
- Направих портрет на един от водачите на Априлската епопея - Павел Бобеков, и към този момент е в леярната. Това, че сме учили анатомия и че ни се удаде опция да работим за малко с видния антрополог и създател на пластичните реконструкции на доста исторически персони проф. Йордан Йорданов, ми даде знанието и опита да се вглеждам в лицата на хората, които са доста разнообразни, само че има избрани " калъпи ". И в този момент, когато върша портрет, се възнамерявам кой от моите познати наподобява на дадения воин, кое лице мога да употребявам и по-късно с дребни елементи да оформя портрета на съответната персона от предишното. Защото единствено по една фотография, изключително остаряла и с неприятно качество, не може да се направи реален портрет.
Когато си учил и си работил върху такива проблеми, можеш да четеш и невидимото, тъй като има едни зависимости както при човешката фигура, по този начин и най-много в портрета.
Много неща за живота получих от Светлин Русев, безконечна му памет, ходех и да живописвам при него, прелестен човек. Прие ме около моите другари и ни научи на доста неща.
- А в този момент с какво се занимавате?
- Сега съм подготвил нови платна, времето се стопли и мога да работя на открито, да излизам на пленер, да си рисувам, извадил съм към този момент боите. Когато времето доста се стопли, восъкът става прекомерно еластичен, не се поддава по този начин на моделиране и го оставям за есента.
На масата ми постоянно има хартия и туш - това е другата част от моята работа, имам няколко хиляди рисунки и не престават да се натрупат, напълнил съм два дрешника. Голямо наслаждение е да си рисуваш: пусна си хубава музика и стартират да се раждат сюжети, обстановки... Играта е невероятна.
Иначе - чуваме се, срещаме се с другари, приказваме си за радостни неща, не желая да чувам за заболявания, за политика...
" Дом без хора "
- В живописната Ви галерия, която представихте в изложба " Възраждане " в Пловдив, виждаме друг Димитър Рашков. Творбите излъчват успокоение, естетика с природата, поклонение пред нейното съвършенство. Всеки цвят, всеки колорит си е на мястото. Природата като че ли оживява.
- През годините доста пътувах и в чужбина, самичък с колата си, преднамерено избирах по-удължени направления, обикалях... и постоянно до мен имаше акварел, пастел, бои. Неща, които ме караха да спра, да отбия от пътя, си ги нахвърлях на лист. Когато природата и светът са прочувствени, го предават и на мен, и аз желая да го запечатам. Така в годините събирах доста пейзажи. И когато обектът е бил толкоз чист и прочувствен, толкоз въодушевление носи, не се възнамерявам каква багра ще сложа. Работя с една-единствена четка и по този начин се смесват боите, а цветовете стават по-богати.
Спомням си преди време Дечко Узунов, безконечна му памет, когато бяхме на процедура и Светлин Русев му споделя: " А този е ваятел. " Бай Дечко споделя: " А, ваятел! Той ще направи хубави патини. "
" Слънчогледи "
- Ако клиент на Ваша галерия прояви интерес към избрана пластика, а тя към този момент е продадена, и Ви помоли да изработите същата за него, вършиме ли го?
- Аз съм един от дребното скулптори, които не тиражират свои статуи. Безкрайно почитам хората, които имат мои произведения, и не бих ги сложил в обстановка да отидат някъде и да видят същата работа. Като всеки създател, има тематики, към които се връщам, само че към този момент с друг заряд, друго схващане от дистанцията на времето. Мога да направя работа по същата тематика, само че друга. Никога не дублирам една творба.
Дори и рисунките, които върша - всяка година си приготвям по 50-100 рисунки, върша им паспарту и ги правя подарък на другари. Има едни закачки, с размер към кибритена кутийка, които правя подарък по разнообразни мотиви, те също не са идентични. Както и дребни фигурки, композиция от бронз и камъчета, които намирам по планината или на морския бряг.
" Пожари "
- Живеете в Карлово - Балканът е огромно ентусиазъм и мощ. По какъв метод въздейства на създателя мястото, в което минава животът му и където основава своите творби?
- Винаги съм го казвал: средата дефинира и твоя метод на работа. Аз не мога без Карлово. Няколко години бях в Казанлък, там си свърших работата в гимназията и се прибрах със фамилията си. Казанлък ми остана с приятните мемоари. Но Карлово не може без планината. Десетки пъти съм минавал целия маршрут от връх Вежен до връх Ботев, пресичал съм планината и все ми е друга, и все по-хубава. И в този момент не преставам да вървя, на тези години 20-30-40 км в планината не са ми проблем. Всеки ден виждам да излизам.
Имам такова прекарване: един път пътуваме от Калофер за хижа " Рай ", съвсем излизаме горе и пада страхотна мъгла, която е зелена... Трябва да си доста огромен занаятчия, с цел да го постигнеш на платното, ненапълно ми се получи, само че не съм траял да го човъркам този проблем.
И друго ми се случи там: заведох групата до хижата и до момента в който си почивахме, си приказваме по какъв начин съжаляваме, че няма да можем да забележим Райското пръскало, а беше в този интервал, когато е най-пълноводно и красиво. Моят другар руснак, който доста искаше да го види, сподели: " Заведи ни до него, най-малко да чуем шума и да усетим пръските на водопада. " Когато доста мощно искаш нещо, то се случва. Наближихме Пръскалото и внезапно стана знамение: в голяма светла дупка се появи слънцето и видяхме водата по какъв начин се спуска от горната страна. Природата ни даде 20 минути чисто синьо небе и да се радваме на Пръскалото.
Постоянно живеем в този свят. Излизаме оня ден горе по Беклемето, към гората, да берем див чесън и внезапно по поляните - цяло стадо елени и сръндаци играе и тича. Как да не се радваш! Има места, където заран особено вървим да гледаме дивите кози. По пътеките съм броил по над 30 диви свине с дребните прасенца с раирани кожухчета, какво ли не - лисици, зайци...
Когато бях дете, дядо доста ме водеше в планината и единствено един път видях на другия скат мечка с две мечета, бил съм 4-годишен, от този момент не мога да видя... Цял живот съм живял в приказки, двегодишен съм яздил овчарското куче на дядо по поляните, магарета, коне... В едно друго село, при родителите на майка ми, имаха биволи, катерех се на гърба им... Щастливо детство!
- А когато Вие станахте дядо?
- С моя внук сме ходили по реки, по водоеми, по планината, той към този момент порасна, има собствен живот. Има неща, които знам, че съм пропуснал от моя дядо, само че времената бяха други, нямаше техника, не можеше да се създадат записи, има окончателно изгубени неща от нашата история.
Когато се роди внукът ми, знаейки, че рано или късно ще си отпътува и няма да мога да му кажа всичко, започнах всеки ден да пиша по нещо, да обмислям на някаква тематика, стигнах до 130 " диалога " с него. Напечатал съм ги и в миналото ще може да ги прочете, в случай че му стане забавно.
Повечето художници си споделят на листа пътеписи, страсти, срещи, разкази. Мога да Ви описвам до на следващия ден, имам прелестни истории, които съм описал. Когато през 1984-1985 година бях помощник на акад. Барадай в Киев, пътувах доста, обиколих цяла Русия, единствено до края на Сибир не съумях да стигна.
- Дарявате свои работи по разнообразни мотиви. Зад какви благотворителни дела заставате с името и гения си?
- Най-вече за патриотични дела, за такива, свързани с лекуване на деца, за възстановяване на храм, за надарени деца от учебните заведения по изкуствата, за едно дете, което стана първенец по шах...
Завършва компетентност " Скулптура " в Националната художествена академия (Випуск 1981) в класа на проф. Димитър Даскалов, въвел модерния психологизъм в българската статуя. Обучението му е надградено при акад. Василий Барадай в Киев - важен европейски монументалист на XX век, откъдето усвоява нюх за мащаб даже в камерни форми. През 2000 година специализира в влиятелната интернационална арт резиденция " Cite des Arts " в Париж.
Има над 80 независими изложения в България и Европа и присъединяване допълнително от 100 общи. Автор е на знакови монументи, бюстове и релефи, измежду които: бюст-паметници на Васил Левски в с. Соколица, Павел баня, Чипровци, Малко Търново и в Тараклия; монументът " Героично минало и настояще " в Карлово и Музея на социалистическото изкуство в София, статуя " Бакхус " във винарска маза " Устина " ; бронзов релеф на братята Евлогий и Христо Георгиеви; бюст-паметник на братята Димитър и Константин Миладинови и на писателя фантазьор Любен Дилов в " Двора на кирилицата " в Плиска; барелеф на Стефан Данаилов пред Камерната зала на Пловдивския трагичен спектакъл, както и паметникът на Златю Бояджиев в град Брезово, скулптурен портрет на Георги Кондолов в Музейния комплекс на Петрова равнища. Дарил е голям брой свои произведения на публични институции и фондове и за благотворителни дела.
Извън ателието развива дейна педагогическа и социална активност - като учител в Художествената гимназия в Казанлък (1981-1985), основен художник на Община Карлово и шеф на Градската художествена изложба в Карлово, със значителен принос за развиването на локалната културна среда.
Носител е на авторитетни оценки. В региона на скулптурата е почетен с Международната премия " Гаскар " (Биенале на хумора и сатирата - Габрово, 2003), наградата " Сребърно Възраждане " на изложба " Възраждане " (2005), Голямата премия на Международния панаир в Пловдив (2006) и отличие от Биеналето на дребните форми в Плевен (2016). Майсторството му в рисунката е прието на форума " Изкуството на миниатюрата " в Русе (2007). Приносът му към изобразителното изкуство е отличен с Наградата за дълголетен принос на Пловдив (2006), Голямата премия на Община Враца (2006) и оценката на Община Бургас (2008).
През 2018 година е почетен със званието Почетен професор на Владимирския държавен университет " Александър и Николай Столетови ", където са сложени негови бюст-паметници на двамата братя. Паметник на ген. Николай Столетов има и в с. Столетово, Карловско.
Произведения на Димитър Рашков са част от Златния фонд на актуалното българско изкуство и са включени в непрекъснатите сбирки на Националната изложба и Софийската градска художествена изложба, както и в обществени и частни сбирки в страната и чужбина.
Бюст-паметник на Васил Левски, подарен на Тараклия
- Господин Рашков, припомням си едно показване на Краси Алексиева във връзка откриването на Ваша галерия в изложба " Възраждане ": " Винаги съвършен, постоянно шеговит, сексуален и умен - приказно палав! " Когато човек гледа Вашите бронзови пластики, в действителност схваща, че се забавлявате, до момента в който ги извайвате. Това по природа ли Ви е обещано или е добито с годините работа в този жанр?
- В природата ми е. Живях в един доста импресионистичен свят, по тази причина и животът ми по този начин продължи - в една импресия. Но ще стартира от доста ранното детство, с невероятните приказки, които баба ми е разказвала, с цигулката на дядо, който ми пееше за Крали Марко. Около мен постоянно имаше усмихнати хора и във времето това ме накара да бъда доста любопитен, всичко ме интересуваше. В гимназията се събрахме с невероятни хора - в този момент професорите Ивайло Мирчев, Димитър Чолаков, Десислава Минчева, както и с Димитър Витков. Тогава никой не е мислел, че ще станем професори, правехме всичко допустимо да се научим, да усвоим този поминък, попаднахме на прелестни учители, които постоянно бяха усмихнати, можеха да се майтапят. Имахме един учител, който пееше ужасно арии от класиката, различен ни водеше на ресторант, сядаше с нас като с равни, по малко, по малко изграждаше в нас хора, което в този момент, в тези години, мога да схвана какъв брой е било належащо, по какъв начин сме имали шанс да попаднем на такива персони.
Учителите ми от гимназията бяха доста човечни: ще ни заведат в едно заведение " Стадион ", покрай Художествената гимназия, ще си поръчаме да хапнем; а по време на практиките - денем работим крепко, вечерта се съберем към масата, беседваме.
При Светлин Русев беше същото: ще пристигна в ресторанта, ще ни заплати цялата сметка, само че на другия ден ни желае в 4 часа, започваме пейзаж. Сутринта светлината е една, към обяд е друга, вечерта - напълно друга, вършим 4 пейзажа на едно и също нещо. И в никакъв случай не си мислил, че рано или късно това ще ти дотрябва, натрупал си познания, опит.
И аз в моята работа като преподавател съм имал същото другарство с моите възпитаници, нямаше по какъв начин да бъда различен.
- Герои на Вашите пластики са гръцки богове, сатири, веселяци от фолклора, фенове на виното, въобще хора на живота, закръглени, жизнерадостни. И постоянно участва шеговитата еротика.
- Много обичам да се майтапя, въпреки че постоянно приказвам съществено и хората се връзват на приказките ми. Разбира се, доста книги съм прочел, с цел да съумявам да не мина от еротиката към порнографията, тъй като границата е доста тънка. Винаги желая да има един роман, въодушевление във всяка от работите ми. Затова и не върша слаби фигури, както се споделя, те даже и сянка не могат да хвърлят. Пълният човек е благоразположен да се майтапи, да взе участие в шегите и да се майтапят с него, той не се сърди. Тези хора са доста светлосянъчни. Постоянно обикалям планината, когато се качиш на билото, катериш връх, по-късно различен, редуват се мрачно и ярко, невероятна промяна на светлината. И моите фигури са такива - с обла форма, получава се една графичност, редува се топлото със студеното и т.н.
Не мога да бъда печален в моите работи. Имало е моменти, в случай че потегли към нещо тъмно, изниква някаква преграда и ръката ми стартира да рисува нещо, което ще сътвори въодушевление.
Димитър и Константин Миладинови в " Двора на кирилицата " в Плиска
- Изглежда, че работите с огромна лекост...
- Никога не съм имал проблеми в скулптурата с моделирането. Много съм се учил, може би това е, което ме направи да съм свободен, когато обективирам някаква своя концепция. Минах доста сложен път още когато се изграждах като възпитаник в Художествената гимназия, след това в академията. Така се случи, че имахме съществени хора в класа и в курса, работехме доста, правехме доста етюди. Ходили сме в моргата и, може би подражавайки на Микеланджело, изучавахме анатомията, мога да кажа, че я познавам детайлно. Когато знаеш всичко това, нямаш проблеми в построяването на една форма. Като се връщам в ония години и виждам мои неща, виждам какъв брой са по-различни от сегашните ми работи, по-необработени, няма я тази рутина, която се придобива с годините. Тогава правех восъка и го давах да се лее, само че това струпване на нови и нови работи е имало смисъл. Сега върша една работа, оставям я встрани, след ден, два, три се връщам към нея и я оглеждам, защото от опит знам, че може да открия нещо, което желая да трансформира. А когато се излее в метал, към този момент няма по какъв начин да се промени.
Работил съм настойчиво и съществено, с непрекъснатата мисъл и с огромната фантазия, че рано или късно ще стана художник. Говорейки за себе си, още веднъж загатвам и за прелестните мои другари, които по същия метод работят. Ние сме проблематични художници: слагаме си проблеми и би трябвало да ги решим, като ги решим, идват нови проблеми. Ако ме попитате има ли вдъхновения - не, няма вдъхновения. То е това хубаво, прелестно проблемче, което ти се загнездва в главата и би трябвало да си го решиш.
Барелеф на Стефан Данаилов пред Камерната зала на Пловдивския трагичен спектакъл
- Мнозина считат, че художниците са бохеми, волни души, които обичат приятната компания, веселието. А вие единствено за работа ли си говорите?
- Е, почерпвали сме се, когато има мотив, само че не пием. Ние сме служащи като всички, работим и би трябвало да сме свежи, с цел да гледаме работата със пресен взор, с чисто схващане. Алкохолът не е оказал помощ на никой художник, само че мнозина е провалил. И на това съм учил моите възпитаници: че алкохолът е зложелател номер едно на художника. Другото е дисциплината, ние сме дисциплинирани хора - когато ще се веселим, се веселим, само че когато работим, работим непрестанно.
Аз да вземем за пример, ставам заран към 4-4,30 ч., имам си дребни ритуали, върша си кафето, влизам в ателието и стартирам да работя. И... незабелязано виждам по какъв начин е станало към този момент обяд.
- Посветили сте години на Градската художествена изложба в Карлово.
- През 1986 година започнах да работя към фонда на галерията, който имаше напълно дребна сбирка. Дълго време бях основен художник на Община Карлово, след това основен специалист, и продължих да работя с галерията. Когато публично постъпих като организатор, а по-късно и като шеф, обогатих фонда, Общината доста помагаше и съумях да направя огромна сбирка. Благодарен съм и на моите другари от Националната изложба, които ни трансферираха 150 произведения и сбирката получи статут на изложба. Винаги съм мечтал да извадя всичко от фонда и да го подредя, подмених с нови рамки огромна част от творбите, пристигна доста добър реставратор, който реставрира, консервира доста остарели работи, много неща трябваше да отлея и бях подготвен, само че в един миг нещата се трансформираха, пристигнаха други хора и по този начин.
Имах прелестни учители, изключително в галерийното дело, и всичко, което ме е научил Светлин Русев, го надградих. На откриването на доста изложения канех изкуствоведи, които да ги показват. Наред с това да се радват на творбите, посетителите можеха да чуят и професионално показване на създателите и творбите.
Малка пластика
- Какво е най-новото Ви скулптурно създание?
- Направих портрет на един от водачите на Априлската епопея - Павел Бобеков, и към този момент е в леярната. Това, че сме учили анатомия и че ни се удаде опция да работим за малко с видния антрополог и създател на пластичните реконструкции на доста исторически персони проф. Йордан Йорданов, ми даде знанието и опита да се вглеждам в лицата на хората, които са доста разнообразни, само че има избрани " калъпи ". И в този момент, когато върша портрет, се възнамерявам кой от моите познати наподобява на дадения воин, кое лице мога да употребявам и по-късно с дребни елементи да оформя портрета на съответната персона от предишното. Защото единствено по една фотография, изключително остаряла и с неприятно качество, не може да се направи реален портрет.
Когато си учил и си работил върху такива проблеми, можеш да четеш и невидимото, тъй като има едни зависимости както при човешката фигура, по този начин и най-много в портрета.
Много неща за живота получих от Светлин Русев, безконечна му памет, ходех и да живописвам при него, прелестен човек. Прие ме около моите другари и ни научи на доста неща.
- А в този момент с какво се занимавате?
- Сега съм подготвил нови платна, времето се стопли и мога да работя на открито, да излизам на пленер, да си рисувам, извадил съм към този момент боите. Когато времето доста се стопли, восъкът става прекомерно еластичен, не се поддава по този начин на моделиране и го оставям за есента.
На масата ми постоянно има хартия и туш - това е другата част от моята работа, имам няколко хиляди рисунки и не престават да се натрупат, напълнил съм два дрешника. Голямо наслаждение е да си рисуваш: пусна си хубава музика и стартират да се раждат сюжети, обстановки... Играта е невероятна.
Иначе - чуваме се, срещаме се с другари, приказваме си за радостни неща, не желая да чувам за заболявания, за политика...
" Дом без хора "
- В живописната Ви галерия, която представихте в изложба " Възраждане " в Пловдив, виждаме друг Димитър Рашков. Творбите излъчват успокоение, естетика с природата, поклонение пред нейното съвършенство. Всеки цвят, всеки колорит си е на мястото. Природата като че ли оживява.
- През годините доста пътувах и в чужбина, самичък с колата си, преднамерено избирах по-удължени направления, обикалях... и постоянно до мен имаше акварел, пастел, бои. Неща, които ме караха да спра, да отбия от пътя, си ги нахвърлях на лист. Когато природата и светът са прочувствени, го предават и на мен, и аз желая да го запечатам. Така в годините събирах доста пейзажи. И когато обектът е бил толкоз чист и прочувствен, толкоз въодушевление носи, не се възнамерявам каква багра ще сложа. Работя с една-единствена четка и по този начин се смесват боите, а цветовете стават по-богати.
Спомням си преди време Дечко Узунов, безконечна му памет, когато бяхме на процедура и Светлин Русев му споделя: " А този е ваятел. " Бай Дечко споделя: " А, ваятел! Той ще направи хубави патини. "
" Слънчогледи "
- Ако клиент на Ваша галерия прояви интерес към избрана пластика, а тя към този момент е продадена, и Ви помоли да изработите същата за него, вършиме ли го?
- Аз съм един от дребното скулптори, които не тиражират свои статуи. Безкрайно почитам хората, които имат мои произведения, и не бих ги сложил в обстановка да отидат някъде и да видят същата работа. Като всеки създател, има тематики, към които се връщам, само че към този момент с друг заряд, друго схващане от дистанцията на времето. Мога да направя работа по същата тематика, само че друга. Никога не дублирам една творба.
Дори и рисунките, които върша - всяка година си приготвям по 50-100 рисунки, върша им паспарту и ги правя подарък на другари. Има едни закачки, с размер към кибритена кутийка, които правя подарък по разнообразни мотиви, те също не са идентични. Както и дребни фигурки, композиция от бронз и камъчета, които намирам по планината или на морския бряг.
" Пожари "
- Живеете в Карлово - Балканът е огромно ентусиазъм и мощ. По какъв метод въздейства на създателя мястото, в което минава животът му и където основава своите творби?
- Винаги съм го казвал: средата дефинира и твоя метод на работа. Аз не мога без Карлово. Няколко години бях в Казанлък, там си свърших работата в гимназията и се прибрах със фамилията си. Казанлък ми остана с приятните мемоари. Но Карлово не може без планината. Десетки пъти съм минавал целия маршрут от връх Вежен до връх Ботев, пресичал съм планината и все ми е друга, и все по-хубава. И в този момент не преставам да вървя, на тези години 20-30-40 км в планината не са ми проблем. Всеки ден виждам да излизам.
Имам такова прекарване: един път пътуваме от Калофер за хижа " Рай ", съвсем излизаме горе и пада страхотна мъгла, която е зелена... Трябва да си доста огромен занаятчия, с цел да го постигнеш на платното, ненапълно ми се получи, само че не съм траял да го човъркам този проблем.
И друго ми се случи там: заведох групата до хижата и до момента в който си почивахме, си приказваме по какъв начин съжаляваме, че няма да можем да забележим Райското пръскало, а беше в този интервал, когато е най-пълноводно и красиво. Моят другар руснак, който доста искаше да го види, сподели: " Заведи ни до него, най-малко да чуем шума и да усетим пръските на водопада. " Когато доста мощно искаш нещо, то се случва. Наближихме Пръскалото и внезапно стана знамение: в голяма светла дупка се появи слънцето и видяхме водата по какъв начин се спуска от горната страна. Природата ни даде 20 минути чисто синьо небе и да се радваме на Пръскалото.
Постоянно живеем в този свят. Излизаме оня ден горе по Беклемето, към гората, да берем див чесън и внезапно по поляните - цяло стадо елени и сръндаци играе и тича. Как да не се радваш! Има места, където заран особено вървим да гледаме дивите кози. По пътеките съм броил по над 30 диви свине с дребните прасенца с раирани кожухчета, какво ли не - лисици, зайци...
Когато бях дете, дядо доста ме водеше в планината и единствено един път видях на другия скат мечка с две мечета, бил съм 4-годишен, от този момент не мога да видя... Цял живот съм живял в приказки, двегодишен съм яздил овчарското куче на дядо по поляните, магарета, коне... В едно друго село, при родителите на майка ми, имаха биволи, катерех се на гърба им... Щастливо детство!
- А когато Вие станахте дядо?
- С моя внук сме ходили по реки, по водоеми, по планината, той към този момент порасна, има собствен живот. Има неща, които знам, че съм пропуснал от моя дядо, само че времената бяха други, нямаше техника, не можеше да се създадат записи, има окончателно изгубени неща от нашата история.
Когато се роди внукът ми, знаейки, че рано или късно ще си отпътува и няма да мога да му кажа всичко, започнах всеки ден да пиша по нещо, да обмислям на някаква тематика, стигнах до 130 " диалога " с него. Напечатал съм ги и в миналото ще може да ги прочете, в случай че му стане забавно.
Повечето художници си споделят на листа пътеписи, страсти, срещи, разкази. Мога да Ви описвам до на следващия ден, имам прелестни истории, които съм описал. Когато през 1984-1985 година бях помощник на акад. Барадай в Киев, пътувах доста, обиколих цяла Русия, единствено до края на Сибир не съумях да стигна.
- Дарявате свои работи по разнообразни мотиви. Зад какви благотворителни дела заставате с името и гения си?
- Най-вече за патриотични дела, за такива, свързани с лекуване на деца, за възстановяване на храм, за надарени деца от учебните заведения по изкуствата, за едно дете, което стана първенец по шах...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ