Искам моят Бай Ганьо да е различен от останалите
МАРИЯН СТЕФАНОВ e приключил компетентност " Актьорство за куклен спектакъл " в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " през 2009 година в класа на проф. Боньо Лунгов. От 2010 година е част от трупата на Драматично-кукления спектакъл " Иван Радоев " в Плевен, където взе участие в спектаклите " Двубой " от Иван Вазов, " Укротяване на опърничавата " и " Хамлет " от Уилям Шекспир, " Женитба " от Гогол, " Кокошка " от Николай Коляда, " Страшният съд " от Йодьон декор Хорват, " Великолепната четворка " от Ясмина Реза, " Антигона " от Жан Ануи, " Елате ни вижте " от Кирил Топалов, " Гардеробът " от Станислав Стратиев и други Работил е с режисьорите Александър Морфов, Лилия Абаджиева, Ованес Торосян, Бойко Илиев, Владлен Александров. Стефанов е гост-актьор и в класики на сцената на Драматичния спектакъл " Борис Луканов " в Ловеч - в " Службогонци " от Иван Вазов и " Българи от остаряло време " от Любен Каравелов. Участва в българския сериал " Мамник ", основан на едноименния разказ на писателя Васил Попов. Актьорът е номиниран за " Аскеер 2026 " за ролята си в " Бай Ганьо ". Зрителите могат да гледат представления на " Бай Ганьо " на 29 май и 15 юни в ДКТ " Иван Радоев " - Плевен, 3 юни в Севлиево - ДК " Мара Белчева ", 18 юни в Левски, 27 юни на Откритата сцена " Сълза и смях " в София. />
- Господин Стефанов, номиниран сте за " Аскеер 2026 " в категорията " Водеща мъжка роля " за превъплъщението си в облика на Бай Ганьо в едноименния театър на ДКТ " Иван Радоев " - Плевен. Очаквахте ли тази номинация? Какво значи тя за Вас?
- Разбира се, че не съм имал такива упования, макар че още след премиерата много фенове, познати и непознати ми пишеха, че това мое преобразяване няма да остане неусетно. Не обръщах изключително внимание на техните размишления, споделях си: в еуфория са, адреналин след театър, само че очевидно са имали право. Не мога да се видя в профил, макар че си мисля, че имам трезва преценка за опциите си. Номинацията сама по себе си е оценка на моята работа. Вложих доста труд, бях съсредоточен през целия репетиционен развой. Радва ме това, че " Аскеер " подчертават върху спектакли, в които театърът е активен, героите са крайни, сцените - изконсумирани до дъно. Това е театърът, който ме вълнува и желая да продължа да върша.
Сцени от спектакъла " Бай Ганьо "
- Героят Бай Ганьо на Алеко Константинов е един от знаковите облици на българската литература. Как подхождате към роля, която всеки българин счита, че познава до болежка, без да се изпадне в подигравка?
- Знаков - меко казано. Най-знаковият воин в българската литература (за положително или за лошо). Като разбрах, че ще вършим тази пиеса, си споделих: " Ех, че хубавооооо... " Като чух, че аз ще съм самият Ганьо Балкански, замръзнах. Ами в този момент?!
Започнаха терзанията, безсънни нощи, вътрешни протести. Дали ще мога да се оправя? Искам моят Бай Ганьо да е друг от останалите, не желая да върша към този момент правено. Подходих страхливо. Искаше ми се да е " пъстър ", многопластов, краен, изобретателен, неповторим самичък по себе си. Тук може би е мястото да благодаря на режисьора Валентин Танев, който работеше напълно в тази посока. Заедно раждахме сцените, споровете, оставяше ни да импровизираме, по-късно махаше 90% и всичко си идваше на място. Работата с него е берекет. Чрез него съумях да се докосна до величия като Коко Азарян, Тодор Колев, Слави Шкаров, Елена Цикова, имена, от които той е попивал спектакъл. С цялостни шепи ни съобщи това на нас.
- В пиесата се визира злободневната тематика за изборите и властта. Кои черти на българския политически модел, които Алеко Константинов е описал преди повече от век, се оказват най-неунищожими в прочита на Валентин Танев, създател на драматизацията и режисьор на спектакъла?
- Като съществена линия бих заложил на прагматичността на българина. Балкански е предвидлив, мисълта му тече пред другите - ход, два-три от време на време. Има гения да опознава индивида при първа среща. Приспособим. Разбира се, мераците му за власт и до ден сегашен нямат изтръгване. Семката ни е такава! В комедийната част от спектакъла ми се желае да го докарам до такава степен публиката да се възхити не на възприятието за комизъм на Мариян Стефанов, а да влезе в ситуацията на самия воин, по какъв начин ги ражда обстановка след обстановка, все по-абсурдни.
- Постановката се радва на голям интерес от страна на публиката. Как се приема от хората в другите градове?
- За наша наслада, в действителност спектакълът не стопира да пътува - над 20 спектакъла за няколко месеца. Предстоят ни доста турнета отсега нататък. У дома - над 10 представления. Салоните са цялостни и ни е умерено някак. Радва ме това, че публиката идва след представления разчувствана. Споделя, че са били предубедени, очаквали са да видят към този момент познатото, само че виждат актуален прочит и остават доста прелестно сюрпризирани.
- Работите в Плевенския спектакъл от години. Какво Ви дава провинциалната сцена, което софийските театри може би пропущат?
- Аз персонално не разделям театрите на столични/извънстолични. Театър може да се прави на всички места. Знам нещо от огромната Лили Абаджиева и то е, че не е значимо къде правиш спектакъл, а с кого. Когато има съидейници в изкуството, не ми пречи къде ще е!
- Често се връщате на сцената в родния си град Ловеч. Сантимент ли е това или дълг към публиката, измежду която сте израснали?
- Ловеч е родният ми град и с топли усеща одобрявам оферти, когато ме поканят да вляза в зрелище. Познавам екипа на театъра и съм в прелестни връзки с всички. Има един феномен - в спектаклите, в които вземам участие в Ловеч, от актьорския състав единствено аз съм кореняк. Приятни усеща изпитвам на ловешка сцена. Топло е!
- Сериалът " Мамник " Ви носи известност и е определян като един от най-успешните Ви функции. Трудно ли се построява реален облик в свят, цялостен с митични същества?
- В началото имах страхове, подозрения в себе си. В процеса на работа пъзелът последователно се нареждаше. В театъра не съм се превъплъщавал в сходен воин и тук беше откровена провокация за мен. Виктор Божинов ми даде посоката, упътванията, дилемите и половината от работата беше свършена. Оставаше ми единствено да ходя по дилемите, които ми даваше. Няма по какъв начин да сбъркаш.
- Очаквахте ли, че историята на Васил Попов ще се трансформира в ефирен шлагер? Промени ли се по някакъв метод животът Ви след излъчването му?
- Още по време на фотосите имах необичайно чувство - методът, по който се снимат сцените, местата, на които се снима - че това ще разсъни интереса на фена. Тази мистичност, гибел след гибел, въпроси, въпроси, а няма отговори.
- Има ли роля, която към момента Ви " бяга " или за която усещате, че наближава точният миг да я изиграете?
- Не бленувам за избрани функции, а за съответни режисьори. Работи ми се с огромните. Когато работиш с тях, разбираш същинския смисъл в специалността. С посредствените е огромна тъга. Тежък репетиционен развой, опитваш се да се спасиш самичък, другояче потъваш с тях. Ако ме питате с кои режисьори ми се работи, това са Теди Москов, Александър Морфов, Лили Абаджиева, Стоян Радев.
- Завършили сте куклен спектакъл при проф. Боньо Лунгов в НАТФИЗ. Какво от кукленото изкуство пренасяте в трагичните си функции и в работата си пред камера?
- Кукленият спектакъл и професор Лунгов са ми дали доста здрави основи, на които да стъпя. Такава независимост дава кукленото мислене, по този начин развива въображението, че даже самият артист от време на време самичък на себе си не има вяра до каква степен е стигнал по пътя да търси разковничето в дадена сцена.
Не намирам особена разлика в актьорската игра - дали е в кукления спектакъл, в трагичния или в киното. Разликата е единствено в яркостта. В театъра, в случай че е на 10, тъй като въпреки всичко там е общ проект, в киното понижаваме с отдалеченото на 2 за близкия проект. Това е тънката разлика. Лично мнение.
- Защо избирате въпреки всичко трагичното изкуство пред кукленото?
- Аз не съм избирал, то ме избра. Тъй като моят спектакъл е драматично-куклен, актьорите би трябвало да могат всичко. Чисто трагичните артисти леко омаловажават кукления отдел в театъра, за жалост. Не знаят какво губят.
- Какво бихте споделили на новия министър на културата? Има ли потребност от промени в областта на театралните изкуства, да вземем за пример?
- Бих му споделил едно: да гледа гилдията като лично дете, а не като доведено. Да милее за културата, да го боли, да се терзае, да търси контакта с Министерството на финансите. Такъв до момента не сме имали, само че за какво пък да не си го пожелаем.
Реформи би трябвало да има, само че да са съответни и в интерес на културата. Защото до момента всяка промяна имаше пробойна. Директорите на театрите бързо намираха малките врати към лесното замогване (спасяване) на театрите. Виждахме ги като едни Бай Ганьовци по какъв начин източваха Министерството на културата. Защо? Защото законът го разрешава. Дълга и " болна " тематика!
- Господин Стефанов, номиниран сте за " Аскеер 2026 " в категорията " Водеща мъжка роля " за превъплъщението си в облика на Бай Ганьо в едноименния театър на ДКТ " Иван Радоев " - Плевен. Очаквахте ли тази номинация? Какво значи тя за Вас?
- Разбира се, че не съм имал такива упования, макар че още след премиерата много фенове, познати и непознати ми пишеха, че това мое преобразяване няма да остане неусетно. Не обръщах изключително внимание на техните размишления, споделях си: в еуфория са, адреналин след театър, само че очевидно са имали право. Не мога да се видя в профил, макар че си мисля, че имам трезва преценка за опциите си. Номинацията сама по себе си е оценка на моята работа. Вложих доста труд, бях съсредоточен през целия репетиционен развой. Радва ме това, че " Аскеер " подчертават върху спектакли, в които театърът е активен, героите са крайни, сцените - изконсумирани до дъно. Това е театърът, който ме вълнува и желая да продължа да върша.
Сцени от спектакъла " Бай Ганьо "
- Героят Бай Ганьо на Алеко Константинов е един от знаковите облици на българската литература. Как подхождате към роля, която всеки българин счита, че познава до болежка, без да се изпадне в подигравка?
- Знаков - меко казано. Най-знаковият воин в българската литература (за положително или за лошо). Като разбрах, че ще вършим тази пиеса, си споделих: " Ех, че хубавооооо... " Като чух, че аз ще съм самият Ганьо Балкански, замръзнах. Ами в този момент?!
Започнаха терзанията, безсънни нощи, вътрешни протести. Дали ще мога да се оправя? Искам моят Бай Ганьо да е друг от останалите, не желая да върша към този момент правено. Подходих страхливо. Искаше ми се да е " пъстър ", многопластов, краен, изобретателен, неповторим самичък по себе си. Тук може би е мястото да благодаря на режисьора Валентин Танев, който работеше напълно в тази посока. Заедно раждахме сцените, споровете, оставяше ни да импровизираме, по-късно махаше 90% и всичко си идваше на място. Работата с него е берекет. Чрез него съумях да се докосна до величия като Коко Азарян, Тодор Колев, Слави Шкаров, Елена Цикова, имена, от които той е попивал спектакъл. С цялостни шепи ни съобщи това на нас.
- В пиесата се визира злободневната тематика за изборите и властта. Кои черти на българския политически модел, които Алеко Константинов е описал преди повече от век, се оказват най-неунищожими в прочита на Валентин Танев, създател на драматизацията и режисьор на спектакъла?
- Като съществена линия бих заложил на прагматичността на българина. Балкански е предвидлив, мисълта му тече пред другите - ход, два-три от време на време. Има гения да опознава индивида при първа среща. Приспособим. Разбира се, мераците му за власт и до ден сегашен нямат изтръгване. Семката ни е такава! В комедийната част от спектакъла ми се желае да го докарам до такава степен публиката да се възхити не на възприятието за комизъм на Мариян Стефанов, а да влезе в ситуацията на самия воин, по какъв начин ги ражда обстановка след обстановка, все по-абсурдни.
- Постановката се радва на голям интерес от страна на публиката. Как се приема от хората в другите градове?
- За наша наслада, в действителност спектакълът не стопира да пътува - над 20 спектакъла за няколко месеца. Предстоят ни доста турнета отсега нататък. У дома - над 10 представления. Салоните са цялостни и ни е умерено някак. Радва ме това, че публиката идва след представления разчувствана. Споделя, че са били предубедени, очаквали са да видят към този момент познатото, само че виждат актуален прочит и остават доста прелестно сюрпризирани.
- Работите в Плевенския спектакъл от години. Какво Ви дава провинциалната сцена, което софийските театри може би пропущат?
- Аз персонално не разделям театрите на столични/извънстолични. Театър може да се прави на всички места. Знам нещо от огромната Лили Абаджиева и то е, че не е значимо къде правиш спектакъл, а с кого. Когато има съидейници в изкуството, не ми пречи къде ще е!
- Често се връщате на сцената в родния си град Ловеч. Сантимент ли е това или дълг към публиката, измежду която сте израснали?
- Ловеч е родният ми град и с топли усеща одобрявам оферти, когато ме поканят да вляза в зрелище. Познавам екипа на театъра и съм в прелестни връзки с всички. Има един феномен - в спектаклите, в които вземам участие в Ловеч, от актьорския състав единствено аз съм кореняк. Приятни усеща изпитвам на ловешка сцена. Топло е!
- Сериалът " Мамник " Ви носи известност и е определян като един от най-успешните Ви функции. Трудно ли се построява реален облик в свят, цялостен с митични същества?
- В началото имах страхове, подозрения в себе си. В процеса на работа пъзелът последователно се нареждаше. В театъра не съм се превъплъщавал в сходен воин и тук беше откровена провокация за мен. Виктор Божинов ми даде посоката, упътванията, дилемите и половината от работата беше свършена. Оставаше ми единствено да ходя по дилемите, които ми даваше. Няма по какъв начин да сбъркаш.
- Очаквахте ли, че историята на Васил Попов ще се трансформира в ефирен шлагер? Промени ли се по някакъв метод животът Ви след излъчването му?
- Още по време на фотосите имах необичайно чувство - методът, по който се снимат сцените, местата, на които се снима - че това ще разсъни интереса на фена. Тази мистичност, гибел след гибел, въпроси, въпроси, а няма отговори.
- Има ли роля, която към момента Ви " бяга " или за която усещате, че наближава точният миг да я изиграете?
- Не бленувам за избрани функции, а за съответни режисьори. Работи ми се с огромните. Когато работиш с тях, разбираш същинския смисъл в специалността. С посредствените е огромна тъга. Тежък репетиционен развой, опитваш се да се спасиш самичък, другояче потъваш с тях. Ако ме питате с кои режисьори ми се работи, това са Теди Москов, Александър Морфов, Лили Абаджиева, Стоян Радев.
- Завършили сте куклен спектакъл при проф. Боньо Лунгов в НАТФИЗ. Какво от кукленото изкуство пренасяте в трагичните си функции и в работата си пред камера?
- Кукленият спектакъл и професор Лунгов са ми дали доста здрави основи, на които да стъпя. Такава независимост дава кукленото мислене, по този начин развива въображението, че даже самият артист от време на време самичък на себе си не има вяра до каква степен е стигнал по пътя да търси разковничето в дадена сцена.
Не намирам особена разлика в актьорската игра - дали е в кукления спектакъл, в трагичния или в киното. Разликата е единствено в яркостта. В театъра, в случай че е на 10, тъй като въпреки всичко там е общ проект, в киното понижаваме с отдалеченото на 2 за близкия проект. Това е тънката разлика. Лично мнение.
- Защо избирате въпреки всичко трагичното изкуство пред кукленото?
- Аз не съм избирал, то ме избра. Тъй като моят спектакъл е драматично-куклен, актьорите би трябвало да могат всичко. Чисто трагичните артисти леко омаловажават кукления отдел в театъра, за жалост. Не знаят какво губят.
- Какво бихте споделили на новия министър на културата? Има ли потребност от промени в областта на театралните изкуства, да вземем за пример?
- Бих му споделил едно: да гледа гилдията като лично дете, а не като доведено. Да милее за културата, да го боли, да се терзае, да търси контакта с Министерството на финансите. Такъв до момента не сме имали, само че за какво пък да не си го пожелаем.
Реформи би трябвало да има, само че да са съответни и в интерес на културата. Защото до момента всяка промяна имаше пробойна. Директорите на театрите бързо намираха малките врати към лесното замогване (спасяване) на театрите. Виждахме ги като едни Бай Ганьовци по какъв начин източваха Министерството на културата. Защо? Защото законът го разрешава. Дълга и " болна " тематика!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ