ЧЕВЕРМЕТО ИСКА МАЙСТОРЛЪК И ТЪРПЕНИЕ
Какво е Гергьовден без чеверме. В чест на свети Георги, настойника на овчарите, традицията от далечни времена е такава. И през днешния ден продължава да се съблюдава в разнообразни краища на страната, само че най-жива е в Родопите, където и стада има, и чиста паша - дал Господ. А печенето на чеверме е мурафет. И който желае да се научи, би трябвало да чиракува на огромни майстори, мощно предпочитание и доста самообладание да има. Потвърждава го и фамозният в цяла България занаятчия на чевермето от Рудозем Дичо Кабаков. За 40 години през ръцете му са минали стотици животни, усъвършенствал е всички тънкости на занаята, изучил е доста мъже, на които през днешния ден може умерено да се довери. Тези дни още веднъж стяга дружината, тъй като за 13-а година е поканен да придаде мирис и усет на обичания от всички Празник на чевермето в Златоград.
Започнали сме от 80 чевермета, стигали сме до 120-150 броя, тази година може би ще са към 80 или 100. Аз ще си повеждам помощниците, групирам 80 майстори, мои положителни познати. Взимам и десетина индивида, които са експерти в предварителната обработка на животните и слагането им на коловете, описа за ДУМА Кабаков. Има много работа, а подготовката стартира от предходната вечер, животните се овкусяват със солта, навътре в всяко от тях се поставя по едно пакетче масло от 125 г и се зашиват.
Четирима-петима души възпламеняват огъня, хубава плам се получава след към час - час и половина. Няколко души я взимат от огнищата и с колички я разкарват към коритата, в които тя се разпределя, прибавят се дървени въглища и квалифицираните чевермета се слагат на стойките, на два " етажа ", първият - на към 30-40 см от жарта. Когато стане готово агнето от долния ред, се изважда и на негово място се смъква горното. За да бъде добре изпечено, са нужни най-малко 7-8 часа. През това време край коритата седят хората, които са виновни за непрекъснатото въртене на чеверметата и равномерното им изпичане. Докато агнето се пече, маслото се стопява и избива на открито, като усъвършенства вкусовите му качества, а лойта, авансово извадена от агнето, се слага на дълги пръчки, с които чевермето непрекъснато се маже от всички страни. През това време " началник диригентът " на представлението, което непрекъснато притегля любопитни фенове, Дичо Кабаков обикаля чеверметата, следи работата и дава инструкции.
Отстрани хората си мислят, че е доста елементарно, само че в действителност този поминък се учи с години, с опит, споделя Дичо Кабаков. И той по този начин е почнал като млад, около един доста възрастен занаятчия от техния край - " Бог да го елементарни, от него се научих с огромно предпочитание, виждам, запитвам, работя, а той ме следи и наставлява, прави ми забележки ". Така последователно Дичо привиква към работата и добива убеденост, оправя се и от личния си опит прибавя още умения. Преди 30-40 и повече години в Родопите имало доста майстори, тъй като от пролетта до есента се печали чевермета по всевъзможен мотив - за национални, професионални и за персонални празници, за кръщенета, рождени дни, курбани. През годините майсторите един по един си отивали от този свят, а и хората към този момент по-рядко честват съгласно тази традиция.
Най-хубавите чевермета стават от малко агне или яре - до 1 година, само че за мен най-вкусното е от агне, споделя майсторът. А чеверме от младо теле - на към месец и половина - два, още кърмаче, по традиция се прави с мед и става доста апетитно.
След 40 години с този поминък Дичо Кабаков към този момент е податлив да се откаже - работата е обвързвана напрегнато, организация, пътешестване, време, разноски, материали... Докато работел, даже е взимал отпуска, с цел да отговори на поканите, които получавал от цяла България. И през днешния ден го канят в разнообразни градове, само че все по-рядко приема такива задължения.
Дичо Кабаков, който на 20 април навърши 66 години, от предходната година е пенсионер. Целия си трудов стаж - 42 години, е изкарал като горски надзорник към Горско стопанство " Смилян " - " обичана специалност и фантазия от дребен ". Познава планината като петте си пръста. И я обича безпределно. Като се затъжи, качва се на джипа и излиза из гората да се разтуши, " и до момента в който съм жив, все по този начин ще бъде ".
Животът му е минал с проблемите, потребностите и хубостта на гората. От 1980 година насам всяка година засаждахме широколистни типове там, където се постанова, правехме брегови плетчета, каменни прагчета от суха зидария, тераски, залесявахме ерозирали места, с цел да може да се задържа почвата, споделя Дичо Кабаков. Имал съм случаи в един регион съм залесявал на една пролет по 500 дка. Сега това го няма, не знам по каква причина - средства ли липсват, предпочитание ли...
Голяма негова пристрастеност, за която Дичо разпалено приказва, е ловът: " След околните и фамилията ловът ми е номер 1, боледувам на тази тематика, виждам си ловни кучета още от дете. От старите ловци съм се учил. Не не присъствам от лов. Дори да не ми пристигна прасе, да нямам слука, единствено да изведем кучетата, да седнем, да се поизлъжем - нали знаете ловците и риболовците по какъв начин разтягат локуми, да си изядем обяда и да се приберем, отново е хубаво, в гората си, няма кой да те ядосва. "
Дичо хвали родния си край, кани всеки да отиде и да се полюбува на чудната природа, красиви гледки, тишина, успокоение. Разказва, че преди няколко години били направени налични доста исторически местности, също и живописна екопътека Кечикая - Козник - Рибница. Оттук ще минава интернационален път за Гърция, Рудозем е на 10-15 км от границата, от наша страна пътят е подготвен, и там има екопътеки и забавни неща, идват туристи и в случай че някой локален човек ги разведе, доста ще видят и научат, споделя Дичо. Рудозем преди 1990 година и малко по-късно беше цялостен с народ, идваха от всички краища на България хора да се трудят в рудниците, в този момент не е същото... Общо взето сме добре, градът е прекрасен, спокоен, само че нека да се пооживи, като отворят границата.
Дичо Кабаков се гордее със фамилията си - има наследник и щерка, и двамата фамилни. Дъщерята е с висше обучение, зетят е инженер и кмет на Община Рудозем. От тях има внучка, която следва право в София, трети курс, а огромният внук е в десети клас в гимназията в Рудозем. От сина и снахата, които също са висшисти, има внучка в първи клас и внук на 8 месеца. " Да са живи и здрави, доста им се веселя, човек за това живее. " Съпругата на Дичо и тя се пенсионирала предходната година, имат си виличка близо до града, занимават се, гледат животинки, да минава времето. " Радваме се с дамата, тъй като децата са около нас и ние сме спокойни, пък и с каквото можем им оказваме помощ. "
/> Хиляди посетители от цялата страна, българи, идващи от чужбина, и туристи от прилежаща Гърция се чакат в Златоград за обичайния фестивал, отдаден на чевермето, на 10, 11 и 12 май. В програмата ще вземат участие Шкумбата, Танцова групировка " Елика ", " 101 каба гайди ", Николина Чакърдъкова и Неврокопските танцьори, отбор " Странджа " - Бургас, оркестър " Евридика " - Смолян, Райна и Мъжката фолклорна група " Годлево ", оркестър " Калофер ", самодейни сформира към ОНЧ " Просвета - 1908 " от Златоград, НЧ " Прогрес - 1939 " - с. Старцево, НЧ " Искра " - с. Долен, НЧ " Орфей 1947 " - с. Ерма река, оркестър " ПИМ - Тинчо Севдалинов ".
Започнали сме от 80 чевермета, стигали сме до 120-150 броя, тази година може би ще са към 80 или 100. Аз ще си повеждам помощниците, групирам 80 майстори, мои положителни познати. Взимам и десетина индивида, които са експерти в предварителната обработка на животните и слагането им на коловете, описа за ДУМА Кабаков. Има много работа, а подготовката стартира от предходната вечер, животните се овкусяват със солта, навътре в всяко от тях се поставя по едно пакетче масло от 125 г и се зашиват.
Четирима-петима души възпламеняват огъня, хубава плам се получава след към час - час и половина. Няколко души я взимат от огнищата и с колички я разкарват към коритата, в които тя се разпределя, прибавят се дървени въглища и квалифицираните чевермета се слагат на стойките, на два " етажа ", първият - на към 30-40 см от жарта. Когато стане готово агнето от долния ред, се изважда и на негово място се смъква горното. За да бъде добре изпечено, са нужни най-малко 7-8 часа. През това време край коритата седят хората, които са виновни за непрекъснатото въртене на чеверметата и равномерното им изпичане. Докато агнето се пече, маслото се стопява и избива на открито, като усъвършенства вкусовите му качества, а лойта, авансово извадена от агнето, се слага на дълги пръчки, с които чевермето непрекъснато се маже от всички страни. През това време " началник диригентът " на представлението, което непрекъснато притегля любопитни фенове, Дичо Кабаков обикаля чеверметата, следи работата и дава инструкции.
Отстрани хората си мислят, че е доста елементарно, само че в действителност този поминък се учи с години, с опит, споделя Дичо Кабаков. И той по този начин е почнал като млад, около един доста възрастен занаятчия от техния край - " Бог да го елементарни, от него се научих с огромно предпочитание, виждам, запитвам, работя, а той ме следи и наставлява, прави ми забележки ". Така последователно Дичо привиква към работата и добива убеденост, оправя се и от личния си опит прибавя още умения. Преди 30-40 и повече години в Родопите имало доста майстори, тъй като от пролетта до есента се печали чевермета по всевъзможен мотив - за национални, професионални и за персонални празници, за кръщенета, рождени дни, курбани. През годините майсторите един по един си отивали от този свят, а и хората към този момент по-рядко честват съгласно тази традиция.
Най-хубавите чевермета стават от малко агне или яре - до 1 година, само че за мен най-вкусното е от агне, споделя майсторът. А чеверме от младо теле - на към месец и половина - два, още кърмаче, по традиция се прави с мед и става доста апетитно.
След 40 години с този поминък Дичо Кабаков към този момент е податлив да се откаже - работата е обвързвана напрегнато, организация, пътешестване, време, разноски, материали... Докато работел, даже е взимал отпуска, с цел да отговори на поканите, които получавал от цяла България. И през днешния ден го канят в разнообразни градове, само че все по-рядко приема такива задължения.
Дичо Кабаков, който на 20 април навърши 66 години, от предходната година е пенсионер. Целия си трудов стаж - 42 години, е изкарал като горски надзорник към Горско стопанство " Смилян " - " обичана специалност и фантазия от дребен ". Познава планината като петте си пръста. И я обича безпределно. Като се затъжи, качва се на джипа и излиза из гората да се разтуши, " и до момента в който съм жив, все по този начин ще бъде ".
Животът му е минал с проблемите, потребностите и хубостта на гората. От 1980 година насам всяка година засаждахме широколистни типове там, където се постанова, правехме брегови плетчета, каменни прагчета от суха зидария, тераски, залесявахме ерозирали места, с цел да може да се задържа почвата, споделя Дичо Кабаков. Имал съм случаи в един регион съм залесявал на една пролет по 500 дка. Сега това го няма, не знам по каква причина - средства ли липсват, предпочитание ли...
Голяма негова пристрастеност, за която Дичо разпалено приказва, е ловът: " След околните и фамилията ловът ми е номер 1, боледувам на тази тематика, виждам си ловни кучета още от дете. От старите ловци съм се учил. Не не присъствам от лов. Дори да не ми пристигна прасе, да нямам слука, единствено да изведем кучетата, да седнем, да се поизлъжем - нали знаете ловците и риболовците по какъв начин разтягат локуми, да си изядем обяда и да се приберем, отново е хубаво, в гората си, няма кой да те ядосва. "
Дичо хвали родния си край, кани всеки да отиде и да се полюбува на чудната природа, красиви гледки, тишина, успокоение. Разказва, че преди няколко години били направени налични доста исторически местности, също и живописна екопътека Кечикая - Козник - Рибница. Оттук ще минава интернационален път за Гърция, Рудозем е на 10-15 км от границата, от наша страна пътят е подготвен, и там има екопътеки и забавни неща, идват туристи и в случай че някой локален човек ги разведе, доста ще видят и научат, споделя Дичо. Рудозем преди 1990 година и малко по-късно беше цялостен с народ, идваха от всички краища на България хора да се трудят в рудниците, в този момент не е същото... Общо взето сме добре, градът е прекрасен, спокоен, само че нека да се пооживи, като отворят границата.
Дичо Кабаков се гордее със фамилията си - има наследник и щерка, и двамата фамилни. Дъщерята е с висше обучение, зетят е инженер и кмет на Община Рудозем. От тях има внучка, която следва право в София, трети курс, а огромният внук е в десети клас в гимназията в Рудозем. От сина и снахата, които също са висшисти, има внучка в първи клас и внук на 8 месеца. " Да са живи и здрави, доста им се веселя, човек за това живее. " Съпругата на Дичо и тя се пенсионирала предходната година, имат си виличка близо до града, занимават се, гледат животинки, да минава времето. " Радваме се с дамата, тъй като децата са около нас и ние сме спокойни, пък и с каквото можем им оказваме помощ. "
/> Хиляди посетители от цялата страна, българи, идващи от чужбина, и туристи от прилежаща Гърция се чакат в Златоград за обичайния фестивал, отдаден на чевермето, на 10, 11 и 12 май. В програмата ще вземат участие Шкумбата, Танцова групировка " Елика ", " 101 каба гайди ", Николина Чакърдъкова и Неврокопските танцьори, отбор " Странджа " - Бургас, оркестър " Евридика " - Смолян, Райна и Мъжката фолклорна група " Годлево ", оркестър " Калофер ", самодейни сформира към ОНЧ " Просвета - 1908 " от Златоград, НЧ " Прогрес - 1939 " - с. Старцево, НЧ " Искра " - с. Долен, НЧ " Орфей 1947 " - с. Ерма река, оркестър " ПИМ - Тинчо Севдалинов ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ