Нека групите да бъдат признати за читалища
РАДОСЛАВА НЕДЯЛКОВА е родом от Кюстендил. Живее в Милано от 2009 година Тя е инженер по телекомуникации. В свободното си време се занимава с български фолклор, който й е обичан. От дребна израства с националните песни по площадите, които оставят мощен отпечатък в нея. Танцува, свири на пиано, музикална е. Недялкова е ръководител на Асоциацията на българските фолклорни сформира в чужбина (АБФСЧ) и ръководител на Асоциацията за българска просвета в Милано, под чиято шапка съществува и група " Нашенци ", показана от национални танци и хор.
- Госпожо Недялкова, по какъв начин се роди концепцията за асоциация на българските сформира, която все по-активно работи и реализира резултати?
- На събор, защото това е фестивално събитие и в никакъв случай няма време за шерване на проблеми, които при всички групи се случват по един и същи метод. Сред тях са компликациите с намирането на зали, на хореографи. Тези тематики все не се разискват и по тази причина бавно се зароди концепцията, че би трябвало да се направи асоциация, която действително да има тъкмо такава функционалност. И я създадохме още през ноември 2016 година, само че, за жалост, след това бързо пристигна КОВИД-пандемията, която ни блокира. Имахме и други усложнения, само че към този момент трета година много съществено се възобнови активността й и организираме по-големи събития, които имат резултати. В Управителния съвет сега сме седем членове от разнообразни страни. Всички живеем в чужбина, имаме си групи. Основали сме я като асоциация, която има за членове други сдружения, т.е. неправителствени организации, регистрирани зад граница, с цел да бъде като представител на съставите, които са отвън страната.
- Знае ли се формалният им брой?
- Към днешна дата, като се има поради, че сме още при започване на годината - 36 групи са възобновили членски импорт. По принцип съставите отвън България са над 200 в Европа и над 200 в Северна Америка. Сериозна група от хора, които творят в чужбина. Една от дилемите на асоциацията е да се сътвори указател на тези обединения. Ние ги знаем, тъй като се събираме по събори и фестивали, само че желаеме да има указател, който да направи броене по страни и градове, с цел да се откри точният брой на сдруженията, които са отвън родината.
- Говори се, че липсват положителни хореографи, които да образоват танцьорите в тези групи...
- Това е също проблем, който сме отчели. Има хореографи, които са приключили хореографско учебно заведение или имат хореографска степен от университет и знаят по какъв начин да подходят и да провеждат танцьорите. Но има и такива, които са основали групата, а нямат танцувален опит. И тогава се явява казусът, че по погрешен метод се организират часовете по национални танци, има изкривени и неправилно сложени хореографии и в тъкмо тази посока работим. През актуалната година би трябвало да тръгнат курсовете, които да бъдат за придобиване на квалификационна степен. Обучителни семинари. Срещите, които вършим през ноември, са тридневни и в тях има семинарна част, в която ръководителите, които идват в България, имат достъп до наши хореографи и хористи за хоровете. Тоест налице е практическа част, в която да помогнем да се увеличи равнището на самите групи в чужбина.
- Очаквате ли поддръжка от българска страна за това, което вършиме? Какви са задачите Ви?
- Често организираме срещи, на последната, през ноември 2023 година, имаше представители на Министерството на културата, Министерството на образованието и Министерството на външните работи. Смятаме, че по някакъв метод страната би трябвало да припознае фолклорните ни групи в чужбина, както стана с българските неделни учебни заведения. Говорим за 200 групи в Европа! Не една или две!
Идеята ни е да имаме представителност пред българската страна. Един от плановете ни е да бъдат приети за читалища, тъй като, с изключение на уроците по национални танци, те вършат и възстановки на всички празници от формалния и църковния ни календар. Изработват мартенички, сурвачки, реализират по няколко концерта по случай 3 март и 24 май. Голяма част от активността им се припокрива с читалищната активност. Това би било едно от решенията.
Изпълнителната организация за българите в чужбина (ИАБЧ), с която сме в доста тясна връзка, също счита, че за фолклорните ни сформира зад граница би трябвало да има обособен бюджет или разпореждане, по което да могат да се финансират носии и други планове, свързани с тази активност. Дори единствено морална поддръжка да получим или някакво самопризнание, отново ще е добре, тъй като в действителност доста постоянно се случва консулствата да ни търсят за подпомагане, вместо да идва делегация от България. Например за 3 март локалната група да се включи в празника. Това е точно признанието, че нашите обединения правят доста действия в чужбина.
- Досега по какъв начин сте се справяли?
- Сами. Събираме такси за пазаруване на костюми, даже пътуванията, които вършим, месенето на хлябовете за самите хореографии или за съответния празник, всичко е на самофинансиране. Много рядко има някоя група, която да е спечелила някакъв европейски план, тъй като там пък не постоянно отговаряме на техните индикатори. Това са групи, които творят напълно български фолклорни продукции и от време на време не се вписват по други параграфи.
- Една от най-големите и вълнуващи срещи - " На площада на другата България ", се състоя на 11 и 12 май. В какво се показва присъединяване на асоциацията?
- Имахме внушителен щанд, на който предлагахме рекламни материали, както и най-различни интерактивни събития, които се случват денем. Инициирахме още веднъж срещи на ръководителите, с цел да могат да обменят опит, да поговорят. Много е потребно, изключително за младите групи, които в този момент се образуват, да поддържат връзка със сформира, които към този момент са минали по пътя на основаване на съдружие, членски импорт, документи. Особено групи от една и съща страна си оказват помощ прекалено много във връзка с писането на музика, търсенето на хореографии... Проблемите са идентични и нещата, които могат да си кажат ръководителите, са извънредно скъпи.
- Наближава един от най-светлите ни празници - 24 май. Как смятате да го отбележите?
- С групата " Нашенци " в Милано, която управлявам, сме създали двуметрови букви на кирилица и всяка година организираме шествие по централните площади на града. Показваме кирилицата. Облечени сме в национални носии. Изключително атрактивно събитие - хората ни стопират и питат от коя страна идваме, каква е тази писменост. Следват ни доста българи в чужбина. Всяка организация си е намислила събитие, концерт или нещо сходно.
- Българският фолклор, прочут още като Осмото знамение на света, по какъв начин се приема от чужденците и сънародниците ни на непозната земя? У нас сякаш остава подценен .
- Българите много постоянно участват на такива събития, тъй като когато живееш отвън страната, националните песни и танци липсват прекомерно доста. Чужденците са извънредно любопитни. Цветовете, които има нашата национална носия, и звуците на фолклорните ни песни са толкоз пъстри и разнообразни, че ги впечатляват. Имаме и хор " Нашенки " в Италия и локалните, когато чуят националната ни музика, постоянно откликват. Харесва им. Радваме се на интерес и на аудитория от страна на италианците.
- Националното изкуство на кои други общности по този начин изцяло влияе на локалните?
- Милано е мултинационален град и самата община толерира тези прояви, провежда празници на народите, в които се събират разнообразни националности, било то от африканските страни или от Балканите, постоянно има посланичество на латиноамериканците, които са доста атрактивни, да вземем за пример Перу с техните цветни носии. Получават се необикновено красиви празници на народите, има и стратегия, в която се танцува, вършат се щандове с хранителни артикули, на които се показват страните. Имали сме литературно четене - с преводна литература на български и на италиански, забавни комбинации, от които човек научава ужасно доста.
- Да обобщим какво следва да свършите до края на годината.
- През ноември се възнамерява срещата на ръководителите, която ще бъде още веднъж в София. Много държим на нея. Предстоят обучителните курсове, които стартират напълно скоро, с придобиване на квалификационна степен за преподаватели, които се нуждаят от нея. Защото има и доста положителни хореографи, които, за жалост, творят в чужбина, а не в България. И регистъра, по който работим. Той е целогодишен план, който обогатяваме непрекъснато. Би трябвало скоро да тръгне интерактивната карта на уеб страницата на АБФСЧ, в която да бъдат маркирани групите, до които сме съумели да стигнем досега. От следващата година предвиждаме взаимно с ЦИОФФ и Агенцията на българите в чужбина да дадем началото на конгрес на българите от чужбина, който ще се състои във Велико Търново през юни 2025 година Български групи по света ще създадат първия си фестивал у нас.
- Госпожо Недялкова, по какъв начин се роди концепцията за асоциация на българските сформира, която все по-активно работи и реализира резултати?
- На събор, защото това е фестивално събитие и в никакъв случай няма време за шерване на проблеми, които при всички групи се случват по един и същи метод. Сред тях са компликациите с намирането на зали, на хореографи. Тези тематики все не се разискват и по тази причина бавно се зароди концепцията, че би трябвало да се направи асоциация, която действително да има тъкмо такава функционалност. И я създадохме още през ноември 2016 година, само че, за жалост, след това бързо пристигна КОВИД-пандемията, която ни блокира. Имахме и други усложнения, само че към този момент трета година много съществено се възобнови активността й и организираме по-големи събития, които имат резултати. В Управителния съвет сега сме седем членове от разнообразни страни. Всички живеем в чужбина, имаме си групи. Основали сме я като асоциация, която има за членове други сдружения, т.е. неправителствени организации, регистрирани зад граница, с цел да бъде като представител на съставите, които са отвън страната.
- Знае ли се формалният им брой?
- Към днешна дата, като се има поради, че сме още при започване на годината - 36 групи са възобновили членски импорт. По принцип съставите отвън България са над 200 в Европа и над 200 в Северна Америка. Сериозна група от хора, които творят в чужбина. Една от дилемите на асоциацията е да се сътвори указател на тези обединения. Ние ги знаем, тъй като се събираме по събори и фестивали, само че желаеме да има указател, който да направи броене по страни и градове, с цел да се откри точният брой на сдруженията, които са отвън родината.
- Говори се, че липсват положителни хореографи, които да образоват танцьорите в тези групи...
- Това е също проблем, който сме отчели. Има хореографи, които са приключили хореографско учебно заведение или имат хореографска степен от университет и знаят по какъв начин да подходят и да провеждат танцьорите. Но има и такива, които са основали групата, а нямат танцувален опит. И тогава се явява казусът, че по погрешен метод се организират часовете по национални танци, има изкривени и неправилно сложени хореографии и в тъкмо тази посока работим. През актуалната година би трябвало да тръгнат курсовете, които да бъдат за придобиване на квалификационна степен. Обучителни семинари. Срещите, които вършим през ноември, са тридневни и в тях има семинарна част, в която ръководителите, които идват в България, имат достъп до наши хореографи и хористи за хоровете. Тоест налице е практическа част, в която да помогнем да се увеличи равнището на самите групи в чужбина.
- Очаквате ли поддръжка от българска страна за това, което вършиме? Какви са задачите Ви?
- Често организираме срещи, на последната, през ноември 2023 година, имаше представители на Министерството на културата, Министерството на образованието и Министерството на външните работи. Смятаме, че по някакъв метод страната би трябвало да припознае фолклорните ни групи в чужбина, както стана с българските неделни учебни заведения. Говорим за 200 групи в Европа! Не една или две!
Идеята ни е да имаме представителност пред българската страна. Един от плановете ни е да бъдат приети за читалища, тъй като, с изключение на уроците по национални танци, те вършат и възстановки на всички празници от формалния и църковния ни календар. Изработват мартенички, сурвачки, реализират по няколко концерта по случай 3 март и 24 май. Голяма част от активността им се припокрива с читалищната активност. Това би било едно от решенията.
Изпълнителната организация за българите в чужбина (ИАБЧ), с която сме в доста тясна връзка, също счита, че за фолклорните ни сформира зад граница би трябвало да има обособен бюджет или разпореждане, по което да могат да се финансират носии и други планове, свързани с тази активност. Дори единствено морална поддръжка да получим или някакво самопризнание, отново ще е добре, тъй като в действителност доста постоянно се случва консулствата да ни търсят за подпомагане, вместо да идва делегация от България. Например за 3 март локалната група да се включи в празника. Това е точно признанието, че нашите обединения правят доста действия в чужбина.
- Досега по какъв начин сте се справяли?
- Сами. Събираме такси за пазаруване на костюми, даже пътуванията, които вършим, месенето на хлябовете за самите хореографии или за съответния празник, всичко е на самофинансиране. Много рядко има някоя група, която да е спечелила някакъв европейски план, тъй като там пък не постоянно отговаряме на техните индикатори. Това са групи, които творят напълно български фолклорни продукции и от време на време не се вписват по други параграфи.
- Една от най-големите и вълнуващи срещи - " На площада на другата България ", се състоя на 11 и 12 май. В какво се показва присъединяване на асоциацията?
- Имахме внушителен щанд, на който предлагахме рекламни материали, както и най-различни интерактивни събития, които се случват денем. Инициирахме още веднъж срещи на ръководителите, с цел да могат да обменят опит, да поговорят. Много е потребно, изключително за младите групи, които в този момент се образуват, да поддържат връзка със сформира, които към този момент са минали по пътя на основаване на съдружие, членски импорт, документи. Особено групи от една и съща страна си оказват помощ прекалено много във връзка с писането на музика, търсенето на хореографии... Проблемите са идентични и нещата, които могат да си кажат ръководителите, са извънредно скъпи.
- Наближава един от най-светлите ни празници - 24 май. Как смятате да го отбележите?
- С групата " Нашенци " в Милано, която управлявам, сме създали двуметрови букви на кирилица и всяка година организираме шествие по централните площади на града. Показваме кирилицата. Облечени сме в национални носии. Изключително атрактивно събитие - хората ни стопират и питат от коя страна идваме, каква е тази писменост. Следват ни доста българи в чужбина. Всяка организация си е намислила събитие, концерт или нещо сходно.
- Българският фолклор, прочут още като Осмото знамение на света, по какъв начин се приема от чужденците и сънародниците ни на непозната земя? У нас сякаш остава подценен .
- Българите много постоянно участват на такива събития, тъй като когато живееш отвън страната, националните песни и танци липсват прекомерно доста. Чужденците са извънредно любопитни. Цветовете, които има нашата национална носия, и звуците на фолклорните ни песни са толкоз пъстри и разнообразни, че ги впечатляват. Имаме и хор " Нашенки " в Италия и локалните, когато чуят националната ни музика, постоянно откликват. Харесва им. Радваме се на интерес и на аудитория от страна на италианците.
- Националното изкуство на кои други общности по този начин изцяло влияе на локалните?
- Милано е мултинационален град и самата община толерира тези прояви, провежда празници на народите, в които се събират разнообразни националности, било то от африканските страни или от Балканите, постоянно има посланичество на латиноамериканците, които са доста атрактивни, да вземем за пример Перу с техните цветни носии. Получават се необикновено красиви празници на народите, има и стратегия, в която се танцува, вършат се щандове с хранителни артикули, на които се показват страните. Имали сме литературно четене - с преводна литература на български и на италиански, забавни комбинации, от които човек научава ужасно доста.
- Да обобщим какво следва да свършите до края на годината.
- През ноември се възнамерява срещата на ръководителите, която ще бъде още веднъж в София. Много държим на нея. Предстоят обучителните курсове, които стартират напълно скоро, с придобиване на квалификационна степен за преподаватели, които се нуждаят от нея. Защото има и доста положителни хореографи, които, за жалост, творят в чужбина, а не в България. И регистъра, по който работим. Той е целогодишен план, който обогатяваме непрекъснато. Би трябвало скоро да тръгне интерактивната карта на уеб страницата на АБФСЧ, в която да бъдат маркирани групите, до които сме съумели да стигнем досега. От следващата година предвиждаме взаимно с ЦИОФФ и Агенцията на българите в чужбина да дадем началото на конгрес на българите от чужбина, който ще се състои във Велико Търново през юни 2025 година Български групи по света ще създадат първия си фестивал у нас.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ