24 май е изключителна дата в моя живот!
ДЖУНИ АЛЕКСАНДРОВА е родена на 3 юни. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов " в класа на професор Филип Филипов. Играе на сцените на театрите в Хасково, Враца, в спектакъл " Възраждане ", спектакъл " София " и спектакъл " Българска войска ". Изиграва знакови функции на сцената и пред камерата, изнася моноспектакли по лични сюжети. Най-голяма известност получава като реализатор на художествено слово. Пише публикации, есета, лирика... Автор е на книгите " На глас " (2004), " Предизвикани мисли " (2009), " Все тая жалост... " (2011), " Есенна въздишка " (2014), " Многоцветен листопад " (2023).
Удостоена е с влиятелни награди и медал " Кирил и Методий ". Носителка е на званието " Заслужил актьор ".
- Г-жо Александрова, през днешния ден е ярък български празник. Вие сте човек, който цени словото: актриса, реализатор и създател на стихотворения... Какви усеща разсънва във Вас 24 май?
- Всеки човек има дата в своя живот, която за него е изключителна. За мен е 24 май. Точно на този ден през 1978 година в Рим, в църквата " Сан Клементе ", съм изпълнявала Вазовото стихотворение " Българският език ". Пред гроба на Константин Кирил Философ рецитирах: " Език заветен на моите предци... " Няма по какъв начин да не помни това. Изпълнявах стихотворението, качена на камък, облечена в бяла рокля, особено ушита за случая, за могат хората да ме виждат. След това хората идваха със сълзи на очи да ме поздравят. Няма по-голяма премия за един артист. Изключителен празник - това е за мен 24 май.
- Ценим ли задоволително българското слово през днешния ден?
- Не! Казвам го с мъка и яд. Не приказват вярно нито елементарните хора, нито управниците ни. Не са ли учили български език? Не се съблюдават обикновени правила. Хората имат все по-бедна лексика. Заливат ни чуждици отвред. А езикът ни е толкоз богат, доста богат! Достатъчно е да препрочетем класиците, един Вазов да вземем за пример, Ботев...
- Вие рецитирате главно български поети. Били сте на доста места в чужбина. Как се посреща българското слово?
- Обиколила съм цяла България, в чужбина съм била в Берн, Будапеща, Букурещ, Варшава, Залцбург, Коми, Краков, Лондон, Малмьо, Москва, Прага, Рим, Ставропол, Стокхолм и така нататък с рецитали. Хората ме харесваха. Спомням си в Берн след рецитал при мен пристигна една жена и ме пита: " Теб коя майка те роди? " Аз давам отговор по Вазов: " Една българка! " В един ден съм изнасяла рецитал в Берн и Лондон. В британската столица ни посрещнаха скептично, даже човек се поинтересува: " Вие от кой завършек на България идвате? " След края на рецитала в очите на публиката имаше сълзи...
Най-много съм изпълнявала Ботев. Това е първата ми премия за рецитал - през 1966 година. Половин час Ботев - журналистика и стихове. Бях си направила сюжет. Казаха ми, че Ботев не бил за жена. Защо? Нима една жена не може да построи стихотворението? Нима дамата не усеща " в тъги, в несгоди, младост минува ", белким не може да попита: " Кажи ми, кажи, небогати народе... "? Когато оповестиха състезанието, бях във Врачанския спектакъл. Трябваше да ме видят някак, с цел да дойда в София. Реших да се явя. Ходих по едно и също време при Иван Чипев и при Влади Трендафилов за уроци, без двамата да знаят, че навестявам надлежно другия. Малка хитрост - взимах най-хубавото от това, което ми беше належащо.
- Какво е належащо да бъдеш добър рецитатор?
- Обич и поклонение пред създателя и неговото произведение. Аз имах моноспектакъл по стихове на Блага Димитрова " Сама жена ". Ние с нея бяхме на разнообразни политически позиции, само че не говорехме за политика и по тази причина се разбирахме. Трябва да можеш да правиш разбор на творбите, да ги разбираш. Какво искаш да кажеш на публиката, какво ще й дадеш? Къде е художественото акцентиране? Трябва да имаш и гражданско възприятие. Ето да вземем отново Ботев. Стихотворенията му ме интересуват като тема: битката, свободата, саможертвата... Интересува ме и животът му: по какъв начин се е борил, по какъв начин е творил... Книгата за живота на Ботев, която ми подариха като премия през 1966 година, ми е настолно четиво. Цялата е раздрана от четене, на доста места съм подчертавала обособени абзаци с молив. Не можеш да рецитираш Ботев току-тъй. Трябва да изследваш създателя. И най-после, само че не на последно място, би трябвало да имаш глас.
- Откъде тази обич към литературата?
- С литературата бях много ангажирана от дребна. Баща ми беше духовно богат човек. Много четеше. В 10 клас ме накара да разтворя страниците на " Престъпление и наказване " на Достоевски. Аз обаче не можех тогава да го прочета, не бях узряла за тази книга. С Достоевски се " срещнах " по-късно, когато играх Наташа в " Унизените и оскърбените ". Но тогава татко ми разбра, че книгата е към момента прекомерно тежка за мен и ми сподели да прочета " Айвънхоу " на Уолтър Скот. Искаше единствено и единствено да чета. Няма да не помни многото диалози за прокълнатите поети - френските символисти. След това, като направих моноспектакъла за Яворов, отново сме говорили за символизма.
- Коя своя роля смятате за връх в кариерата си?
- Нека хората кажат, дано критиците я дефинират. Но доста от функциите са ми драговолно, одобрявам си ги.
- В кариерата си имате главно функции на театралната сцена. Защо предпочетохте театъра пред киното?
- Не обичах да крънкам функции. Не съм била близка с кинорежисьори. Не мога да апелирам, да се представям. Няма по какъв начин да кажа: " Тази роля е за мен, хайде да опитаме какво ще се получи. " Другите го правеха... Аз получих задоволство от художественото слово и театъра. А киното е лъжливо изкуство - един кадър го снимаш по няколко пъти и го нагласяваш. Може би по тази причина не го харесах толкоз.
- Кога започнахте да пишете? Кое ви подтикна?
- На зрелост. Трудно ми е да кажа тъкмо какво. При толкоз доста рецитали, монолози, пиеси, седнах и аз пред белия лист. Много ми оказа помощ щерка ми. Тя ми сподели, че откакто съм водила подобен богат живот, би трябвало да пиша. Преди това започнах с прозаичност, не преставам и през днешния ден. Например абсурдът с Баташкото кръвопролитие и преиначаването на историята ме накара да изразя гражданската си позиция.
- А поезията? Кое ви въодушевява?
- Стиховете са един вопъл на душата ми. Вълнува ме нещо и аз пиша. Без нещо да ме е докоснало, да ме е развълнувало, не пипвам перото. През предходната година излезе стихосбирката " Многоцветен листопад ", в която събрах най-хубавото.
- Каква е задачата на изкуството?
- Мисията на изкуството е да докоснеш душите на хората с твоите позиции и да ги предадеш на тях. Защото ти вярваш в тези позиции.
- Трябва ли изкуството да бъде обвързано с дейна гражданска позиция?
- Според мен - да! Трябва да бъде. Да вземем Яворов. Нима не отиде да се бие за освобождението на Македония? Димчо Дебелянов не почина ли на фронта? Ами саможертвата на Вапцаров? Вапцаров е другият стихотворец, който доста обичам да декламирам. За мен това е един от най-големите романтици в нашата литература, освен това с ярка гражданска позиция. Да напишеш " Борбата е безмилостно жестока " тъкмо преди гибелта си... Тръпки те побиват! Всички създатели, които съм изпълнявала, са влияели на моите разбирания, на моята позиция, на моята душeвност, на моята психика.
- Имаме ли потребност от персони като Ботев и Вапцаров през днешния ден?
- Крещяща потребност! Написаното от тях е настоящо и в този момент. Четете публицистиката на Ботев! Такава точна и безпощадна характерност дава на българския народ...
- Вашата молитва за България?
- Искам България да оцелее. И освен. Много съм се замислила в последно време: " А белким не заслужаваме ориста си? " От 13 века история, свободни сме били единствено 6 века. Предателства на всяка крачка, угодничество на всяка крачка. Много тежки са последствията от робството. Това поклонение пред по-силния. Зидовете, с които да си оградим двора - нищо друго не ни интересува. Всичко това е и в днешната душeвност на българина. На един да се подмажеш, различен да предадеш. Затова създателите би трябвало да имаме ясна гражданска позиция и да я отстояваме. Но днешните политици не умеят или не желаят да ни употребяват.
- А не е ли политкоректна или просто пасивна през днешния ден българската интелигенция?
- Да, по този начин е. Но не обвинявам никого. Пазят си хляба, пазят си децата. Аз не изневерих на лявата концепция, тъй като имах опцията да бъда свободна. Свободна съм в своите избори и до през днешния ден.
- Скоро имате празник. С какви усеща ще го отбележите?
- Винаги съм била сериозна към себе си. Можех да реализира повече. Но в това време си споделям, че животът ми е забавен, имах незабравими прекарвания. Част от тях описах в книгата си " На глас ".
- Какво си пожелавате в персонален проект?
- Да имам контакти с хората, да мога да декламирам още.
Стихотворения от Джуни Александрова
ПОДЗЕМИЕ СВЕЩЕНО
Рим 1978 година
В подземие свещено на църквичката " Сан Клементе ",
в упойващия аромат на мъждукащите свещи,
унесена от православни песнопения,
несетно се събират трите пръста на ръката
и устните мълвят от детството словата:
" В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин! "
И огряна от сиянието на голям брой лица,
застинали пред тайнството велико,
с неспокойствие приближавам към светия гроб,
опазил тленните остатъци на Кирил Философ,
и Вазовата изповед трепетно изказвам:
" Език заветен на моите предци... "
Миг на тишина и поклонение към буквите,
като дихание насъщни във сърцата,
навеждаме глави смирено, в възмездие,
за непознати ругатни, за обиди и пренебрежение.
И прояснение облива тъмнината
във вековечното подземие свещено.
***
ЛЕТЯХ.
Звездите можех да докосна.
Летях.
Слънчеви лъчи ме ослепиха.
Летях.
Ветровете брулеха лицето.
Летях.
По прашни пътища.
Летях.
Край беловати гари.
Летях.
Над могъщи планини.
Летях.
Над морета знайни и незнайни.
Долетях.
До църквичката " Сан Клементе ".
В подземието
пред тленните остатъци на Кирил Философ
като обет изричах „ Език свещен… “
Летях.
Сърцето си раздавах.
Разпръсквах
свещените слова
на Ботев и на Левски,
на Каравелов и на Вазов,
на Яворов и Дебелянов...
В паметта ми останаха
ОЧИТЕ
с изостреното зрение,
горестни лица
на сънародници,
напуснали Родината.
Не, няма да не помни
ОЧИТЕ,
Които търкулваха сълзи.
Носталгия по родното огнище.
Удостоена е с влиятелни награди и медал " Кирил и Методий ". Носителка е на званието " Заслужил актьор ".
- Г-жо Александрова, през днешния ден е ярък български празник. Вие сте човек, който цени словото: актриса, реализатор и създател на стихотворения... Какви усеща разсънва във Вас 24 май?
- Всеки човек има дата в своя живот, която за него е изключителна. За мен е 24 май. Точно на този ден през 1978 година в Рим, в църквата " Сан Клементе ", съм изпълнявала Вазовото стихотворение " Българският език ". Пред гроба на Константин Кирил Философ рецитирах: " Език заветен на моите предци... " Няма по какъв начин да не помни това. Изпълнявах стихотворението, качена на камък, облечена в бяла рокля, особено ушита за случая, за могат хората да ме виждат. След това хората идваха със сълзи на очи да ме поздравят. Няма по-голяма премия за един артист. Изключителен празник - това е за мен 24 май.
- Ценим ли задоволително българското слово през днешния ден?
- Не! Казвам го с мъка и яд. Не приказват вярно нито елементарните хора, нито управниците ни. Не са ли учили български език? Не се съблюдават обикновени правила. Хората имат все по-бедна лексика. Заливат ни чуждици отвред. А езикът ни е толкоз богат, доста богат! Достатъчно е да препрочетем класиците, един Вазов да вземем за пример, Ботев...
- Вие рецитирате главно български поети. Били сте на доста места в чужбина. Как се посреща българското слово?
- Обиколила съм цяла България, в чужбина съм била в Берн, Будапеща, Букурещ, Варшава, Залцбург, Коми, Краков, Лондон, Малмьо, Москва, Прага, Рим, Ставропол, Стокхолм и така нататък с рецитали. Хората ме харесваха. Спомням си в Берн след рецитал при мен пристигна една жена и ме пита: " Теб коя майка те роди? " Аз давам отговор по Вазов: " Една българка! " В един ден съм изнасяла рецитал в Берн и Лондон. В британската столица ни посрещнаха скептично, даже човек се поинтересува: " Вие от кой завършек на България идвате? " След края на рецитала в очите на публиката имаше сълзи...
Най-много съм изпълнявала Ботев. Това е първата ми премия за рецитал - през 1966 година. Половин час Ботев - журналистика и стихове. Бях си направила сюжет. Казаха ми, че Ботев не бил за жена. Защо? Нима една жена не може да построи стихотворението? Нима дамата не усеща " в тъги, в несгоди, младост минува ", белким не може да попита: " Кажи ми, кажи, небогати народе... "? Когато оповестиха състезанието, бях във Врачанския спектакъл. Трябваше да ме видят някак, с цел да дойда в София. Реших да се явя. Ходих по едно и също време при Иван Чипев и при Влади Трендафилов за уроци, без двамата да знаят, че навестявам надлежно другия. Малка хитрост - взимах най-хубавото от това, което ми беше належащо.
- Какво е належащо да бъдеш добър рецитатор?
- Обич и поклонение пред създателя и неговото произведение. Аз имах моноспектакъл по стихове на Блага Димитрова " Сама жена ". Ние с нея бяхме на разнообразни политически позиции, само че не говорехме за политика и по тази причина се разбирахме. Трябва да можеш да правиш разбор на творбите, да ги разбираш. Какво искаш да кажеш на публиката, какво ще й дадеш? Къде е художественото акцентиране? Трябва да имаш и гражданско възприятие. Ето да вземем отново Ботев. Стихотворенията му ме интересуват като тема: битката, свободата, саможертвата... Интересува ме и животът му: по какъв начин се е борил, по какъв начин е творил... Книгата за живота на Ботев, която ми подариха като премия през 1966 година, ми е настолно четиво. Цялата е раздрана от четене, на доста места съм подчертавала обособени абзаци с молив. Не можеш да рецитираш Ботев току-тъй. Трябва да изследваш създателя. И най-после, само че не на последно място, би трябвало да имаш глас.
- Откъде тази обич към литературата?
- С литературата бях много ангажирана от дребна. Баща ми беше духовно богат човек. Много четеше. В 10 клас ме накара да разтворя страниците на " Престъпление и наказване " на Достоевски. Аз обаче не можех тогава да го прочета, не бях узряла за тази книга. С Достоевски се " срещнах " по-късно, когато играх Наташа в " Унизените и оскърбените ". Но тогава татко ми разбра, че книгата е към момента прекомерно тежка за мен и ми сподели да прочета " Айвънхоу " на Уолтър Скот. Искаше единствено и единствено да чета. Няма да не помни многото диалози за прокълнатите поети - френските символисти. След това, като направих моноспектакъла за Яворов, отново сме говорили за символизма.
- Коя своя роля смятате за връх в кариерата си?
- Нека хората кажат, дано критиците я дефинират. Но доста от функциите са ми драговолно, одобрявам си ги.
- В кариерата си имате главно функции на театралната сцена. Защо предпочетохте театъра пред киното?
- Не обичах да крънкам функции. Не съм била близка с кинорежисьори. Не мога да апелирам, да се представям. Няма по какъв начин да кажа: " Тази роля е за мен, хайде да опитаме какво ще се получи. " Другите го правеха... Аз получих задоволство от художественото слово и театъра. А киното е лъжливо изкуство - един кадър го снимаш по няколко пъти и го нагласяваш. Може би по тази причина не го харесах толкоз.
- Кога започнахте да пишете? Кое ви подтикна?
- На зрелост. Трудно ми е да кажа тъкмо какво. При толкоз доста рецитали, монолози, пиеси, седнах и аз пред белия лист. Много ми оказа помощ щерка ми. Тя ми сподели, че откакто съм водила подобен богат живот, би трябвало да пиша. Преди това започнах с прозаичност, не преставам и през днешния ден. Например абсурдът с Баташкото кръвопролитие и преиначаването на историята ме накара да изразя гражданската си позиция.
- А поезията? Кое ви въодушевява?
- Стиховете са един вопъл на душата ми. Вълнува ме нещо и аз пиша. Без нещо да ме е докоснало, да ме е развълнувало, не пипвам перото. През предходната година излезе стихосбирката " Многоцветен листопад ", в която събрах най-хубавото.
- Каква е задачата на изкуството?
- Мисията на изкуството е да докоснеш душите на хората с твоите позиции и да ги предадеш на тях. Защото ти вярваш в тези позиции.
- Трябва ли изкуството да бъде обвързано с дейна гражданска позиция?
- Според мен - да! Трябва да бъде. Да вземем Яворов. Нима не отиде да се бие за освобождението на Македония? Димчо Дебелянов не почина ли на фронта? Ами саможертвата на Вапцаров? Вапцаров е другият стихотворец, който доста обичам да декламирам. За мен това е един от най-големите романтици в нашата литература, освен това с ярка гражданска позиция. Да напишеш " Борбата е безмилостно жестока " тъкмо преди гибелта си... Тръпки те побиват! Всички създатели, които съм изпълнявала, са влияели на моите разбирания, на моята позиция, на моята душeвност, на моята психика.
- Имаме ли потребност от персони като Ботев и Вапцаров през днешния ден?
- Крещяща потребност! Написаното от тях е настоящо и в този момент. Четете публицистиката на Ботев! Такава точна и безпощадна характерност дава на българския народ...
- Вашата молитва за България?
- Искам България да оцелее. И освен. Много съм се замислила в последно време: " А белким не заслужаваме ориста си? " От 13 века история, свободни сме били единствено 6 века. Предателства на всяка крачка, угодничество на всяка крачка. Много тежки са последствията от робството. Това поклонение пред по-силния. Зидовете, с които да си оградим двора - нищо друго не ни интересува. Всичко това е и в днешната душeвност на българина. На един да се подмажеш, различен да предадеш. Затова създателите би трябвало да имаме ясна гражданска позиция и да я отстояваме. Но днешните политици не умеят или не желаят да ни употребяват.
- А не е ли политкоректна или просто пасивна през днешния ден българската интелигенция?
- Да, по този начин е. Но не обвинявам никого. Пазят си хляба, пазят си децата. Аз не изневерих на лявата концепция, тъй като имах опцията да бъда свободна. Свободна съм в своите избори и до през днешния ден.
- Скоро имате празник. С какви усеща ще го отбележите?
- Винаги съм била сериозна към себе си. Можех да реализира повече. Но в това време си споделям, че животът ми е забавен, имах незабравими прекарвания. Част от тях описах в книгата си " На глас ".
- Какво си пожелавате в персонален проект?
- Да имам контакти с хората, да мога да декламирам още.
Стихотворения от Джуни Александрова
ПОДЗЕМИЕ СВЕЩЕНО
Рим 1978 година
В подземие свещено на църквичката " Сан Клементе ",
в упойващия аромат на мъждукащите свещи,
унесена от православни песнопения,
несетно се събират трите пръста на ръката
и устните мълвят от детството словата:
" В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин! "
И огряна от сиянието на голям брой лица,
застинали пред тайнството велико,
с неспокойствие приближавам към светия гроб,
опазил тленните остатъци на Кирил Философ,
и Вазовата изповед трепетно изказвам:
" Език заветен на моите предци... "
Миг на тишина и поклонение към буквите,
като дихание насъщни във сърцата,
навеждаме глави смирено, в възмездие,
за непознати ругатни, за обиди и пренебрежение.
И прояснение облива тъмнината
във вековечното подземие свещено.
***
ЛЕТЯХ.
Звездите можех да докосна.
Летях.
Слънчеви лъчи ме ослепиха.
Летях.
Ветровете брулеха лицето.
Летях.
По прашни пътища.
Летях.
Край беловати гари.
Летях.
Над могъщи планини.
Летях.
Над морета знайни и незнайни.
Долетях.
До църквичката " Сан Клементе ".
В подземието
пред тленните остатъци на Кирил Философ
като обет изричах „ Език свещен… “
Летях.
Сърцето си раздавах.
Разпръсквах
свещените слова
на Ботев и на Левски,
на Каравелов и на Вазов,
на Яворов и Дебелянов...
В паметта ми останаха
ОЧИТЕ
с изостреното зрение,
горестни лица
на сънародници,
напуснали Родината.
Не, няма да не помни
ОЧИТЕ,
Които търкулваха сълзи.
Носталгия по родното огнище.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ