Диригент, композитор, общественик - така най-кратко може да характеризираме Йоско

...
Диригент, композитор, общественик - така най-кратко може да характеризираме Йоско
Коментари Харесай

Наследството на Йоско Йосифов

Диригент, композитор, държавник - по този начин най-кратко може да характеризираме Йоско Йосифов (1911-2001). Първият по старшинство възпитаник на проф. Панчо Владигеров. Първият наш композитор, основал концерт за виолончело. Първият наш композитор, основал девет симфонии. Добър ученик на своя наставник и правоприемник. 
Ала маестро Йоско Йосифов е бил поканен преди 1944 година персонално от именития Сирак Скитник, с цел да оглави радиото в Стара Загора. Междувременно поема и оперния спектакъл там. След 1944 година е измежду създателите на Варненската опера дружно с Петър Райчев, Руслан Райчев, Събчо Събев. И там е близо две десетилетия. През това време подкрепя първите стъпки на фамозни наши оперни артисти - Никола Николов, Лиляна Анастасова, Лиляна Василева, на световноизвестните белкантови маестри Райна Кабаиванска и Александрина Милчева.


Близък е бил с акад. Петко Стайнов и Чудомир. И тримата са от Казанлък

Там, в читалището " Искра ", актьори са били родителите на маестрото. Там са и първите музикални изяви на диригента и композитора. Сформира оркестър, който самичък управлява още като възпитаник. По-късно ще напише няколко превъзходни солови песни, които прославеният му брат проф. Илия Йосифов ще извърши, а други ще запише за фонда на Българското национално радио.
Огромно почитание засвидетелства към Маестро Георги Атанасов - считаше го за човек, повлиял му в музикално отношение. В негова памет Йоско Йосифов преоркестрира и записва със състава на Варненската опера " Гергана " - емблематично произведение за нашата музикална просвета. Профилът на Йоско Йосифов е на типичен композитор. Той търси мелодиката, близостта с природата на Балкана, онази конструкция на творбата, напомняща на Бетовен или Петко Стайнов. 

Музиката му е жизнерадостна. Но и метафизичен осмислена

Днес, за жалост, не се извършва. Днес, за жалост, няма компактдиск с негови творби. А в Националното радио са записани съвсем всички негови произведения. Някои от тях той оставя в библиотеката на Радиото, с цел да се попълни фондът й откъм нотен материал. Близостта с фолклора е обяснима, тъй като самичък е представител на това славно композиторско потомство, отпочващо с Петко Стайнов и завършващо с Парашкев Хаджиев, определяно като второ. Но той имаше убежденията на класик. Да може да се запее, да се изтананика, да се потърси и откри истинска музикална тематика, която да се разгърне най-често в сонатна форма. В някои от своите симфонии той опитва - и с форма, и с мелодика. Да речем " Балканът " (седма поред), той считаше за свое върхово постижение. Но Йоско Йосифов има и една превъзходна Пролетна соната за цигулка и пиано, която преди към 30 години записа огромният наш виртуоз проф. Ангел Станков. Композиторът се насочва и към огромната форма на операта - " Цар Самуил ", " Биляна ". Апропо, 


Със брачната половинка си Ева Йосифова в Балкана край с. Тъжа, където са имали вила
" Цар Самуил " към момента чака театралната си реализация - към този момент над 80 години

Много ценеше работата си с артистите. Когато Никола Николов пя на 75 години в " Трубадур " (2000 г.), Йоско Йосифов го поздрави за креативното дългоденствие. А огромният артист отговори сърдечно, че това дългогодишно положително пеене се дължи в някаква степен и на самия Йоско Йосифов, тъй като той е знаел по какъв начин да работи с младите артисти по този начин, че да не пресилва гласовете. Беше поласкан от оценката на Радосвета Бояджиева, която в миналото споделила: " Във Варненската опера артистите пеят, не реват. "  
Въобще беше необятно скроен човек. Богат човек. С голяма библиотека. Грижовен татко и брачен партньор. Неговата внучка - Боряна Йосифова, през днешния ден постоянно напомня за огромния диригент и публичен активист. Но нашето общество остава негов дебитор: по-често би трябвало да звучи хубавата му музика, по-често би трябвало да се излъчват записи под неговата палка. А той беше щастлив, че в един композиторско-диригентски клас е бил с Атанас Маргаритов, Васил Стефанов, Светослав Обретенов. Носеше светли мемоари за Добри Христов, за Едмундо де Веки, чийто майсторски клас посещава при започване на 40-те години на предишния век.
Считаше за свое най-голямо произведение сина си - проф. Александър Йосифов, който се очерта като една от най-крупните фигури в културния живот на България в 70-те-80-те години на ХХ век и част от първата четвърт на ХХI. 
Да е светла паметта на огромния композитор, диригент, културен активист Йоско Йосифов!
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР