Художниците са продавачи на емоции
СТЕЛА СТЕФАНОВА е родена през 1979 година в Пловдив. Завършва висше техническо обучение и работи в областта на рекламата и интериорния дизайн, преди да се отдаде напълно на живописта. Има осем независими изложения в одобрени български галерии и представяния в авторитетни интернационалните конгреси като " Naiva Bratislava " и Биеналето " Наив България " (където е повторен лауреат на Втора награда). През 2024 година на 57-ата Международна среща в Требне, Словения - институция с половинвековна традиция под егидата на ЮНЕСКО, измежду десетима определени създатели от целия свят тя е удостоена със Специална премия за техника, присъдена от Експертния съвет след директно наблюдаване на характерния й способ на работа. Член е на Дружеството на пловдивските художници и на Асоциацията " Арт наив България ".
- Госпожо Стефанова, връщате се в изложба " Възраждане " с новата си галерия " Вътрешна архитектура ". Разтълкувайте заглавието за тези, които към момента не са я разгледали. Какво ново ще открият тези, които наблюдават и познават Вашето креативно развиване?
- Почитателите на моето изкуство споделят, че всякога, когато преглеждат моя галерия, се усещат като в приказка. Старая се тази приказка да е друга и да носи обръщение. В последно време ме вълнуваше вътрешният свят, в който населява душата ни, сравним с външния физически и връзката сред тях.
Изначало ние се раждаме с създателя и разрушителя в себе си. Учим се да сътворяваме и градим, и да потискаме това разрушаващо начало. Оказва се, че живеем на ръба сред илюзорното и действителността, сякаш сме в този момент, а постоянно прелитаме в бъдещето или дълбаем в предишното. Това като цяло разказва и структурира един наш вътрешен свят, нежен значително, зависим на въздействието на физическото и прочувственото. Тази наша измислена действителност, а тя е красива, много постоянно основана на мечтанието, за жалост, не се демонстрира в света, който ни заобикаля. Всеки желае да живее посвоему в един съвършен свят, а от време на време опитите да създадем това в реалност остават напразни. Доколкото вътрешното структуриране дефинира и нашето държание във външния свят.
- Показвате картини без рамки - фенът може въображаемо да дорисува всяка от творбите или да фантазира накъде поемат героите в тях. Възприемам го като самобитна покана за виртуално съавторство и съпреживяване към сродни души, които нямат Вашия гений, само че носят Вашата психика?
- Срещата с публиката постоянно е вълнуваща точно поради съпреживяването. Много е радостно да намериш съидейници, без доста думи, единствено с страстта, която е вкарана с дадена картина. Понякога тази сензитивност е разтълкувана и доразвивана от фена, което пък за мен е изключително любопитно.
Обичам да тичам от рамката, някак ми се коства скучно да лимитирам мисълта в вярна форма, по тази причина и избрах дървото за материал, който най-добре ми пасва на креативното изложение.
> - Дори имате Специална интернационална премия за техника и за принос посредством новаторското потребление на дървото като деен еластичен релеф.
- Обичам дървото, то ми дава независимост за формата и пространството, картините могат да са триизмерни. Харесва ми работата с него, самият развой на рязане и обработка, мирисът на дърво. Сякаш по-лесно се показвам с форми, в сравнение с с облици върху платно, а и празното бяло платно първоначално ме плашеше. Сега към този момент имам и комбинации на такова с дървена рамка, която добавя и разчупва правоъгълната форма. Вдъхновението да опитвам с този материал пристигна под мощното въздействие на едни дървени пана, които бяха завладяващи, а и имах налични дъски, даже с история, защото бяха от покривната структура на една мелница.
- Би било забавно да споделите моменти, елементи от процеса на работа по Вашите творби.
- Радвам се, че пътят, който извървях през последните шест месеца в основаването на картините, към този момент завърши. Сега те са в галерията и живеят независим живот - приказват, радват или пък никой не ги вижда. От концепцията до реализацията - това е денонощен развой, имам поради, че в никакъв случай не спирах да мисля за това, върху което работeх. Те са били в главата ми непрекъснато. Първо, всяка концепция е добре премислена. Следва градивно по какъв начин ще бъде изпълнена. Има случаи, когато самата картина те води и вложената концепция се преобразува в нещо друго.
- Завършили сте висше техническо обучение, а по-късно посвещавате времето и творчеството си на изкуството. Как стана по този начин, че на първо време се насочихте към точните науки?
- Рисуването постоянно е било част от живота ми. Дори от дребна помня по какъв начин рисувам палми и маймуни и чувам аудио приказките за деца на " Балкантон ", тогава на плоча. Изкуството ме е привличало, само че не му беше пристигнало времето. Нали знаете, че на всяко нещо му идва времето, единствено би трябвало да имаш самообладание. Ако имам гений, то той е от майка ми, която е желала да стане художник и хубаво е рисувала. Още вардя нейна картина от гимназията. Тогава обаче времената са били такива, че " художник къща не храни ". То май и в този момент е по този начин. И тя става счетоводител.
Когато настъпи моментът да аплайвам в университет, желаех доста да стана юрист. Тогава това ми се струваше идеалистична специалност - положителното против злото и битката за истина, само че не ме одобриха. За да не изгубвам една година, аплайвах с математика, обичан предмет, и ме одобриха в Техническия университет в Пловдив. Пет години, които не са пропилени, с доста забавни предмети и невероятни сътрудници. По стичане на събитията не съумях да намеря работно място по специалността си " Оптоелектроника и лазерна техника ".
Започнах да рисувам по-редовно като почивка и забавление след дълъг работен ден. После пристигна и пристрастеността към дървото. Последва първа галерия и битка за одобряване и по този начин се заредиха към този момент 10 години, в които се занимавам с това изкуство. Техническото ми обучение ми оказва помощ в градивно отношение, когато би трябвало да сглобя нещо в работата ми.
Стела Стефанова с премията на изложба " Възраждане " за достижения в изобразителното изкуство, 2025
- Специализирали сте в майсторския клас на световнопризнатия художник наивист Ян Глозик. Но доста преди този момент сте избрали за собствен метод на изложение и творчество наивизма. С какво Ви притегли този род?
- Да твориш в жанр наив е задача: да покажеш и представиш положителната страна на живота. Да накараш хората да се ухилен и да си спомнят, че положителното съществува и то е към нас и вътре в нас, че животът е прелестен във всичките си форми и цветове. Една галерия на наивистично изкуство е зареждаща и носи позитивна страст. Поначало наивистите са огромни добряци, мечтатели и оптимисти, само че те не летят в облаците, нито изкуството им е лековато. Те умеят да внушат посредством богатата си цветност и с леко мигане, че детето във всеки от нас е живо, а то е източник на наслада и непорочност.
- Наивизмът сякаш става все по-актуален. Много даровити хора творят в жанр наив - и самоуки, и университетски ученици. На какво може да отдадем този факт?
- Това е вътрешно чувство. Лекотата на изложение, без да се съобразяваш с университетските правила на изобразяване. Наив е една независимост на положителната душа! Картините в този жанр са зареждащи. Може би по тази причина има подобен интерес точно към този жанр.
- В Белоградчик от 2019 година е отворена Музейната експозиция " Салон за наивистично и интуитивно изкуство ", а от 2023 година е учредена Асоциацията " Арт наив България ". Какво значение има съществуването на тези институции за общността на художниците наивисти у нас?
- Българските художници наивисти са извънредно надарени и с интернационално самопризнание. В Сърбия, Хърватия, Франция примерно, има школи по наивизъм, които следват избран жанр на изложение, за разлика от българските създатели. Но това е огромен плюс за нас от гледна точна на свободата в сюжетите и изразните средства.
Като цяло стилът наив в България е добре прочут и той е представян от галериите ни. Но през 2019 година за първи път получава Дом музей " Салон за наивистично и интуитивно изкуство " в гр. Белоградчик с извънредно богата сбирка. Следват Биенале " Наив България " и Международният салон " Наив ", които слагат България на интернационалната сцена, към този момент като уредници на огромни наивистични конгреси.
Двигателят на всички тези позитивни промени е Даниела Осиковска, която е и основател за сформирането на Асоциацията " Арт наив България " през 2023 година Благодарение на нея наивистите се обединихме и станахме общественост. Тя е съставител на първия и втория том на " Съвременни български наивисти ", обстойно първокласно издание, в което под формата на анкета и илюстрации на картините ни се показват българските наивисти. Книгите съдържат и информация за към този момент умряли създатели с интернационално самопризнание и популярност. Това е първото сходно издание след книгата на доцент Татяна Вучева от 70-те години на ХХ век.
Сега Асоциация " Арт наив България " работи точно в тази посока: да показва художниците наивисти на наша и интернационална сцена. За първа година се показваме като общественост и представяме България посредством сборна галерия наив в Рим, Италия.
- Колкото и да е надарен човек, коства ми се, че в днешно време в България не е елементарно да се живее единствено от изкуство. Или бъркам?
- Зад гения най-много стои доста труд, самотни дни в ателието и желанието да надскочиш себе си. Да се живее от изкуство във физическия аспект на живота е мъчно. Но няма нищо по-удовлетворяващо в нравствен проект за мен от това да се занимаваш с изкуство. Дори имам традиция след всяка моя сполучлива галерия да си закупувам картина. Всяка от тях е нов свят, друг и забавен. Не обичам да си окачам мои картини по стените у дома. Ценя труда на сътрудниците, тъй като знам какъв брой часове труд, усърдие и страст лишава процесът по основаването на една картина. И в случай че Джани Родари е описал един продавач на вяра, то художниците са продавачи на страсти.
- Творбите в изложбата " Вътрешна архитектура " са излезли от ателието Ви и към този момент са " в ръцете " на феновете на изкуството. Какво следва за Вас в креативен проект?
- До края на годината ще вземам участие в поредност от сборни изложения, една от които е тазгодишният четвърти Международен салон " Интуитив ".
- Госпожо Стефанова, връщате се в изложба " Възраждане " с новата си галерия " Вътрешна архитектура ". Разтълкувайте заглавието за тези, които към момента не са я разгледали. Какво ново ще открият тези, които наблюдават и познават Вашето креативно развиване?
- Почитателите на моето изкуство споделят, че всякога, когато преглеждат моя галерия, се усещат като в приказка. Старая се тази приказка да е друга и да носи обръщение. В последно време ме вълнуваше вътрешният свят, в който населява душата ни, сравним с външния физически и връзката сред тях.
Изначало ние се раждаме с създателя и разрушителя в себе си. Учим се да сътворяваме и градим, и да потискаме това разрушаващо начало. Оказва се, че живеем на ръба сред илюзорното и действителността, сякаш сме в този момент, а постоянно прелитаме в бъдещето или дълбаем в предишното. Това като цяло разказва и структурира един наш вътрешен свят, нежен значително, зависим на въздействието на физическото и прочувственото. Тази наша измислена действителност, а тя е красива, много постоянно основана на мечтанието, за жалост, не се демонстрира в света, който ни заобикаля. Всеки желае да живее посвоему в един съвършен свят, а от време на време опитите да създадем това в реалност остават напразни. Доколкото вътрешното структуриране дефинира и нашето държание във външния свят.
- Показвате картини без рамки - фенът може въображаемо да дорисува всяка от творбите или да фантазира накъде поемат героите в тях. Възприемам го като самобитна покана за виртуално съавторство и съпреживяване към сродни души, които нямат Вашия гений, само че носят Вашата психика?
- Срещата с публиката постоянно е вълнуваща точно поради съпреживяването. Много е радостно да намериш съидейници, без доста думи, единствено с страстта, която е вкарана с дадена картина. Понякога тази сензитивност е разтълкувана и доразвивана от фена, което пък за мен е изключително любопитно.
Обичам да тичам от рамката, някак ми се коства скучно да лимитирам мисълта в вярна форма, по тази причина и избрах дървото за материал, който най-добре ми пасва на креативното изложение.
> - Дори имате Специална интернационална премия за техника и за принос посредством новаторското потребление на дървото като деен еластичен релеф.
- Обичам дървото, то ми дава независимост за формата и пространството, картините могат да са триизмерни. Харесва ми работата с него, самият развой на рязане и обработка, мирисът на дърво. Сякаш по-лесно се показвам с форми, в сравнение с с облици върху платно, а и празното бяло платно първоначално ме плашеше. Сега към този момент имам и комбинации на такова с дървена рамка, която добавя и разчупва правоъгълната форма. Вдъхновението да опитвам с този материал пристигна под мощното въздействие на едни дървени пана, които бяха завладяващи, а и имах налични дъски, даже с история, защото бяха от покривната структура на една мелница.
- Би било забавно да споделите моменти, елементи от процеса на работа по Вашите творби.
- Радвам се, че пътят, който извървях през последните шест месеца в основаването на картините, към този момент завърши. Сега те са в галерията и живеят независим живот - приказват, радват или пък никой не ги вижда. От концепцията до реализацията - това е денонощен развой, имам поради, че в никакъв случай не спирах да мисля за това, върху което работeх. Те са били в главата ми непрекъснато. Първо, всяка концепция е добре премислена. Следва градивно по какъв начин ще бъде изпълнена. Има случаи, когато самата картина те води и вложената концепция се преобразува в нещо друго.
- Завършили сте висше техническо обучение, а по-късно посвещавате времето и творчеството си на изкуството. Как стана по този начин, че на първо време се насочихте към точните науки?
- Рисуването постоянно е било част от живота ми. Дори от дребна помня по какъв начин рисувам палми и маймуни и чувам аудио приказките за деца на " Балкантон ", тогава на плоча. Изкуството ме е привличало, само че не му беше пристигнало времето. Нали знаете, че на всяко нещо му идва времето, единствено би трябвало да имаш самообладание. Ако имам гений, то той е от майка ми, която е желала да стане художник и хубаво е рисувала. Още вардя нейна картина от гимназията. Тогава обаче времената са били такива, че " художник къща не храни ". То май и в този момент е по този начин. И тя става счетоводител.
Когато настъпи моментът да аплайвам в университет, желаех доста да стана юрист. Тогава това ми се струваше идеалистична специалност - положителното против злото и битката за истина, само че не ме одобриха. За да не изгубвам една година, аплайвах с математика, обичан предмет, и ме одобриха в Техническия университет в Пловдив. Пет години, които не са пропилени, с доста забавни предмети и невероятни сътрудници. По стичане на събитията не съумях да намеря работно място по специалността си " Оптоелектроника и лазерна техника ".
Започнах да рисувам по-редовно като почивка и забавление след дълъг работен ден. После пристигна и пристрастеността към дървото. Последва първа галерия и битка за одобряване и по този начин се заредиха към този момент 10 години, в които се занимавам с това изкуство. Техническото ми обучение ми оказва помощ в градивно отношение, когато би трябвало да сглобя нещо в работата ми.
Стела Стефанова с премията на изложба " Възраждане " за достижения в изобразителното изкуство, 2025
- Специализирали сте в майсторския клас на световнопризнатия художник наивист Ян Глозик. Но доста преди този момент сте избрали за собствен метод на изложение и творчество наивизма. С какво Ви притегли този род?
- Да твориш в жанр наив е задача: да покажеш и представиш положителната страна на живота. Да накараш хората да се ухилен и да си спомнят, че положителното съществува и то е към нас и вътре в нас, че животът е прелестен във всичките си форми и цветове. Една галерия на наивистично изкуство е зареждаща и носи позитивна страст. Поначало наивистите са огромни добряци, мечтатели и оптимисти, само че те не летят в облаците, нито изкуството им е лековато. Те умеят да внушат посредством богатата си цветност и с леко мигане, че детето във всеки от нас е живо, а то е източник на наслада и непорочност.
- Наивизмът сякаш става все по-актуален. Много даровити хора творят в жанр наив - и самоуки, и университетски ученици. На какво може да отдадем този факт?
- Това е вътрешно чувство. Лекотата на изложение, без да се съобразяваш с университетските правила на изобразяване. Наив е една независимост на положителната душа! Картините в този жанр са зареждащи. Може би по тази причина има подобен интерес точно към този жанр.
- В Белоградчик от 2019 година е отворена Музейната експозиция " Салон за наивистично и интуитивно изкуство ", а от 2023 година е учредена Асоциацията " Арт наив България ". Какво значение има съществуването на тези институции за общността на художниците наивисти у нас?
- Българските художници наивисти са извънредно надарени и с интернационално самопризнание. В Сърбия, Хърватия, Франция примерно, има школи по наивизъм, които следват избран жанр на изложение, за разлика от българските създатели. Но това е огромен плюс за нас от гледна точна на свободата в сюжетите и изразните средства.
Като цяло стилът наив в България е добре прочут и той е представян от галериите ни. Но през 2019 година за първи път получава Дом музей " Салон за наивистично и интуитивно изкуство " в гр. Белоградчик с извънредно богата сбирка. Следват Биенале " Наив България " и Международният салон " Наив ", които слагат България на интернационалната сцена, към този момент като уредници на огромни наивистични конгреси.
Двигателят на всички тези позитивни промени е Даниела Осиковска, която е и основател за сформирането на Асоциацията " Арт наив България " през 2023 година Благодарение на нея наивистите се обединихме и станахме общественост. Тя е съставител на първия и втория том на " Съвременни български наивисти ", обстойно първокласно издание, в което под формата на анкета и илюстрации на картините ни се показват българските наивисти. Книгите съдържат и информация за към този момент умряли създатели с интернационално самопризнание и популярност. Това е първото сходно издание след книгата на доцент Татяна Вучева от 70-те години на ХХ век.
Сега Асоциация " Арт наив България " работи точно в тази посока: да показва художниците наивисти на наша и интернационална сцена. За първа година се показваме като общественост и представяме България посредством сборна галерия наив в Рим, Италия.
- Колкото и да е надарен човек, коства ми се, че в днешно време в България не е елементарно да се живее единствено от изкуство. Или бъркам?
- Зад гения най-много стои доста труд, самотни дни в ателието и желанието да надскочиш себе си. Да се живее от изкуство във физическия аспект на живота е мъчно. Но няма нищо по-удовлетворяващо в нравствен проект за мен от това да се занимаваш с изкуство. Дори имам традиция след всяка моя сполучлива галерия да си закупувам картина. Всяка от тях е нов свят, друг и забавен. Не обичам да си окачам мои картини по стените у дома. Ценя труда на сътрудниците, тъй като знам какъв брой часове труд, усърдие и страст лишава процесът по основаването на една картина. И в случай че Джани Родари е описал един продавач на вяра, то художниците са продавачи на страсти.
- Творбите в изложбата " Вътрешна архитектура " са излезли от ателието Ви и към този момент са " в ръцете " на феновете на изкуството. Какво следва за Вас в креативен проект?
- До края на годината ще вземам участие в поредност от сборни изложения, една от които е тазгодишният четвърти Международен салон " Интуитив ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ