При научната илюстрация точността е задължителна
ГЕОРГИ ПЧЕЛАРОВ е роден през 1955 година в Русе. През 1982 година приключва " Зоология " в СУ " Св. Климент Охридски " и стартира да се занимава с изобразяване. През 1987 година е зает с илюстрирането на Том " Птици ", част I от поредицата " Фауна на България ". Определителят " Птиците на Балканския полуостров " (1991 г.), съдържащ 1992 цветни и 211 черно-бели авторски илюстрации, е още едно от значимите сходни издания у нас, илюстрирани напълно от него. Работи както за строго научни, по този начин и за научнопопулярни издания. През последните години приготвя поредност от ботанически илюстрации за Музея на медицината в Пловдив. Сред основателите е за основаването на професионална организация и през 2016 година става първи ръководител на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ). Носител е на премия за изцяло творчество от " Биенале на илюстрацията 2022 ". През 2023 година в Музея на София е проведена негова ретроспективна галерия. Член е на СБХ.
- Господин Пчеларов, в края на 2025 година показахте нови произведения, основани през последната година за юбилейната Ви галерия в галерия-книжарница " София прес ". Какво дефинира подбора на обектите, които представихте в нея?
- Това са работи, които показват обичаните ми тематики във връзка с животните и на растенията.
От бозайниците доста обичам да рисувам така наречен порови - другите типове порове, в тази ситуация пъстрия пор, невестулката, както и някои гризачи като сънливците, с които дълги години съм се занимавал научно. А от растенията обичана тематика са ми така наречен отровни медицински растения, както и водните, тъй че има по 1-2 работи, които показват и тези групи. Останалите работи в изложбата показват книги, които сега илюстрирам - " Земноводни и влечуги в България ", " Бозайниците на Балканския полуостров ", а третата е управление за научна илюстрация, което да бъде употребявано от класическите художници, които не са биолози, по какъв начин да изобразяват обособените групи животни и растения. Бях решил всички работи за изложбата - общо 39, да бъдат нарисувани през 2025 година и по този начин стана.
- Какви въпроси най-често Ви задават феновете на изложбите Ви? От какво се интересуват децата?
- По-интересното, което ме питат, е по какъв начин протича процесът на работа, какъв % от илюстрациите са правени от натура и са въз основата на персонални наблюдения в живата природа. Тези въпроси ми доставят наслаждение и описвам, че постоянно в основата на това, което върша, е наблюдението в природата, по-късно сътворявам схема, по опция отново в дивата природа. А когато става дума за по-рядък тип, който мъчно може да се види, употребявам наличните фотографии и рисунки на други сътрудници, само че в никакъв случай едно към едно, а единствено като осведомителен материал.
- Проявили сте интерес към природата и нейните създания още в детските си години, само че на първо време като колекционер на инсекти. Решението Ви да учите биология беше ли подбудено от това? И по какъв начин след това се насочихте към научната рисунка?
- От напълно ранна възраст, може би от 6-7-8 години, имах голям интерес към живия свят. Тогава живеехме в Разград, където родителите ми се преселиха, в края на града, до един голям парк - нещо като полудива гора, в която непрекъснато потъвах и следих или ловях инсекти с спонтанен сак от дамски чорапи, който татко ми беше направил. Размахвах този сак, ловях пеперуди или други инсекти, окачвах ги на преносимата портална врата в хола, за смут на домашните ми, и не давах никой да ги пипа. Опитвах се със скромните ми детски знания да дефинирам типовете. Така че от напълно ранна възраст съм си мислел да ставам зоолог. Вече като студент и по-късно, като приключих, трябваше да взема решение дали да се занимавам с научна работа или да предпочета това, което постоянно съм желал надълбоко в себе си - да се посветя на изобразяването на дивия свят. Взех това решение, което ми се струваше съдбоносно и се оказа вярно. Защото учени - дал Господ, несъмнено щях да стана академик зоолог, само че художници на дивата природа нямаше тогава.
- И през днешния ден, след огромния опит и познания, които имате, още ли продължавате да четете, да търсите информация, да обогатявате наученото?
- Да, несъмнено, постоянно съм имал голям интерес и обич към книгата, която възпламениха у мен моите родители. За времето те имаха доста богата библиотека, въпреки че работеха в напълно други области. После през годините аз събирах книги, първоначално доста по-трудно, започвайки с съветски профилирани издания, които бяха по-достъпни, и по-нататък продължих. Винаги употребявам литература, пробвам се да обогатявам познанията си, библиотеката ми към този момент е от няколко хиляди тома. Книгата участва в моята работа, наслаждение е да се запознаваш с творбите на огромните майстори в област, в която работиш, да гледаш творбите им, оповестени в книга, албум, енциклопедия, определител.
Пъстър пор
- Различни ли са животните от даден тип, както е при нас, хората?
- Естествено, че типовете са разграничават. Колкото е по-нисше животното в еволюционната стълбица, нещата са по-сложни и разликите от време на време са даже на молекулярно равнище. Но когато става дума за висши животни, изключително за бозайници, изключително за приматите, там в действителност има физиономична разлика в границите на един тип. Например при шимпанзетата може да се видят какви ли не физиономии, които са не тъкмо както при нас разнообразни, само че има разлики.
- Точността и като форми, и като цветове е от изключителна значимост при научните илюстрации, изключително за управления за събиране на гъби, на билки...
- За гъбите точността е безусловно наложителна. Но за всяка научна илюстрация точността е един от главните белези и условия. Обикновено илюстраторът, който работи научна илюстрация, употребява услугите на съветник. Аз съм биолог, само че все пак, когато става дума за тип, който мъчно се дефинира, употребявам услугите на експерт в дадената група. Съветвам и младите сътрудници да го вършат, макар че ние, художниците, малко не обичаме да ни се бъркат в работата и в изображенията. Но при този тип илюстрация научната меродавност е доста значима.
- Рисувате измежду експонатите в Природонаучния музей, в който има извънредно многообразие от представители на фауната, само че също и от натура. Предполагам, че това изисква и възпитава доста огромно самообладание.
- Така е. Търпението е извънредно значима линия. Този, който няма самообладание, не може да се занимава с научна илюстрация.
Белогръд таралеж
В Природонаучния музей започнах още в първите години, когато бях студент, да върша наблюдения и скици и, така да се рече, израснах там като теоретичен илюстратор. Изключително богатата експозиционна колекция и научните сбирки на Националния природонаучен музей, които се съхраняват в специфични складове, са доста значими и скъпи за работата на един художник, който се е посветил на поясняване на живата природа. Наблюденията в природата са едно, напълно друго, само че също наложително, е работата с експонати в огромен природонаучен музей.
- В научните издания, които сте илюстрирали, главно са застъпени представители на животинския свят в България. Но за детските книги, както и за други издания, сте рисували животни, които не се срещат в нашата природа. Тогава какъв е методът Ви? Например, фотографията, научно-популярните филми и излъчвания оказват помощ ли в това отношение?
- Разбира се, оказват помощ, в случай че става дума за тип, показан в зоопарк - въпреки и в изкуствена среда, на затворено, само че това е жив обект, добре е да го види човек, да си направи някои скици на място, да наблюдава придвижванията, окраската и тогава може да употребява фотографии, да гледа филми, клипове. Нещата са много комплицирани, трудеомки, мудни, само че рисуването на живи обекти от време на време е много дълъг развой.
- Освен да опознаят биологичното многообразие в нашата страна, младите читатели се възпитават на почитание и емпатия към природата и нейните жители.
- Това е едно от главните предопределения на научната илюстрация и на изобразяването на живата природа - да образова, да възпитава, изключително подрастващите. Като научни илюстратори ние от съдружие ДАФНИ организираме относително постоянно работилници, на които представяме по какъв начин може да бъде нарисуван даден тип, обясняваме в детайли какво съставляват, изключително редките предпазени типове, по какъв начин би трябвало да бъдат опазвани и да се отнасяме към тях с подобаващото почитание и удивление.
- Инициатор сте за основаването на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори и негов ръководител. Има ли доста учени, художници, които членуват в него? Търсят ли експертизата на ДАФНИ в случаи, отвън директното обрисуване на животни и растения за издания?
- Има и такива случаи. През април се навършват 10 години от конституирането на ДАФНИ, сега имаме към 40 членове, както възрастни и опитни художници, по този начин и напълно млади сътрудници. Приемаме новите членове след обширно разглеждане на портфолиото, което показват, от време на време сме много строги, само че го вършим, с цел да подберем най-хубавите художници и да ги подкрепяме в тяхното развиване.
Нашата експертиза е задоволително известна и сме търсени освен като жури на разнообразни състезания, само че и в други случаи, когато би трябвало да се дефинира дали нещо е тъкмо, правилно или добре изобразено. /> - ДАФНИ провежда и събития за фенове, които демонстрират интерес към този тип творчество и познание.
- От няколко години организираме взаимна самодейност на ДАФНИ и Националния природонаучен музей, в който се организират работилниците. Моите сътрудници започнаха тези занимания и аз известно време не участвах, тъй като смятах, че няма да ми е забавно. Но когато се включих, открих, че ми доставя голямо наслаждение. Виждате по какъв начин огромната част от тези хора въобще не могат да рисуват или имат обикновени знания, само че попиват информация, забавно им е, научават доста за типовете, които рисуват. Смятам, че тази година ще продължим традицията. Но защото това изисква сериозна предварителна подготовка, може би ще организираме занимания по един път седмично.
- Какво бихте предложили на младежи, които имат интерес да се занимават с това - да усъвършенстват художествените умения или да придобият повече познания в региона на биологията и зоологията, или е най-добре да се образоват в двете посоки?
- Първо, младеж, който би желал да се занимава с това по-професионално, би трябвало да има някакви рисувачески умения, другояче не е допустимо да се оправи. При нас, в ДАФНИ, а и аз имам подробен взор върху всички, които работят в тази област, в това число и младежи, има две групи главно: първата идва от художествените гимназии или академии - имат задълбочени знания по изобразяването на какъвто и да било обект, само че скромни знания в региона на ботаниката и зоологията; другата група идва от биологичните среди - имат някакъв гений да рисуват и зоологичните знания им оказват помощ да изобразяват дадения обект без проблеми. Хубаво е подготовката да върви и в двете посоки: и като художник, и като биолог.
- Вашата галерия сега е експонирана в Петрич. Имате ли проекти да я визиите и в други градове?
- В Петрич ще създадем така наречен закриване (финисаж) на 4 февруари, а по-късно изложбата ще отиде в Пловдив. Има прочут проблем за нейното показване на други места: част от творбите, които са илюстрации за книги, не се продават, друга част се продават, само че по този начин изложбата последователно ще се свива, а аз не мога да я допълням непрекъснато. Ще забележим по какъв начин ще се случи по-нататък.
- Господин Пчеларов, в края на 2025 година показахте нови произведения, основани през последната година за юбилейната Ви галерия в галерия-книжарница " София прес ". Какво дефинира подбора на обектите, които представихте в нея?
- Това са работи, които показват обичаните ми тематики във връзка с животните и на растенията.
От бозайниците доста обичам да рисувам така наречен порови - другите типове порове, в тази ситуация пъстрия пор, невестулката, както и някои гризачи като сънливците, с които дълги години съм се занимавал научно. А от растенията обичана тематика са ми така наречен отровни медицински растения, както и водните, тъй че има по 1-2 работи, които показват и тези групи. Останалите работи в изложбата показват книги, които сега илюстрирам - " Земноводни и влечуги в България ", " Бозайниците на Балканския полуостров ", а третата е управление за научна илюстрация, което да бъде употребявано от класическите художници, които не са биолози, по какъв начин да изобразяват обособените групи животни и растения. Бях решил всички работи за изложбата - общо 39, да бъдат нарисувани през 2025 година и по този начин стана.
- Какви въпроси най-често Ви задават феновете на изложбите Ви? От какво се интересуват децата?
- По-интересното, което ме питат, е по какъв начин протича процесът на работа, какъв % от илюстрациите са правени от натура и са въз основата на персонални наблюдения в живата природа. Тези въпроси ми доставят наслаждение и описвам, че постоянно в основата на това, което върша, е наблюдението в природата, по-късно сътворявам схема, по опция отново в дивата природа. А когато става дума за по-рядък тип, който мъчно може да се види, употребявам наличните фотографии и рисунки на други сътрудници, само че в никакъв случай едно към едно, а единствено като осведомителен материал.
- Проявили сте интерес към природата и нейните създания още в детските си години, само че на първо време като колекционер на инсекти. Решението Ви да учите биология беше ли подбудено от това? И по какъв начин след това се насочихте към научната рисунка?
- От напълно ранна възраст, може би от 6-7-8 години, имах голям интерес към живия свят. Тогава живеехме в Разград, където родителите ми се преселиха, в края на града, до един голям парк - нещо като полудива гора, в която непрекъснато потъвах и следих или ловях инсекти с спонтанен сак от дамски чорапи, който татко ми беше направил. Размахвах този сак, ловях пеперуди или други инсекти, окачвах ги на преносимата портална врата в хола, за смут на домашните ми, и не давах никой да ги пипа. Опитвах се със скромните ми детски знания да дефинирам типовете. Така че от напълно ранна възраст съм си мислел да ставам зоолог. Вече като студент и по-късно, като приключих, трябваше да взема решение дали да се занимавам с научна работа или да предпочета това, което постоянно съм желал надълбоко в себе си - да се посветя на изобразяването на дивия свят. Взех това решение, което ми се струваше съдбоносно и се оказа вярно. Защото учени - дал Господ, несъмнено щях да стана академик зоолог, само че художници на дивата природа нямаше тогава.
- И през днешния ден, след огромния опит и познания, които имате, още ли продължавате да четете, да търсите информация, да обогатявате наученото?
- Да, несъмнено, постоянно съм имал голям интерес и обич към книгата, която възпламениха у мен моите родители. За времето те имаха доста богата библиотека, въпреки че работеха в напълно други области. После през годините аз събирах книги, първоначално доста по-трудно, започвайки с съветски профилирани издания, които бяха по-достъпни, и по-нататък продължих. Винаги употребявам литература, пробвам се да обогатявам познанията си, библиотеката ми към този момент е от няколко хиляди тома. Книгата участва в моята работа, наслаждение е да се запознаваш с творбите на огромните майстори в област, в която работиш, да гледаш творбите им, оповестени в книга, албум, енциклопедия, определител.
Пъстър пор
- Различни ли са животните от даден тип, както е при нас, хората?
- Естествено, че типовете са разграничават. Колкото е по-нисше животното в еволюционната стълбица, нещата са по-сложни и разликите от време на време са даже на молекулярно равнище. Но когато става дума за висши животни, изключително за бозайници, изключително за приматите, там в действителност има физиономична разлика в границите на един тип. Например при шимпанзетата може да се видят какви ли не физиономии, които са не тъкмо както при нас разнообразни, само че има разлики.
- Точността и като форми, и като цветове е от изключителна значимост при научните илюстрации, изключително за управления за събиране на гъби, на билки...
- За гъбите точността е безусловно наложителна. Но за всяка научна илюстрация точността е един от главните белези и условия. Обикновено илюстраторът, който работи научна илюстрация, употребява услугите на съветник. Аз съм биолог, само че все пак, когато става дума за тип, който мъчно се дефинира, употребявам услугите на експерт в дадената група. Съветвам и младите сътрудници да го вършат, макар че ние, художниците, малко не обичаме да ни се бъркат в работата и в изображенията. Но при този тип илюстрация научната меродавност е доста значима.
- Рисувате измежду експонатите в Природонаучния музей, в който има извънредно многообразие от представители на фауната, само че също и от натура. Предполагам, че това изисква и възпитава доста огромно самообладание.
- Така е. Търпението е извънредно значима линия. Този, който няма самообладание, не може да се занимава с научна илюстрация.
Белогръд таралеж
В Природонаучния музей започнах още в първите години, когато бях студент, да върша наблюдения и скици и, така да се рече, израснах там като теоретичен илюстратор. Изключително богатата експозиционна колекция и научните сбирки на Националния природонаучен музей, които се съхраняват в специфични складове, са доста значими и скъпи за работата на един художник, който се е посветил на поясняване на живата природа. Наблюденията в природата са едно, напълно друго, само че също наложително, е работата с експонати в огромен природонаучен музей.
- В научните издания, които сте илюстрирали, главно са застъпени представители на животинския свят в България. Но за детските книги, както и за други издания, сте рисували животни, които не се срещат в нашата природа. Тогава какъв е методът Ви? Например, фотографията, научно-популярните филми и излъчвания оказват помощ ли в това отношение?
- Разбира се, оказват помощ, в случай че става дума за тип, показан в зоопарк - въпреки и в изкуствена среда, на затворено, само че това е жив обект, добре е да го види човек, да си направи някои скици на място, да наблюдава придвижванията, окраската и тогава може да употребява фотографии, да гледа филми, клипове. Нещата са много комплицирани, трудеомки, мудни, само че рисуването на живи обекти от време на време е много дълъг развой.
- Освен да опознаят биологичното многообразие в нашата страна, младите читатели се възпитават на почитание и емпатия към природата и нейните жители.
- Това е едно от главните предопределения на научната илюстрация и на изобразяването на живата природа - да образова, да възпитава, изключително подрастващите. Като научни илюстратори ние от съдружие ДАФНИ организираме относително постоянно работилници, на които представяме по какъв начин може да бъде нарисуван даден тип, обясняваме в детайли какво съставляват, изключително редките предпазени типове, по какъв начин би трябвало да бъдат опазвани и да се отнасяме към тях с подобаващото почитание и удивление.
- Инициатор сте за основаването на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори и негов ръководител. Има ли доста учени, художници, които членуват в него? Търсят ли експертизата на ДАФНИ в случаи, отвън директното обрисуване на животни и растения за издания?
- Има и такива случаи. През април се навършват 10 години от конституирането на ДАФНИ, сега имаме към 40 членове, както възрастни и опитни художници, по този начин и напълно млади сътрудници. Приемаме новите членове след обширно разглеждане на портфолиото, което показват, от време на време сме много строги, само че го вършим, с цел да подберем най-хубавите художници и да ги подкрепяме в тяхното развиване.
Нашата експертиза е задоволително известна и сме търсени освен като жури на разнообразни състезания, само че и в други случаи, когато би трябвало да се дефинира дали нещо е тъкмо, правилно или добре изобразено. /> - ДАФНИ провежда и събития за фенове, които демонстрират интерес към този тип творчество и познание.
- От няколко години организираме взаимна самодейност на ДАФНИ и Националния природонаучен музей, в който се организират работилниците. Моите сътрудници започнаха тези занимания и аз известно време не участвах, тъй като смятах, че няма да ми е забавно. Но когато се включих, открих, че ми доставя голямо наслаждение. Виждате по какъв начин огромната част от тези хора въобще не могат да рисуват или имат обикновени знания, само че попиват информация, забавно им е, научават доста за типовете, които рисуват. Смятам, че тази година ще продължим традицията. Но защото това изисква сериозна предварителна подготовка, може би ще организираме занимания по един път седмично.
- Какво бихте предложили на младежи, които имат интерес да се занимават с това - да усъвършенстват художествените умения или да придобият повече познания в региона на биологията и зоологията, или е най-добре да се образоват в двете посоки?
- Първо, младеж, който би желал да се занимава с това по-професионално, би трябвало да има някакви рисувачески умения, другояче не е допустимо да се оправи. При нас, в ДАФНИ, а и аз имам подробен взор върху всички, които работят в тази област, в това число и младежи, има две групи главно: първата идва от художествените гимназии или академии - имат задълбочени знания по изобразяването на какъвто и да било обект, само че скромни знания в региона на ботаниката и зоологията; другата група идва от биологичните среди - имат някакъв гений да рисуват и зоологичните знания им оказват помощ да изобразяват дадения обект без проблеми. Хубаво е подготовката да върви и в двете посоки: и като художник, и като биолог.
- Вашата галерия сега е експонирана в Петрич. Имате ли проекти да я визиите и в други градове?
- В Петрич ще създадем така наречен закриване (финисаж) на 4 февруари, а по-късно изложбата ще отиде в Пловдив. Има прочут проблем за нейното показване на други места: част от творбите, които са илюстрации за книги, не се продават, друга част се продават, само че по този начин изложбата последователно ще се свива, а аз не мога да я допълням непрекъснато. Ще забележим по какъв начин ще се случи по-нататък.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ