Щастие - твоето име е Таджикистан
Парк Рудаки в столицата, носещ името на локален стихотворец от величината на Пушкин
Най-интересните пътувания са до непознати места, там, където не е комерсиално, само че пък за сметка на това те обогатяват, пълнейки сърцето и съзнанието ти със мемоари и прекарвания, за които в никакъв случай няма да съжаляваш... Още повече, в случай че отидеш в непозната страна, където не приказваш локалния език, а в случай че са два - не владееш нито един от тях.
Изглед към Искандеркул
Такова място е Таджикистан - някогашната руска република, земя, където спокойно съжителстват руснаци и таджики и където, въпреки формалната вяра да е ислямът и 98% от жителите да са мюсюлмани, има християни, атеисти и всички живеят спокойно и умерено. Спокойствие, усещащо се във въздуха, до момента в който чужденецът се разхожда из непознатите улици, среща непознати лица, само че все пак има чувството, че е вкъщи си.
Но да стартира изначало... Като човек, който макар авантюристичния си дух постоянно разчита на туристическа организация при пътешестване, с цел да е по-сигурно, в този случай разбрах, че от време на време е по-добре да разчиташ на себе си, а в случай че имаш познати в съответната страна, където отиваш - още по-добре. На първо място, тъй като служителката не знаеше дали има възбрана за влизане в Таджикистан ( " Защо?! " ), малко обърка географското състояние ( " Това Европа ли е или Близкият изток? " ), предложи ми цени за трансфер и спомагателни екскурзии в пъти по-високи, в сравнение с беше същинската им стойност (трансфер от летището до хотела и назад - 210 евро, а се оказа, че в едната посока е гратис, а в другата - 5 долара; екскурзии, показани ми на цена от 310 и 220 $, в действителност ми излязоха 120 и 50, а в случай че бях отишла по време на туристическия сезон, щеше да ми излезе и по-евтино...). Оказа се, че на уеб страницата на нашето Министерство на външните работи има информация, несъответстваща на истината - написа, че това е една от най-опасните страни, а в действителност е една от най-безопасните, и др.
Хисарската цитадела
Среща с непознатото
Предизвикателството стартира още на летището в столицата Душанбе. Всичко е на таджикски (фарси) или съветски. Но човек се ориентира по останалите пасажери - хубавото е, че тук не вършат разлика сред локални и задгранични жители. Докато чаках на опашката за паспортната инспекция, до мен застана възрастен мъж с бастун. Разбира се, от положително образование му направих място да мине пред мен, а той вместо да ми благодари, се обърна, щракна с пръсти във въздуха и по-късно се появиха 10 баби, които дефинирах като " харема ". Но това означаваше да остана доста обратно. Една от дамите ме погледна успокоително и ми даде да схвана, че ще мина след нея. Обаче... по-късно се появи човек в инвалидна количка, на която трябваше да направя място, с цел да мине. " Харемът " толкоз компактно беше застанал, че нямаше по какъв начин да се вместя там и единственото решение беше да застана пред дядото... Последваха няколко секунди гробна тишина, през които никой не помръдна, а след това настъпи олелия - по какъв начин по този начин съм дръзнала да застана пред мъж?! Бабата, която ме беше взела като че ли под своя протекция, ме издърпа да мина пред нея, а аз почувствах, че като че ли желае да ме държи под око и да ме избавя, когато се наложи. В този миг се замислих - щом по този начин започваше срещата ми с непознатото, по какъв начин ли щеше да приключи?
Паметник на руски и таджикски писатели в Душанбе
След първичния ступор
Това беше първият и последният ми конфликт с проблем. Всичко останало мина като в приказките. Оказа се, че случилото се на летището е по-скоро изключение, тъй като в столицата на всички места хората са безпределно общителни, постоянно подготвени да оказват помощ, пробват се да употребяват думи, които да схванеш. Улици и паркове са повече от чисти, всички монументи се поддържат, без значение дали са руски или не, тъй като, както споделят локалните, " това е история, би трябвало да се съхранява ".
Душанбе е доста добре организиран град, на третия ден чужденецът се усеща като че ли е роден там - знае кое къде се намира, няма по какъв начин да се изгуби. Храната е евтина и изобилна, един обяд стига и за вечеря.
Искандеркул
Извън столицата
Дори и при започване на декември таджикската природа е доста красива. Официално туристическият сезон завършва на 30 ноември, само че и по-късно може да се посетят едни от емблематичните за страната места - таман умерено можеш да се насладиш и оцениш магията на планините, езерата... Езерото Искандеркул, където съгласно една от легендите се е удавил конят на Александър Македонски, заснежените Фански планини, проходът Анзоб, Змиевото езеро и 50-метров водопад, прочут още като Фанската Ниагара... Или напълно наоколо до Душанбе - единствено на 50 км - Хисарската цитадела, издигната преди 2500 година Мястото е било значима точка по Пътя на коприната, отсам са минали хиляди търговци с керваните си, цялостни с причудливи артикули. Освен значима спирка, Хисар служел за отдих и пазаруване на локални артикули - най-вече плодове, зеленчуци, зърно и скъпоценни камъни. Крепостта и през днешния ден е една от забележителностите освен на Таджикистан, само че и в Централна Азия.
Няколко дни минават неописуемо бързо в Таджикистан и у човек остава мисълта, че когато се оправи времето - някъде през март, би трябвало да се върне. Защото щастието си има име и то е... Таджикистан.
Най-интересните пътувания са до непознати места, там, където не е комерсиално, само че пък за сметка на това те обогатяват, пълнейки сърцето и съзнанието ти със мемоари и прекарвания, за които в никакъв случай няма да съжаляваш... Още повече, в случай че отидеш в непозната страна, където не приказваш локалния език, а в случай че са два - не владееш нито един от тях.
Изглед към Искандеркул
Такова място е Таджикистан - някогашната руска република, земя, където спокойно съжителстват руснаци и таджики и където, въпреки формалната вяра да е ислямът и 98% от жителите да са мюсюлмани, има християни, атеисти и всички живеят спокойно и умерено. Спокойствие, усещащо се във въздуха, до момента в който чужденецът се разхожда из непознатите улици, среща непознати лица, само че все пак има чувството, че е вкъщи си.
Но да стартира изначало... Като човек, който макар авантюристичния си дух постоянно разчита на туристическа организация при пътешестване, с цел да е по-сигурно, в този случай разбрах, че от време на време е по-добре да разчиташ на себе си, а в случай че имаш познати в съответната страна, където отиваш - още по-добре. На първо място, тъй като служителката не знаеше дали има възбрана за влизане в Таджикистан ( " Защо?! " ), малко обърка географското състояние ( " Това Европа ли е или Близкият изток? " ), предложи ми цени за трансфер и спомагателни екскурзии в пъти по-високи, в сравнение с беше същинската им стойност (трансфер от летището до хотела и назад - 210 евро, а се оказа, че в едната посока е гратис, а в другата - 5 долара; екскурзии, показани ми на цена от 310 и 220 $, в действителност ми излязоха 120 и 50, а в случай че бях отишла по време на туристическия сезон, щеше да ми излезе и по-евтино...). Оказа се, че на уеб страницата на нашето Министерство на външните работи има информация, несъответстваща на истината - написа, че това е една от най-опасните страни, а в действителност е една от най-безопасните, и др.
Хисарската цитадела
Среща с непознатото
Предизвикателството стартира още на летището в столицата Душанбе. Всичко е на таджикски (фарси) или съветски. Но човек се ориентира по останалите пасажери - хубавото е, че тук не вършат разлика сред локални и задгранични жители. Докато чаках на опашката за паспортната инспекция, до мен застана възрастен мъж с бастун. Разбира се, от положително образование му направих място да мине пред мен, а той вместо да ми благодари, се обърна, щракна с пръсти във въздуха и по-късно се появиха 10 баби, които дефинирах като " харема ". Но това означаваше да остана доста обратно. Една от дамите ме погледна успокоително и ми даде да схвана, че ще мина след нея. Обаче... по-късно се появи човек в инвалидна количка, на която трябваше да направя място, с цел да мине. " Харемът " толкоз компактно беше застанал, че нямаше по какъв начин да се вместя там и единственото решение беше да застана пред дядото... Последваха няколко секунди гробна тишина, през които никой не помръдна, а след това настъпи олелия - по какъв начин по този начин съм дръзнала да застана пред мъж?! Бабата, която ме беше взела като че ли под своя протекция, ме издърпа да мина пред нея, а аз почувствах, че като че ли желае да ме държи под око и да ме избавя, когато се наложи. В този миг се замислих - щом по този начин започваше срещата ми с непознатото, по какъв начин ли щеше да приключи?
Паметник на руски и таджикски писатели в Душанбе
След първичния ступор
Това беше първият и последният ми конфликт с проблем. Всичко останало мина като в приказките. Оказа се, че случилото се на летището е по-скоро изключение, тъй като в столицата на всички места хората са безпределно общителни, постоянно подготвени да оказват помощ, пробват се да употребяват думи, които да схванеш. Улици и паркове са повече от чисти, всички монументи се поддържат, без значение дали са руски или не, тъй като, както споделят локалните, " това е история, би трябвало да се съхранява ".
Душанбе е доста добре организиран град, на третия ден чужденецът се усеща като че ли е роден там - знае кое къде се намира, няма по какъв начин да се изгуби. Храната е евтина и изобилна, един обяд стига и за вечеря.
Искандеркул
Извън столицата
Дори и при започване на декември таджикската природа е доста красива. Официално туристическият сезон завършва на 30 ноември, само че и по-късно може да се посетят едни от емблематичните за страната места - таман умерено можеш да се насладиш и оцениш магията на планините, езерата... Езерото Искандеркул, където съгласно една от легендите се е удавил конят на Александър Македонски, заснежените Фански планини, проходът Анзоб, Змиевото езеро и 50-метров водопад, прочут още като Фанската Ниагара... Или напълно наоколо до Душанбе - единствено на 50 км - Хисарската цитадела, издигната преди 2500 година Мястото е било значима точка по Пътя на коприната, отсам са минали хиляди търговци с керваните си, цялостни с причудливи артикули. Освен значима спирка, Хисар служел за отдих и пазаруване на локални артикули - най-вече плодове, зеленчуци, зърно и скъпоценни камъни. Крепостта и през днешния ден е една от забележителностите освен на Таджикистан, само че и в Централна Азия.
Няколко дни минават неописуемо бързо в Таджикистан и у човек остава мисълта, че когато се оправи времето - някъде през март, би трябвало да се върне. Защото щастието си има име и то е... Таджикистан.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ