Бъдни вечер, изпълнена с приготовления и аромати
Има истории, които се помнят цялостен живот. Остават вечно в мислите и сърцето. Такъв благ спомен от детството пази и моята събеседничка доцент доктор Светла Панайотова, която читателите на ДУМА познават от изложбите й с плетива на една кука в Дечковата къща в Габрово. Този път прекарването й е обвързвано с Коледа - с топлотата и споделеността на празника.
" Още в края на октомври магазините притеглят гости с многообразието от коледни играчки, ароматни свещи, лакомства и благоприятни условия всеки да създаде самичък украсата за елхата и дома.
Дядо Мраз в детската градина
Предлагането е толкоз огромно, че затруднява избора ни. Но не всеки път е било по този начин ", споделя доцент Панайотова от Техническия университет в Габрово. По думите й всяка година идните празници я връщат към спомените от детството й.
" Спомням си, като 3-4-годишно дете, че в село Горна Липница, откъдето е татко ми Боян Панайотов, имаше доста сняг и по това време постоянно се събираха мъже колачи. Беше съвсем като обред да изведат наедрялото прасе на двора, да го съборят и да го заколят, а дамите помагаха при обработката на месото. От сладкия кокал приготвяха яхния за колачите. Правеха пача от ушите, краката и опашката. На печката къкреше медник с ароматна кървавица. Мъжете осоляваха месото, с цел да издържи през зимата, а от сланината баба вареше мехлем. Като си намажеш филията с мехлем и я посолиш с червен пипер или със захар, ставаше най-вкусния сандвич от детството ми ", споделя доцент Панайотова. Всичко от прасето се употребяваше и то изхранваше фамилиите до късна пролет.
В къщата ухаеше на бабините гевречета и топли пуканки. На сурвачките от дрян нанизваха сушени плодове - ябълки, сливи; пуканки, гевречета, връзваха червени и бели вълнени конци, а най-отгоре - и паричка за благодат. Баба ни изплиташе топли вълнени чорапи и тъй като нямаше тв приемник, ни разказваше приказки, до момента в който предеше къделята от вълна на хурката. Между Коледа и Нова година се появяваше и първото агънце, което дядо свиваше в кожухчето си и донасяше до печката, с цел да му е топло, отбелязва преподавателката. И добавя - Следващите години ходех на детска градина в Габрово и там се подготвяхме за празника, като учехме песни и стихотворения, които да представим пред Дядо Мраз, с цел да получим подарък. В съзнанието ми постоянно се появяват текстовете на " С алените ботушки потропва Дядо Мраз, дечица веселушки, шейната спря пред нас... ", " Снежинки, разстилайте чергите меки по друми необятни и тесни пътеки, че в тази нощ в късен час при нас ще пристигна Дядо Мраз... ", " Днес децата вън на двора си направиха от сняг цялостен човек огромен и заплашителен с сопа и с калпак... "
Елхата
Баща ми купуваше същинска елха или борче, слагаше му кръстачка, с цел да стои изправено, а майка ми, Иванка Панайотова, го украсяваше преди Бъдни вечер. Тя изваждаше всяка играчка от кутия. Имаше непокътнати стъклени жълъд, шишарка, топки от нейното детство. Когато някоя се пукнеше, обагряхме новогодишните картички, като начупвахме остатъците под хартия и ги поръсвахме върху лепило. Мама защипваше върху клончетата дребни свещички, които с пламъка си огряваха стаята, и слагаше няколко пръчки бенгалски огън, с цел да се получи бляскав резултат. Пред къщата ни на ул. " Свищовска " 33 имаше няколко огромни бора, от които събирахме шишарките. Станиолите от шоколадовите блокчета изглаждахме сред страниците на книгите и с тях обвивахме шишарките и орехчетата, с цел да ги закачим на елхата. От цветна и крепонена хартия изработвахме гирлянди и фенерчета.
Винаги сме спазвали обичая да има няколко постни ястия на Бъдни вечер - сварен фасул, варено жито с орехи и лимонени корички, салата от картофи с маслини, кисело зеле, пълнени чушки с ориз, зелеви сарми, ошав от сушени плодове, содена питка, печена тиква с канела, орехи и мед. В красива паница се подреждаха ябълки, портокали, орехи, чесън, лук, мед, с цел да е плодородна идната година. Мама поставяше свещ върху питката, прочиташе молитвата " Отче наш... " и запалваше кандилото с тамян, с цел да прекади трапезата и всички стаи. След вечерята масата не се прибираше, с цел да има ястие и за Богородица. Чудесна, уютна фамилна вечер, изпълнена с мерки и аромати, пред грейналата елха.
Коледна декорация
За Нова година имаше пържоли с гъби, баница с шансове, сладка баница и плодове. Слушахме новогодишното слово по малкия екран и след химна отпивахме от чашите с вино. След това се хващахме на хоро - Свищовското, изпълнено от оркестър с духови принадлежности. На 1 януари баба ми, по майчина линия, ни канеше на имен ден, тъй като се споделяше Веселинка. Бяхме огромен жанр и се събирахме няколко генерации, пеехме песни и разказвахме истории. Незабравими вечери за нас, децата. Празниците продължаваха до Богоявление и Ивановден, когато и родителите ми отбелязваха именните си дни. След това елхата се разваляше и стъклените играчки се прибираха за идната година.
Средното си обучение приключих в Езиковата гимназия в Ловеч през 1980 година От този интервал научих доста неща от учителите, които ни преподаваха немски език, за Коледа - Weihnachten. Като стартираме от песента " O Tannenbaum, o Tannenbaum, wie grun sind deine Blatter... ", през запалването на 4-те свещи за всеки адвент до Бъдни вечер, с украсата от светещи дървени пирамиди по прозорците, дървените човечета, пушещи Raucherkerzen - ароматизирани дребни свещички, задвижваните с музикален акомпанимент пирамиди " Stille Nacht. Heilige Nacht. Alles schlaft, einsam wacht nur das traute hoch heilige Paar ". " Holder Knabe im lockigen Haar, schlaf in himmlischer Ruh`, schlaf in himmlischer Ruh`! " " Тиха нощ! Свята нощ... ", другите сладкиши - щолен, меденки с канела, марципан, та чак до осъществяванията на орган в катедралите.
В продължение на доста години, посещавайки Германия по разнообразни мотиви, се постарах да осигуря някои от тези знаци и за моите деца, с цел да се приближат до многовековната традиция и да усетят магията на Коледа. Когато те бяха дребни и към момента имаха вяра в положителния дъртак, пишеха писма с стремежи. За да получат подаръците, от време на време се преобличах като джудже, което оставя огромен чувал и без да го виждат, се скрива.
Независимо от настъпилите промени в живота ми, всяка година декорирам елхата и приготвям скромна празнична софра за Бъдни вечер. Декорирам цялото жилище, за което огромна заслуга има и синът ми Христо, който се занимава с аранжирането на дървените фигурки и пирамиди. Въпреки че от дълго време не сме деца, не преставам традицията да създавам нещо плетено или бродирано за околните си и всеки да откри подарък под елхата.
Колачи на прасе
За Нова година подготвям наложително баница с шансове и паричка. За 1 януари обезпечавам и дряново стръкче за сурвакане за здраве. От години гледаме дружно концерта на Виенската филхармония. Всичко, което получих като дете за тези дни, пренесох и в моето семейство. Обогатих и допълних знанията с моя опит и настройка. Искрено се надявам, че и синът ми ще резервира тези ярки детски мемоари, с цел да ги споделя на своите деца и с цел да пребъде вълшебството на Коледа.
От насъбрания ми житейски опит, повече от 60 години, съм уверена, че без значение от предоставеното ни разнообразие, не изобилието способства за празничната атмосфера и поддържането на традициите, а духовната непосредственост и шерването, приключва описа си доцент доктор Светла Панайотова. Тя пожелава на читателите на ДУМА здраве, благополучие, креативен триумфи и сбъдване на най-съкровените стремежи.
" Още в края на октомври магазините притеглят гости с многообразието от коледни играчки, ароматни свещи, лакомства и благоприятни условия всеки да създаде самичък украсата за елхата и дома.
Дядо Мраз в детската градина
Предлагането е толкоз огромно, че затруднява избора ни. Но не всеки път е било по този начин ", споделя доцент Панайотова от Техническия университет в Габрово. По думите й всяка година идните празници я връщат към спомените от детството й.
" Спомням си, като 3-4-годишно дете, че в село Горна Липница, откъдето е татко ми Боян Панайотов, имаше доста сняг и по това време постоянно се събираха мъже колачи. Беше съвсем като обред да изведат наедрялото прасе на двора, да го съборят и да го заколят, а дамите помагаха при обработката на месото. От сладкия кокал приготвяха яхния за колачите. Правеха пача от ушите, краката и опашката. На печката къкреше медник с ароматна кървавица. Мъжете осоляваха месото, с цел да издържи през зимата, а от сланината баба вареше мехлем. Като си намажеш филията с мехлем и я посолиш с червен пипер или със захар, ставаше най-вкусния сандвич от детството ми ", споделя доцент Панайотова. Всичко от прасето се употребяваше и то изхранваше фамилиите до късна пролет.
В къщата ухаеше на бабините гевречета и топли пуканки. На сурвачките от дрян нанизваха сушени плодове - ябълки, сливи; пуканки, гевречета, връзваха червени и бели вълнени конци, а най-отгоре - и паричка за благодат. Баба ни изплиташе топли вълнени чорапи и тъй като нямаше тв приемник, ни разказваше приказки, до момента в който предеше къделята от вълна на хурката. Между Коледа и Нова година се появяваше и първото агънце, което дядо свиваше в кожухчето си и донасяше до печката, с цел да му е топло, отбелязва преподавателката. И добавя - Следващите години ходех на детска градина в Габрово и там се подготвяхме за празника, като учехме песни и стихотворения, които да представим пред Дядо Мраз, с цел да получим подарък. В съзнанието ми постоянно се появяват текстовете на " С алените ботушки потропва Дядо Мраз, дечица веселушки, шейната спря пред нас... ", " Снежинки, разстилайте чергите меки по друми необятни и тесни пътеки, че в тази нощ в късен час при нас ще пристигна Дядо Мраз... ", " Днес децата вън на двора си направиха от сняг цялостен човек огромен и заплашителен с сопа и с калпак... "
Елхата
Баща ми купуваше същинска елха или борче, слагаше му кръстачка, с цел да стои изправено, а майка ми, Иванка Панайотова, го украсяваше преди Бъдни вечер. Тя изваждаше всяка играчка от кутия. Имаше непокътнати стъклени жълъд, шишарка, топки от нейното детство. Когато някоя се пукнеше, обагряхме новогодишните картички, като начупвахме остатъците под хартия и ги поръсвахме върху лепило. Мама защипваше върху клончетата дребни свещички, които с пламъка си огряваха стаята, и слагаше няколко пръчки бенгалски огън, с цел да се получи бляскав резултат. Пред къщата ни на ул. " Свищовска " 33 имаше няколко огромни бора, от които събирахме шишарките. Станиолите от шоколадовите блокчета изглаждахме сред страниците на книгите и с тях обвивахме шишарките и орехчетата, с цел да ги закачим на елхата. От цветна и крепонена хартия изработвахме гирлянди и фенерчета.
Винаги сме спазвали обичая да има няколко постни ястия на Бъдни вечер - сварен фасул, варено жито с орехи и лимонени корички, салата от картофи с маслини, кисело зеле, пълнени чушки с ориз, зелеви сарми, ошав от сушени плодове, содена питка, печена тиква с канела, орехи и мед. В красива паница се подреждаха ябълки, портокали, орехи, чесън, лук, мед, с цел да е плодородна идната година. Мама поставяше свещ върху питката, прочиташе молитвата " Отче наш... " и запалваше кандилото с тамян, с цел да прекади трапезата и всички стаи. След вечерята масата не се прибираше, с цел да има ястие и за Богородица. Чудесна, уютна фамилна вечер, изпълнена с мерки и аромати, пред грейналата елха.
Коледна декорация
За Нова година имаше пържоли с гъби, баница с шансове, сладка баница и плодове. Слушахме новогодишното слово по малкия екран и след химна отпивахме от чашите с вино. След това се хващахме на хоро - Свищовското, изпълнено от оркестър с духови принадлежности. На 1 януари баба ми, по майчина линия, ни канеше на имен ден, тъй като се споделяше Веселинка. Бяхме огромен жанр и се събирахме няколко генерации, пеехме песни и разказвахме истории. Незабравими вечери за нас, децата. Празниците продължаваха до Богоявление и Ивановден, когато и родителите ми отбелязваха именните си дни. След това елхата се разваляше и стъклените играчки се прибираха за идната година.
Средното си обучение приключих в Езиковата гимназия в Ловеч през 1980 година От този интервал научих доста неща от учителите, които ни преподаваха немски език, за Коледа - Weihnachten. Като стартираме от песента " O Tannenbaum, o Tannenbaum, wie grun sind deine Blatter... ", през запалването на 4-те свещи за всеки адвент до Бъдни вечер, с украсата от светещи дървени пирамиди по прозорците, дървените човечета, пушещи Raucherkerzen - ароматизирани дребни свещички, задвижваните с музикален акомпанимент пирамиди " Stille Nacht. Heilige Nacht. Alles schlaft, einsam wacht nur das traute hoch heilige Paar ". " Holder Knabe im lockigen Haar, schlaf in himmlischer Ruh`, schlaf in himmlischer Ruh`! " " Тиха нощ! Свята нощ... ", другите сладкиши - щолен, меденки с канела, марципан, та чак до осъществяванията на орган в катедралите.
В продължение на доста години, посещавайки Германия по разнообразни мотиви, се постарах да осигуря някои от тези знаци и за моите деца, с цел да се приближат до многовековната традиция и да усетят магията на Коледа. Когато те бяха дребни и към момента имаха вяра в положителния дъртак, пишеха писма с стремежи. За да получат подаръците, от време на време се преобличах като джудже, което оставя огромен чувал и без да го виждат, се скрива.
Независимо от настъпилите промени в живота ми, всяка година декорирам елхата и приготвям скромна празнична софра за Бъдни вечер. Декорирам цялото жилище, за което огромна заслуга има и синът ми Христо, който се занимава с аранжирането на дървените фигурки и пирамиди. Въпреки че от дълго време не сме деца, не преставам традицията да създавам нещо плетено или бродирано за околните си и всеки да откри подарък под елхата.
Колачи на прасе
За Нова година подготвям наложително баница с шансове и паричка. За 1 януари обезпечавам и дряново стръкче за сурвакане за здраве. От години гледаме дружно концерта на Виенската филхармония. Всичко, което получих като дете за тези дни, пренесох и в моето семейство. Обогатих и допълних знанията с моя опит и настройка. Искрено се надявам, че и синът ми ще резервира тези ярки детски мемоари, с цел да ги споделя на своите деца и с цел да пребъде вълшебството на Коледа.
От насъбрания ми житейски опит, повече от 60 години, съм уверена, че без значение от предоставеното ни разнообразие, не изобилието способства за празничната атмосфера и поддържането на традициите, а духовната непосредственост и шерването, приключва описа си доцент доктор Светла Панайотова. Тя пожелава на читателите на ДУМА здраве, благополучие, креативен триумфи и сбъдване на най-съкровените стремежи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ