Чували ли сте за плъстене на вълна и какво се

Чували ли сте за плъстене на вълна и какво се прави от нея? Най-различни произведения, дарове за дребни и огромни. Необятен свят, който дава голямо поле за изява и творчество. Със остарелия позабравен поминък ни среща габровката Йоана Иванова, в чието ателие ДУМА гостува в навечерието на коледно-новогодишните празници. По думите й плъстенето на вълна е предизвикателство, в което със снопчета влакънца може да се направи всякаква форма. Като дълготраен преподавател по изобразително изкуство й прави усещане, че и деца, и възрастни жадуват да създават нещо друго с ръцете си. Чуди се какво да бъде то - хем да е занимателно, хем изчезващо като изкуство.
" Исках да направя часовете по-интересни и преди няколко години ми хрумна да възродя занаята. Избрах вълната, тъй като от нея може да се сътвори всичко посредством мокро и изсъхнало плъстене ", споделя Иванова, която придобива предходната година и майсторско удостоверение по " Изработване на художествени тъкани (плъсти) ". " Дигиталният свят нахлува стремглаво във всекидневието ни и се пробвам да върна традиция, която умира. Тези неща в един миг ще бъдат доста по-ценни от всички електронни устройства ", счита майсторката на плъстене на вълна, която от 12 години работи като учителка. По думите й децата бързо се увличат и вземат решение да работят с вълна след образователните занятия, от време на време остават по два-три часа.  
" След като видях големия интерес на децата в учебното заведение и на родителите, които също вземаха присъединяване в наши прояви, започнах да ги групирам и през ваканциите, както и да включвам възпитаници от разнообразни образователни заведения. Създадох ателиета, които се разраснаха. Организирах ги съвсем всеки ден и постоянно имаше интерес. Сега през седмицата имам 3-4 занятия с групи от възрастни, а през почивните дни - ателиета с деца над 10 години ", споделя Иванова, чиято работа става известна освен в града, само че и в покрайнините му. Канят я много читалища и села в района, където Йоана спретва работилници. Занаятът последователно намира място и в детските градини, там малчуганите употребяват най-вече мокро плъстене. Истинско развлечение, тъй като се занимават и с вода, и с вълна. Докосват с ръцете си, изживяват страстта.    
" Въведох и глината, тъй като моите курсисти работят единствено с вълна и взех решение да им направя изненада. Поканих моя позната и колежка - занаятчия грънчар, и за първи път изваяхме глинени чаши. Оказа се вълнуващо и ще продължим с изработването на коледни елхи от глина. Целта ми е ателието да стане място, в което да възраждаме разнообразни типове занаяти ", безапелационна е Йоана. В момента са на коледна вълна и нейните възпитаници майсторят истински украшения, венци, коледни топки, елхички. Работилничките са тематични съгласно сезона и празника, който следва. По-напредналите, които усвояват тънкостите на занаята повече от половин година, сами дефинират какво желаят да създадат и го осъществят сполучливо без помощ. 
Основната суровина е овчата вълна. При нея структурата разрешава да се сплъстяват влакънцата едно към друго. Вълненото влакно съдържа особено вещество, то има невидими кукички, които при сплъстяването се закачат една за друга. Всяка кукичка се прикрепя за прилежащото влакънце и по този метод се степват изделията. При мокрото плъстене техниката е с топъл сапунен разтвор и посредством търкане полепват влакънцата и изобретението се сбива. Докато при сухото плъстене се употребяват специфични игли и с тяхна помощ се сплъстяват влакънцата.
" За страдание, вълната, която употребявам, се оказва вносна. А нашата - не знам къде отива! Няма българска оцветена вълна, която да мога да закупувам. Може би още една концепция: някой да обработва българската вълна, тъй като хората, които се занимават с този поминък, в последно време стават от ден на ден. У нас има 4-5 дами и всяка има своите възпитаници. Успяваме да разпространяваме тази техника и съм сигурна, че след някоя година ще станем още повече, тъй като е доста увлекателно освен за възрастните, само че и за децата. Те влагат душата си ", акцентира майсторката.
" В България едни от първите майстори са Руменка Михайлова и щерка й Елица Димитрова, от която съм се учила и й се удивлявам. Тя е индивидът, който разпространява занаята, и огромна част от българите, които го възраждаме, сме се учили точно от Елица ", споделя Иванова.
Самото плъстене не е български поминък, няма доказателства от кое място тъкмо произлиза. Има съкровища от вълна на хиляди години във всички точки на света. У нас сме осведомени с мокрото плъстене - от него са правили в миналото завивки, постелки. Мъжки поминък, тъй като изделията са били много огромни и обемни. Техниката при сухото плъстене, иглонабиването е малко по-нова. С нея стават 3D форми, освен плоски произведения, както при мокрото плъстене. " Работата с вълна е наричана топлата глина, тъй като, както от нея се основават всевъзможни форми, по този начин и от вълната. Това е благосъстояние, което би трябвало да предадем на идващите генерации ", уверена е авторката на красиви творения.
Тя приготвя галерия, която ще открие до края на годината. Ще показа най-вече картини " не с четки и бои, а с игла и вълна ", както споделя с усмивка Йоана. Нейни творби може да се видят на фейсбук профила й - Lita-art, и настрана на уебсайт, който се прави сега и, несъмнено, в ателието на ул. " Брянска " 84, Габрово.  
Габровката прави произведения по поръчки, като огромна част от тях показват града и България в чужбина. В Китай изпраща голяма диадема, направена от цветя. " Много мои икони от вълна също отпътуваха за неописуемо красиви места ", добавя Иванова. Нейни фенове са хора от общината, Музей " Етър ", други институции, които наблюдават работата й и попълнят сбирката си от ръчно направени декорации. Картини на Йоана са владеене на известни персони, измежду които и президентът Румен Радев.