Народната песен е истинската българска история
ГУНА ИВАНОВА е родена на 20 юли 1948 година в петричкото село Богородица. Между 1968 и 1983 година пее в отбор " Граово ". През 1983 година печели конкурс за солистка в Ансамбъла на Строителни войски, където пее до 2000 година, когато групировката е закрита. От 2010 година е солистка в Представителния отбор на Въоръжените сили. Гастролирала е на пет континента. Завършила е " Дирижиране на национални хорове " в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, била е вокален възпитател на женски и детски обединения в София и Перник. Журира в разнообразни състезания и фестивали.
- Госпожо Иванова, изпратихте плодородна година в персонален и в креативен проект: напролет станахте прабаба на мъжко чадо, а след доста срещи с Вашата предана аудитория в края на годината представихте нов видеоклип с китка от песните " Шарен чорап " и " Три моми ". Бихте ли споделили за вълненията, които Ви донесе миналата година?
- Чувствам се признателна към 2025 година заради доста събития. Първо, имах доста концерти, срещи с доста хора из страната и се радвах на всенародна любов. Пожелавам го на всеки и с достолепие си нося званието национална певица, което не на всеки се поставя.
Бях поканена от отбор " Македонска красота " - Сандански, да изпея две песни на тяхното показване на фестивала " Сандански пее, заиграва - Пирина разклаща! ". Бяхме снимали с тях клип на една ария, който ще излезе за 1 февруари, и аз с голямо възприятие на признателност одобрих. Излизам на сцената със самочувствие, че върша жест. Изпях първата ария и водещата излезе да сервира награди на избрани хора и сформира. В един миг се обръща към мен да ми благодари и, о, Боже, с такова красиво стихотворение накара всяка фибричка в мен да затрепти от неспокойствие, а публиката, изпълнила Летния спектакъл в Сандански, да се просълзи...
- Освен концертите у нас, имахте и три в чужбина - в Испания и във Франция.
- Да, това бяха срещи-концерти с българската общественост, залите бяха цялостни, атмосферата беше доста българска. При първата ария, която запях в Палма де Майорка - " Българийо, ти наша майко свята ", внезапно от публиката се понесе едно 30-метрово знаме, което бе качено на сцената и като че ли освети залата.
Другият концерт беше среща с българите във Валядолид на събор на танцови сформира, които са основани в съответните градове и са доста. Третото беше присъединяване в Лион на фестивала " Пътуващ площад ". Всяка година българските танцови сформира от цяла Европа се събират в избран град, през 2025 година това беше Лион във Франция, където дойдоха към 6000 наши сънародници. След като пях и на мои песни се извиваха спирали от български хора, най-после, когато запях " Хубава си, моя горо ", целият площад ехтеше от гласовете на българите, които хем пеят, хем плачат и се прегръщат.
Прибирайки се от Палма де Майорка, когато самолетът кацна на Летище " Васил Левски " в София, получих известие по вайбър: " Току-що стана прабаба на Ивелин. " От това по-голяма благословия има ли?! Пожелавам на всеки да дочака тази наслада!
- Какво следва след видеоклипа с китката " Шарен чорап " и " Три моми "?
- Тази китка е една от 15-те песни, които съм приготвила в албум, който желая да оставя като завещание на музикални дейци, на танцови сформира, които пеят и играят на моите по-изворни песни. Но изчаквам Ивка и Велислава да показват техния албум, а на първо време бебчето да се поотгледа, всичко ще пристигна по реда си. Имам и други такива песни, завърнах се да пия вода от извора и в случай че мога да я предам на другите.
Искам да заставам почтено на пазара, за мен песента се е трансформирала към този момент в работа, по тази причина споделям, че пея, с цел да не рева повече. Едва ли толкоз ми се пее, само че на тези години - какво друго да върша, по този начин е пристигнало. Разбирам някои сътрудници, които подхождат комерсиално, само че би трябвало доста да се внимава какво се запява, по какъв начин се показва, тъй като престиж се гради малко по малко и може да се скапе единствено с едно нещо.
Гуна Иванова с внучките си Ива и Велислава Костадинови
- Вашето изкуство, с което с обич и безрезервност разпространявате и съхранявате българския фолклор, има правилни фенки в лицето на внучките Ви Ива и Велислава Костадинови.
- Моите старания са били полагани повече да върша други хора артисти - имах пет детски школи и пет женски хора, всеки ден бях някъде. И минимум на Ивчето и на Велислава съм дала в това отношение. Те просто идваха с мен на подготовките и най-после очевидно, както аз съм се учила от моите братовчедки, с които съм расла - те са пели, аз съм слушала, и моите внучки по този начин. Един ден Велислава скочи, позаглади си косицата, потегли към хорчето и ми сподели: " Ще пея. " Ива след нея: " Щом тя ще пее, и аз ще пея. "
- Ива е приключила финансов надзор и финансово право в УНСС, а Велислава - актьорско майсторство при проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ. Но те са отдадени на фолклорното изкуство.
- Стъпка по стъпка ние ги насочихме към други образования, само че и двете изявиха предпочитание да пеят. Гордост ми е, че те са се самовъзпитали, от слушане.
- Какво е за Вас националната ария, какво е животът с музиката, с сътрудниците, с които творите през годините, с публиката, която Ви засвидетелства своята любов?
- Народната ария е същинската българска история. Знаем, че историята се написа от спечелилите и се споделя, както на тях им е комфортно, само че националната ария е тази, която след 100-200-300 години споделя какво фактически е било и никой не може да го отхвърли. Докато има национална ария и национални артисти, ще се припомня каква е била историята. Лично за мен националната ария, с изключение на израз на еднаквост, е спасителка. Понякога и от тъга се пее. Имам една ария, в която споделям: " Пея, с цел да не рева повече... " Ето това е израз, че националната ария ме избавя.
Гуна Иванова, Ива и Велислава Костадинови и Райко Кирилов на сцената на " Пирин фолк " - 2025 година
Срещите с сътрудниците са ми доста скъпи, най-вече допирни точки имам с Райко Кирилов и съм му признателна, че ми направи най-вече авторски песни - за мен и за четиримата дружно с Ива и Велислава. Заедно с него направихме един, мисля, доста първокласен рецитал на " Пирин фолк " през 2025 година Хората споделят: " Ето за това е предопределен " Пирин фолк ", по този метод да звучат песните. " И нашите издатели, притежателите на Фен фолк ТВ, на " Ара аудио " и " Диапазон рекърдс ", споделят: " Благодарим на Господ за това, че ви има. "
- Винаги вършат усещане театралните дрехи, с които и трите се изявявате на концерти и в клипове. Откъде черпите ентусиазъм, когато създавате моделите, в които влагате послания и излъчват нещо характерно Ваше?
- Когато животът ми беше дал опция да нося пъстрите национални костюми, и тогава си влагах мои неща. Да вземем да вземем за пример смилевския национален костюм - поизчистих го, да не е толкоз нагизден, а и по-леко да се работи с него, тъй като ние не пеем по две песни на сцената, а по два часа.
За мен беше огромен комплимент, когато библиотекарката в ГУСВ помолила нашия шеф да й продаде един народен костюм, тъй като щерка й води предаване в малкия екран в Сеул и желае да е облечена в български народен костюм. По това време закриха Строителни войски и нашият отбор отиваше към закриване. Той й предложил да слезе в хранилището и да си избере един костюм. От всички стотици костюми тя избрала моя.
В един миг животът ми наложи да бъда по-строга, да нося по-дълбоки цветове, станалото е станало, в шока са ме повели другари и съм запяла още веднъж... Така започнах да върша моите костюми. Оказа се, че ми се отдава и стават сполучливи. Виждам, че в този момент доста хора употребяват детайли от моите модели, някои даже едно към едно ме копират. Бих им споделила: " Обърнете се към мен, аз ще ви направя модел. " Господ ми е дал да мисля в тази посока, близки ми споделят: " Защо не си регистрираш моделите? " Но аз не се вземам насериозно, благодаря на Бога, че ми е дал просветление да представям нещата по отговарящ метод.
Създавам театралните дрехи и на Ивка и Велислава. Но тяхното творчество потегли в малко по-различна посока - извършват национални песни със модерни ритми. Ивчето към този момент има няколко авторски дрехи, които доста добре звучат. Те са надградили и в това отношение моето - да бъдат тоалетите им подобаващи към това, което пеят като ритмика.
- Изпълнявате песни от разнообразни фолклорни области - имате ли си най-скъпа сред тях?
- Всеки си има обичана ария, аз също. Един другар от Кюстендилско, 10 години подред ме канеха в тяхното село, ми споделяше: " Има певици - две песни пеят и с две песни са станали име. А ти няма ария, която да запееш, и да не каже човек: каква хитова ария! " Озвучителят ми, който е композитор и работи повече с поп артисти, ми споделя: " Ти като пристигна в ансамбъла, не можех да ти претърпявам гласа. Но когато заработихме, вървим по събития и виждам по какъв начин те възприемат хората, считам, че тези песни са правени особено за теб. " Те са национални песни, само че очевидно по този начин съм му внушила, че са правени особено за мен.
Имам си обичани песни - тези, които минават през лявата страна на тялото, които от душа би трябвало да се изпеят. Но най-любима от всички ми е " Дуйни ми, дуйни, бел ветре ", която съм наследила от татко ми, той беше артистът на района. Мой братовчед от село Богородица ми изпрати клипче на негов братовчед, който се спомина преди две години, с който е направил изявление, и той си спомня за татко ми. Казва: " Запомнил съм Алтън Иван, качен на мулето, и пее " Дуйни ми, дуйни, бел ветре ". " Алтън Иван... представете си какъв глас е имал татко ми! Майка ми също пееше. Бяхме огромен жанр, живеехме в една къща - чичо ми имаше три одаи, ние имахме две одаи, до нас - и едно младо семейство. Събирахме се всички на чардака и огласявахме цялото село, изключително с песните на девойките на чичо ми, които бяха огромни моми и от тях съм се учила.
Специален привет към обичаната певица
- Повечето хора Ви познават като национална певица, по-малко знаят, че сте приключили хорово диригентство в АМТИИ в Пловдив и сте били вокален възпитател на женски и детски хорови обединения. Този опит с какво Ви обогати?
- Работата с хората ме е направила народопсихолог. И в този момент има хора, които, като заговоря и ги погледна, ми споделят: " Моля те, не ме гледай, имам възприятието, че съм като на рентген. " Много ми е помогнало опознаването на хората като характери, изключително по подобласти са доста разнообразни. В Пернишко да вземем за пример, повеждам два часа подготовка, едно дете идва тихичко и ми споделя: " Може ли да поработите с мен самостоятелно? " Моите подготовки не бяха по два часа, оставам и работя, и пея, и пея... Пред очите ми порастват и ги следя какво вършат. Това ме е шлифовало и в един миг си споделих: " Откъде у мен толкоз сила - всяко дете да направя такова диамантче, че да свети пред другите, взети дружно. " Всяко искаше това от мен. Ето за какво към този момент не работя с деца. С дамите беше по различен метод: те идваха от копнеж да си попеят, да се поразтушат, да се разтоварят, всеки си разказваше болката, проблемите у дома. Но децата като че ли повече ми даваха хъс.
- С новия си видеоклип се завръщате към своите корени, към богатата музикална традиция на родното си село Богородица. През ХХ век то е било многолюдно, само че съгласно статистически данни от края на 2024 година там живеят 9 души. За страдание сходна орис имат доста селища в България.
- Така е. Явно, с цел да носи това име, с цел да се заселят хората там, са се спасявали по някакъв метод. Много юноша се събираше в нашия двор - да играят, може би поради четирите моми на чичо ми - все певици. Братовчед ми, царство му небесно, беше шеф на Техникума по публично хранене в Петрич, с него, с сътрудниците му и с учениците доста бродехме из планините. Веднъж запях ария и той заигра Малешевското, а аз него го имам за тежкар. И му споделям: " А, Янкулски, ти играеш Малешевското, от кое място го знаеш? " Отвръща ми: " Е, по какъв начин, нали във вашия двор се събирахме по 300 младежи и играехме... "
Там няма занаят, няма обработваема земя, регионът е изсъхнал, Огражден е свирепа, гола планина. В тези години я залесиха частично с корков дъб, само че единствено до май месец има тревичка. Няма условия нито за отглеждане на животни, нито за различен занаят. Когато правеха ТКЗС-тата, народът стартира да слиза надолу, където земята е обща, има работа и може да се прехранва. Затова тези села се обезлюдиха.
- Ходите ли си постоянно по родния край?
- От предходната година отивам на " Св. Пантелеймон " в с. Припечене (или с. Генерал Тодоров), до едно параклисче, вградено в скалата. Мястото има невероятна сила, който има потребност, може да го посети. Отива се с кола до с. Припечене, на 1 км се изкачва, пътеката е приказно красива. Вече пет пъти вървя там, два пъти вървя в с. Долене, тъй като доста наподобява на моето село. И там живеят няколко индивида локални, само че един млад момък е възродил селото като визия и даже е спечелил премия в Дубай за най-красиви цветни градини. Тези две места в моя роден край си заслужават да се видят, както и моето благо село Богородица с неговите параклиси и красиви гледки. Но единствено с панорама не се живее...
- Какво си пожелахте в тихата свята нощ за Вас, за околните Ви и за България през новата година?
- Всяко живо създание си пожелава на първо място здраве. Аз в персонален проект не апелирам за нищо, единствено това, което ми е останало, да ми е живо и крепко! И, дай Боже, да имат опция да живеят в мир и в по-благоприятна конюнктура в България! А за целия свят искам мир, Бог да чува молитвите и посланията ни и да ги извършва.
- Госпожо Иванова, изпратихте плодородна година в персонален и в креативен проект: напролет станахте прабаба на мъжко чадо, а след доста срещи с Вашата предана аудитория в края на годината представихте нов видеоклип с китка от песните " Шарен чорап " и " Три моми ". Бихте ли споделили за вълненията, които Ви донесе миналата година?
- Чувствам се признателна към 2025 година заради доста събития. Първо, имах доста концерти, срещи с доста хора из страната и се радвах на всенародна любов. Пожелавам го на всеки и с достолепие си нося званието национална певица, което не на всеки се поставя.
Бях поканена от отбор " Македонска красота " - Сандански, да изпея две песни на тяхното показване на фестивала " Сандански пее, заиграва - Пирина разклаща! ". Бяхме снимали с тях клип на една ария, който ще излезе за 1 февруари, и аз с голямо възприятие на признателност одобрих. Излизам на сцената със самочувствие, че върша жест. Изпях първата ария и водещата излезе да сервира награди на избрани хора и сформира. В един миг се обръща към мен да ми благодари и, о, Боже, с такова красиво стихотворение накара всяка фибричка в мен да затрепти от неспокойствие, а публиката, изпълнила Летния спектакъл в Сандански, да се просълзи...
- Освен концертите у нас, имахте и три в чужбина - в Испания и във Франция.
- Да, това бяха срещи-концерти с българската общественост, залите бяха цялостни, атмосферата беше доста българска. При първата ария, която запях в Палма де Майорка - " Българийо, ти наша майко свята ", внезапно от публиката се понесе едно 30-метрово знаме, което бе качено на сцената и като че ли освети залата.
Другият концерт беше среща с българите във Валядолид на събор на танцови сформира, които са основани в съответните градове и са доста. Третото беше присъединяване в Лион на фестивала " Пътуващ площад ". Всяка година българските танцови сформира от цяла Европа се събират в избран град, през 2025 година това беше Лион във Франция, където дойдоха към 6000 наши сънародници. След като пях и на мои песни се извиваха спирали от български хора, най-после, когато запях " Хубава си, моя горо ", целият площад ехтеше от гласовете на българите, които хем пеят, хем плачат и се прегръщат.
Прибирайки се от Палма де Майорка, когато самолетът кацна на Летище " Васил Левски " в София, получих известие по вайбър: " Току-що стана прабаба на Ивелин. " От това по-голяма благословия има ли?! Пожелавам на всеки да дочака тази наслада!
- Какво следва след видеоклипа с китката " Шарен чорап " и " Три моми "?
- Тази китка е една от 15-те песни, които съм приготвила в албум, който желая да оставя като завещание на музикални дейци, на танцови сформира, които пеят и играят на моите по-изворни песни. Но изчаквам Ивка и Велислава да показват техния албум, а на първо време бебчето да се поотгледа, всичко ще пристигна по реда си. Имам и други такива песни, завърнах се да пия вода от извора и в случай че мога да я предам на другите.
Искам да заставам почтено на пазара, за мен песента се е трансформирала към този момент в работа, по тази причина споделям, че пея, с цел да не рева повече. Едва ли толкоз ми се пее, само че на тези години - какво друго да върша, по този начин е пристигнало. Разбирам някои сътрудници, които подхождат комерсиално, само че би трябвало доста да се внимава какво се запява, по какъв начин се показва, тъй като престиж се гради малко по малко и може да се скапе единствено с едно нещо.
Гуна Иванова с внучките си Ива и Велислава Костадинови
- Вашето изкуство, с което с обич и безрезервност разпространявате и съхранявате българския фолклор, има правилни фенки в лицето на внучките Ви Ива и Велислава Костадинови.
- Моите старания са били полагани повече да върша други хора артисти - имах пет детски школи и пет женски хора, всеки ден бях някъде. И минимум на Ивчето и на Велислава съм дала в това отношение. Те просто идваха с мен на подготовките и най-после очевидно, както аз съм се учила от моите братовчедки, с които съм расла - те са пели, аз съм слушала, и моите внучки по този начин. Един ден Велислава скочи, позаглади си косицата, потегли към хорчето и ми сподели: " Ще пея. " Ива след нея: " Щом тя ще пее, и аз ще пея. "
- Ива е приключила финансов надзор и финансово право в УНСС, а Велислава - актьорско майсторство при проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ. Но те са отдадени на фолклорното изкуство.
- Стъпка по стъпка ние ги насочихме към други образования, само че и двете изявиха предпочитание да пеят. Гордост ми е, че те са се самовъзпитали, от слушане.
- Какво е за Вас националната ария, какво е животът с музиката, с сътрудниците, с които творите през годините, с публиката, която Ви засвидетелства своята любов?
- Народната ария е същинската българска история. Знаем, че историята се написа от спечелилите и се споделя, както на тях им е комфортно, само че националната ария е тази, която след 100-200-300 години споделя какво фактически е било и никой не може да го отхвърли. Докато има национална ария и национални артисти, ще се припомня каква е била историята. Лично за мен националната ария, с изключение на израз на еднаквост, е спасителка. Понякога и от тъга се пее. Имам една ария, в която споделям: " Пея, с цел да не рева повече... " Ето това е израз, че националната ария ме избавя.
Гуна Иванова, Ива и Велислава Костадинови и Райко Кирилов на сцената на " Пирин фолк " - 2025 година
Срещите с сътрудниците са ми доста скъпи, най-вече допирни точки имам с Райко Кирилов и съм му признателна, че ми направи най-вече авторски песни - за мен и за четиримата дружно с Ива и Велислава. Заедно с него направихме един, мисля, доста първокласен рецитал на " Пирин фолк " през 2025 година Хората споделят: " Ето за това е предопределен " Пирин фолк ", по този метод да звучат песните. " И нашите издатели, притежателите на Фен фолк ТВ, на " Ара аудио " и " Диапазон рекърдс ", споделят: " Благодарим на Господ за това, че ви има. "
- Винаги вършат усещане театралните дрехи, с които и трите се изявявате на концерти и в клипове. Откъде черпите ентусиазъм, когато създавате моделите, в които влагате послания и излъчват нещо характерно Ваше?
- Когато животът ми беше дал опция да нося пъстрите национални костюми, и тогава си влагах мои неща. Да вземем да вземем за пример смилевския национален костюм - поизчистих го, да не е толкоз нагизден, а и по-леко да се работи с него, тъй като ние не пеем по две песни на сцената, а по два часа.
За мен беше огромен комплимент, когато библиотекарката в ГУСВ помолила нашия шеф да й продаде един народен костюм, тъй като щерка й води предаване в малкия екран в Сеул и желае да е облечена в български народен костюм. По това време закриха Строителни войски и нашият отбор отиваше към закриване. Той й предложил да слезе в хранилището и да си избере един костюм. От всички стотици костюми тя избрала моя.
В един миг животът ми наложи да бъда по-строга, да нося по-дълбоки цветове, станалото е станало, в шока са ме повели другари и съм запяла още веднъж... Така започнах да върша моите костюми. Оказа се, че ми се отдава и стават сполучливи. Виждам, че в този момент доста хора употребяват детайли от моите модели, някои даже едно към едно ме копират. Бих им споделила: " Обърнете се към мен, аз ще ви направя модел. " Господ ми е дал да мисля в тази посока, близки ми споделят: " Защо не си регистрираш моделите? " Но аз не се вземам насериозно, благодаря на Бога, че ми е дал просветление да представям нещата по отговарящ метод.
Създавам театралните дрехи и на Ивка и Велислава. Но тяхното творчество потегли в малко по-различна посока - извършват национални песни със модерни ритми. Ивчето към този момент има няколко авторски дрехи, които доста добре звучат. Те са надградили и в това отношение моето - да бъдат тоалетите им подобаващи към това, което пеят като ритмика.
- Изпълнявате песни от разнообразни фолклорни области - имате ли си най-скъпа сред тях?
- Всеки си има обичана ария, аз също. Един другар от Кюстендилско, 10 години подред ме канеха в тяхното село, ми споделяше: " Има певици - две песни пеят и с две песни са станали име. А ти няма ария, която да запееш, и да не каже човек: каква хитова ария! " Озвучителят ми, който е композитор и работи повече с поп артисти, ми споделя: " Ти като пристигна в ансамбъла, не можех да ти претърпявам гласа. Но когато заработихме, вървим по събития и виждам по какъв начин те възприемат хората, считам, че тези песни са правени особено за теб. " Те са национални песни, само че очевидно по този начин съм му внушила, че са правени особено за мен.
Имам си обичани песни - тези, които минават през лявата страна на тялото, които от душа би трябвало да се изпеят. Но най-любима от всички ми е " Дуйни ми, дуйни, бел ветре ", която съм наследила от татко ми, той беше артистът на района. Мой братовчед от село Богородица ми изпрати клипче на негов братовчед, който се спомина преди две години, с който е направил изявление, и той си спомня за татко ми. Казва: " Запомнил съм Алтън Иван, качен на мулето, и пее " Дуйни ми, дуйни, бел ветре ". " Алтън Иван... представете си какъв глас е имал татко ми! Майка ми също пееше. Бяхме огромен жанр, живеехме в една къща - чичо ми имаше три одаи, ние имахме две одаи, до нас - и едно младо семейство. Събирахме се всички на чардака и огласявахме цялото село, изключително с песните на девойките на чичо ми, които бяха огромни моми и от тях съм се учила.
Специален привет към обичаната певица
- Повечето хора Ви познават като национална певица, по-малко знаят, че сте приключили хорово диригентство в АМТИИ в Пловдив и сте били вокален възпитател на женски и детски хорови обединения. Този опит с какво Ви обогати?
- Работата с хората ме е направила народопсихолог. И в този момент има хора, които, като заговоря и ги погледна, ми споделят: " Моля те, не ме гледай, имам възприятието, че съм като на рентген. " Много ми е помогнало опознаването на хората като характери, изключително по подобласти са доста разнообразни. В Пернишко да вземем за пример, повеждам два часа подготовка, едно дете идва тихичко и ми споделя: " Може ли да поработите с мен самостоятелно? " Моите подготовки не бяха по два часа, оставам и работя, и пея, и пея... Пред очите ми порастват и ги следя какво вършат. Това ме е шлифовало и в един миг си споделих: " Откъде у мен толкоз сила - всяко дете да направя такова диамантче, че да свети пред другите, взети дружно. " Всяко искаше това от мен. Ето за какво към този момент не работя с деца. С дамите беше по различен метод: те идваха от копнеж да си попеят, да се поразтушат, да се разтоварят, всеки си разказваше болката, проблемите у дома. Но децата като че ли повече ми даваха хъс.
- С новия си видеоклип се завръщате към своите корени, към богатата музикална традиция на родното си село Богородица. През ХХ век то е било многолюдно, само че съгласно статистически данни от края на 2024 година там живеят 9 души. За страдание сходна орис имат доста селища в България.
- Така е. Явно, с цел да носи това име, с цел да се заселят хората там, са се спасявали по някакъв метод. Много юноша се събираше в нашия двор - да играят, може би поради четирите моми на чичо ми - все певици. Братовчед ми, царство му небесно, беше шеф на Техникума по публично хранене в Петрич, с него, с сътрудниците му и с учениците доста бродехме из планините. Веднъж запях ария и той заигра Малешевското, а аз него го имам за тежкар. И му споделям: " А, Янкулски, ти играеш Малешевското, от кое място го знаеш? " Отвръща ми: " Е, по какъв начин, нали във вашия двор се събирахме по 300 младежи и играехме... "
Там няма занаят, няма обработваема земя, регионът е изсъхнал, Огражден е свирепа, гола планина. В тези години я залесиха частично с корков дъб, само че единствено до май месец има тревичка. Няма условия нито за отглеждане на животни, нито за различен занаят. Когато правеха ТКЗС-тата, народът стартира да слиза надолу, където земята е обща, има работа и може да се прехранва. Затова тези села се обезлюдиха.
- Ходите ли си постоянно по родния край?
- От предходната година отивам на " Св. Пантелеймон " в с. Припечене (или с. Генерал Тодоров), до едно параклисче, вградено в скалата. Мястото има невероятна сила, който има потребност, може да го посети. Отива се с кола до с. Припечене, на 1 км се изкачва, пътеката е приказно красива. Вече пет пъти вървя там, два пъти вървя в с. Долене, тъй като доста наподобява на моето село. И там живеят няколко индивида локални, само че един млад момък е възродил селото като визия и даже е спечелил премия в Дубай за най-красиви цветни градини. Тези две места в моя роден край си заслужават да се видят, както и моето благо село Богородица с неговите параклиси и красиви гледки. Но единствено с панорама не се живее...
- Какво си пожелахте в тихата свята нощ за Вас, за околните Ви и за България през новата година?
- Всяко живо създание си пожелава на първо място здраве. Аз в персонален проект не апелирам за нищо, единствено това, което ми е останало, да ми е живо и крепко! И, дай Боже, да имат опция да живеят в мир и в по-благоприятна конюнктура в България! А за целия свят искам мир, Бог да чува молитвите и посланията ни и да ги извършва.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ