Място, където отново да се върнеш
Чувала съм, че в България има доста места, забулени в тайнственост, изпълнени с сила, където като че ли пътуваш във времето... Едно от тях е село Златолист и храмът, където е живяла Преподобна Стойна. Дори върла атеистка като мен, която получава главоболие, щом наближи църква, усети силата на мястото. Защото то превъзхожда която и да е вяра, наситено е с мъдростта на вековете и силата на вярата - в положителното, в сбъдването на фантазиите. Казват, че даже Ванга е идвала да се зарежда с сила в стаята на Преподобна Стойна.
Много хора настояват, че тук тече жива вода, такава ли е - не знам, само че усетът й е по-различен и прелестен. Безспорно, едно от най-изумителните неща в двора е чинарът на повече от 1300 години, очевидец на цялата ни история.
Но ще опиша малко по малко по какъв начин се озовах там.
Като човек, който през по-голямата част от живота си е живял или пътувал в чужбина, постоянно ми е било доста болно, че не познавам красивите места в родината си. Преди години даже си купих книжката за събиране на печати от 100-те най-забележителни места в страната. Провалих се в начинанието, само че евентуално, тъй като в нея бяха включени най-туристическите места. А моят авантюристичен дух ме води там, където ще бъда надалеч от прекомерно комерсиалното.
Преди година двама другари от Петрич ми описаха за Преподобна Стойна и по какъв начин силата й била доста по-голяма от тази на Ванга. Тези думи незабавно ми сграбчиха вниманието, още повече, че за първи път чувах първото име, а и откакто описах на познати за нея, те също не я знаеха.
Коя е Стойна?
Подобно на световноизвестния феномен Ванга, и тя като дете е ослепяла, само че не от естествено злополучие, а от едра шарка. Когато стартират да й се присънват някои неща, които след това се оказват истина, Стойна взема решение да има вяра на интуицията си и да стартира да се вслушва повече във вътрешния си глас.
Родена в село, което през днешния ден е в Гърция, след Междусъюзническата война родителите й вземат решение да се преселят в родината майка. На път за Петрич фамилията минава през село Долна Сушица (от 1951 година - Златолист) и Преподобна Стойна остава да живее в храма " Свети Георги ". Там тя прекарва остатъка от живота си в пост и молитва. До гибелта й доста хора отиват при нея за помощ, съвет, разтуха и изповед.
Дори през днешния ден стаята й стои непокътната
Одаята, където е спала, още съхранява загатна за обитателката си. Мъжете, които стопанисват храма " Св. Георги ", я почистват усърдно, като внимават да не реалокират нищо, като че ли духът на светицата е там.
Жени, мъже, деца, всеки, който има болежка или нещо му тежи, умерено може да влезе в стаята и да постои, да се помоли и да си тръгне, щом усети успокоение. За всеки случай в самия храм са оставени и тетрадки, където могат да бъдат записвани стремежи и пожелания. Много хора настояват, че се сбъдват.
Необикновена постройка с невероятен двор
Нито църква, нито манастир, постройката е просто " храм ", с изографисани ексцентрични икони, някои от тях са потъмнели през годините и облиците мъчно се разграничават. Но това, което мощно ме впечатли, е дворът. Бях гледала в интернет видео, че там има бунар, от който посетителите си вземат " жива вода ". Или си намислят нещо, прошепват го и то става действителност. Голямо отчаяние бе да видя, че бунарът беше затворен с катанец. Попитах един от локалните мъже за повода, а той отвърна, че доста хора от обезсърчение хвърляли пръстени, гердани и обичани предмети вътре, с вярата даровете им да стигнат до Преподобна Стойна и тя по-бързо да им помогне. Но по този метод водата се замърсява, а чиновниците пият от нея, когато са на работа. Но постоянно има решение на казуса. На няколко метра преди свещеното място се намира Изворът на Преподобна Стойна, където идват жителите от покрайнините да си наливат вода за пиянство.
Чинар на 1300 години
Другото магическо нещо в двора е дърво, което е попило в корените, кората и клоните си цялата история. Преди години даже са го изследвали и осведомени настояват, че то " пее ". Предвидливо до него е сложена табелка, на която написа: " Не драскайте по кората, тя не е вълшебна ", тъй като евентуално хората търсят излекуване във всичко. Но е задоволително човек да се допре до чинара и незабавно се усеща по-различен. А под него е поставена люлка - за тези, които желаят да стоят по-дълго наоколо.
Любопитен факт е, че най-старият клон сочи тъкмо към гроба на Преподобна Стойна...
Следи от " цивилизация "
За страдание, би трябвало да отбележим и един негативен аспект. Поне на мен ми беше мъчно да го възприема. Историческите източници описват, че Преподобна Стойна е била извънредно скромна (за това приказва и самата Ванга: " Тя е същинска светица, яла е единствено самун и е пила единствено водица. " ), когато е пособия на изпадналите в неволя, в никакъв случай не е желала нищо друго като компенсация с изключение на малко хлебец.
Днес прави усещане изобилието от монети, които вярващите оставят... на всички места: в стаята на Преподобна Стойна, на гроба й, върху изводи бунар... Сякаш са не запомнили повелите й, прекомерно вглъбени в актуалния свят, където всичко е пари.
Като се абстрахираме от този факт, сигурно включваме това място в листата с " Места, където още веднъж да се върна ". И замечтано се насочваме към друга дестинация...
Много хора настояват, че тук тече жива вода, такава ли е - не знам, само че усетът й е по-различен и прелестен. Безспорно, едно от най-изумителните неща в двора е чинарът на повече от 1300 години, очевидец на цялата ни история.
Но ще опиша малко по малко по какъв начин се озовах там.
Като човек, който през по-голямата част от живота си е живял или пътувал в чужбина, постоянно ми е било доста болно, че не познавам красивите места в родината си. Преди години даже си купих книжката за събиране на печати от 100-те най-забележителни места в страната. Провалих се в начинанието, само че евентуално, тъй като в нея бяха включени най-туристическите места. А моят авантюристичен дух ме води там, където ще бъда надалеч от прекомерно комерсиалното.
Преди година двама другари от Петрич ми описаха за Преподобна Стойна и по какъв начин силата й била доста по-голяма от тази на Ванга. Тези думи незабавно ми сграбчиха вниманието, още повече, че за първи път чувах първото име, а и откакто описах на познати за нея, те също не я знаеха.
Коя е Стойна?
Подобно на световноизвестния феномен Ванга, и тя като дете е ослепяла, само че не от естествено злополучие, а от едра шарка. Когато стартират да й се присънват някои неща, които след това се оказват истина, Стойна взема решение да има вяра на интуицията си и да стартира да се вслушва повече във вътрешния си глас.
Родена в село, което през днешния ден е в Гърция, след Междусъюзническата война родителите й вземат решение да се преселят в родината майка. На път за Петрич фамилията минава през село Долна Сушица (от 1951 година - Златолист) и Преподобна Стойна остава да живее в храма " Свети Георги ". Там тя прекарва остатъка от живота си в пост и молитва. До гибелта й доста хора отиват при нея за помощ, съвет, разтуха и изповед.
Дори през днешния ден стаята й стои непокътната
Одаята, където е спала, още съхранява загатна за обитателката си. Мъжете, които стопанисват храма " Св. Георги ", я почистват усърдно, като внимават да не реалокират нищо, като че ли духът на светицата е там.
Жени, мъже, деца, всеки, който има болежка или нещо му тежи, умерено може да влезе в стаята и да постои, да се помоли и да си тръгне, щом усети успокоение. За всеки случай в самия храм са оставени и тетрадки, където могат да бъдат записвани стремежи и пожелания. Много хора настояват, че се сбъдват.
Необикновена постройка с невероятен двор
Нито църква, нито манастир, постройката е просто " храм ", с изографисани ексцентрични икони, някои от тях са потъмнели през годините и облиците мъчно се разграничават. Но това, което мощно ме впечатли, е дворът. Бях гледала в интернет видео, че там има бунар, от който посетителите си вземат " жива вода ". Или си намислят нещо, прошепват го и то става действителност. Голямо отчаяние бе да видя, че бунарът беше затворен с катанец. Попитах един от локалните мъже за повода, а той отвърна, че доста хора от обезсърчение хвърляли пръстени, гердани и обичани предмети вътре, с вярата даровете им да стигнат до Преподобна Стойна и тя по-бързо да им помогне. Но по този метод водата се замърсява, а чиновниците пият от нея, когато са на работа. Но постоянно има решение на казуса. На няколко метра преди свещеното място се намира Изворът на Преподобна Стойна, където идват жителите от покрайнините да си наливат вода за пиянство.
Чинар на 1300 години
Другото магическо нещо в двора е дърво, което е попило в корените, кората и клоните си цялата история. Преди години даже са го изследвали и осведомени настояват, че то " пее ". Предвидливо до него е сложена табелка, на която написа: " Не драскайте по кората, тя не е вълшебна ", тъй като евентуално хората търсят излекуване във всичко. Но е задоволително човек да се допре до чинара и незабавно се усеща по-различен. А под него е поставена люлка - за тези, които желаят да стоят по-дълго наоколо.
Любопитен факт е, че най-старият клон сочи тъкмо към гроба на Преподобна Стойна...
Следи от " цивилизация "
За страдание, би трябвало да отбележим и един негативен аспект. Поне на мен ми беше мъчно да го възприема. Историческите източници описват, че Преподобна Стойна е била извънредно скромна (за това приказва и самата Ванга: " Тя е същинска светица, яла е единствено самун и е пила единствено водица. " ), когато е пособия на изпадналите в неволя, в никакъв случай не е желала нищо друго като компенсация с изключение на малко хлебец.
Днес прави усещане изобилието от монети, които вярващите оставят... на всички места: в стаята на Преподобна Стойна, на гроба й, върху изводи бунар... Сякаш са не запомнили повелите й, прекомерно вглъбени в актуалния свят, където всичко е пари.
Като се абстрахираме от този факт, сигурно включваме това място в листата с " Места, където още веднъж да се върна ". И замечтано се насочваме към друга дестинация...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ