Битката при Курск е една от големите операции на Източния

Битката при Курск е една от огромните интервенции на Източния фронт. В нея вземат присъединяване 4 милиона бойци, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета. Това е последната огромна немска атака против Червената войска. Част от борбата при Курск е и най-голямата танкова борба в историята.

Поражението при борбата при Сталинград (1942-1943 г.) и последвалото зимно съветско нахлуване водят до образуването на издаденост, в следената от немските войски територия, с широчина към 192 км и дълбочина 120 км към град Курск.

Адолф Хитлер вижда в редуцирането ѝ опция за връщане на изгубения авторитет и изгубената стратегическа самодейност. Битката при Курск се води от 5 юли до 23 август 1943 година в региона на Курската дъга. Немските офанзивни интервенции завършват на 13 юли. Според руските историци борбата при Курск завършва на 23 август, след завладяването на Харков.

Германският проект включва офанзива в 2 посоки - по северната и южната граница на издатината. 2-те настъпления би трябвало да се срещнат зад руските войски, защитаващи издатината. Нападението в северна посока е под управлението на фелдмаршал Гюнтер декор Клуге, командващ на група армии „ Център “. Водена от два танкови корпуса 9-та войска, под командването на Валтер Модел, нападна наоколо до Орел. Нападението в южна посока е под управлението на Ерих декор Манщайн, главнокомандващ на група армии „ Юг “. Там 4-та танкова войска на Херман Хот нападна в посока север край Белгород.

Първоначално Адолф Хитлер отсрочва началната дата на интервенцията за след 1 май, по-късно за юни, а най-после за юли. Целта е струпване на танкови обединения, в състава на които влизат новите танкове Пантера и Тигър, както и самоходните противотанкови оръдия Елефант.

Съветското командване получава сведения за подготовката на немското нахлуване и взема решение за краткотрайно прекосяване към защита на Курската дъга, с цел да спре настъплението на съперника и да сътвори удобни условия за прекосяване в контранастъпление.

Северната част на Курската дъга е отбранявана от войските на Централния фронт с командващ военачалник Константин Рокосовски, а южната част е отбранявана от войските на Воронежкия фронт с командващ военачалник Николай Ватутин. В тила им е концентриран мощен стратегически запас - Степният фронт с командващ генерал-полковник Иван Конев, чиято цел е осъществяване на контранастъпление в подобаващ миг.

Координацията на дейностите се реализира от представителите на Главното командване - маршалите Георгий Жуков и Александър Василевски.

За разлика от други борби от началото на войната Червената войска построява защита от удивителни инженерни уреди, с които съумява да спре офанзивата на Вермахта.

Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. От тях убитите са към 70 000 души. Загубите в техника наброяват 2900 танка, 195 самоходни оръдия, 844 артилерийски оръдия и 1392 самолета.

По време на борбата при Курск, сред 5 и 23 юни, Червената войска губи 70 330 бойци, а са ранени още 107 517. При съпътстващите я руски контранастъпателни интервенции (операции Кутузов и Румянцев) умират 225 058, а са ранени 501 316 души.

Битката при Курск прави радикален поврат в хода на войната на Източния фронт.