Разпространяваме изкуството на глухите хора
МАРИЯ АТАНАСОВА е лингвист, възпитател и културен активист. Тя е основателка и художествена ръководителка на група " Жестим ", която през т.г. отбелязва своя 30-годишен празник. Формацията е неповторима по рода си - основана напълно от глухи реализатори, които трансформират музиката във образно изкуство. Чрез жестов език, синхронно " пеене ", танц, спектакъл, темп и придвижване участниците пресъздават песните без тон, само че със силата на тялото и страстта. " Жестим " има многочислени участия в концерти и фестивали у нас и в чужбина. Мария Атанасова е и създателка и мотор на " Мим-Арт " - професионален спектакъл с глухи артисти. През 2000 година получава първата си премия от министъра на културата Емма Москова. Отличена е с грамота от МК за принос към българската просвета през 2017 година, има почетен знак от Столичния общински съвет - 2025 година, орден " Симеон Велики " - щемпел, 2013 година, орден " Симеон Велики " - звезда, 2017 година, и други
- Госпожо Атанасова, в случай че преди 30 години някой Ви беше споделил, че " Жестим " ще се трансформира в толкоз сполучлива групировка, щяхте ли да повярвате?
- Група " Жестим " не е единствената по рода си - всички учебни заведения в България за деца с повреден слух имат сходни обединения. Ние обаче успяхме да вдигнем равнището на осъществяване и да превърнем една ученическа група, замислена като форма на извънкласна активност, в представител на изкуството на глухите хора. Заслуга имат освен децата - те бяха извънредно надарени, с готовност и упоритости за нещо по-различно.
Имаше и благоприятни условия за изява. В районните организации на Съюза на глухите се развиваха синхронното " пеене ", националните танци, пантомимата и други театрални изкуства, които помагаха на хората с повреден слух да изразят духовните си потребности и да преодолеят чувството, че са изолирани от културния живот.
- Как стартира всичко?
- Започнах по образеца на сходна група към районната организация на Съюза на глухите в София, ръководена от Мария Михайлова - прелестен човек, от който научих доста. Не съм измислила това изкуство. Помагаше ми и Миряна Мошева - деен член на Съюза на глухите, която способства извънредно доста за духовното и културното израстване на глухите хора. Спомням си по какъв начин на едно събитие видях група дами - на музикалния декор на остарял градски шлагер те започнаха да вършат жестове с ръцете и придвижване на тялото вляво и вдясно. Стъписах се. Току-що бях постъпила на работа в Специалното учебно заведение за възпитаници с повреден слух в София. Тогава разбрах, че това се назовава синхронно " пеене " - форма, посредством която глухите хора показват музикалния си креативен капацитет.
- Защо решихте да създадете лична група?
- Когато започнах работа в учебното заведение, бях изцяло неподготвена. Не знаех по какъв начин да контактувам с децата. Преди това работех в културния бранш на Община " Витоша " единствено с чуваща публика. След измененията през 90-те години ориста ме води там, на среща с деца, които не чуват. Иронично е, че по време на следването ми преподаватели ме поучаваха да запиша сурдопедагогика. Но аз тогава се опасявах от глухите хора - не ги познавах, не знаех нищо за тях. Живеех тъкмо против читалището на глухите, където те се събираха всекидневно.
Оживено си разговаряха, а аз ги заобикалях. Какво нещо е Незнанието! Неопознаването! Може да промени и ориси, както промени и моята, и се озовах там, където тишината " приказва ".
Относно основаването на групата, потеглих напълно пробно, търсейки нови способи за извънкласна активност, за нашарване живота на глухите деца в учебния развой. Разучавахме леки детски песни с опция за образни изображения и хореография от страна на децата, изпълнявахме ги на учебни тържества по разнообразни мотиви.
- Кога осъзнахте, че " Жестим " може да се развие на по-високо ниво?
- Това стана на фестивал в Ковачевци (1996), проведен от Министерството на образованието. Там участваха деца с повреден слух и деца с нарушено зрение. Въпреки първичните ми опасения, че те мъчно ще се ориентират в другите типове изразни средства - глухите показват образни театрални артикули, а незрящите показват аудиопродукти, фестивалът мина с огромен триумф и за двете групи.
И тогава, чрез реакцията на чуващата аудитория и тази на институциите, разбрах, че жестомимичният изказ, съпроводен от хореография, танцова жестомимика, движенческите импровизации и емоционалността на осъществяване, сплотяват независим театрален артикул. Представихме песни на известни български реализатори и театралната режисура " Патиланско царство " по разкази на Ран Босилек. Публиката ни приветства бурно. Тогава си споделих, че това изкуство би трябвало да стигне и до чуващата общественост. Защото, в случай че тя опознае глухите хора, техните креативен благоприятни условия, тяхното изкуство, отношението на негативизъм ще се промени в позитивна посока и ще се основат условия за равнопоставеност и взаимно почитание. /> - Така ли стартира и професионалният път на " Жестим "?
- Да. Последваха участия в огромни концерти от народен и локален мащаб. Канеха ни институции и медии. Създадохме 20 песни с видеоклипове за Българската национална телевизия, изпети дружно с водещи български поп реализатори. Певецът пее с гласа си, а ние - с жест, гримаса и хореография. До такава степен " Жестим " е вътре в песента, че освен жестовете са точни, само че и артикулацията на устните изцяло покрива текста на пеещия. Най-големият ми блян е песента да се пресъздаде прочувствено от глухия реализатор и тогава се появява магията... Постепенно станахме много забележими, с доста изяви в страната и чужбина.
- Как отбелязвате 30-годишнината?
- Отбелязваме я не просто като празник, а като равносметка на 30 години труд, твърдоглавие и религия в изкуството на глухите хора. За нас това не е празник за един ден, а цяла юбилейна година, отдадена на пътя, който извървяхме - от ученическа група до разпознаваема професионална групировка. " Жестим " е комбиниране на жест и гримаса, езикът на глухите.
Създадохме два специфични концерт-спектакъла. Първият - " Когато ръцете приказват ", е прочувствен роман за историята на " Жестим ", с живи осъществявания, архивни видеоматериали и оценки от музиканти и актьори, с които сме работили през годините. Изиграхме го в пет града, с помощта на финансовата поддръжка на АХУ. Вторият - " Жестим " и другари ", се състоя в зала 11 на НДК и събра на една сцена наши дългогодишни сътрудници и обичани български реализатори. Това беше мощен знак на поддръжка и самопризнание, тъй като никой в никакъв случай не е отказал да пее с " Жестим ".
Юбилеят ни донесе и огромно морално задоволство - наличието на представители на президентската институция в лицето на госпожа Илияна Йотова като доказателство, че нашият труд е забелязан и оценен. През годините " Жестим " работи с едни от най-обичаните български артисти - Маргарита Хранова, Петя Буюклиева, Мими Иванова, Деян Неделчев, група " Спринт ", хор " Ваня Монева " и доста други, които споделиха сцената с нас и на този наш празник.
30 години по-късно, през днешния ден " Жестим " е знак - на резистентност, на гений, на разговор сред световете на чуващи и нечуващи. Това е изкуство, което не се слуша - то се вижда, усеща и претърпява.
- Сменя ли се съставът през годините?
- Не разполагаме с млади фрагменти, тъй като сме почнали от основите и вървим с доста бързо движение. Съставът се върти към 12-13 души. Част от тях работят в съдружие " Тишина ", което улеснява организацията на концертите. През 2008 година завършихме НАТФИЗ и тогава създадохме сдружението, като осигурихме претовареност на осем души посредством Агенцията по заетостта. Работим с глухи деца, понастоящем образоваме група от дребни деца, която ще продължи пътя на " Жестим ".
- Владеете жестовия език, по какъв начин го научихте?
- От нужда. Учих го от песните, дружно с децата. За доста думи няма открита терминология и жестовете постоянно се раждат на сцената. Заедно ги измисляме или ги перифразираме по този начин, че да бъдат разбираеми за всички глухи хора. Жестовият език е извънредно богат на синоними и нюанси. Затова с него би трябвало да се работи доста точно и с почитание - да се търси не дословен превод, а художественият и прочувственият еквивалент, който да бъде наличен и логичен за глухата общественост. За мен това е разговор с езика и с културата на глухите хора, а не просто асимилиране на жестове.
- Госпожо Атанасова, в случай че преди 30 години някой Ви беше споделил, че " Жестим " ще се трансформира в толкоз сполучлива групировка, щяхте ли да повярвате?
- Група " Жестим " не е единствената по рода си - всички учебни заведения в България за деца с повреден слух имат сходни обединения. Ние обаче успяхме да вдигнем равнището на осъществяване и да превърнем една ученическа група, замислена като форма на извънкласна активност, в представител на изкуството на глухите хора. Заслуга имат освен децата - те бяха извънредно надарени, с готовност и упоритости за нещо по-различно.
Имаше и благоприятни условия за изява. В районните организации на Съюза на глухите се развиваха синхронното " пеене ", националните танци, пантомимата и други театрални изкуства, които помагаха на хората с повреден слух да изразят духовните си потребности и да преодолеят чувството, че са изолирани от културния живот.
- Как стартира всичко?
- Започнах по образеца на сходна група към районната организация на Съюза на глухите в София, ръководена от Мария Михайлова - прелестен човек, от който научих доста. Не съм измислила това изкуство. Помагаше ми и Миряна Мошева - деен член на Съюза на глухите, която способства извънредно доста за духовното и културното израстване на глухите хора. Спомням си по какъв начин на едно събитие видях група дами - на музикалния декор на остарял градски шлагер те започнаха да вършат жестове с ръцете и придвижване на тялото вляво и вдясно. Стъписах се. Току-що бях постъпила на работа в Специалното учебно заведение за възпитаници с повреден слух в София. Тогава разбрах, че това се назовава синхронно " пеене " - форма, посредством която глухите хора показват музикалния си креативен капацитет.
- Защо решихте да създадете лична група?
- Когато започнах работа в учебното заведение, бях изцяло неподготвена. Не знаех по какъв начин да контактувам с децата. Преди това работех в културния бранш на Община " Витоша " единствено с чуваща публика. След измененията през 90-те години ориста ме води там, на среща с деца, които не чуват. Иронично е, че по време на следването ми преподаватели ме поучаваха да запиша сурдопедагогика. Но аз тогава се опасявах от глухите хора - не ги познавах, не знаех нищо за тях. Живеех тъкмо против читалището на глухите, където те се събираха всекидневно.
Оживено си разговаряха, а аз ги заобикалях. Какво нещо е Незнанието! Неопознаването! Може да промени и ориси, както промени и моята, и се озовах там, където тишината " приказва ".
Относно основаването на групата, потеглих напълно пробно, търсейки нови способи за извънкласна активност, за нашарване живота на глухите деца в учебния развой. Разучавахме леки детски песни с опция за образни изображения и хореография от страна на децата, изпълнявахме ги на учебни тържества по разнообразни мотиви.
- Кога осъзнахте, че " Жестим " може да се развие на по-високо ниво?
- Това стана на фестивал в Ковачевци (1996), проведен от Министерството на образованието. Там участваха деца с повреден слух и деца с нарушено зрение. Въпреки първичните ми опасения, че те мъчно ще се ориентират в другите типове изразни средства - глухите показват образни театрални артикули, а незрящите показват аудиопродукти, фестивалът мина с огромен триумф и за двете групи.
И тогава, чрез реакцията на чуващата аудитория и тази на институциите, разбрах, че жестомимичният изказ, съпроводен от хореография, танцова жестомимика, движенческите импровизации и емоционалността на осъществяване, сплотяват независим театрален артикул. Представихме песни на известни български реализатори и театралната режисура " Патиланско царство " по разкази на Ран Босилек. Публиката ни приветства бурно. Тогава си споделих, че това изкуство би трябвало да стигне и до чуващата общественост. Защото, в случай че тя опознае глухите хора, техните креативен благоприятни условия, тяхното изкуство, отношението на негативизъм ще се промени в позитивна посока и ще се основат условия за равнопоставеност и взаимно почитание. /> - Така ли стартира и професионалният път на " Жестим "?
- Да. Последваха участия в огромни концерти от народен и локален мащаб. Канеха ни институции и медии. Създадохме 20 песни с видеоклипове за Българската национална телевизия, изпети дружно с водещи български поп реализатори. Певецът пее с гласа си, а ние - с жест, гримаса и хореография. До такава степен " Жестим " е вътре в песента, че освен жестовете са точни, само че и артикулацията на устните изцяло покрива текста на пеещия. Най-големият ми блян е песента да се пресъздаде прочувствено от глухия реализатор и тогава се появява магията... Постепенно станахме много забележими, с доста изяви в страната и чужбина.
- Как отбелязвате 30-годишнината?
- Отбелязваме я не просто като празник, а като равносметка на 30 години труд, твърдоглавие и религия в изкуството на глухите хора. За нас това не е празник за един ден, а цяла юбилейна година, отдадена на пътя, който извървяхме - от ученическа група до разпознаваема професионална групировка. " Жестим " е комбиниране на жест и гримаса, езикът на глухите.
Създадохме два специфични концерт-спектакъла. Първият - " Когато ръцете приказват ", е прочувствен роман за историята на " Жестим ", с живи осъществявания, архивни видеоматериали и оценки от музиканти и актьори, с които сме работили през годините. Изиграхме го в пет града, с помощта на финансовата поддръжка на АХУ. Вторият - " Жестим " и другари ", се състоя в зала 11 на НДК и събра на една сцена наши дългогодишни сътрудници и обичани български реализатори. Това беше мощен знак на поддръжка и самопризнание, тъй като никой в никакъв случай не е отказал да пее с " Жестим ".
Юбилеят ни донесе и огромно морално задоволство - наличието на представители на президентската институция в лицето на госпожа Илияна Йотова като доказателство, че нашият труд е забелязан и оценен. През годините " Жестим " работи с едни от най-обичаните български артисти - Маргарита Хранова, Петя Буюклиева, Мими Иванова, Деян Неделчев, група " Спринт ", хор " Ваня Монева " и доста други, които споделиха сцената с нас и на този наш празник.
30 години по-късно, през днешния ден " Жестим " е знак - на резистентност, на гений, на разговор сред световете на чуващи и нечуващи. Това е изкуство, което не се слуша - то се вижда, усеща и претърпява.
- Сменя ли се съставът през годините?
- Не разполагаме с млади фрагменти, тъй като сме почнали от основите и вървим с доста бързо движение. Съставът се върти към 12-13 души. Част от тях работят в съдружие " Тишина ", което улеснява организацията на концертите. През 2008 година завършихме НАТФИЗ и тогава създадохме сдружението, като осигурихме претовареност на осем души посредством Агенцията по заетостта. Работим с глухи деца, понастоящем образоваме група от дребни деца, която ще продължи пътя на " Жестим ".
- Владеете жестовия език, по какъв начин го научихте?
- От нужда. Учих го от песните, дружно с децата. За доста думи няма открита терминология и жестовете постоянно се раждат на сцената. Заедно ги измисляме или ги перифразираме по този начин, че да бъдат разбираеми за всички глухи хора. Жестовият език е извънредно богат на синоними и нюанси. Затова с него би трябвало да се работи доста точно и с почитание - да се търси не дословен превод, а художественият и прочувственият еквивалент, който да бъде наличен и логичен за глухата общественост. За мен това е разговор с езика и с културата на глухите хора, а не просто асимилиране на жестове.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ