Стихийната живопис на Васил Петров ни връхлита - като бурно море, като дъх, като порив
Изложбата живопис " Стихии " на маестро Васил Петров е подредена в пловдивската изложба " Възраждане " до 16 февруари. Творбите може да се прегледат и онлайн - на уеб страницата и на фейсбук страницата на галерията, научи ДУМА от Краси Алексиева, която показва изложбата и създателя.
" Живописта на Васил Петров ни връхлита - като бурно море, като мирис, като ентусиазъм. Тя не пита дали си подготвен. Въвлича те.
" Зимен пейзаж "
Стихията в тези картини не е тематика, а положение. Тя е по едно и също време външна и вътрешна - ураган и порив, напрежение и покой, безмълвие и умиротворяване. Тя се ражда от конфликта сред изпитание и разпределяне, сред фигура и разпад, сред това, което може да се назове, и това, което остава неразбираемо, само че упорства да бъде почувствано и изживяно.
Водата е всевластна и неукротима - вдъхваща по едно и също време удивление и боязън със своята първична хубост и мощност. Морето не е сантиментален декор, а дейна мощ, с която индивидът - посредством своите създания и знаци - влиза в разговор. Осмоъгълният формат концентрира погледа и трансформира сцената в съвсем медитативно пространство. Зрителят е замесен в центробежното придвижване на мазките, само че още веднъж и още веднъж се връща към вертикала на фара - спокоен, само че явен знак за наличие и резистентност.
Фигурата в картините е сложена в гранично положение. Телата са нежни, открити и раними, колебаещи се сред плътта и ефира. Женското наличие не е сюжет, а позив - за хубост, за обич, за смисъл в свят, който не предлага опора. Ангелът не е избавител, нито съдник, а безмълвен очевидец.
Конят е чист подтик. Взрив от придвижване. Свобода, която не търси посока. Формата му като че ли не съумява да удържи силата, която я задвижва. Боята се наслагва и изстъргва, съпротивлява се на вятъра. Няма отдалеченост сред ръката, която рисува, и възприятието, което я тласка към платното.
В света на Васил Петров живописта не е предмет. Тя е среща. "
" Фарът на влюбените "
Васил Петров е роден през 1961 година През 1981 година приключва Националното учебно заведение за изящни изкуства " Илия Петров " в София, а през 1987 година - Учителския институт. От 1990 година е член на Съюза на българските художници и на Международната фондация за пластични изкуства IAA, UNESCO. През 1997 до 2002 година е ръководител на Представителството на СБХ в Пазарджик, в интервала 2002-2004 година е ръководител на Дружеството на пазарджишките художници, а от 2004 година е ръководител на " Алианс за напредък " - Пазарджик.
Работи в региона на кавалетната и монументалната живопис. Носител е на високи оценки за творчеството си, в това число и наградата, връчван от изложба " Възраждане " за достижения в изобразителното изкуство. Участва в голям брой интернационалните и национални представителни и групови изложения и пленери.
Реализирал е над 60 независими изложения в България, Италия, Дания, Мексико, Австрия. Картини на Васил Петров са владеене на влиятелни обществени художествени сбирки, в това число Градската художествена галерия в Банско; Градската художествена изложба " Никола Петров " във Видин; Двореца на културата и спорта във Варна; Института за изкуства " Фортунато Деперо " в Италия; Колекции " Паганел " в Италия. Живее и твори в Пазарджик.
" Живописта на Васил Петров ни връхлита - като бурно море, като мирис, като ентусиазъм. Тя не пита дали си подготвен. Въвлича те.
" Зимен пейзаж "
Стихията в тези картини не е тематика, а положение. Тя е по едно и също време външна и вътрешна - ураган и порив, напрежение и покой, безмълвие и умиротворяване. Тя се ражда от конфликта сред изпитание и разпределяне, сред фигура и разпад, сред това, което може да се назове, и това, което остава неразбираемо, само че упорства да бъде почувствано и изживяно.
Водата е всевластна и неукротима - вдъхваща по едно и също време удивление и боязън със своята първична хубост и мощност. Морето не е сантиментален декор, а дейна мощ, с която индивидът - посредством своите създания и знаци - влиза в разговор. Осмоъгълният формат концентрира погледа и трансформира сцената в съвсем медитативно пространство. Зрителят е замесен в центробежното придвижване на мазките, само че още веднъж и още веднъж се връща към вертикала на фара - спокоен, само че явен знак за наличие и резистентност.
Фигурата в картините е сложена в гранично положение. Телата са нежни, открити и раними, колебаещи се сред плътта и ефира. Женското наличие не е сюжет, а позив - за хубост, за обич, за смисъл в свят, който не предлага опора. Ангелът не е избавител, нито съдник, а безмълвен очевидец.
Конят е чист подтик. Взрив от придвижване. Свобода, която не търси посока. Формата му като че ли не съумява да удържи силата, която я задвижва. Боята се наслагва и изстъргва, съпротивлява се на вятъра. Няма отдалеченост сред ръката, която рисува, и възприятието, което я тласка към платното.
В света на Васил Петров живописта не е предмет. Тя е среща. "
" Фарът на влюбените "
Васил Петров е роден през 1961 година През 1981 година приключва Националното учебно заведение за изящни изкуства " Илия Петров " в София, а през 1987 година - Учителския институт. От 1990 година е член на Съюза на българските художници и на Международната фондация за пластични изкуства IAA, UNESCO. През 1997 до 2002 година е ръководител на Представителството на СБХ в Пазарджик, в интервала 2002-2004 година е ръководител на Дружеството на пазарджишките художници, а от 2004 година е ръководител на " Алианс за напредък " - Пазарджик.
Работи в региона на кавалетната и монументалната живопис. Носител е на високи оценки за творчеството си, в това число и наградата, връчван от изложба " Възраждане " за достижения в изобразителното изкуство. Участва в голям брой интернационалните и национални представителни и групови изложения и пленери.
Реализирал е над 60 независими изложения в България, Италия, Дания, Мексико, Австрия. Картини на Васил Петров са владеене на влиятелни обществени художествени сбирки, в това число Градската художествена галерия в Банско; Градската художествена изложба " Никола Петров " във Видин; Двореца на културата и спорта във Варна; Института за изкуства " Фортунато Деперо " в Италия; Колекции " Паганел " в Италия. Живее и твори в Пазарджик.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ