„Адът – това са другите“ х 2 в София
Една от най-прочутите литературни изречения – „ Адът – това са другите “, звучи от две столични подиуми през сегашния сценичен сезон. Неин създател, който я прави крилата посредством един от героите си в пиесата „ При закрити порти “, е френският публицист и драматург Жан-Пол Сартр, водеща фигура на европейския екзистенциализъм – авторитетно течение във философията и литературата през първата половина на ХХ век. Творбата, основана през 1944-та, по френски изобретателно и с визионерски попадения търси отговорите на изначални въпроси на човечеството, което по някакъв (не толкова) чудноват метод я прави сродна с появилата се 11 години по-късно пиеса на Бекет „ В очакване на Годо “ и релативно по-скоро излязлата, в зората на новия век, „ Хотел сред тоя и оня свят “ на Ерик-Еманюел Шмит (1999).
Какво е вечността? Ако има нещо оттатък чертата, по какъв начин да го назоваваме, щом не е живот? Има ли и там някаква подчиненост? Предопределят ли постъпките ни на тоя свят ориста ни в отвъдния? Възможно ли е изкуплението? Защо другият, непознатият постоянно е опасност? Всеки ли рано или късно си намира майстора? Постижимо ли е, тук или там, да съществуваме взаимно без мъчителна борба и оголени зъби? Множество въпроси може да формулира съзнанието в глъбините на този превъзходен текст съгласно настройката, с която го „ разчитаме “. Особено в дни като нашите – след пандемичните ограничавания, отчуждили ни още повече измежду панелната джунгла; с войните, които събират в неуместно общуване рисковото и страшното с нормалната нормалност на ежедневието…
Известният режисьор Стоян Радев дебютира с това заглавие на камерната сцена на спектакъл „ Възраждане “, трансформирайки я във футуристична чакалня, в която попадат един млад мъж и две млади дами. След първичното стъписване журналистът Жозеф Гарсен (Йордан Ръсин) се убеждава, че в първокласния пъкъл няма дяволи, въоръжени с копия, и казани с парещ катран. Ситуацията е като в живота, с тази разлика, че е вечно. Което не й пречи да е интензивна и динамична. Холеричният воин на Ръсин, единствено видимо хрисимата пощенска служителка Инес на Мариана Жикич и шармантната световна флиртаджийка Естел на Виттория Николова скоро ще схванат, че събирането им дружно в помещението, сходно на „ ръкав “ в летище, не е инцидентно. Тук всички опити за уединение и фамилиарност (ярка еротична сцена сред Гарсен и Естел) са обречени на съда на непознатите очи. В действителния живот всеки е бил нечий палач – честен или физически. Коварният план на (не)битието е всеки да се трансформира в главорез на другите двама, ровейки в най-мрачните им секрети. Взаимното им опознаване ще докара до разкриването на непростими закононарушения и катарзис на покаянието. А финалът е съвсем оптимистичен – след осъзнаването компанията избухва в смях и се завихря в обща прегръдка. Целта на режисьора Стоян Радев, както самичък той признава, е да реализира лековит резултат, а не да форсира напрежение в така и така озъбения ни делник.
Сценограф на този изразителен театър е Никола Тороманов, музиката е Емилиян Гацов-Елми, хореографията – на Теодора Попова. Преводът на пиесата е на Мария Коева.
Другата настояща режисура на пиесата „ При закрити порти “, която се играе в Сити Марк арт център, е на режисьора Камен Коев, ученик на проф. Надежда Сейкова в сценичен лицей „ Любен Гройс “. Концепцията на неговия пъкъл е класическа – позлатени мебели и бронзови фигури, ясно разчетени персонажи, а двамата млади виолончелисти в дъното на сцената, Ая Коева и Денислав Караатанасов, с фрагменти от Вивалди и Бах до 2Cellos основават у фена чувството за безкрайност с тази разходка из историята на музиката. Тук Жозеф Гарсен на Борис Коев (възпитаник на проф. Румен Рачев по куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ) не е по този начин нападателен и раздразнителен в неизвестността – той е уталожен мъж, търсещ отговор на персоналните си подозрения във връзка с себе си, с добре открити смислови акценти в направата на ролята, който по този начин ще произнесе „ Адът – това са другите “, че да не можем да подминем тази констатация. Инес на Марияна Коева е мощната фигура, концентрирала у себе си изначалната неприязън на характера с мъдростта на простолюдието. Естел на Тони Христова е по-скоро капризно дете. С помощта на огромно огледало, поднасяно от пиколото (Здравко Здравков), който не е податлив да дава отговор на въпросите на клиентите, всеки от героите на моменти има „ прозорец “ към земния свят, с цел да види по какъв начин неговите приятели/врагове претърпяват отсъствието му. Камен Коев и Марияна Коева са съпрузи, едни от създателите на частния Арт спектакъл. Съвпадението на имената с останалите Коеви в спектакъла е чиста случайност. Този театър се играе по превода на Силвия Георгиева.
Следващите представления на версията на режисьора Стоян Радев в спектакъл „ Възраждане “ са на 23 декември, 6 и 27 януари, а „ При закрити порти “ на Камен Коев в Сити Марк ще има показ на 12 януари.
Какво е вечността? Ако има нещо оттатък чертата, по какъв начин да го назоваваме, щом не е живот? Има ли и там някаква подчиненост? Предопределят ли постъпките ни на тоя свят ориста ни в отвъдния? Възможно ли е изкуплението? Защо другият, непознатият постоянно е опасност? Всеки ли рано или късно си намира майстора? Постижимо ли е, тук или там, да съществуваме взаимно без мъчителна борба и оголени зъби? Множество въпроси може да формулира съзнанието в глъбините на този превъзходен текст съгласно настройката, с която го „ разчитаме “. Особено в дни като нашите – след пандемичните ограничавания, отчуждили ни още повече измежду панелната джунгла; с войните, които събират в неуместно общуване рисковото и страшното с нормалната нормалност на ежедневието…
Известният режисьор Стоян Радев дебютира с това заглавие на камерната сцена на спектакъл „ Възраждане “, трансформирайки я във футуристична чакалня, в която попадат един млад мъж и две млади дами. След първичното стъписване журналистът Жозеф Гарсен (Йордан Ръсин) се убеждава, че в първокласния пъкъл няма дяволи, въоръжени с копия, и казани с парещ катран. Ситуацията е като в живота, с тази разлика, че е вечно. Което не й пречи да е интензивна и динамична. Холеричният воин на Ръсин, единствено видимо хрисимата пощенска служителка Инес на Мариана Жикич и шармантната световна флиртаджийка Естел на Виттория Николова скоро ще схванат, че събирането им дружно в помещението, сходно на „ ръкав “ в летище, не е инцидентно. Тук всички опити за уединение и фамилиарност (ярка еротична сцена сред Гарсен и Естел) са обречени на съда на непознатите очи. В действителния живот всеки е бил нечий палач – честен или физически. Коварният план на (не)битието е всеки да се трансформира в главорез на другите двама, ровейки в най-мрачните им секрети. Взаимното им опознаване ще докара до разкриването на непростими закононарушения и катарзис на покаянието. А финалът е съвсем оптимистичен – след осъзнаването компанията избухва в смях и се завихря в обща прегръдка. Целта на режисьора Стоян Радев, както самичък той признава, е да реализира лековит резултат, а не да форсира напрежение в така и така озъбения ни делник.
Сценограф на този изразителен театър е Никола Тороманов, музиката е Емилиян Гацов-Елми, хореографията – на Теодора Попова. Преводът на пиесата е на Мария Коева.
Другата настояща режисура на пиесата „ При закрити порти “, която се играе в Сити Марк арт център, е на режисьора Камен Коев, ученик на проф. Надежда Сейкова в сценичен лицей „ Любен Гройс “. Концепцията на неговия пъкъл е класическа – позлатени мебели и бронзови фигури, ясно разчетени персонажи, а двамата млади виолончелисти в дъното на сцената, Ая Коева и Денислав Караатанасов, с фрагменти от Вивалди и Бах до 2Cellos основават у фена чувството за безкрайност с тази разходка из историята на музиката. Тук Жозеф Гарсен на Борис Коев (възпитаник на проф. Румен Рачев по куклено актьорско майсторство в НАТФИЗ) не е по този начин нападателен и раздразнителен в неизвестността – той е уталожен мъж, търсещ отговор на персоналните си подозрения във връзка с себе си, с добре открити смислови акценти в направата на ролята, който по този начин ще произнесе „ Адът – това са другите “, че да не можем да подминем тази констатация. Инес на Марияна Коева е мощната фигура, концентрирала у себе си изначалната неприязън на характера с мъдростта на простолюдието. Естел на Тони Христова е по-скоро капризно дете. С помощта на огромно огледало, поднасяно от пиколото (Здравко Здравков), който не е податлив да дава отговор на въпросите на клиентите, всеки от героите на моменти има „ прозорец “ към земния свят, с цел да види по какъв начин неговите приятели/врагове претърпяват отсъствието му. Камен Коев и Марияна Коева са съпрузи, едни от създателите на частния Арт спектакъл. Съвпадението на имената с останалите Коеви в спектакъла е чиста случайност. Този театър се играе по превода на Силвия Георгиева.
Следващите представления на версията на режисьора Стоян Радев в спектакъл „ Възраждане “ са на 23 декември, 6 и 27 януари, а „ При закрити порти “ на Камен Коев в Сити Марк ще има показ на 12 януари.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ