Неясни желания
Един проблем ме изтезава от много време.
Когато съумях да го дефинирам в главата си – незабавно ми хрумна и да напиша нещо за него. После си дадох сметка, че да се написа за подобен проблем не е по никакъв начин елементарна работа. И си дефинирах да почета. Колкото мога – всичко, обвързвано с тоя проблем.
Какво значи всичко? – запитах се още в идващия момент. И, защото имам някаква визия от точни науки, се досетих, че „ всичко ” е абстракция, изцяло непостижима, естествено. Да прочете всичко по някой въпрос може единствено някой глупак.
Идиотите умеят да са доста умни и да „ изчитат всичко по въпроса ” – несъмнено сте забелязали.
След това, съвсем незабавно, ми хрумна, че „ задоволително ” също е една абстракция, намираща се в полето на положителните и изцяло неизпълними планове. Човек в никакъв случай не може да прочете нито „ всичко ”, нито „ задоволително ” по един въпрос!
Ето тук идва един доста тъничък и нечовечен подробност. Ако е по този начин – би ли могло да се одобри, че един философсващ човек (моля да не се приема с покачване на горната джука и пренебрежително изпуфтяване – пейоративният смисъл на думата „ мъдрувам ” и е притурен от хора, мразещи даже и да мислят, сама по себе си тя е чиста дума!) може да стартира да философства по един въпрос от...така да се каже – от „ главно състояние ”?
Тоест – без да се приготвя авансово, без да прочита „ всичко ” или „ задоволително ” по въпроса, по който ще философства, без даже да уважи малко...?
...тръгвайки от концепцията, че човек е задължен да осмисля света ей по този начин – тръгвайки единствено и само от наличните си познание и представи; тръгвайки и от мисълта, че на необитаем остров няма да ти оказват помощ да осмислиш света ни Александрийската библиотека (Господ да даде мир на пепеляците и), нито книжките на Ернст Мах, нито на Огюст Конт, нито електронното раменце на другаря Google.
Та по този начин. Реших и тропнах с енергичния си крайник (не с вялия и отпуснатия, който принадлежи на песимиста у мен) и се нахвърлих към казуса – без авансово четене, уверен, че човек може и би трябвало да мисли света и живота в походен строй: да влиза в борба с всички въпроси на живота и света даже без да слиза от коня, по този начин да се каже.
Ето: Ние имаме все по-високи, все по-високи, напряко трудно и безумно високи условия към света и живота...Като в това време одобряваме и сами пожелаваме понижаване на условията към хората изобщо и към обособения човек...
Тук ходя по толкоз тъничък лед, че напряко ми става смешно. От една страна мога умерено да се топна в студените води на политическата неучтивост – т.е. – на грубата и безочлива истина, която наскърбява и плаши кротките потребители.
От друга страна мога – по този начин – без да се облягам непрестанно на патерицата на купища авторитетни имена (а бих могъл, по дяволите) да попадна в зъбите на учените, които да ми се присмеят, че ей по този начин приказвам дивотии и доморасли философии - без да съм прочел най-малко неодарвинистите, редукционистите, малко континентална философия и така нататък и тъй наречените
Но аз съм публицист и би трябвало да задавам въпроси на себе си – а това ще рече – и на всички останали – и да оставям тия въпроси без отговор. Защото даденият към този момент отговор пречи изключително рисково и грозно на мисленето.
Как ще я караме по този начин?
Искаме все по-съвършен свят...А в това време желаеме, не че желаеме – а с гняв отстояваме правото си да бъдем все по-несъвършени и даже все по-неумели...
...все по-незнаещи, необразовани, недисциплинирани (това е малко под въпрос, тъй като може да сме и неумишлено доста добре дисциплинирани – т.е. – дресирани!)...
Искаме все по-бърз, прецизен, идеален, свръхточен, елегантно удобен, състезателен, ултрамодерен, акуратен като атомен часовник, ергономичен, обслужващ ни във всичко и до цялостна невъобразимост свят (хаха – това се споделя плеоназъм, а, учени тикви?!)...а браним все по-агресивно правото си да сме все по: неточни, мудни, тъпи, дебели, луди, спънати...
Отстояваме правото си Да бъдем себе си!
Ах, ще пукна и ще издигна милионтонна златна плоча на гроба си, на която с букви от един нанометър ще написа БЪДИ СЕБЕ СИ!
Възпявам Криско и всички хиалуронови кифлички из моловете и телевизионните студиа! С техния нов кретенизъм: БЪДИ СЕБЕ СИ!
Което ще рече с най-прости думи: Бъди си тъп, не чети книги, не знай първото име на Толстой, не знай и името на прилежащата улица, не знай името на столицата на прилежащата страна (как пък се споделяше тя, фак? Нз)
...всъщност – знай единствено имената на приятелите си (тия мегаяки видове!) както и свещените приложения на айфона си!
Бъди себе си! – безумен, ленив и благополучен.
Непохватен, некадърен да си нацепиш дърва, да си загрееш вода, да си наловиш сомчета, с цел да ги свариш закуска (милият Хъкълбери Фин!)...неспособен на нищо...!
Но пък искащ – нападателно, безочливо, с наглостта на простака (който постоянно мисли, че има право)...не просто искащ, а жестоко и безсрамно изискващ един Все По-Съвършен Свят!
И аз се запитвам: Машините ли ще ни го създадат?
Докога машините ще ни вършат – на нас – смотаните, пасивно-консумиращите, слабограмотните, бавните, дебелите, неумелите, кьопавите, съзнателно несръчните, от незаконно безгрижие обезобразените и обездвижените, неспособните даже да ставаме рано заран (защото това е в прорез с концепцията Бъди себе си)...докога ще ни вършат света все по-съвършен?
Докога машините, китайците и тайванците, сингапурците и филипинците ще се стягат, ще бъдат точни, бързи, образовани и прецизни вместо нас?
Докато ние си играем на приемливост? Толерантност не към другите...О Боже – а приемливост към всичко що е рухване по-надолу!
Толерантност към: бавността, нелепостта, неграмотността, слабостта, тъпотата, незнанието, неумението...
...докато ние си играем на Бъди себе си. Докато ние си играем на „ Четенето не е моето, по тази причина не чета, аз съм себе си и по тази причина четенето не е моето и по тази причина не чета ” – чакаме някои други, за които даже не подозираме, да ни създадат целия свят Идеален за живеене?
Защото какви пък са пък тия някои, които ще ни отклоняват от всеобщия консуматорско-молски апел Бъди себе си? Нек`ви там от Третия и Четвъртия свят...Те да се стягат.
Наистина – някой ще каже, че в сегашните времена Светът прави по този начин (доколкото можем да персонифицираме Света, само че аз мога) та незабелязано да покачва условията си към всеки обособен човек. И условията към актуалния човек са доста и доста по-високи от тия, които е имало преди 100 години. Но просто са по-различни. И някой би споделил, че днешният човек е доста по-....Хм. Не мога да се сетя дума, само че както и да е.
На този някой, бранител на умелостта, на сапиентността на актуалния хомо сапиенс, аз ще отговоря по този начин и ще приключа, да го вземат дяволите: Вземи една групова фотография на хора отпреди 100 години. Да виждаш там отпуснати, болнаво увиснали, дебели, съвсем недъгави от разхайтеност и преяждане, от бъдене на себе си хора? Вземи в този момент една фотография на модерни хора. И с ръка на сърцето ми кажи.
После вземи писмо на елементарен човек от началото на 20 век. И вземи, та копирай връзката във фейсбук на сходен човек от началото на 21 век. Сравни ги.
После вземи та накарай на работа един седемдесетгодишен дъртак и един двайсет и пет годишен момък. И съпостави издръжливостта им.
Да, да. Знам. И Платон е приказвал неприятни неща за младото потомство: че не става за нищо и че в случай че по този начин вървят нещата – упадъкът на Елада е в забрадка вързан. А пък в това младо потомство въпреки всичко е бил не различен, а Аристотел. Сигурно и Аристотел е попсуввал некадърното младо потомство, некомпетентно на нищо и лишено от сила. А пък негов възпитаник е бил не различен, а Александър Македонски. Знам, че това моето е типичната болест на надминалия 40-те. Но въпреки всичко, въпреки всичко...
Когато съумях да го дефинирам в главата си – незабавно ми хрумна и да напиша нещо за него. После си дадох сметка, че да се написа за подобен проблем не е по никакъв начин елементарна работа. И си дефинирах да почета. Колкото мога – всичко, обвързвано с тоя проблем.
Какво значи всичко? – запитах се още в идващия момент. И, защото имам някаква визия от точни науки, се досетих, че „ всичко ” е абстракция, изцяло непостижима, естествено. Да прочете всичко по някой въпрос може единствено някой глупак.
Идиотите умеят да са доста умни и да „ изчитат всичко по въпроса ” – несъмнено сте забелязали.
След това, съвсем незабавно, ми хрумна, че „ задоволително ” също е една абстракция, намираща се в полето на положителните и изцяло неизпълними планове. Човек в никакъв случай не може да прочете нито „ всичко ”, нито „ задоволително ” по един въпрос!
Ето тук идва един доста тъничък и нечовечен подробност. Ако е по този начин – би ли могло да се одобри, че един философсващ човек (моля да не се приема с покачване на горната джука и пренебрежително изпуфтяване – пейоративният смисъл на думата „ мъдрувам ” и е притурен от хора, мразещи даже и да мислят, сама по себе си тя е чиста дума!) може да стартира да философства по един въпрос от...така да се каже – от „ главно състояние ”?
Тоест – без да се приготвя авансово, без да прочита „ всичко ” или „ задоволително ” по въпроса, по който ще философства, без даже да уважи малко...?
...тръгвайки от концепцията, че човек е задължен да осмисля света ей по този начин – тръгвайки единствено и само от наличните си познание и представи; тръгвайки и от мисълта, че на необитаем остров няма да ти оказват помощ да осмислиш света ни Александрийската библиотека (Господ да даде мир на пепеляците и), нито книжките на Ернст Мах, нито на Огюст Конт, нито електронното раменце на другаря Google.
Та по този начин. Реших и тропнах с енергичния си крайник (не с вялия и отпуснатия, който принадлежи на песимиста у мен) и се нахвърлих към казуса – без авансово четене, уверен, че човек може и би трябвало да мисли света и живота в походен строй: да влиза в борба с всички въпроси на живота и света даже без да слиза от коня, по този начин да се каже.
Ето: Ние имаме все по-високи, все по-високи, напряко трудно и безумно високи условия към света и живота...Като в това време одобряваме и сами пожелаваме понижаване на условията към хората изобщо и към обособения човек...
Тук ходя по толкоз тъничък лед, че напряко ми става смешно. От една страна мога умерено да се топна в студените води на политическата неучтивост – т.е. – на грубата и безочлива истина, която наскърбява и плаши кротките потребители.
От друга страна мога – по този начин – без да се облягам непрестанно на патерицата на купища авторитетни имена (а бих могъл, по дяволите) да попадна в зъбите на учените, които да ми се присмеят, че ей по този начин приказвам дивотии и доморасли философии - без да съм прочел най-малко неодарвинистите, редукционистите, малко континентална философия и така нататък и тъй наречените
Но аз съм публицист и би трябвало да задавам въпроси на себе си – а това ще рече – и на всички останали – и да оставям тия въпроси без отговор. Защото даденият към този момент отговор пречи изключително рисково и грозно на мисленето.
Как ще я караме по този начин?
Искаме все по-съвършен свят...А в това време желаеме, не че желаеме – а с гняв отстояваме правото си да бъдем все по-несъвършени и даже все по-неумели...
...все по-незнаещи, необразовани, недисциплинирани (това е малко под въпрос, тъй като може да сме и неумишлено доста добре дисциплинирани – т.е. – дресирани!)...
Искаме все по-бърз, прецизен, идеален, свръхточен, елегантно удобен, състезателен, ултрамодерен, акуратен като атомен часовник, ергономичен, обслужващ ни във всичко и до цялостна невъобразимост свят (хаха – това се споделя плеоназъм, а, учени тикви?!)...а браним все по-агресивно правото си да сме все по: неточни, мудни, тъпи, дебели, луди, спънати...
Отстояваме правото си Да бъдем себе си!
Ах, ще пукна и ще издигна милионтонна златна плоча на гроба си, на която с букви от един нанометър ще написа БЪДИ СЕБЕ СИ!
Възпявам Криско и всички хиалуронови кифлички из моловете и телевизионните студиа! С техния нов кретенизъм: БЪДИ СЕБЕ СИ!
Което ще рече с най-прости думи: Бъди си тъп, не чети книги, не знай първото име на Толстой, не знай и името на прилежащата улица, не знай името на столицата на прилежащата страна (как пък се споделяше тя, фак? Нз)
...всъщност – знай единствено имената на приятелите си (тия мегаяки видове!) както и свещените приложения на айфона си!
Бъди себе си! – безумен, ленив и благополучен.
Непохватен, некадърен да си нацепиш дърва, да си загрееш вода, да си наловиш сомчета, с цел да ги свариш закуска (милият Хъкълбери Фин!)...неспособен на нищо...!
Но пък искащ – нападателно, безочливо, с наглостта на простака (който постоянно мисли, че има право)...не просто искащ, а жестоко и безсрамно изискващ един Все По-Съвършен Свят!
И аз се запитвам: Машините ли ще ни го създадат?
Докога машините ще ни вършат – на нас – смотаните, пасивно-консумиращите, слабограмотните, бавните, дебелите, неумелите, кьопавите, съзнателно несръчните, от незаконно безгрижие обезобразените и обездвижените, неспособните даже да ставаме рано заран (защото това е в прорез с концепцията Бъди себе си)...докога ще ни вършат света все по-съвършен?
Докога машините, китайците и тайванците, сингапурците и филипинците ще се стягат, ще бъдат точни, бързи, образовани и прецизни вместо нас?
Докато ние си играем на приемливост? Толерантност не към другите...О Боже – а приемливост към всичко що е рухване по-надолу!
Толерантност към: бавността, нелепостта, неграмотността, слабостта, тъпотата, незнанието, неумението...
...докато ние си играем на Бъди себе си. Докато ние си играем на „ Четенето не е моето, по тази причина не чета, аз съм себе си и по тази причина четенето не е моето и по тази причина не чета ” – чакаме някои други, за които даже не подозираме, да ни създадат целия свят Идеален за живеене?
Защото какви пък са пък тия някои, които ще ни отклоняват от всеобщия консуматорско-молски апел Бъди себе си? Нек`ви там от Третия и Четвъртия свят...Те да се стягат.
Наистина – някой ще каже, че в сегашните времена Светът прави по този начин (доколкото можем да персонифицираме Света, само че аз мога) та незабелязано да покачва условията си към всеки обособен човек. И условията към актуалния човек са доста и доста по-високи от тия, които е имало преди 100 години. Но просто са по-различни. И някой би споделил, че днешният човек е доста по-....Хм. Не мога да се сетя дума, само че както и да е.
На този някой, бранител на умелостта, на сапиентността на актуалния хомо сапиенс, аз ще отговоря по този начин и ще приключа, да го вземат дяволите: Вземи една групова фотография на хора отпреди 100 години. Да виждаш там отпуснати, болнаво увиснали, дебели, съвсем недъгави от разхайтеност и преяждане, от бъдене на себе си хора? Вземи в този момент една фотография на модерни хора. И с ръка на сърцето ми кажи.
После вземи писмо на елементарен човек от началото на 20 век. И вземи, та копирай връзката във фейсбук на сходен човек от началото на 21 век. Сравни ги.
После вземи та накарай на работа един седемдесетгодишен дъртак и един двайсет и пет годишен момък. И съпостави издръжливостта им.
Да, да. Знам. И Платон е приказвал неприятни неща за младото потомство: че не става за нищо и че в случай че по този начин вървят нещата – упадъкът на Елада е в забрадка вързан. А пък в това младо потомство въпреки всичко е бил не различен, а Аристотел. Сигурно и Аристотел е попсуввал некадърното младо потомство, некомпетентно на нищо и лишено от сила. А пък негов възпитаник е бил не различен, а Александър Македонски. Знам, че това моето е типичната болест на надминалия 40-те. Но въпреки всичко, въпреки всичко...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ