Вирусът, болниците, историята и други
Един от най-емблематичните основни архитекти на София – арх. Петър Диков, постоянно разгласява в блога си разбори по най-наболелите проблеми в страната. Нeотдавна той показа на вниманието ни текста си "Вирусът, лечебните заведения, историята и други ", с който за следващ път не изневери на себе си и предизвика спор всъщност за проблемите, провокирани от пандемията от Коронавирус.
Както арх. Диков самичък дефинира своите провокации, дебатът би трябвало да е за нашето минало, настояще и бъдеще и за това по какъв начин можем и по какъв начин би трябвало да слезем от „ камбанарията” на личното си его и да отидем на „ площада” на публично значимите диалози (римляните са му казвали форум). И то не с цел да се бием или да ни бият, а с цел да спорим за решенията за общото ни бъдеще – не за на следващия ден или идната седмица, не до изборите, а за нашите старини, за зрелостта на децата ни и за детството на бъдещите ни внуци. И то тук, в България, тази райска земя, която от ден на ден млади напущат, а тези, които сме тук, сякаш стартират да ненавиждат.
“БАНКЕРЪ " получи единодушието на арх. Петър Диков да разгласява този текст без редакторска интервенция.
"Коронавирусът освети като прожектор освен проблемите в организацията и фрагментите в здравната система, само че и проблемите с нейната материална база – здания, съоръжение, обзавеждане, досегаемост и други
Всичко това ме върна години обратно, когато със Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО), общия организационен проект (ОУП) и поредност от подробни проекти, се постарахме (доколкото е допустимо при нашите условия) да опазим наличните здравни заведения и да дадем късмет да се развие базата на опазването на здравето в София.
В ЗУЗСО във разновидността, който бе импортиран от нас и признат на 21.12.2006 година от Народното събрание, в приложение към член 3, алинея 2 се записа:
„ Не се позволява смяна на предназначението на терени за съществуващи образователни, детски и здравни заведения, с изключение на за потребностите на общественото, здравното, просветителното и културното обслужване “.
В изменението на ЗУЗСО от 2018 година обаче този запис се промени по този начин:
„ Промяната на предназначението на здания за детски градини, учебни заведения, висши образователни заведения, лечебни заведения за болнична помощ е позволена при изискванията на Закон за устройство на територията и при съблюдаване на устройствените параметри на зоната “.....понеже пазим терените за лечебни заведения, учебни заведения и детски градини...
За страдание с смяната от 2018 година се трансформираха и параметрите за болничните здания, както следва:
2006 година „...за болница П(плътност) до 40 %, Кинт(коефициент за интензивност) 1.2, минимална озеленена повърхност – 30 % “.
2018 година „...за лечебни заведения за болнична помощ П (плътност) до 60 %, Кинт (коефициент за интензивност) 3.0, минимална озеленена повърхност – 30 % “...защото се борим против презастрояването...
С тези изменени параметри се дава опция за неприемливо уплътняване на терените за лечебни заведения и увеличение на височината на болничните здания, което е в прорез с трендовете в практиката на развитите страни.
Тези промени са направени скоро и за в този момент съвсем нямат отражение (с изключение на един-два случая за частни болници), само че Ковид рецесията сподели, че преуплътняването на болничните комплекси и огромната етажност на болничните здания основават съществени проблеми.
Главната задача обаче, която се реши след приемането на Общ устройствен план, бе изработването на подробния проект на Медицинския комплекс в центъра на София. Това стана в интервала 2008 - 2011 година с решаващата поддръжка на тогавашния ректор на Медицинския университет–София – учен Ваньо Митев, тогавашния шеф на Александровска болница (и настоящ ректор на МУ-София) – учен Лъчезар Трайков и несъмнено на проектанта - арх. Иван Велчев. С подробния организационен проект спряхме появилата се наклонност за приватизация на обособени елементи от него и прекъснахме опцията за разпарчатосването му. Освен това се даде опция за рационално развиване и реорганизация, както и за усъвършенстване на транспортното обслужване с други възможности за входовете и изходите от комплекса с планувана нова улица. Недопустимо е в подобен конгломерат от национално значими лечебни заведения с над 6 500 кревати и над 9000 души медицински личен състав, да се доближава (и вероятно да се евакуира) с по един вход и излаз. Тази нова улица по този начин и не се случи до през днешния ден, само че проектът обезпечава опцията, и може би в миналото ще се построи...
С плана беше планувано и доста нарастване на толкоз нужните за комплекса паркоместа. В момента заобикалящите комплекса булеварди са задръстени от паркирали коли, основно на пациенти и лица, търсещи услугите на лечебните заведения, което освен затруднява прекосяването по тези булеварди, само че и основава проблеми за достъпността до лечебните заведения, в това число и при незабавни случаи. Предвиден бе и етажен паркинг в терена на Военна болница със 700 паркоместа (една трета служебни за личния състав на болничното заведение и другите две трети платени за посетители). По концепция на тогавашния шеф на ВМА военачалник Стоян Тонев в сутерена на този паркинг се оферираше сервиз и автомивка – лекар Тонев обясняваше, по какъв начин лекарите във френската болница, в която специализирал, можели да оставят автомобила си в сервиза при болничното заведение и до момента в който са на работа, да мислят единствено за болните, а не по какъв начин да отидат да ревизират мотора, да сменят маслото или гумите на колата си и да я измият. И този паркинг не се случи, макар че бе стартирана процедура за публично-частно партньорство и имаше претенденти да го изградят против правото да експлоатират платените паркоместа.
При създаването на проекта се опитахме да лансираме концепцията в комплекса да се построи хотел, който да посреща пациенти от провинцията или чужбина, пациенти за проучвания, които не желаят да бъдат приети в болница в болнични стаи, за съпътстващи пациентите лица и за гостуващи лекари и експерти от провинцията или от чужбина. Идеята бе този хотел да е на мястото на Инфекциозна болница. По това време Инфекциозна болница бе в цялостна съсипия, също така тогава се пробвах да убедя хората, които взимат решения, че няма уважаващ себе си град, който да държи в самия си център подобен вид болнично заведение, което също така е в непосредствена (и рискова съгласно мен) непосредственост до доста други лечебни заведения. Предлагахме профилираната Инфекциозна болница да се измести в незавършената Транспортна болница над село Лозен, стартирана и недостроена, останала в недодялан градеж още от времето на социализма. Освен това тъкмо тази незавършена постройка даваше опция за разполагане на 600 до 800 кревати, които да са оборудвани и според от обстановката да се включват при потребност (на елементи или изцяло) в деяние. По наше схващане тогава една инфекциозна болница следваше да бъде гъвкава по повод както на леглата, по този начин и на личния състав, тъй като инфекциите и броя на болните от тях не могат да се възнамеряват. От днешна позиция смятам, че това беше едно положително решение. А може би е добре и да се случи сега…. със забавяне, само че е належащо...
Тогавашният министър на опазването на здравето, при координиране на устройствения проект, за концепцията за изместването на Инфекциозна и построяването на нейно място на хотел, ми сподели: „ Архитекте, ти нали си даваш сметка, че в случай че се съглася да се отреди терена на Инфекциозна за хотел, ще бъда освободен след 24 часа… “. Е, освободиха го след три месеца, и не по този повод….. а беше доста добър министър… С него имахме диалози да се учредят 2-3 стипендии за млади български архитекти да стажуват във френски компании, проектиращи болнични здания (французите са най-хубави в Европа в болничното планиране, а българските архитекти и инженери имат доста слаби, да не кажа никакви, познания за съвременно болнично планиране – апелирам за опрощение, в случай че нещо греша...). Годината бе 2011-та…
В устройствения проект имаше решение и за двете здания в недодялан градеж, стърчащи в Медицинския комплекс към този момент над 40 години – незавършената детска болница в южната част и незавършената клиника за вътрешни заболявания в северната част. Предвидено бе двата бетонови скелета да се съборят и да се изградят съвременни лечебни заведения по актуалните условия за болнични здания. Тогава се водеха диалози за създаване на клиника „ Джон Хопкинс “ в България и концепцията бе да бъде на мястото на незавършената клиника по вътрешни заболявания. Това не се случи и към настоящия миг смятам, че точно това място е доста уместно за новата детска болница. То е в непосредствена непосредственост до станцията на метрото и спирките на тролейбуса и рейса (много добра транспортна достъпност) и има опция за огромен озеленен вътрешен двор към подобен детски комплекс. Освен това премахването на този бетонов скелет, за разлика от другия до АГ болничното заведение, може да стане бързо и без проблеми за прилежащите здания.
Описвам всички тези детайлности от предишното, с цел да можем вероятно да си вземем поука. Защото трусът, който ни аргументи коронавирусът, мисля, че би трябвало да ни подсети както за пропуснатите благоприятни условия, по този начин и за забавените решения и за предишните недомислия… И да ни направи по-мъдри в прогнозите си, по-умни в желанията си, по-енергични в дейностите си.
Защото времето не се връща обратно, само че идното напред ни задължава да действаме вярно в този момент, тъй като грешките и забавянето се заплащат скъпо…и в директния и в преносния смисъл... "
Както арх. Диков самичък дефинира своите провокации, дебатът би трябвало да е за нашето минало, настояще и бъдеще и за това по какъв начин можем и по какъв начин би трябвало да слезем от „ камбанарията” на личното си его и да отидем на „ площада” на публично значимите диалози (римляните са му казвали форум). И то не с цел да се бием или да ни бият, а с цел да спорим за решенията за общото ни бъдеще – не за на следващия ден или идната седмица, не до изборите, а за нашите старини, за зрелостта на децата ни и за детството на бъдещите ни внуци. И то тук, в България, тази райска земя, която от ден на ден млади напущат, а тези, които сме тук, сякаш стартират да ненавиждат.
“БАНКЕРЪ " получи единодушието на арх. Петър Диков да разгласява този текст без редакторска интервенция.
"Коронавирусът освети като прожектор освен проблемите в организацията и фрагментите в здравната система, само че и проблемите с нейната материална база – здания, съоръжение, обзавеждане, досегаемост и други
Всичко това ме върна години обратно, когато със Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО), общия организационен проект (ОУП) и поредност от подробни проекти, се постарахме (доколкото е допустимо при нашите условия) да опазим наличните здравни заведения и да дадем късмет да се развие базата на опазването на здравето в София.
В ЗУЗСО във разновидността, който бе импортиран от нас и признат на 21.12.2006 година от Народното събрание, в приложение към член 3, алинея 2 се записа:
„ Не се позволява смяна на предназначението на терени за съществуващи образователни, детски и здравни заведения, с изключение на за потребностите на общественото, здравното, просветителното и културното обслужване “.
В изменението на ЗУЗСО от 2018 година обаче този запис се промени по този начин:
„ Промяната на предназначението на здания за детски градини, учебни заведения, висши образователни заведения, лечебни заведения за болнична помощ е позволена при изискванията на Закон за устройство на територията и при съблюдаване на устройствените параметри на зоната “.....понеже пазим терените за лечебни заведения, учебни заведения и детски градини...
За страдание с смяната от 2018 година се трансформираха и параметрите за болничните здания, както следва:
2006 година „...за болница П(плътност) до 40 %, Кинт(коефициент за интензивност) 1.2, минимална озеленена повърхност – 30 % “.
2018 година „...за лечебни заведения за болнична помощ П (плътност) до 60 %, Кинт (коефициент за интензивност) 3.0, минимална озеленена повърхност – 30 % “...защото се борим против презастрояването...
С тези изменени параметри се дава опция за неприемливо уплътняване на терените за лечебни заведения и увеличение на височината на болничните здания, което е в прорез с трендовете в практиката на развитите страни.
Тези промени са направени скоро и за в този момент съвсем нямат отражение (с изключение на един-два случая за частни болници), само че Ковид рецесията сподели, че преуплътняването на болничните комплекси и огромната етажност на болничните здания основават съществени проблеми.
Главната задача обаче, която се реши след приемането на Общ устройствен план, бе изработването на подробния проект на Медицинския комплекс в центъра на София. Това стана в интервала 2008 - 2011 година с решаващата поддръжка на тогавашния ректор на Медицинския университет–София – учен Ваньо Митев, тогавашния шеф на Александровска болница (и настоящ ректор на МУ-София) – учен Лъчезар Трайков и несъмнено на проектанта - арх. Иван Велчев. С подробния организационен проект спряхме появилата се наклонност за приватизация на обособени елементи от него и прекъснахме опцията за разпарчатосването му. Освен това се даде опция за рационално развиване и реорганизация, както и за усъвършенстване на транспортното обслужване с други възможности за входовете и изходите от комплекса с планувана нова улица. Недопустимо е в подобен конгломерат от национално значими лечебни заведения с над 6 500 кревати и над 9000 души медицински личен състав, да се доближава (и вероятно да се евакуира) с по един вход и излаз. Тази нова улица по този начин и не се случи до през днешния ден, само че проектът обезпечава опцията, и може би в миналото ще се построи...
С плана беше планувано и доста нарастване на толкоз нужните за комплекса паркоместа. В момента заобикалящите комплекса булеварди са задръстени от паркирали коли, основно на пациенти и лица, търсещи услугите на лечебните заведения, което освен затруднява прекосяването по тези булеварди, само че и основава проблеми за достъпността до лечебните заведения, в това число и при незабавни случаи. Предвиден бе и етажен паркинг в терена на Военна болница със 700 паркоместа (една трета служебни за личния състав на болничното заведение и другите две трети платени за посетители). По концепция на тогавашния шеф на ВМА военачалник Стоян Тонев в сутерена на този паркинг се оферираше сервиз и автомивка – лекар Тонев обясняваше, по какъв начин лекарите във френската болница, в която специализирал, можели да оставят автомобила си в сервиза при болничното заведение и до момента в който са на работа, да мислят единствено за болните, а не по какъв начин да отидат да ревизират мотора, да сменят маслото или гумите на колата си и да я измият. И този паркинг не се случи, макар че бе стартирана процедура за публично-частно партньорство и имаше претенденти да го изградят против правото да експлоатират платените паркоместа.
При създаването на проекта се опитахме да лансираме концепцията в комплекса да се построи хотел, който да посреща пациенти от провинцията или чужбина, пациенти за проучвания, които не желаят да бъдат приети в болница в болнични стаи, за съпътстващи пациентите лица и за гостуващи лекари и експерти от провинцията или от чужбина. Идеята бе този хотел да е на мястото на Инфекциозна болница. По това време Инфекциозна болница бе в цялостна съсипия, също така тогава се пробвах да убедя хората, които взимат решения, че няма уважаващ себе си град, който да държи в самия си център подобен вид болнично заведение, което също така е в непосредствена (и рискова съгласно мен) непосредственост до доста други лечебни заведения. Предлагахме профилираната Инфекциозна болница да се измести в незавършената Транспортна болница над село Лозен, стартирана и недостроена, останала в недодялан градеж още от времето на социализма. Освен това тъкмо тази незавършена постройка даваше опция за разполагане на 600 до 800 кревати, които да са оборудвани и според от обстановката да се включват при потребност (на елементи или изцяло) в деяние. По наше схващане тогава една инфекциозна болница следваше да бъде гъвкава по повод както на леглата, по този начин и на личния състав, тъй като инфекциите и броя на болните от тях не могат да се възнамеряват. От днешна позиция смятам, че това беше едно положително решение. А може би е добре и да се случи сега…. със забавяне, само че е належащо...
Тогавашният министър на опазването на здравето, при координиране на устройствения проект, за концепцията за изместването на Инфекциозна и построяването на нейно място на хотел, ми сподели: „ Архитекте, ти нали си даваш сметка, че в случай че се съглася да се отреди терена на Инфекциозна за хотел, ще бъда освободен след 24 часа… “. Е, освободиха го след три месеца, и не по този повод….. а беше доста добър министър… С него имахме диалози да се учредят 2-3 стипендии за млади български архитекти да стажуват във френски компании, проектиращи болнични здания (французите са най-хубави в Европа в болничното планиране, а българските архитекти и инженери имат доста слаби, да не кажа никакви, познания за съвременно болнично планиране – апелирам за опрощение, в случай че нещо греша...). Годината бе 2011-та…
В устройствения проект имаше решение и за двете здания в недодялан градеж, стърчащи в Медицинския комплекс към този момент над 40 години – незавършената детска болница в южната част и незавършената клиника за вътрешни заболявания в северната част. Предвидено бе двата бетонови скелета да се съборят и да се изградят съвременни лечебни заведения по актуалните условия за болнични здания. Тогава се водеха диалози за създаване на клиника „ Джон Хопкинс “ в България и концепцията бе да бъде на мястото на незавършената клиника по вътрешни заболявания. Това не се случи и към настоящия миг смятам, че точно това място е доста уместно за новата детска болница. То е в непосредствена непосредственост до станцията на метрото и спирките на тролейбуса и рейса (много добра транспортна достъпност) и има опция за огромен озеленен вътрешен двор към подобен детски комплекс. Освен това премахването на този бетонов скелет, за разлика от другия до АГ болничното заведение, може да стане бързо и без проблеми за прилежащите здания.
Описвам всички тези детайлности от предишното, с цел да можем вероятно да си вземем поука. Защото трусът, който ни аргументи коронавирусът, мисля, че би трябвало да ни подсети както за пропуснатите благоприятни условия, по този начин и за забавените решения и за предишните недомислия… И да ни направи по-мъдри в прогнозите си, по-умни в желанията си, по-енергични в дейностите си.
Защото времето не се връща обратно, само че идното напред ни задължава да действаме вярно в този момент, тъй като грешките и забавянето се заплащат скъпо…и в директния и в преносния смисъл... "
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ