Двама наши премиери в най-новата ни история са били двойни

Двама наши министър председатели в най-новата ни история са били двойни сътрудници. Те са шпионирали както за българските тоталитарни секрети служби, по този начин и за могъщото Централно разузнавателно управление на САЩ.

Първият е любимецът на цар Борис III – министър-председателят Георги Кьосеиванов, именуван от съпартийците си Кьосето. Вторият е прочут единствено с псевдонима си – Моторна лодка, даден му в централата на разследваща организация на Съединени американски щати, основана в Ленгли, щата Вирджини, разкриват американски откриватели. Издаден е на Съюз на съветските социалистически републики от Олдрич Еймс, написа „ Уикенд “. Най-алчният двоен разузнавач по време на Студената война поради най-голямото изменничество в историята на Съединени американски щати търка доживот наровете без право на опрощение в строго охранявания и застрашителен федерален затвор в Тера Хоут в щата Идиана, където компания му прави злокобният нападател от Бостънския маратон чеченецът Джохар Царнаев.

Георги Кьосеиванов е един от най-успешните ни министър-председатели преди Втората международна война. Той обаче е бил вербуван от комунистическата Държавна сигурност две години преди гибелта си, а Симеон Сакскобургготски, когато му е упълномощил да сформира задгранично държавно управление, не е знаел този стряскащ факт.

Кьосеиванов учи право в Париж. На 25 година той прекрачва прага на Министерството на външните работи и стартира неговата дълга дипломатическа кариера, която ще го изстреля и до поста първи посланик на Царство България. На 1 декември 1932 година той към този момент е дипломат в Белград. От 1935 до 1940 година е министър-председател в три поредни кабинета.

През 40-те години на предишния век Кьосеиванов се слага в услуга на Алън Дълес, който по това време е шеф на разследващия център на Управлението на стратегическите служби (предшественика на ЦРУ) в Берн.

В отчети на бюрото в Берн нашият пълномощен министър попада като осведомител с псевдоним Kiss (Целувка – б.р.), който е снабдител на извънредно скъпа информация. Георги Кьосеиванов се озовава в Берн, откакто подава оставка на 14 февруари 1940 година и е заменен  на премиерския пост от Богдан Филов. Превратът на 9 септември 1944 година го заварва в Швейцария и той взема решение да остане там.

Шокиращата трансформация на някогашния царски министър председател разкрива политологът Антон Тодоров и даже изненада историците. В архива на Комисията по досиетата той намира абсурден отчет. На пръв взор в него няма нищо забавно. Документът е от април 1987 година и в него тогавашният шеф на Първо основно ръководство на Държавна сигурност (външното разузнаване на Живковия режим) генерал-лейтенант Владимир Тодоров се хвали какви огромни триумфи е постигнало разузнаването във връзка 40 година от основаването му. Там обаче генералът оповестява, че преди време е вербуван Георги Кьосеиванов.

„ Уикенд ” прегледа непокътнатите в архива документи за някогашния ни министър-председател и откри, че още от 1945 година името му фигурира  в справите на Държавна сигурност като предател на родината. Дори през 1947 година е лишен от българско гражданство.

Държавна сигурност обаче на 22 септември 1948 година създава проект, с който да го следи изкъсо и да го обкръжи от свои сътрудници. Задачата е да се гледат под лупа с кои емигранти Георги Кьосеиванов има контакти. В продължение на 10 години плътна мрежа от сътрудници донася безусловно за всяка негова стъпка. Проследен е даже и последният му адрес. Справка № 3309/19.11.1957 година на българското посолство в Берн оповестява, че  Кьосеиванов се е открил на квартира в Ла Тур дьо Пел, градче, ситуирано сред Монтрьо и Вевей на североизточния бряг на Женевското езеро.

Как обаче политикът, който е прочут англофил, попада в мрежата на Държавна сигурност? Бившият ни министър председател ненадейно става парещ обожател на Съюз на съветските социалистически републики, а Държавна сигурност научава за прелома във възгледите му и задейства секретна интервенция. Целта й е посредством него да осуети опитите за основаване на българско задгранично държавно управление.

Отначало Държавна сигурност се насочва към  племенницата му Екатерина Рилска. На 11 декември 1956 година тя пътува със аероплан до Цюрих. Държавна сигурност й слага задания за вуйчо й Кьосеиванов – да обясни от по кое време е на адреса, на който живее, с какви средства претърпява, поддържа ли връзка с локалната общественост и с българи в Швейцария или в друга капиталистическа страна.

Държавна сигурност обаче най-вече се интересува от така наречен Временно задгранично посланичество, защото цялата интервенция по вербовката на Кьосеиванов цели в последна сметка той да оглави това посланичество, да организира политика, съгласувана с Държавна сигурност, и да извършва задания по дискредитирането на така наречен вражеска емиграция.

В България Държавна сигурност примката към роднините на видния политик се стяга. На 14 ноември 1958 година Екатерина споделя на офицер от Държавна сигурност, че Георги Кьосеиванов ще бъде доста по-откровен с татко й Тодор Рилски, тъй като двамата доста се почитат. Десет дни след този диалог капитан от Държавна сигурност организира среща с бащата на Екатерина и шурей на Кьосеиванов – Тодор Рилски.

От 1925 до 1928 година Рилски работи в руското комерсиално посланичество в Берлин като инженер-приемчик. От 1928 до 1930 година е на работа в Държавния надзор в Москва. От 1930 до 1939 година сменя два завода и минава на работа в Народния комисариат на машиностроенето и приборостроенето. Докато е в Москва, Рилски става член на Комунистическа партия на Съветския съюз. През 1939 година се завръща със фамилията си в България, а след 9 септември 1944 година се издига до консултант в Държавната планова комисия. Рилски е доверена връзка на Държавна сигурност и е употребен неведнъж, в това число и след гибелта на Кьосеиванов.

Държавна сигурност стартира да търси легенда за прикритие, посредством която Тодор Рилски да бъде изпратен в Швейцария. Открива, че Главното ръководство на пътищата и градежите към Министерски съвет, където той работи, е доставило машини от швейцарска компания и по този мотив може да се провежда пътуването му.

Междувременно племенницата на Георги Кьосеиванов го уведомява с депеша от 8 януари 1959 година, че неговият брат Петър Кьосеиванов е освободен от лагера в Белене. В края на 1958 година Държавна сигурност стартира интервенцията по вербовката на Кьосеиванов за сътрудник с псевдонима Леон. Подготвено е „ Предложение за осъществяване на мероприятие по заангажирането на Кьосеиванов ”.

На 11 февруари 1959 година Тодор Рилски отпътува за Швейцария. Центърът (I ръководство на ДС) уведомява резидентурата в Берн. Самият Рилски към този момент не е доверена връзка, а е вербуван като сътрудник Янев и усърдно квалифициран за задачата си. Изготвен е обстоен проект и линия на държание. В него от Държавна сигурност е наблегнала на русофилството на Кьосеиванов като главен фактор за склоняването му към съдействие, както и на освобождението на брат му Петър от лагера в Белене.

В строго секретната „ Справка по отношение на осъществена вербовка на Георги Иванов Кьосеиванов ” са разказани и дилемите, които Тодор Рилски (агент Янев), откакто е получил подробни инструкции на 21 февруари 1958 година, е сложил пред към този момент вербувания сътрудник Леон.

От Кьосеиванов се изисква да осведоми Държавна сигурност за всичко, което научи за активността на вражеската емиграция, да обясни ситуацията на монархистите в Мадрид и като употребява своите остарели политически другари в Западна Германия, Франция, Испания и Съединени американски щати, да се стартира пред американците, които още веднъж да прибягнат до неговата помощ за сливане на емиграцията. Няколко месеца по-късно Държавна сигурност се пробва да внесе посредством Кьосеиванов и разединение измежду емиграцията.

Може би от почитание към някогашния министър председател, Държавна сигурност взема решение да командирова висшия офицер полк. Величко Андреев, който да взе участие в следващата среща на конфиденциален помощник Янев (Тодор Рилски) с сътрудник Леон. Андреев по това време е заместник-началник на отдел III (Западни страни и НАТО) при Управление I-ДС, а по-късно е резидент на Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност в Израел под дипломатическо прикритие. Двамата би трябвало да изяснят може ли Съединени американски щати да потърсят неговата помощ при сливане на емиграцията. Заминават за Швейцария под прикритието на редови туристи.

Реклама

Контролната среща е на 20 май 1960 година, само че сътрудник Леон обаче не се явява на нея. Георги Кьосеиванов към този момент е със мощно влошено здраве. На 2 юли Държавна сигурност взема решение да прати шпионин от резидентурата в Берн в дома му. Посрещнат е от брачната половинка му, която като схванала, че е българин, била изключително общителна. Тя разказвала, че Леон е болен на легло от 3 месеца без значително усъвършенстване. На 26 юли 1960 година Георги Кьосеиванов умира.

Временното българско посланичество, което е главната причина Държавна сигурност да пристъпи към вербовката му, се проваля с гръм и тропот месец преди кончината му.

Не по-малко завладяваща е ориста на сътрудника на Централно разузнавателно управление на САЩ, наименуван Моторна лодка. Американски откриватели са на мнение, че зад този псевдоним се крие български политик, който е бил министър-председател след Десети ноември. Смята се също по този начин, че изначало той е работил и за българските секрети служби. На сходно изложение дават отговор починалите Андрей Луканов и проф. Любен Беров. Бившият ръководител на Комисията по досиетата Методи Андреев огласи тъмното им минало.

Луканов е сътрудник на комунистическото военно разузнаване – Разузнавателно управление на Министерството на нар, а професорът по стопанска история – на Второ основно ръководство на Държавна сигурност (контраразузнаването на режима). Това са двама основни министър-председатели, въпреки че съпоставени, без подозрение шампионата се държи от Луканов, показва Андреев и прибавя, че Луканов е разполагал с най-важния лост на един политик – информацията, която е добивал от съответните специфични служби на Съветски съюз.

„ Като сътрудник на военното разузнаване той минимум е бил с отлични контакти с ГРУ (Главно Разузнавателно ръководство – руското военно разузнаване). А както е известно с компаниите, които ГРУ употребява за своята разследваща активност и за прикритие, основава надзор върху цели браншове. Така ГРУ и обвързваните с него компании и фигури след 10 ноември 1989 година подчиниха енергийния бранш в България, запазвайки съветските ползи и обвързваните с тези ползи олигархичните кръгове “, показва Методи Андреев.

Моторна лодка обаче е публикуван на Съветите от най-безскрупулния двоен агент  по време на Студената война Олдрич Еймс. В Централно разузнавателно управление на САЩ той е шеф на контраразузнавателното поделение в отдела „ Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа “. Има достъп до всички проекти и интервенции на Централно разузнавателно управление на САЩ, знае имената на сътрудниците, внедрени в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Толкова е отракан, че два пъти се измъква изсъхнал от детектора на лъжата. Издал е за пари – общо 4,6 млн. $, 20 основни сътрудници, от които Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е екзекутирал най-малко 10, и е осветил други 200.

Подобно на татко си, който също е бил върховен чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ, има проблеми с алкохола и по тази причина е пратен през 1986 година за резидент в Рим. Американският публицист и откривател Джон Вороноф, съставител на „ Историческия речник на интернационалното разузнаване ” – част от страниците му са засекретени в интернет, написа, че в Рим Еймс поддържа контакт с Комитет за Държавна сигурност (на СССР), помагайки за компрометирането на български офицер от разузнаването – Моторна лодка.

Надзорният сътрудник на ФБР Лесли Уайзър, който управлява следствието против Еймс и брачната половинка му, открива писмо от 9 страници от хипотетични руски ръководители на Еймс, което той е получил, до момента в който е бил в Рим. Писмото разкрива, че Еймс за последно е издал самоличността на двама сътрудници, единият от които е офицер от разузнаването на Варшавския контракт, вербуван от Централно разузнавателно управление на САЩ. Агентът с кодово име Моторна лодка, срещнал се е с Еймс в италианската столица, е дал класифицирана разследваща информация.

Олдрич Еймс е задържан през февруари 1994 г, тогава потегля и лавината от разкрития за предадените на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) сътрудници. Година по-късно в американски интернет платформи се твърди, че разконспирирането му е станало точно посредством Моторна лодка, който е дал на Централно разузнавателно управление на САЩ информация за държавното управление на Съединени американски щати.

На 17 юли 1996 година Луканов губи изненадващо благоволението на Москва. Той е освободен от поста ръководител на  управителния съвет на „ Топенерджи “ и е изведен от състава на борда на шефовете. 77 дни по-късно – на 2 октомври 1996 година, е разстрелян пред дома си на ул. „ Латинка “ в столицата. Една от версиите за покушението е съветска връзка – може би дългата ръка на ГРУ, които не съумяват да му простят, че е бил сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ.

Бащата на Марин Райков

знаел името на сътрудника

Покойният посланик и шпионин Райко Николов – татко на служебния министър председател Марин Райков и понастоящем наш дипломат в Лондон, евентуално е единственият българин, който е знаел кой се крие зад псевдонима „ Моторна лодка ”. Агент Моторна лодка изплува и около освобождението на Али Агджа от турския затвор.

Тогава италианският сенатор Паоло Годзанти съобщи, че в атентата против папа Йоан Павел II са забъркани руското и българското военно разузнаване. Тази информация му дал българин с агентурния псевдоним Моторна лодка.

Самият Райко Николов опроверга тази версия. Той обаче е направил най-големия удар за Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност след привличането на Георги Кьосеиванов. Според френски медии Николов  в Париж е съумял да вербува бъдещия френски министър на защитата Шарл Ерню при започване на 50-те години на предишния век.

Издават го харчовете

за щори на жена му

За да открие къртицата, Централно разузнавателно управление на САЩ основава специфичен екип и кръщава интервенцията „ Ухажване ” (Courtship). Олдрич Еймс е заседнал в задължения, защото се е развел със брачната половинка си и й дължи обезщетение. Трябват му пари. Затова се появява в руското посолство във Вашингтон и предлага услугите си. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) му дава псевдоним Людмила. Започнал е и нова връзка с колумбийското културно аташе в Съединени американски щати (и осведомител на ЦРУ) Мария дел Росарио Касас.

Всъщност и първата му брачна половинка Нанси е от Централно разузнавателно управление на САЩ, само че тя напуща централата, защото едно семейство няма право да работи дружно в шпионажа. Агентката Даяна Уортън открива, че в къщата на Еймс Мария Росарио поставя скъпоструващи за времето си автоматизирани щори. 

Информаторът й в Богота донася, че фамилията на Мария е било доста оскъдно, само че в този момент към този момент няма потребност от нищо. Оттук потегля разплитането на аферата. Росиарио е харчела като луда парите на брачна половинка си – купила си е над 500 чифта обувки, 60 дамски чанти и 165 комплекта чорапогащи.