Мистерията на Пекинския Човек
Древните китайци назовават фосилите от техните земи драконови кости. Те считали, че драконовите кости имат целебни свойства. Поради това епохи наред китайските аптекари ги стривали на прахуляк и ги употребявали за разнообразни лекове и смазки. От друга страна, тази процедура предоставила неизмеримо поле на работа за първите западни палеонтолози.
Първите съществени изследвания стартира шведският геолог Гунар Андерсон и австрийски палеонтолог Ото Здански през 1921 година Те посетили находището при Чикушан, наричано Хълма на пилешките кости, на 40 км от Пекин. Разкопките не престават две години.
Зденски открива следи от ранен човешки предтеча – два зъба, които с съмнения отнесъл към ранния плейстоцен. Те незабавно били изпратени в Швеция за в допълнение изследване. В края на проучвателния интервал, към този момент в Швеция, Здански разгласил публикация върху изследванията си край Пекин, само че не загатва за, съгласно него тогава, незначителните зъби.
Години по-късно професор Уиман от университета в Упсала, някогашен учител на Зденски, изискал от него да откри нещо забавно, което да може да бъде изложено пред високопоставени посетители. Зденски му изпратил фотоси на зъбите, открити край Пекин. Когато фотосите излизат нескрито, не един археолози възкликват, че това е индивидът - изчезнало звено в еволюционната доктрина.
По това време канадският доктор Дейвидсън Блек, който краткотрайно обитавал в Пекин, също счита, че откритите от Здански зъби са явно доказателство за съществуването на изкопаем човек. Той бил ужасно разчувствуван от откритието и с удоволствие приел, когато го поканили да взе участие в по-нататъшните изследвания на обекта. Освен него в плана се присъединил и Китайският геологически институт. Един от представителите му – доктор Амадеус Грабау, кръстил търсения хоминид Пекински човек.
До 1928 година се откриват едвам още два зъба и част от долна челюст – артефакти, които не провокират интерес в научния свят. На 1 декември 1929 година обаче в самия завършек на сезона китайският академик Пей Уенджонг прави историческо изобретение. Той се натъква на съвсем цялостен череп на Синантроп (така Блейк назовава новия вид).
Находката трансформира Блейк и неговото изобретение в медийна сензация. Тя е от извънредно значение за тогавашната археология. Пекинският човек заздравява идеята и поддържа вярващите в еволюционните хрумвания учени, борещи се против външните закани и вътрешното разединение.
