Не само бежанци - сирийците в Турция правят бизнес и плащат данъци
Дотук те са основали над 10 хиляди компании в Турция - сирийските бежанци, които са също и бизнесмени, основават работни места и даже усилват турския експорт. Жалко единствено, че не могат да разчитат на поддръжка от страната, написа " Дойче веле ".
За мнозина сирийци Мехмет Течан е най-важният човек в Турция - той е заместник-директор на професионалното учебно заведение " Остим " в Анкара и оказва помощ на сирийските бежанци да си намерят работа. Той подкрепя тяхната интеграция, утешава ги, приказва с евентуални работодатели, бори се против предразсъдъците.
Сирийците са предприемчиви
Отношението към намиращите се в Турция 3.7 млн. сирийски бежанци е с напрежение, напомня " Ди велт ". По този мотив Течан споделя, че сирийците би трябвало да изоставен Турция единствено в случай че самите те желаят това. " Турция печели от това, че сирийците работят в страната ", прибавя той. И колкото по-добре тези хора са интегрирани на трудовия пазар, толкоз по-добре е това за турската стопанска система. " Те не са единствено бежанци, те са бизнесмени, клиенти и данъкоплатци ", споделя Течан.
Това се удостоверява и от изследванията, които сочат, че за осем години сирийците са основали над 10 хиляди компании в Турция - приблизително с по 7 служащи или чиновници. А защото сирийците са по-експортно насочени от турците, те освен основават нови работни места, само че и обезпечават по този метод нови благоприятни условия за турската външна търговия. Данните сочат, че единствено 31 % от турските компании изнасят своя продукция в чужбина, до момента в който при сирийците този дял надвишава 55%. Едно от обясненията е, че сирийските компании избират да изнасят стоките си, тъй като им е мъчно да пробият на турския пазар.
Първоначално единствено дребна част от предприятията бяха подготвени да назначават бежанци публично, спомня си Течан. В най-хубавия случай ставаше въпрос главно за работа на черно - тъй като по този начин на компаниите им излизаше по-евтино. Сирийците в Турция получават позволение за работа единствено в провинцията, в която са регистрирани - най-вече в градовете наоколо до сирийската граница. Тъй като обаче в огромните градове като Истанбул има повече работни места, сирийците се принуждават да работят без регистрация, т.е. нелегално, в сфери, за които не е нужна подготовка - като сезонни служащи, в строителството, в производството и шивашката индустрия.
От това печелят всички
Това освен води до спад в заплатите на турските служащи, само че и слага бежанците в тежка обстановка. Те работят без здравни осигуровки, без позволение за работа, без опцията да пращат децата си на учебно заведение. Именно в тези случаи се намесва Течан, който търси черноработниците и предизвестява работодателите им, че наемането по този метод се преследва от закона. Той се пробва да ги убеди да изпращат сирийците на образование в неговото учебно заведение, защото това е преференциално и за двете страни: професионалното учебно заведение поема една четвърт от разноските за заплата, а предприятието получава най-после дипломиран чиновник. Сирийците на собствен ред получават опцията да се записват на място, щом могат да потвърдят, че са назначени на работа.
Официалната позиция на държавното управление е, че сирийските бежанци могат да останат в Турция. Управляващата Партия на справедливостта и развиването твърди, че връщането в родината би трябвало да става на непринуден принцип. Но зад кулисите политическото управление в Анкара работи друго: Ердоган е решен да реалокира два милиона сирийски бежанци от Турция в Северна Сирия. Затова и той влага толкоз старания в офанзивата в Северна Сирия.
През октомври изтече срокът, в който пребиваващите незаконно в Истанбул сирийски бежанци трябваше да изоставен града, връщайки се назад в провинциите, където са били регистрирани. По сведения на правозащитни организации е имало и депортации, показва " Ди велт ".
Държавата би трябвало да прави повече
Повечето хора, с които Мехмет Течан беседва, желаят да останат в Турция. " Те са се устроили тук с цената на положени големи старания и не желаят нито да се връщат в Сирия, нито да отпътуват за Европа ", твърди той. Но за сполучливата им интеграция, което включва професионалното образование и устройването им на трудовия пазар, те се нуждаят от поддръжката на страната. А тя не мисли дълготрайно и перспективно - в най-хубавия случай държавното управление поддържа такива планове единствено за стеснен интервал от време - не си слага дълготрайни цели, показва зам.-директорът на професионалното учебно заведение " Остим " в Анкара.
За мнозина сирийци Мехмет Течан е най-важният човек в Турция - той е заместник-директор на професионалното учебно заведение " Остим " в Анкара и оказва помощ на сирийските бежанци да си намерят работа. Той подкрепя тяхната интеграция, утешава ги, приказва с евентуални работодатели, бори се против предразсъдъците.
Сирийците са предприемчиви
Отношението към намиращите се в Турция 3.7 млн. сирийски бежанци е с напрежение, напомня " Ди велт ". По този мотив Течан споделя, че сирийците би трябвало да изоставен Турция единствено в случай че самите те желаят това. " Турция печели от това, че сирийците работят в страната ", прибавя той. И колкото по-добре тези хора са интегрирани на трудовия пазар, толкоз по-добре е това за турската стопанска система. " Те не са единствено бежанци, те са бизнесмени, клиенти и данъкоплатци ", споделя Течан.
Това се удостоверява и от изследванията, които сочат, че за осем години сирийците са основали над 10 хиляди компании в Турция - приблизително с по 7 служащи или чиновници. А защото сирийците са по-експортно насочени от турците, те освен основават нови работни места, само че и обезпечават по този метод нови благоприятни условия за турската външна търговия. Данните сочат, че единствено 31 % от турските компании изнасят своя продукция в чужбина, до момента в който при сирийците този дял надвишава 55%. Едно от обясненията е, че сирийските компании избират да изнасят стоките си, тъй като им е мъчно да пробият на турския пазар.
Първоначално единствено дребна част от предприятията бяха подготвени да назначават бежанци публично, спомня си Течан. В най-хубавия случай ставаше въпрос главно за работа на черно - тъй като по този начин на компаниите им излизаше по-евтино. Сирийците в Турция получават позволение за работа единствено в провинцията, в която са регистрирани - най-вече в градовете наоколо до сирийската граница. Тъй като обаче в огромните градове като Истанбул има повече работни места, сирийците се принуждават да работят без регистрация, т.е. нелегално, в сфери, за които не е нужна подготовка - като сезонни служащи, в строителството, в производството и шивашката индустрия.
От това печелят всички
Това освен води до спад в заплатите на турските служащи, само че и слага бежанците в тежка обстановка. Те работят без здравни осигуровки, без позволение за работа, без опцията да пращат децата си на учебно заведение. Именно в тези случаи се намесва Течан, който търси черноработниците и предизвестява работодателите им, че наемането по този метод се преследва от закона. Той се пробва да ги убеди да изпращат сирийците на образование в неговото учебно заведение, защото това е преференциално и за двете страни: професионалното учебно заведение поема една четвърт от разноските за заплата, а предприятието получава най-после дипломиран чиновник. Сирийците на собствен ред получават опцията да се записват на място, щом могат да потвърдят, че са назначени на работа.
Официалната позиция на държавното управление е, че сирийските бежанци могат да останат в Турция. Управляващата Партия на справедливостта и развиването твърди, че връщането в родината би трябвало да става на непринуден принцип. Но зад кулисите политическото управление в Анкара работи друго: Ердоган е решен да реалокира два милиона сирийски бежанци от Турция в Северна Сирия. Затова и той влага толкоз старания в офанзивата в Северна Сирия.
През октомври изтече срокът, в който пребиваващите незаконно в Истанбул сирийски бежанци трябваше да изоставен града, връщайки се назад в провинциите, където са били регистрирани. По сведения на правозащитни организации е имало и депортации, показва " Ди велт ".
Държавата би трябвало да прави повече
Повечето хора, с които Мехмет Течан беседва, желаят да останат в Турция. " Те са се устроили тук с цената на положени големи старания и не желаят нито да се връщат в Сирия, нито да отпътуват за Европа ", твърди той. Но за сполучливата им интеграция, което включва професионалното образование и устройването им на трудовия пазар, те се нуждаят от поддръжката на страната. А тя не мисли дълготрайно и перспективно - в най-хубавия случай държавното управление поддържа такива планове единствено за стеснен интервал от време - не си слага дълготрайни цели, показва зам.-директорът на професионалното учебно заведение " Остим " в Анкара.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ