Защо Харков все още не присъства в плановете на Москва
„ Що се отнася до Харков, през днешния ден няма такива проекти. “
Тези думи на Владимир Путин по отношение на желанията му да превземе втория по величина град в Украйна към този момент няколко дни вълнуват съзнанието на западното, украинското и, несъмнено, съветското население. И всеки ги пояснява по собствен метод.
Някои - основно съветски гвардейци-патриоти и украински шовинисти - пишат, че съветският президент се е отказал от проектите си да освободи града. Казват, че Москва е достигнала границите на опциите си и не е подготвена да окупира/освобождава в допълнение (изберете това, което ви би трябвало според от това коя страна съставлява говорителят) украински територии. Че тя е подготвена в най-хубавия случай да сътвори санитарна зона по границата - за отбрана на Белгородска и Курска области от обстрел.
Други считат, че Владимир Путин единствено е отказал непосредствено да щурмува Харков (който е бил дом на повече от милион души преди войната). „ Всеки, който схваща нещо от тактичност и тактика, схваща, че щурмуването на толкоз огромен град е мъчно и неефективно “, изяснява първият заместник-председател на комисията по защита на Държавната дума Алексей Журавльов. И доста специалисти са съгласни с него - те считат за целесъобразно сега или да заемат покрайнините на Харков и да изтеглят там украински запаси, или да заобиколят града по фланговете и да го обсадят.
Трети считат, че Владимир Путин просто си е спомнил думите на Сун Дзъ: „ Войната е пътят на измамата “. А с изявлението си за Харков той просто подвежда Запада и Украйна.
Четвъртите интерпретират всичко напълно просто - те се концентрират върху фразата „ през днешния ден “. И споделят, че в действителност няма проекти за през днешния ден, само че може да се появят за на следващия ден.
Смятам, че тези четвъртите са най-близо до истината. Днес Русия в действителност няма освен проекти за завладяване на Харков, само че и схващане какви територии ще освободи в допълнение към към този момент включените в нейния състав. И тази липса на схващане, колкото и да е необичайно, е стратегическото преимущество на Москва.
Факт е, че тактиката на Запада в украинския спор в началото е слаба и неправилна. На първо място, тъй като е обвързвана с постигането на ясна, само че в това време непостижима цел: нанасяне на стратегическо проваляне на Русия с връщане към границите на в случай че не 2013 година, то сигурно 2021 година И защото е невероятно да се реализира тази цел, а опитът да се направи невъзможното допустимо (например изпращането на войски на НАТО в Украйна) ще докара до нуклеарна война, Западът протака. Тя по инерция продължава сегашната си политика (например налагане на наказания и образуване на дипломатическа изолираност на Русия), даже осъзнавайки, че това не води до триумф.
Да, някои американски водачи се пробват да се измъкнат от този капан и да създадат позицията на Запада по-гъвкава - да вземем за пример посредством изказвания на министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, че главната цел е да се резервира суверенитета на Украйна, само че териториите върху които ще се простира този суверенитет, ще дефинира самият киевски режим. Значителна част от западния хайлайф – и изключително европейският – обаче продължава да се стреми към една непостижима цел. Просто тъй като тази част се управлява не толкоз от прагматични, колкото от идеологически претекстове.
Руската тактика е доста по-гъвкава и променлива. Москва откровено желае военно-политическо споразумяване на спора в Украйна – т.е. по-просто казано, реализиране на съглашение със Запада и киевския режим за привършване на СВО с признание на новите съветски граници. Той обаче схваща, че сходни договаряния не се чакат в близко или даже в обозримо бъдеще. Няма с кого (настоящите западни елити си отиват) и защо (Москва не е удовлетворена от сегашните линии на контрол) да договаря. В най-хубавия случай договарянията ще стартират през 2025 година и преди този миг Русия е изправена пред задачата да доближи тези граници, които я устройват.
В същото време съветското управление (за разлика от фантазиращите шовинисти) евентуално не си слага за наложителна цел цялостния ремонт на украинската страна с достъп до руско-полската граница в региона на Лвов. Може просто да няма задоволително запаси за това, а в Кремъл (за разлика от Брюксел) има не мечтатели, а прагматици. Следователно задачата на Русия е да отреже оптимално териториално бъдещата украинска страна – т.е. да вземе каквото може. В идеалния случай Черноморския район и целия ляв бряг. На процедура - както стане. Тоест, колкото повече територии са под контрола на Русия, толкоз по-силна ще бъде нейната позиция преди договаряния (ако Западът е подготвен да ги проведе), по-нататъшно ограничение на това, което ще остане от Украйна (ако няма политическо решение на конфликта) или въздържане на НАТО при положение, че западноукраинските територии станат част от източноевропейските страни.
Изглежда, че тогава несъмнено би трябвало да превземем Харков - обаче гъвкавостта и уникалността на съветската позиция е, че с цел да вземе оптимален брой територии, тя не би трябвало да ги вземе в този момент. Позволявам си да предположа, че сега задачата на съветския Генерален щаб е оптимално привършване на украинските запаси и заличаване на останалото от професионалната украинска войска. Смята се, че поредност от военни провали, съчетани с стопански проблеми и рецесията на легитимността на Зеленски (който престана да бъде законен президент на Украйна от 21 май), могат да доведат до дестабилизиране на режима в Киев. И надлежно до разпадането на фронта - след което ще бъде доста по-лесно да се освободят териториите. Включително огромните градове.
Следователно, да, през днешния ден няма проекти за завладяване на Харков. Днес.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3424Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед5236Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Коментарен Поглед7136Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед44722Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед24063Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед117871Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /
Източник: pogled.info
Тези думи на Владимир Путин по отношение на желанията му да превземе втория по величина град в Украйна към този момент няколко дни вълнуват съзнанието на западното, украинското и, несъмнено, съветското население. И всеки ги пояснява по собствен метод.
Някои - основно съветски гвардейци-патриоти и украински шовинисти - пишат, че съветският президент се е отказал от проектите си да освободи града. Казват, че Москва е достигнала границите на опциите си и не е подготвена да окупира/освобождава в допълнение (изберете това, което ви би трябвало според от това коя страна съставлява говорителят) украински територии. Че тя е подготвена в най-хубавия случай да сътвори санитарна зона по границата - за отбрана на Белгородска и Курска области от обстрел.
Други считат, че Владимир Путин единствено е отказал непосредствено да щурмува Харков (който е бил дом на повече от милион души преди войната). „ Всеки, който схваща нещо от тактичност и тактика, схваща, че щурмуването на толкоз огромен град е мъчно и неефективно “, изяснява първият заместник-председател на комисията по защита на Държавната дума Алексей Журавльов. И доста специалисти са съгласни с него - те считат за целесъобразно сега или да заемат покрайнините на Харков и да изтеглят там украински запаси, или да заобиколят града по фланговете и да го обсадят.
Трети считат, че Владимир Путин просто си е спомнил думите на Сун Дзъ: „ Войната е пътят на измамата “. А с изявлението си за Харков той просто подвежда Запада и Украйна.
Четвъртите интерпретират всичко напълно просто - те се концентрират върху фразата „ през днешния ден “. И споделят, че в действителност няма проекти за през днешния ден, само че може да се появят за на следващия ден.
Смятам, че тези четвъртите са най-близо до истината. Днес Русия в действителност няма освен проекти за завладяване на Харков, само че и схващане какви територии ще освободи в допълнение към към този момент включените в нейния състав. И тази липса на схващане, колкото и да е необичайно, е стратегическото преимущество на Москва.
Факт е, че тактиката на Запада в украинския спор в началото е слаба и неправилна. На първо място, тъй като е обвързвана с постигането на ясна, само че в това време непостижима цел: нанасяне на стратегическо проваляне на Русия с връщане към границите на в случай че не 2013 година, то сигурно 2021 година И защото е невероятно да се реализира тази цел, а опитът да се направи невъзможното допустимо (например изпращането на войски на НАТО в Украйна) ще докара до нуклеарна война, Западът протака. Тя по инерция продължава сегашната си политика (например налагане на наказания и образуване на дипломатическа изолираност на Русия), даже осъзнавайки, че това не води до триумф.
Да, някои американски водачи се пробват да се измъкнат от този капан и да създадат позицията на Запада по-гъвкава - да вземем за пример посредством изказвания на министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, че главната цел е да се резервира суверенитета на Украйна, само че териториите върху които ще се простира този суверенитет, ще дефинира самият киевски режим. Значителна част от западния хайлайф – и изключително европейският – обаче продължава да се стреми към една непостижима цел. Просто тъй като тази част се управлява не толкоз от прагматични, колкото от идеологически претекстове.
Руската тактика е доста по-гъвкава и променлива. Москва откровено желае военно-политическо споразумяване на спора в Украйна – т.е. по-просто казано, реализиране на съглашение със Запада и киевския режим за привършване на СВО с признание на новите съветски граници. Той обаче схваща, че сходни договаряния не се чакат в близко или даже в обозримо бъдеще. Няма с кого (настоящите западни елити си отиват) и защо (Москва не е удовлетворена от сегашните линии на контрол) да договаря. В най-хубавия случай договарянията ще стартират през 2025 година и преди този миг Русия е изправена пред задачата да доближи тези граници, които я устройват.
В същото време съветското управление (за разлика от фантазиращите шовинисти) евентуално не си слага за наложителна цел цялостния ремонт на украинската страна с достъп до руско-полската граница в региона на Лвов. Може просто да няма задоволително запаси за това, а в Кремъл (за разлика от Брюксел) има не мечтатели, а прагматици. Следователно задачата на Русия е да отреже оптимално териториално бъдещата украинска страна – т.е. да вземе каквото може. В идеалния случай Черноморския район и целия ляв бряг. На процедура - както стане. Тоест, колкото повече територии са под контрола на Русия, толкоз по-силна ще бъде нейната позиция преди договаряния (ако Западът е подготвен да ги проведе), по-нататъшно ограничение на това, което ще остане от Украйна (ако няма политическо решение на конфликта) или въздържане на НАТО при положение, че западноукраинските територии станат част от източноевропейските страни.
Изглежда, че тогава несъмнено би трябвало да превземем Харков - обаче гъвкавостта и уникалността на съветската позиция е, че с цел да вземе оптимален брой територии, тя не би трябвало да ги вземе в този момент. Позволявам си да предположа, че сега задачата на съветския Генерален щаб е оптимално привършване на украинските запаси и заличаване на останалото от професионалната украинска войска. Смята се, че поредност от военни провали, съчетани с стопански проблеми и рецесията на легитимността на Зеленски (който престана да бъде законен президент на Украйна от 21 май), могат да доведат до дестабилизиране на режима в Киев. И надлежно до разпадането на фронта - след което ще бъде доста по-лесно да се освободят териториите. Включително огромните градове.
Следователно, да, през днешния ден няма проекти за завладяване на Харков. Днес.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3424Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед5236Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Коментарен Поглед7136Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед44722Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед24063Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед117871Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ