Вече е ясно искат ли жените „лоши момчета”
„ Добрите момчета са постоянно последни ” е първо предписание в канона на запознанствата, написа Obekti.bg. А дали важи в действителността?
Ако би трябвало да развием концепцията, тя ще звучи по този начин: хетеросексуалните дами може да споделят, че търсят благ и деликатен сътрудник, само че в действителност желаят да вървят с „ неприятното момче”, което се държи зле с другите момчета, с другите девойки и с тях самите. Идеята е по този начин публикувана, че някои хора даже изкарват пари от нея – като продават книги, които учат евентуалния Дон Жуан по какъв начин да „ негва” – или да демонстрира статус с надменно отношение и обидни мнения към момичето, което желае да омагьоса.
Колко истина има в това? Един от методите да се ревизира е да се даде опция на разнообразни дами да избират сред мъже с разнообразни характери и да се откри кой – в последна сметка – избират.
В едно от тези проучвания участниците трябвало да оказват помощ на измислена героиня на име Сюзан да избере с кого да излиза всред трима мъже, въз основата на отговорите, които дават на нейните въпроси. Една част от участниците са положителни и деликатни – схващат нейните усеща, отнасят се грижовно и благо.
Втората група се състои от хора, които разказват себе като „ същински мъже” – нечувствителни и груби. Третата група просто дава неутрални отговори.
И по този начин – с кого участничките показват, че Сюзан си заслужава да върви, и с кого самите те биха излезли на среща?
Противно на стандарта, че положителните момчета приключват последни, откривателите откриват, че точно „ положителното момче” е най-често посочваният избор, както за Сюзан, по този начин и за самите участници.
Друго проучване демонстрира, че когато участничките четат разгласи за запознанства, в които мъжете се разказват като алтруистични (напр. „ работя като доброволец”), те ги класират като по-привлекателни, както за краткосрочни, по този начин и за дълготрайни връзки по отношение на сътрудниците, които не загатват за сходни качества.
Серия от изследвания са открили, че дамите избират мъже, които са чувствителни, самоуверени и отзивчиви – и че има извънредно малко (да не кажем николко) дами, които желаят да излизат с сътрудник, който е нападателен и придирчив.
Картината, която се обрисува, е ясна: дамите избират „ добрите” мъже.
В реалност, силата на доброжелателността не трябва да се подценява. Добрият темперамент може да се повлияе даже на усещанията за физическия външен тип, сочат проучвания.
Чарът на нарцисизма
Разбира се, няма по какъв начин да го отречем: „ лошите” хора от време на време просто ни притеглят. Нарцисистите – хората, които показват възприятие за предимство, надменност, надменност и подготвеност да експлоатират другите – постоянно се възприемат като привлекателни на първа среща.
Причината може да се крие в това, че поставят много старания за външния си тип и метода, по който се показват пред света. Изследвания са посочили, че дамите нарцисисти носят повече грим и по-дълбоки деколтета от дамите, които имат по-ниски резултати по скалата на нарцисизма, а мъжете нарцисисти прекарват повече време, с цел да оформят мускули във фитнеса.
В кратковременен проект, нарцистичните персони може да наподобяват по-адаптивни, занимателни и положителни като цяло. Но в дълготраен проект те мъчно поддържат положителното усещане. Възприемат ги като по-зле приспособени, по-враждебни и арогантни. Не е изненадващо, че нарцисистите не обичат дълготрайните, обвързващи взаимоотношения и не се оправят добре в тях.
Причините да се окажем с „ неприятен “ човек, са доста. Може да повтаряме модели на държание, с които сме привикнали от предходни връзки. Може да взимаме несъответствуващи решения от стрес. Или сме повярвали на митовете и да се държим в сходство с тях. При всички случаи, свидетелствата сочат, че и мъжете, и дамите, избират доброжелателни сътрудници, а гаднярите ги отблъскват.
Проблемът с мита, че „ неприятните момчета са постоянно последни “ не е единствено фактическата неплатежоспособност, а способността му да убива капацитета за смислени взаимоотношения. Той основава непрактични упования за метода, по който би трябвало да се държим, и опитите за придържане към него разрушават връзки.
В последна сметка, митът, че дамите търсят „ неприятни момчета “ единствено затвърждава стандарта на женомразеца, който хвърля виновността за половите си неуспехи върху всички представители на другия пол. Ако ви би трябвало съвет, подсилен от науката, той е един: бъдете положителни.
Ако би трябвало да развием концепцията, тя ще звучи по този начин: хетеросексуалните дами може да споделят, че търсят благ и деликатен сътрудник, само че в действителност желаят да вървят с „ неприятното момче”, което се държи зле с другите момчета, с другите девойки и с тях самите. Идеята е по този начин публикувана, че някои хора даже изкарват пари от нея – като продават книги, които учат евентуалния Дон Жуан по какъв начин да „ негва” – или да демонстрира статус с надменно отношение и обидни мнения към момичето, което желае да омагьоса.
Колко истина има в това? Един от методите да се ревизира е да се даде опция на разнообразни дами да избират сред мъже с разнообразни характери и да се откри кой – в последна сметка – избират.
В едно от тези проучвания участниците трябвало да оказват помощ на измислена героиня на име Сюзан да избере с кого да излиза всред трима мъже, въз основата на отговорите, които дават на нейните въпроси. Една част от участниците са положителни и деликатни – схващат нейните усеща, отнасят се грижовно и благо.
Втората група се състои от хора, които разказват себе като „ същински мъже” – нечувствителни и груби. Третата група просто дава неутрални отговори.
И по този начин – с кого участничките показват, че Сюзан си заслужава да върви, и с кого самите те биха излезли на среща?
Противно на стандарта, че положителните момчета приключват последни, откривателите откриват, че точно „ положителното момче” е най-често посочваният избор, както за Сюзан, по този начин и за самите участници.
Друго проучване демонстрира, че когато участничките четат разгласи за запознанства, в които мъжете се разказват като алтруистични (напр. „ работя като доброволец”), те ги класират като по-привлекателни, както за краткосрочни, по този начин и за дълготрайни връзки по отношение на сътрудниците, които не загатват за сходни качества.
Серия от изследвания са открили, че дамите избират мъже, които са чувствителни, самоуверени и отзивчиви – и че има извънредно малко (да не кажем николко) дами, които желаят да излизат с сътрудник, който е нападателен и придирчив.
Картината, която се обрисува, е ясна: дамите избират „ добрите” мъже.
В реалност, силата на доброжелателността не трябва да се подценява. Добрият темперамент може да се повлияе даже на усещанията за физическия външен тип, сочат проучвания.
Чарът на нарцисизма
Разбира се, няма по какъв начин да го отречем: „ лошите” хора от време на време просто ни притеглят. Нарцисистите – хората, които показват възприятие за предимство, надменност, надменност и подготвеност да експлоатират другите – постоянно се възприемат като привлекателни на първа среща.
Причината може да се крие в това, че поставят много старания за външния си тип и метода, по който се показват пред света. Изследвания са посочили, че дамите нарцисисти носят повече грим и по-дълбоки деколтета от дамите, които имат по-ниски резултати по скалата на нарцисизма, а мъжете нарцисисти прекарват повече време, с цел да оформят мускули във фитнеса.
В кратковременен проект, нарцистичните персони може да наподобяват по-адаптивни, занимателни и положителни като цяло. Но в дълготраен проект те мъчно поддържат положителното усещане. Възприемат ги като по-зле приспособени, по-враждебни и арогантни. Не е изненадващо, че нарцисистите не обичат дълготрайните, обвързващи взаимоотношения и не се оправят добре в тях.
Причините да се окажем с „ неприятен “ човек, са доста. Може да повтаряме модели на държание, с които сме привикнали от предходни връзки. Може да взимаме несъответствуващи решения от стрес. Или сме повярвали на митовете и да се държим в сходство с тях. При всички случаи, свидетелствата сочат, че и мъжете, и дамите, избират доброжелателни сътрудници, а гаднярите ги отблъскват.
Проблемът с мита, че „ неприятните момчета са постоянно последни “ не е единствено фактическата неплатежоспособност, а способността му да убива капацитета за смислени взаимоотношения. Той основава непрактични упования за метода, по който би трябвало да се държим, и опитите за придържане към него разрушават връзки.
В последна сметка, митът, че дамите търсят „ неприятни момчета “ единствено затвърждава стандарта на женомразеца, който хвърля виновността за половите си неуспехи върху всички представители на другия пол. Ако ви би трябвало съвет, подсилен от науката, той е един: бъдете положителни.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ