Император Веспасиан - живот и управление
Днес непрестанно използваме, най-често в метафоричен смисъл, фразата Парите не миришат. Автор на тази максима е римският император Веспасиан. Той я споделя във връзка на решението си да таксува с налог публичните тоалетни. И в случай че няколко века по-късно хората не се интересуват от авторството на известната фраза, то има друго достижение на Веспасиан, което насочва интереса към личността му. Това е римският Колизеум.
Наистина този владетел на Рим, наложил налог на тоалетните, е същият, който стартира градежа на най-големия амфитеатър в света, Колизеума - една от атракциите на Вечния град. Грандиозният градеж е приключен от сина му Тит. Целта на Веспасиан е да засенчи предшественика си Нерон.
И в действителност го засенчва още в древността, тъй като на арената на Колизеума са се водели гладиаторски борби, за които още написа в историята. И през днешния ден, епохи по-късно, неговата постройка е място, което никой не пропуща да посети. Постройката, на която са намерили гибелта си към 500 хиляди индивида и още хиляди диви животни, е знак на интернационалната акция против смъртното наказване.
Какво още можем да научим за този безспорно открояващ се император всред стотиците властелини на международната за времето си империя? Ето някои сведения за делата на император Веспасиан, които може да се окажат непознати за неспециалистите.
Пътят на Веспасиан към трона на империята
Император Тит Флавий Веспасиан, останал в историческите летописи като Веспасиан, е държал висшата власт в Рим в продължение на 10 години, от 69 до 70 година след Христа. На най-високото място в империята е повдигнат от VІІІ Августовски легион.
Този държател идва на власт в 69 година, която в историческите летописи назовават годината на четиримата императори, тъй като са се сменили четирима владетели в Рим - Галба, Отон, Вителии и Веспасиан. С укрепването си на престола Веспасиан слага началото на Флавиевата династия, дала на Рим трима императори, управлявали 27 години Вечния град - Веспасиан, Тит и Домициан.
Това е ненадейно огромен триумф за скромния по своя генезис Веспасиан. Той е роден на село и произлиза от фамилия на конници. По време на Римската република неговите предшественици са просташки жанр, без изключително значение. До Веспасиан, който основава владетелска династия. Да проследим пътя му до първото място в античен Рим.
Тит Флавий Веспасиан е роден на 17 ноември 9 година в дребното село Фалакрина, покрай Риети в покрайнините на Рим. Баща му е събирач на налози в Северна Италия.
Тъй като няма знатно родословие, Веспасиан посвещава доста години от живота си на военните каузи. Той служи в римските войски в Тракия, става шеф на Крит и Киренайка( област в днешна Либия), командва легионите в Германия. В Британия съумява да се отличи като взе участие в 30 сражения, побеждава 2 безчовечен племена и завладява над 20 селища. Именно в Британия ориста най-сетне го вижда. За успехите си е почетен с успех през 51 година и определен за консул.
Успехите си във военно и държавното дело той дължи на енергичната си натура, на здравомислещ разум и нерешителност. Всичко това, съчетано с изключително скромния му метод на живот, му оказва помощ да оцелее в бурните и рискови времена на свирепия Калигула, на слабохарактерния Клавдий и побъркания Нерон.
За да се добере до работа в Германия и Британия, Веспасиан прибягва до покровителството на Нарцис, един от могъщите шефове по време на Клавдий. Но той се оказва зложелател на Агрипина Млада, майката на Нерон и с цел да не провокира гнева на рисковата жена побързал да се отдръпна в точния момент.
След като Нерон отстранява Агрипина, Веспасиан има опция да се завърне на държавнически позиции и ръководи провинция Африка. Тъй като не съумял да натрупа благосъстояние, при завръщането си в Рим той залага всичките си парцели и стартира да се занимава с търговия с мулета, което тогава се счита за неприлично. По-късно пренебрежително го назовават мулетар.
През 66 година Веспасиан съпровожда Нерон в Гърция, само че там си навлича гнева на императора, тъй като му се случвало да напусне театъра, до момента в който Нерон пее на сцената, или просто да заспи.
Животът обаче още веднъж се оказва благоразположен, когато напълно ненадейно през 67 година Нерон го назначава за главнокомандващ на армията във войната с Юдея. Земята на юдеите е римска провинция от 63 година преди новата епоха, а от 41 година е царство с относителна независимост от Рим.
Цар там е другарски настроеният Ирод Агрипа, само че в 66 година юдеите избиват римския гарнизон и въстанието обгръща цялата територия на царството. Римските войски от Сирия, изпратени в Юдея са разрушени и тогава Нерон си спомня военните качества на Веспасиан. Прощава му непочтителното държание и го праща в Юдея.
За 2 години Веспасиан потушава въстанието. Най-голяма е заслугата на пълководеца, който постоянно стои отпред на бойците си и постоянно намира най-хубавите места за лагеруване. Почти не се различавал от бойците си и те правилно го следвали. Той връща цяла Юдея под властта на Рим, без Йерусалим.
Веспасиан не подхваща поход към Йерусалим, тъй като се притеснява от междуособици в самия Рим. Той единствен от всички пълководци съумява да оцени вярно обстановката и това в последна сметка му донася императорската корона. Веспасиан добре знаел, че междуособиците в Рим няма да закъснеят заради безразсъдното ръководство на Нерон, също така си дава сметка, че Нерон е последният император от Юлиево-Клавдиевата династия, която ръководи цяло столетие. Той взема решение да бъде толерантен.
Не му се постанова да чака дълго. През 68 година получава уведомление, че Нерон е свален, а легионите в Испания и Галия прогласяват за император Галба. Веспасиан се заклева във честност на Галба и праща сина си Тит при него.В начолото на идната година легионите в Германия прогласяват за император Вителий, а Галба е погубен в Рим.
В деня на убийството на Галба Преторианската армия прогласява Отон за император и Веспасиан още веднъж се заклева във честност, този път към Отон. Войските на Отон и Вителий се срещат, с цел да решат кой ще бъде имперотор и Отон губи борбата и живота си. Тогава Веспасиан потегля против Вителий, побеждава го и през 69 година към този момент е разгласен за император в Рим.
Управление на император Веспасиан
Заставайки отпред на империята Веспасиан взима ограничения да я укрепи. Правомощията си употребява обаче доста умерено и съгласно висшата аристокрация и Сената.
Той вкарва бързо ред в столицата, както и в провинции, които се бунтуват като Галия, както и в Юдея, където въстанието е прекъснато.
Синът му Тит най-сетне завладява Йерусалим и двата честват успех. Скоро всички замъци, които се съпротивляват на Рим в размирните региони са завладяни и императорът обръща внимание на благоустрояването на Вечния град.
Мир и промени - това са главните моменти в неговото ръководство. Той резервира своя непретенциозен метод на живот, без да се пробва да крие селския си генезис и по тази причина Светоний, Тацит, Плиний Стари и Йосиф Флавий, които живеят по негово време, показват ръководството му в добра светлина. Естественото му държание към хората е едно от качествата му, които печелят поданиците на негова страна.
Строежът на Колизеума, наименуван на първо време Амфитеатър на Флавиите, храмът на Юпитер са градежи, които остават като монумент на неговото ръководство.
Веспасиан даже подценява пословичната си спестовност, откакто съумява да стабилизира финансовото състояние на страната и обилно провежда национални празненства, раздава дарове.
Смъртта и обожествяването на император Веспасиан
Императорът се радвал на чудесно здраве през целия си живот, без да поставя за него специфични грижи. На 23 юни 79 година той заболява от настинка и умира, след което е обожествен.
На Форума римляните му построяват превъзходен мраморен храм, от който през днешния ден са непокътнати единствено трите ъглови колони и дребна част от обилния антаблеман. Наследява го най-големият му наследник Тит.
