Каква е разликата между популист и диктатор?
Джорджия Мелони е новият министър председател на Италия. Нейната партия Fratelli d'Italia получи 26% от гласовете, като част от крайнодясна коалиция, в този момент управлява болшинството и в двете камари на законодателния орган, написа The Converstaion.
Според списание Stern Мелони е " най-опасната жена в Европа ". Едно от опасенията е, че нейната партия е " неофашистка " организация и съставлява заплаха за демокрацията в Европа.
Нейната победа слага един остарял въпрос: по какъв начин можем да създадем разликата сред либерален популист и упорит тиранин?
Опитът от двадесети век демонстрира, че мощно идеологизирани и тоталитарни партии, като фашистите на Мусолини, съставляват най-голямата опасност за демокрацията. Но можем по-добре да идентифицираме заканите за демокрацията в актуалния свят, употребявайки по-широк набор от исторически образци. " Деспотите " и " мощните " от 21-ви век наподобяват на по-стар модел на властническо ръководство: персоналистичният деспот или тиранин, при който властта е предоставена повече на субект, в сравнение с партия или идеологическа група.
Първите хора, които изследват пъзела по какъв начин да разпознаят бъдещия деспот и първите теоретици на тиранията, са античните гърци. Класическите теоретици, в това число Платон и Аристотел, идентифицираха две истини, които от този момент бяха подценени от западния свят.
Първо, тиранията се дефинира главно не от идеология или държание, а от разпределението на властта в страната. Конституциите в античния свят са били категоризирани съгласно това кой е суверен (по този метод демокрацията е положение, в което хората, demos, имат власт, kratos). В тиранията един субект и неговите най-близки поддръжници имат монопол върху властта и благосъстоянието. За да се разпознава тиранията, основният въпрос не е дали даден политик е демагог, а дали държавните структури разрешават на него или (много по-рядко) на нея да консолидира властта.
Вторият главен принцип е, че властта развращава и разпределението на властта дефинира държанието. Ако е по този начин, тиранинът - който има несъразмерна власт - с времето ще бъде морално безнравствен. Това наблюдаване е записано за първи път от гръцкия историк Херодот (около 430 година пр.н.е.). Херодот твърди, че някои персийски благородници са обсъждали каква конституция би трябвало да одобряват (около 522 година пр.н.е.). Един от тези благородници, Отанес, означи, че неналичието на ефикасни правни инспекции кара даже положителните хора да се поддават на изкушението да злоупотребяват с властта с течение на времето.
Разделение на управляващите
Съвременните данни ненапълно удостоверяват тези наблюдения. Авторитарните режими нормално се свързват с по-високи равнища на корупция и по-лошо ръководство от функциониращите демокрации. В най-далечния край, " персоналистичните " диктатури (за които Русия на Владимир Путин е сегашен фрапантен пример) се характеризират с безредно взимане на решения, високи равнища на репресии от вътрешната страна и враждебност извън.
Ключът е да се изследва разделянето (или концентрацията) на властта в избрани страни. Цялостното здраве на демократичните институции, със или без националистическа политика, дефинира дали страните са податливи на либерален разпад. Важен фактор (както се вижда от данните за преходите на режимите) е какъв брой дълго съществуват тези институции. Утвърдените демокрации са доста по-малко склонни да се придвижат към авторитаризъм, в сравнение с демокрациите, в които конституциите са нови или рутинно променяни.
Амбициозните тирани нормално не отстраняват институциите, а просто им пречат да действат вярно. Популистите изпитват съмнение към институциите, диктаторите ги употребяват. В античния свят тиранин като Пизистрат от Атина (управлявал към 546-526 година прочие н. е.) не е належащо да анулира съществуващите закони. Един виц споделя по какъв начин Пизистрат участвал на развой за ликвидиране като обвинен. Прокурорът обаче не участва, той е сплашен да се откаже от делото. Тираните могат да работят по този метод, тъй като управляват кой заема държавни постове. Те също по този начин постоянно имат персонална милиция или средства за насила. Един от първите ходове на Пизистрат е да убеди атиняните да му дадат персонална защита. Следователно тиранията е положение, в което не господства законът, а тиранинът ръководи посредством закона.
Съвременните анализатори са склонни да се концентрират по-малко върху разпределението на властта и повече върху идеологиите на водачите, обществените изказвания и стиловете на водачество. В случая с Мелони всяка аналогия с фашизма от 30-те години в Италия провокира паника. Мнозина показват произхода на партията на Мелони в неофашисткото Movimento Sociale Italiano.
Амбициозните и одобрени диктатори идват от всевъзможни идеологически среди. Националистическата политика не води безусловно до авторитаризъм. Докато ксенофобията постоянно е инструмент на диктаторите, насърчаването на националния суверенитет от Fratelli d'Italia също е мейнстрийм консерватизъм.
Унгария на Виктор Орбан е образец за това, където дясна партия (Фидес) освен завоюва избори, само че съумя да концентрира властта до тревожна степен. Правителството има възходящ (макар и не всеобщ) надзор върху медиите, има необятно публикувани обвинявания в корупция. Съдебната самостоятелност в този момент е под въпрос и се оповестява за нелегално наблюдаване.
Критиките против Орбан са ориентирани към идеологически детайли от неговата стратегия, като обичайните християнски възгледи за сексуалността. Това оказа помощ на Фидес да събере поддръжка отдясно. Европейски Съюз, посредством опитите си за нападателна икономическа насила, също трансформира Орбан в нещо като страдалец за тези, които се интересуват от европейския федерализъм. За съперниците на европейския план Орбан и Путин се борят с общ зложелател.
Въз основа на тези дефиниции Мелони не е деспот, нито пък Орбан, макар че вторият се доближава, до момента в който се стреми да управлява главните институции на властта.
Как да отговорим на популизма
Прекомерната реакция към националистическия популизъм в демокрациите може да има противоположен резултат. Орбан завоюва четири избора за 12 години. Триумфът на Мелони демонстрира, че политиката на Европа остава нестабилна. Необходим е по-помирителен метод, с цел да се разсее токсичното разбиране, поддържано от мнозина вдясно, че системата е против тях.
Беше допустимо да се планува, че монополизирането на властта от Путин ще докара до все по-агресивно държание. Аристотел отбелязва, че " тиранинът е подстрекател на война с умишлената цел да държи хората непрекъснато нуждаещи се от водач ".
Политиците и медиите би трябвало да вършат разлика сред придвижвания или лица, които законно оспорват политическото статукво в една народна власт и тези, които са същинска опасност за самата народна власт.
Демокрация, демагози и тирани са все думи, употребявани от античните гърци. Демагозите или популистите са присъща линия на демокрацията, където всички имат равни права. За доста теоретици, от Аристотел до създателите на Съединени американски щати, това е основна уязвимост на демокрацията. Но в случай че западните общества би трябвало да останат демокрации, това също е неизбежна част от политиката.
Източник: The Conversation / News.bg
Според списание Stern Мелони е " най-опасната жена в Европа ". Едно от опасенията е, че нейната партия е " неофашистка " организация и съставлява заплаха за демокрацията в Европа.
Нейната победа слага един остарял въпрос: по какъв начин можем да създадем разликата сред либерален популист и упорит тиранин?
Опитът от двадесети век демонстрира, че мощно идеологизирани и тоталитарни партии, като фашистите на Мусолини, съставляват най-голямата опасност за демокрацията. Но можем по-добре да идентифицираме заканите за демокрацията в актуалния свят, употребявайки по-широк набор от исторически образци. " Деспотите " и " мощните " от 21-ви век наподобяват на по-стар модел на властническо ръководство: персоналистичният деспот или тиранин, при който властта е предоставена повече на субект, в сравнение с партия или идеологическа група.
Първите хора, които изследват пъзела по какъв начин да разпознаят бъдещия деспот и първите теоретици на тиранията, са античните гърци. Класическите теоретици, в това число Платон и Аристотел, идентифицираха две истини, които от този момент бяха подценени от западния свят.
Първо, тиранията се дефинира главно не от идеология или държание, а от разпределението на властта в страната. Конституциите в античния свят са били категоризирани съгласно това кой е суверен (по този метод демокрацията е положение, в което хората, demos, имат власт, kratos). В тиранията един субект и неговите най-близки поддръжници имат монопол върху властта и благосъстоянието. За да се разпознава тиранията, основният въпрос не е дали даден политик е демагог, а дали държавните структури разрешават на него или (много по-рядко) на нея да консолидира властта.
Вторият главен принцип е, че властта развращава и разпределението на властта дефинира държанието. Ако е по този начин, тиранинът - който има несъразмерна власт - с времето ще бъде морално безнравствен. Това наблюдаване е записано за първи път от гръцкия историк Херодот (около 430 година пр.н.е.). Херодот твърди, че някои персийски благородници са обсъждали каква конституция би трябвало да одобряват (около 522 година пр.н.е.). Един от тези благородници, Отанес, означи, че неналичието на ефикасни правни инспекции кара даже положителните хора да се поддават на изкушението да злоупотребяват с властта с течение на времето.
Разделение на управляващите
Съвременните данни ненапълно удостоверяват тези наблюдения. Авторитарните режими нормално се свързват с по-високи равнища на корупция и по-лошо ръководство от функциониращите демокрации. В най-далечния край, " персоналистичните " диктатури (за които Русия на Владимир Путин е сегашен фрапантен пример) се характеризират с безредно взимане на решения, високи равнища на репресии от вътрешната страна и враждебност извън.
Ключът е да се изследва разделянето (или концентрацията) на властта в избрани страни. Цялостното здраве на демократичните институции, със или без националистическа политика, дефинира дали страните са податливи на либерален разпад. Важен фактор (както се вижда от данните за преходите на режимите) е какъв брой дълго съществуват тези институции. Утвърдените демокрации са доста по-малко склонни да се придвижат към авторитаризъм, в сравнение с демокрациите, в които конституциите са нови или рутинно променяни.
Амбициозните тирани нормално не отстраняват институциите, а просто им пречат да действат вярно. Популистите изпитват съмнение към институциите, диктаторите ги употребяват. В античния свят тиранин като Пизистрат от Атина (управлявал към 546-526 година прочие н. е.) не е належащо да анулира съществуващите закони. Един виц споделя по какъв начин Пизистрат участвал на развой за ликвидиране като обвинен. Прокурорът обаче не участва, той е сплашен да се откаже от делото. Тираните могат да работят по този метод, тъй като управляват кой заема държавни постове. Те също по този начин постоянно имат персонална милиция или средства за насила. Един от първите ходове на Пизистрат е да убеди атиняните да му дадат персонална защита. Следователно тиранията е положение, в което не господства законът, а тиранинът ръководи посредством закона.
Съвременните анализатори са склонни да се концентрират по-малко върху разпределението на властта и повече върху идеологиите на водачите, обществените изказвания и стиловете на водачество. В случая с Мелони всяка аналогия с фашизма от 30-те години в Италия провокира паника. Мнозина показват произхода на партията на Мелони в неофашисткото Movimento Sociale Italiano.
Амбициозните и одобрени диктатори идват от всевъзможни идеологически среди. Националистическата политика не води безусловно до авторитаризъм. Докато ксенофобията постоянно е инструмент на диктаторите, насърчаването на националния суверенитет от Fratelli d'Italia също е мейнстрийм консерватизъм.
Унгария на Виктор Орбан е образец за това, където дясна партия (Фидес) освен завоюва избори, само че съумя да концентрира властта до тревожна степен. Правителството има възходящ (макар и не всеобщ) надзор върху медиите, има необятно публикувани обвинявания в корупция. Съдебната самостоятелност в този момент е под въпрос и се оповестява за нелегално наблюдаване.
Критиките против Орбан са ориентирани към идеологически детайли от неговата стратегия, като обичайните християнски възгледи за сексуалността. Това оказа помощ на Фидес да събере поддръжка отдясно. Европейски Съюз, посредством опитите си за нападателна икономическа насила, също трансформира Орбан в нещо като страдалец за тези, които се интересуват от европейския федерализъм. За съперниците на европейския план Орбан и Путин се борят с общ зложелател.
Въз основа на тези дефиниции Мелони не е деспот, нито пък Орбан, макар че вторият се доближава, до момента в който се стреми да управлява главните институции на властта.
Как да отговорим на популизма
Прекомерната реакция към националистическия популизъм в демокрациите може да има противоположен резултат. Орбан завоюва четири избора за 12 години. Триумфът на Мелони демонстрира, че политиката на Европа остава нестабилна. Необходим е по-помирителен метод, с цел да се разсее токсичното разбиране, поддържано от мнозина вдясно, че системата е против тях.
Беше допустимо да се планува, че монополизирането на властта от Путин ще докара до все по-агресивно държание. Аристотел отбелязва, че " тиранинът е подстрекател на война с умишлената цел да държи хората непрекъснато нуждаещи се от водач ".
Политиците и медиите би трябвало да вършат разлика сред придвижвания или лица, които законно оспорват политическото статукво в една народна власт и тези, които са същинска опасност за самата народна власт.
Демокрация, демагози и тирани са все думи, употребявани от античните гърци. Демагозите или популистите са присъща линия на демокрацията, където всички имат равни права. За доста теоретици, от Аристотел до създателите на Съединени американски щати, това е основна уязвимост на демокрацията. Но в случай че западните общества би трябвало да останат демокрации, това също е неизбежна част от политиката.
Източник: The Conversation / News.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ