Мистериозната история на Деветашката пещера
Деветашката пещера се намира в Деветашкото плато, наоколо до град Ловеч и е дълга над 2440 м и висока 60 метра. Красотата и величествеността й я вършат една от най-големите пещери в България, за жалост не задоволително известна и посещаема.
Първите данни за пещерата са направени от странник на име Дж.Бейкър през 1877 г, само че у нас тя стартира да бъде обсъждана и проучвана много по-късно едвам през 1921 г от Гаврил Кацаров. Поради големия размер на пещерната зала, Деветашката пещера е била употребена за депозиране на нефт (като боен обект през 50-те години) и храна.
Освен естествената хубост, която има, в пещерата са направени археологически открития от седем столетия. Оказва се, че Деветашката пещера е била антично жилище на хора от времето на еолита, бронзовата, желязната и други столетия. Намерени са остатъци чак от средновековието. Откритите предмети са най-вече елементи от жилища, както и доста керамични съдове.
На една от дръжките на амфора е открит щемпел, който потвърждава, че хората, които са живели в тази пещера са общували и търгували с остров Родос, като най-вероятно са си доставяли вино от там.
Освен многото глинени съдове, които са открити, в Деветашката пещера има и остатъци от погребения, които са разнообразни за всяка ера и които задоволително ясно демонстрират, че там са живели хора от Древността.
Установено е, че през интервала на римската ера в пещерата е построено светилище, където е открита плоча, на която е изобразена Артемида – древногръцката богиня на лова, яздеща сърна. В Средновековието пещерата не е употребена за живот – употребявали са я по скоро за укритие при съществуването на заплаха.
В наши дни в пещерата има доста скотски типове огромна част, от които са предпазени. Деветашката пещера е дом за птици, земноводни, бозайници, хиляди прилепи, поради които пещерата е затворена за гости през юни и юли – размножителният интервал на огромна част от животните.
