Декларациите с червените линии, приети от парламентите на България и

...
Декларациите с червените линии, приети от парламентите на България и
Коментари Харесай

Има червени линии в историческата комисия между София и Скопие

Декларациите с алените линии, признати от парламентите на България и Република Северна Македония, са основали проблем, тъй като са довели до политизиране на работата на взаимната историческа комисия, сподели в изявление за радио Свободна Европа съпредседателят на комисията Драги Георгиев, съобщи Българска телеграфна агенция.

" Има университетски червени линии в работата на комисията, ние знаем тъкмо до каква степен би трябвало да се спре и какво би трябвало да се разисква, до момента в който декларациите, признати от двата Народното събрание, единствено навредиха ", сподели той. Новият възторг съгласно него се показва по-скоро в динамичността в работата на историческата комисия, която ще има 6 вместо 5 взаимни съвещания. " Виждам, че може би можем да помогнем, а по какъв начин ще вървят нещата в диалозите в самата комисия е различен въпрос ", счита Драги Георгиев.

По отношение на противоречивите въпроси в самата комисия, той изрази мнение, че България не може да бъде избрана като " класическа фашистка страна, както можем да кажем за тогавашната фашистка Италия или нацистка Германия. " Можем да третираме България като пронацистка, профашистка страна, само че България не е фашистка страна по това време. Според мен терминът, който може да се употребява, който би трябвало да бъде дискутиран, още веднъж не можем да го наложим с нашето решение, несъмнено, е да се употребяват термини като окупация, инвазия и даже анексия, само че не и терминът българска фашистка окупация ", уточни още веднъж мнението си във връзка с термина " българска фашистка окупация " съпредседателят на взаимната историческа комисия.

Драги Георгиев приказва и за това за какво историческата комисия не може да стигне до единна позиция във връзка с формулировката за взаимно честване на Гоце Делчев. " Българската страна счита, че е значимо да се обърне внимание на историческия подтекст във връзка с делото на Гоце Делчев, че той е роден в българско екзархийско семейство, че е приключил българско главно учебно заведение, че е приключил българската гимназия " Кирил и Методий " в Солун, че по-късно е учил в българската Военна академия, т.е. да се изтъкне просветителният му и нравствен български подтекст. Че той е расъл в подобен подтекст - това не е противоречиво за нашата историография, това са обстоятелства, от които ние не бягаме, само че за тях това е главното, което би трябвало да се изтъкне. Ние считаме, че в рекомендацията, която би трябвало да изпратим към двете държавни управления, би трябвало да се изтъкне за какво Гоце Делчев е значим за двете общества. Коя е символиката на Гоце Делчев, за какво той се отбелязва и в България и в Република Северна Македония. Ако се приказва за идентичността му, за мен е доста значимо по какъв начин активността му въздейства върху избрана общественост и на избрана територия след гибелта му. Какъв е откликът на делото на Гоце Делчев, кое е смисъла му за тази среда, за този народ, значимо е да се изтъкне какво е наследството му. Така че подтекстът, в който е основан Делчев, е ирелевантен ", счита Драги Георгиев.

По отношение на другия противоречив миг в работата на взаимната историческа комисия, този, обвързван с разбирането на термина " обща история ", Драги Георгиев уточни, че този термин се употребява в Договора за другарство от 2017 година в частта за историческата комисия, без да има формулировка за това какво се схваща под обща история и за това историците са влезнали " в спор ". " За тях (българските историци) това е история на един народ, т.е. българския народ, която стартира някъде в средата на девети век, съгласно тях тогава има трайна етническа хомогенизация сред пристигналото от изток прабългарско население и славянското население, живеещо в този регион, основава се българският народ и оттогава до 1944 година е история на единствено един народ, т.е. българския народ. Така че македонският народ, съгласно възгледите на по-голямата част от българската историография, е основан посредством инженерство на комунистическата партия на Македония и Югославия, Коминтерна и Тито. Веднага изрично отхвърлихме сходно определение на фразата " обща история " и даже настояхме с сътрудници да обърнем особено внимание на този термин, да дефинираме какво значи обща история, само че то беше отхвърлено от нашите български сътрудници и в този момент изразът обща история остава една от пречките в дефинирането на някои рекомендации, както в учебниците, по този начин и за общо честване ", уточни Драги Георгиев.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР