Психологическата страна на толерантното родителство
Да се откри уместно тълкувание на толерантния наставнически модел е нелека задача. Някои хора свързват понятието с привързаното родителство или позитивното родителство. Но нямат точна формулировка. Поведенческият психолог Диана Баумринд дава по-подробно разглеждане на този жанр на развъждане и образование на децата.
През 1960-та година тя учи взаимоотношенията сред родители и техните деца. Нейните изводи са формирани въз основата на наблюдения и изявленията, взети от фамилии от междинната класа.
Според Баумринд толерантното родителство се свързва със следните характерности:
Mother and Child (Baby Getting Up from His Nap), 1899
Стремеж да се посрещнат и одобряват колкото е допустимо по-голяма част от детските потребности и стремежи. Родителите се настройват към детето и са подготвени да са толерантни към потребностите и желанията му.
Минимални упования към държанието на детето. Толерантните родители не подвигат високо летвата що се отнася до държанието на децата им (противно на властническото родителство, при което има строги правила). Толерантността допуска, че родителите одобряват държанието на децата, типично за другите възрасти. Въвеждат се малко правила и не се постановат домашни отговорности.
Йерархията в такива фамилии липсва - всеки е равнопоставен на другия. Детето взе участие във взимането на решения наедно с останалите членове на фамилията. То се окуражава да показва мнението си и да пази и поддържа гледната си точка. На детето се изяснява умерено и с разумни доводи.
Родителите са, с цел да оказват помощ, а не да служат като ролеви модел. Вместо да се пробват да въздействат на детето и да му постановат своите стандарти на държание, родителите избират да са разполагаем, когато детето има потребност от тях.
Окуражава се самоинициативата. Толерантните родители заобикалят да се намесват или да употребяват контрола и дисциплината, с цел да контролират държанието на детето си. То би трябвало да учи посредством опит, а не посредством правила.
Подробно се изясняват аргументите да се свърши обещано деяние. Родителите не насилват децата си да свършат това, което се постанова да се свърши. Толерантните родители изясняват аргументите за всяко деяние.
Mother and Child (The Oval Mirror), 1899
Диана Баумринд изяснява и какви са следствията от един подобен модел на държание на родителите.
Децата могат да станат егоисти и да се пробват да се постановат. Заради неналичието на наставнически надзор и дисциплинираност, децата не се научават по какъв начин да почитат потребностите на другите хора. Родители, които, страхувайки се от спор, не ползват по-строги способи на образование, могат да осъмнат с деца, които се пробват да преобладават и да постановат държанието си, тъй като не познават граници и ограничавания.
Възможно е децата да се почувстват несигурни. Пълната липса на правила, потребността от престиж, неналичието на рутинни отговорности може да докара до възприятие за неустановеност у детето. То си задава въпроса “До къде мога да стигна и на кого мога да разгадавам? ”
Децата могат да станат импулсивни. Заради вярването, че светът е отворен да опитват и пробват, децата на толерантните родители постоянно се замесват в проблематични обстановки и взаимоотношения.
Изследване сочи, че такива деца нямат проблеми с общуването, имат положителни обществени умения, високо самочувствие и рядко изпадат в меланхолия.
Диана Баумринд мери отзивчивостта при родителите. Тя обръща внимание на това до каква степен родителите са подготвени да се отзоват и да поддържат детските потребности и стремежи. От друга страна Баумринд регистрира въздействието на взискателността. Според това до каква степен родителите управляват и дисциплинират държанието на децата си зависят резултатите от проучването.
Толерантното родителство е изпълнено с сърдечност и съвсем липсват условия. За Диана Баумринд идеалното родителско държание е това, при което условията и отзивчивостта стоят уравновесено на везната. Това поражда и авторитетното родителство. За Диана най-хубавият метод един родител да се оправи с неподчинението и ината на детето е да му се опълчи с дисциплинираност. Ако родителят не успее да възпита детето си със по-строги средства, то той ще изпадне в клопката на толерантното родителство, или по този начин най-малко следва от логиката на психолога. Но в тезата й съществува несъгласие. Не е наложително, когато спора бъде позволен без надзор от страна на родителя, да се попадне в графата “толерантен модел на образование ”. Какво тогава значи в действителност толерантното родителство?
Родителят избира да не се конфронтира с детето в моменти, когато то в действителност има потребност от него. Под потребност се схваща всичко - от слагане на граници, извършване на рутинни отговорности, от елементарното наличие. Когато детето е яростно, разпоредбите и кавгите няма да оказват помощ. То се нуждае от неосъдителното държание на родителя, от приемане и схващане. От друга страна, когато е изтощено, има потребност от добре познати правила, с цел да не се обърква в допълнение. Няма повсеместен отговор за другите обстановки. А дисциплинарните ограничения не са единствения прийом за решение на спорове.
The Caress, 1902
Съществуват три аргументи на подсъзнателно равнище, поради които родителите избират да са толерантни и да не се намесват в контролиране на държанието на децата си:
Страхът им да не бъдат обичани. Някои родители избират този способ поради потребността им да бъдат нужни на някого. Страхуват се, че няма да бъдат обичани, в случай че не дават още веднъж и още веднъж грижи и внимание на някой, за който считат че има потребност от обич. А в действителност те са тези, които желаят тази обич.
Страхуват се да не бъдат ограничавани и да не изгубят свободата си. Изпитват злост към всяка форма на доминиране, към разпоредбите и нормите. Този боязън се придвижва върху взаимоотношенията им с децата и такива родители не смеят да слагат граници.
Страхуват се да не изгубят самообладанието и спокойствието си. Предпочитат да запазят положителния звук и хармонията в фамилията, в сравнение с да ги нарушат. Такова държание може да докара до това детето да се качи на главата на родителите си.
Няма универсално предписание за отношението на родителите към децата им. Също и не може да се планува по какъв начин детето ще схване модела на образование, който се ползва в фамилията му.
Едно е несъмнено - децата разчитат на разпоредбите, колкото и да не им проличава. Те имат потребност да знаят отговора на въпроса до каква степен се простират правата им, до каква степен може да стигнат с държанието си и на кого могат да разчитат. А родителят е този, на който могат да се осланят безусловно.
Картини: Mary Cassatt (1844-1926)
