Това че правиш нещо добре, не те прави добър човек

Това че правиш нещо добре, не те прави добър човек

Повечето хора са уверени, че похвалата построява убеденост у децата и ги кара да се усещат по-сигурни. В реалност похвалата може да докара до напрежение и неприятно държание. Защо? Много деца понякога имат деструктивни стремежи към членове от фамилията. Когато родителите кажат на едно дете: „ Ти си доста положително момче “, то може да не е в положение да одобри похвалата, тъй като личната му визия за него самия е прекомерно друга. В личните си очи той не може да бъде „ добър “, откакто малко преди този момент е поискал майка му да изчезне или брат му да прекара идващия уикенд в болничното заведение. Истината е, че колкото повече го хвалят, толкоз по неприятно се държи той, с цел да покаже „ същинската си същина “. Родителите постоянно споделят, че тъкмо след хвалба за положително поведение, децата стартират да беснеят, като че ли с цел да опровергаят комплимента. Възможно е неприятното поведение на детето да е неговия метод да изрази своето подозрение в обществения си облик.

Не е извънредно деца, похвалени, че са умни, да губят предпочитание да се заемат с по-трудни интелектуални задания, Защото не желаят да рискуват постигнатия висок статут. Но назад - когато децата са били похвалени за положените старания, те залягат още по-упорито над осъществяването на сложни задания.

~ Желателни и нежелателни похвали

Похвалата, както пеницилина, не трябва да се раздава безконтролно. Има правила и наставления, които дефинират вземането на мощни медикаменти - по кое време и в какви дози, предизвестия за вероятни алергични реакции. Подобни правила има и за приложението на прочувствените медикаменти. Най-важното предписание е, че похвалата би трябвало да се отнася единствено до напъните и достиженията на децата, а не до техния темперамент или персонални качества.

Когато едно дете почисти двора, вярно е да го похвалите за това какъв брой доста работа е свършило и какъв брой добре наподобява дворът. Крайно погрешно и несвоевременно е да му кажете какъв добър човек е то. Похвалните думи би трябвало да отразяват реалистична картина на достиженията, а не килнат облик на индивида, който хвалите. Следният образец илюстрира вярно дадената хвалба.

Осемгодишната Джули е работила старателно, с цел да почисти двора. Тя е измела листата, изхвърлила е боклука и е подредила инструментите. Майка й останала впечатлена и изразила своята оценка за напъните и достиженията на щерка си:

Майката: Дворът беше толкоз замърсен. Не мога да допускам, че е допустимо да се почисти за един ден.

Джули: Но аз го почистих!

Майка й: Беше цялостен с листа, отпадък и какво ли не още.

Джули: Изчистих всичко.

Майка й: Ти си свършила ужасно доста работа! 

Джули: Аха, свърших.

Майка й: Дворът е толкоз чист в този момент. Удоволствие е да го гледаш.

Джули: Хубав е.

Майка й: По усмивката ти си проличава какъв брой си горда от себе си. Благодаря ти, миличка.

Джули (широко усмихната): Моля.

Думите на майка й създали Джули горда и щастлива от постигнатото. Вечерта тя нямала самообладание татко й да се прибере, с цел да му покаже изчистения двор и още веднъж да се почувства горда от добре свършената работа.

И противоположното - следните похвални думи, отнасящи се към личността на самото дете, не са потребни: Ти си такава прелестна щерка. Ти си същинска помощничка на мама. Какво ще прави мама без тебе?

Подобни изявления могат да накарат едно дете да се почувства застрашено и обезпокоено, то може би усеща, че е надалеч от определението „ чудесна " и че не е способно да оправдае това определение. Така че, вместо със боязън да чака, да бъде разкрита заблудата, то може да реши да отхвърли още в този момент част от бремето на тази отговорност, като стартира да се държи зле. Пряката хвалба към теб самия, както и директната слънчева светлина, е мъчно търпима и заслепява. Детето се смущава, когато му кажат че е отлично, положително като ангел, обилно и непретенциозно. То изпитва предпочитание да отхвърли най-малко част от тази хвалба. Не може да стане и да съобщи обществено? „ Благодаря, одобрявам похвалата, аз съм чудесна “. Трябва да отхвърли тази хвалба и пред самата себе си. Ако би трябвало да е почтена, не може да си каже: „ Аз съм чудесна. Аз съм добра, мощна, великодушна и скромна “. При това е допустимо тя освен да отхвърли похвалата, само че и да прояви известни подозрения по отношение на тези, които са я похвалили: в случай че те ме намират за чак толкоз чудесна, не може да са чак толкоз умни.

~ Процесът на похвалата

Похвалата се състои от две елементи: това, което споделяме на децата, и това, което те на собствен ред си споделят.

Нашите думи би трябвало да отразяват ясно това, което харесваме и оценяваме в техните старания, помощ, работа, старание, творчество и достижения. Нашите думи би трябвало да бъдат дефинирани по този начин, че детето сигурно да успее да извлече реалистично умозаключение по отношение на личната си персона. Думите ни би трябвало да бъдат като вълшебно платно, върху което децата неизбежно да нарисуват положителна картина на самите себе си.

За да бъдем съответни и ясни в своята хвалба, се изискват известни старания. Децата извличат доста повече изгода от информацията и от положителната оценка за дейностите си, в сравнение с когато оценяваме техния темперамент.

Майката на Джордж оставила записка върху китарата на сина си: „ Много ми харесва по какъв начин свириш “. Синът й бил удовлетворен. „ Благодаря, че ме смяташ за добър музикант “. Джордж превел оценката на майка си, като хвалба.

Но похвалата може да бъде и обезкуражаваща. Зависи какво си споделя детето, откакто е било похвалено.

Когато дванайсетгодишната Линда достигнала трето равнище във видеоиграта, татко й възкликнал: „ Страшна си! Имаш съвършена съгласуваност! Ти си към този момент кралица на играта “, Линда изгубила интерес и си излязла. След похвалата на татко й и станало мъчно да продължи, Защото си споделила: „ Татко ме мисли за огромен състезател, само че аз не съм кралица на играта. Стигнах до трето равнище, само че просто имах шанс. Ако опитам отново, може да не стигна дори и до второ. По-добре да се откажа, до момента в който не съм се изложила “. Много по-полезно би било, в случай че татко й беше споделил просто: „ Сигурно е ужасно да минеш на по-горно равнище “.

Следните образци ще ви илюстрират разликата:

Полезната хвалба: Благодаря ти, че изми колата. Сега отново е като нова. Вероятен извод: Свърших добра работа. Трудът ми е оценен. (Безполезна хвалба: Ти си страховит.)

Полезната хвалба: Много ми хареса твоята картичка. Толкова красива и остроумна. Вероятен извод: Имам добър усет. Мога да разгадавам на своя избор. (Безполезна хвалба: Винаги си толкоз блага и деликатна.)

Полезната хвалба: Твоето стихотворение ме трогна. Вероятен извод: Значи мога да пиша стихотворения. (Безполезна хвалба: Пишеш доста добре за възрастта си.)

Полезната хвалба: Лавицата, която си сковал, е красива. Вероятен извод: Явно съм умел. (Безполезната хвалба: Ти си отличен дърводелец.)

Полезната хвалба: Много ми оказа помощ, като изми чиниите през днешния ден. Вероятен извод: Аз съм виновен човек. (Безполезната хвалба: Ти се оправи по-добре от всички.)

Полезната хвалба: Благодаря, че ми сподели, че съм ти върнала повече пари. Наистина ти благодаря. Вероятен извод: Радвам се, че съм почтен човек. (Безполезната хвалба: Ти си доста почтено дете.)

Тези описателни изявления и позитивният извод, които си прави детето, са градивният материал на душевното здраве. Представата, която децата си основават за себе си, се гради в отговор на нашите думи, които децата в себе си превеждат на своя език. Реалистичните положителни изявления, които децата вътрешно си повтарят, дефинират значително мнението им за самите тях и за света към тях.

От: „ Детето и ние “, Хаим Гинът, изд. „ Изток-Запад “
Картина: DALL-E